Липсата на пари по сметката не оправдава съдебния изпълнител за непредставено разпределение

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 60255
гр. София, 17.01.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Симеон Чаначев

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1380/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 73 ЗЧСИ и е образувано по жалба на Съвета на Камарата на ЧСИ и жалба на Министерство на правосъдието срещу решение от 12.01.2021г. постановено по дисциплинарно дело №17/18г. по описа на Дисциплинарна комисия към Камарата на ЧСИ, с което е отхвърлено искане за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ А. А., рег.№ 757, с район на действие ОС- Пловдив.

В жалбите са изложени твърдения, че частният съдебен изпълнител е извършил три дисциплинарни нарушения. Първото е за нарушение на разпоредбата на чл. 462, ал.1 ГПК- не е предявил изготвено по изпълнително дело №266/09г. разпределение през 2017г., по искане на Банка ДСК ЕАД, за сума, получена от продажба на ипотекиран имот, за което е длъжен по силата на закона и по силата на съдебно решение. Второто е за нарушение на чл. 16, ал.4 и ал.5 от Наредба №4/06г. за служебния архив на ЧСИ, не е приложил по изпълнителното дело постъпващите по делото книжа, в т.ч. и жалби на страните, както и съставените от него документи във връзка с извършени действия по делото. И третото е, че не е превел в полза на правоимащо лице- банката, сумата, получена от публичната продан на ипотекирания имот, в нарушение на чл. 455, ал.2 ГПК. Според жалбоподателите Дисциплинарната комисия неправилно е приела, че заради липса на парични средства по специалната сметка, която липса е причинена от друг ЧСИ, ЧСИ А. не следва да носи наказание. С жалбите е поискано да се наложи наказание „временно лишаване от правоспособност“.

В срока за отговор ЧСИ А. А. е възразил, че за периода от 15.07.2013г.- 10.09.2016г. е бил лишен от правоспособност, като служебният му архив и специалната сметка са предадени на ЧСИ Н. В., както и че по сметките му е превел над 1 000 000лв., а през 2016г., когато е възстановен в правата си, от ЧСИ Н. В. е получил само сумата от 2 998,42лв., поради което не е изплатил сумите на Банка ДСК ЕАД, по искането и от 05.10.2017г., защото по сметката му няма налични пари. Освен това се позовава на изтекла погасителна давност за налагане на дисциплинарно наказание.

С обжалваното решение от 12.01.2021г. Дисциплинарната комисия е приела, че за нарушението на чл.16, ал.4 и ал.5 от Наредба №4/06г. не се установява дали нарушението е извършено от ЧСИ А. А. тъй като за периода от 2013г. до 2016г. делото е било предадено на ЧСИ Н. В.. А относно нарушението на чл. 462 ГПК и чл. 455, ал.2 ГПК е прието, че доколкото ЧСИ А. е бил лишен от права за периода от 15.07.2013г.- 10.09.2016г., то тези