Увеличаване на обезщетението за неимуществени вреди от катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3

[населено място], 28.01.2022г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на осемнадесети януари , през две хиляди двадесет и втора година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

с участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 121/2021 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. Х. против решение № V-163/15.09.2020 г. по гр.д.№ 1251/2020 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 807/02.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 5160/2019 г. на Бургаски районен съд, в частта му, с която предявеният от М. Х. против ЗАД „ ДаллБог Живот и Здраве „ иск, с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, е отхвърлен за разликата над присъдените 5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 15.07.2017 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество автомобил – до претендираните 24 000 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на застрахователното събитие. Страната счита, че въззивното решение е постановено при неправилно приложение на критерия за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и при несъобразяване с минималните нива за застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, в качеството им на ориентир за социално-икономическите условия, при които се определя обезщетението. Акцентира на несъобразения продължителен отпуск, предвид увреждането - от 15.06.2017 г. до 16.04.2018 г. , който сам по себе си свидетелства за съществени болезнени усещания, препятстващи нормална трудова дейност за значителен период. Неправилно, според касатора, е възприето пълно възстановяване на крайника, въпреки установен остатъчен функционален дефицит в дясна раменна кост, както и неправилно не са отчетени търпимите при промяна на времето и до момента неприятни усещания – парене и студ в областта на поставената метална остеосинтеза. Не са оценени адекватно, наред с продължителността на срока на възстановяването, интензитета на търпимите болки и страдания, последиците от травмата, спрямо възрастта на пострадалата, вкл. психологическите такива.

Ответната страна – ЗАД „ДаллБог Живот и Здраве„ – оспорва касационната жалба, като намира за адекватно съобразени от въззивния съд всички, релевантни за определяне справедливо обезщетение, критерии. Намира, че цитираните в касационната жалба решения на състави на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД са неотносими , предвид спецификата на всеки отделен случай , различен от настоящия.

С определение № 60546/ 13.10.2021 г. касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , по въпроса : Как следва да се прилага критерия за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди, от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застраховател ? Допълнителният селективен критерий е обоснован с разрешенията на т.11 от ППВС № 4/1968 г..

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с правомощията си по чл. 293 ГПК, доводите и възраженията на страните, за да се произнесе съобрази следното:

Въззивният съд е споделил преценката на първоинстанционния за дължимо обезщетение от 5 000 лева, за търпими от ищцата неимуществени вреди, в причинност със застрахователно събитие от 15.07.2017 г., съобразявайки че : получените от ищцата телесни увреди се състоят в счупване на дясна мишнична кост в проксималната част, квалифицирано като средна телесна повреда , с възстановителен период от 3,5 – 4 месеца, в който същата е търпяла болки и страдания и движението на крайника е било затруднено. Съобразен е вида на лечението – кръвна репозиция на фрактурата, с поставяне на метална остеосинтеза, както и проведени двукратно рехабилитационни процедури. Отчетено е, че възстановяването от травмата е пълно, макар да е коментирано в констативно-съобразителната част на мотивите заключението на вещото лице, за частичен функционален дефицит. Коментирани са свидетелските показания, за търпими интензивни болки и нужда от чужда помощ непосредствено след увреждането, както и за психически дискомфорт в причинност със същото - стрес, безсъние, страхови състояния. След анализа на установените и относими към преценка на дължимото обезщетение обстоятелства, въззивният съд е обосновал присъдения размер с вида на травмата и нейното лечение, отчитайки пълното възстановяване на ищцата, в рамките на обичайния за такива случаи срок, независимо от данни за временна нетрудоспособност, за период до 16.04.2018 г., характера и интензитета на търпимите болки и страдания, създадените неудобства, вкл. отражението върху психиката й, упоменавайки съобразяване и със социално-икономическите условия към момента на увреждането.

По правния въпрос :

Съгласно ППВС № 4/1968 год. и създадената по приложението на т.11 от същото задължителна съдебна практика, понятието „справедливост„, по смисъла вложен от законодателя, не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, относими към обхвата и характеристиката на търпимите вреди, които съдът следва да съобрази и оцени, за да определи адекватен стойностен еквивалент на вредите. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства, от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. Съгласно постоянната практика на ВКС, намерила израз в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 83 от 6. 07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о., решение № 1 от 26. 03. 2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 66 от 3. 07. 2012 г. по т. д. № 619/2011 г., II т. о., решение № 23 от 25. 03. 2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., II т. о, решение № 157/28. 11. 2014 г. по т. д. № 3040/2013 г., II т. о, решение № 242 от 12. 01. 2017 г. по т. д. № 3319/2015 г., II т. о., при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Застъпеното разбиране в тази практика е, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, но следва да бъдат съобразени, като израз на икономическите условия към момента на настъпване на увреждането.

По съществото на касационната жалба :

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, по предявения от ищцата иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, въззивният съд не е съобразил в пълнота съдържанието на част от релевантните за определяне на обезщетението обстоятелства, а друга част е съобразил с неадекватен, на действителното им значение за пострадалата, принос към общото й състояние в резултат на увреждането. Така, не е отчетена пълната продължителност на действителния възстановителен период, до отзвучаване на болката при движение на пострадалия крайник, с оглед издадените амбулаторни листи за периода до 16.04.2018 г., сочещи обективно установено състояние от преглед, а не само по данни на пациента и указващи на временна нетрудоспособност за същия период, впрочем кореспондиращ по продължителност на допускания и от вещото лице от СМЕ, по изключение, по-дълъг оздравителен период - до 8 месеца от увреждането. По начало от мотивите не става ясно какъв конкретен възстановителен период е възприел съда , сочейки го като „обичаен”, като според заключението на експертизата обичайният такъв е по-кратък / 5-6 месеца / от действително установимия. Образуваното наказателно производство не е приключило с присъда, а със споразумение с делинквента, но с оглед квалификацията на престъплението – чл.343 ал.3 пр. последно вр. с б.”а” предл. второ вр. с ал.1 б.”б” пр. второ вр. с чл.342 ал.1 пр. трето на НК, постановена присъда също не би формирала сила на пресъдено нещо по отношение действителната продължителност на възстановителния период / посочена в споразумението като 3–3,5 месеца и с „обичаен ход на възстановителния процес„ /. Конкретната продължителност на „трайното увреждане на крайника„, съгласно определението за „средна телесна повреда„ в чл. 129 ал. 2 НК, не е елемент от фактическия състав на престъплението. Следователно, приетата в наказателното производство продължителност на възстановителния процес не е обвързваща за произнасянето на гражданския съд в настоящия спор. Неправилно е отчетено пълно възстановяване на ищцата, макар че при прегледа на пострадалата, потвърдено и при разпита му в о.з. от 09.12.2019 г. , вещото лице е установило, че движенията назад с ротация към гърба са непълни и в крайната фаза – болезнени, както и че болки продължават да са търпими при натоварване на крайника. Действително се касае за ограничени хипотези на дискомфорт от последиците на травмата, но същите не следва да бъдат игнорирани. Не е отчетен споделеният от ищцата, без да е отречен в причинност с увредата от експерта по делото, дискомфорт от парене в областта на поставената метална остеосинтеза при горещо и студено време, както и дискомфорта, с който по необходимост ще бъде свързано бъдещото й отстраняване. Не са отчетени в достатъчна степен претърпените от ищцата неудобства и притеснения от наложилото се обездвижване на ръката и ползването на чужда помощ за обслужване на ежедневни битови и хигиенни нужди, при това от лице извън кръга на близките родственици, с оглед невъзможност на последните. Недооценена достатъчно от съда е останала емоционалната травма на ищцата, вкл. предвид продължителната й социална изолация / отпуск по болест /, споделена от св. Д. като отразила се „много по-зле „ на пострадалата, отколкото самото физическо увреждане, макар да не са установени поражения на психиката с адекватно за това доказателствено средство – експертиза. Свидетелката коментира проявленията на претърпения от ищцата стрес, безсъние, страхови преживявани по начин, който затвърждава усещането за обективност във възприемането им като променило качеството на живот на пострадалата за продължителен период от време.

В обобщение - изводите на въззивния съд, макар формално да изчерпват съобразимите факти, са в несъответствие със задължителните указания, залегнали в ППВС № 4/1968 г.: не само обосноваване прилагането на критерия за справедливост с всички относими към определянето на размера на обезщетението елементи, но и мотивиране на решението, в аспект на комплексната им преценка и спрямо конкретните обществено - икономически условия. Размерът на застрахователното обезщетение се явява занижен, като справедливият такъв настоящият състав определя на 18 000 лева, до който размер, след отмяна на въззивното решение, искът следва да бъде уважен.

Касационни доводи за неправилност на въззивното решение по определяне началния момент на дължимост на законната лихва върху присъдената главница, мотивиран от първоинстанционния съд съобразно чл. 497 т. 1 от КЗ , не са наведени, като не е оспорван и с въззивната жалба на страната.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски – но само такива, в полза на ищцата , не и в нейна тежест, вкл. за предходните инстанции, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати такива за настоящата инстанция, в размер на 431 лева , 710 лева - за първоинстанционното производство / разноски, съобразно присъдените с настоящото решение допълнително 13 000 лева, не и за присъдените от първоинстанционния съд 5 000 лева, за присъждане кореспондиращи на които разноски не е искано допълване на първоинстанционното решение, по реда на чл.248 ГПК / и 889 лева – за въззивното производство.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № V-163/ 15.09.2020 г. по гр.д.№ 1251/2020 г. на Бургаски окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 807/02.03.2020 г. по гр.д.№ 5160/2019 г. на Бургаски районен съд , за отхвърляне предявеният от М. И. Х. против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве„ АД иск, с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, за разликата между присъдените 5 000 лева и до размера от 18 000 лева - застрахователно обезщетение за неимуществени преди, претърпени от ПТП от 15.07.2017 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответника , по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност” на автомобилистите , лек автомобил „Опел „, модел „ Астра „ , с рег. [рег.номер на МПС] , като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „ ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве „ АД , на основание чл. 432 ал.1 КЗ, да заплати на М. И. Х., [населено място],ул.”И. Богоров „ № 37, ет.6, застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди , в причинна връзка с ПТП от 15.07.2017 г., до размера на сумата от 18 000 лева или допълнителни 13 000 лева над присъдените от първоинстанционния съд 5 000 лева, ведно със законната лихва върху същите, считано от 24.04.2019 г. до окончателното им изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № V-163/ 15.09.2020 г. по гр.д.№ 1251/2020 г. на Бургаски окръжен съд, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве „ АД , на основание чл. 81 ал. 1 вр. с чл. 78 ал. 1 ГПК, да заплати на М. И. Х. сумата от 431 лева - понесени от същата разноски за касационна инстанция, както и 710 лева за първоинстанционното и 889 лева - за въззивното производства или общата сума от 2030 лева.

ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве„ АД да заплати държавна такса по сметка на ВКС, за разглеждане на делото по същество в касационна инстанция, в размер на 260 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: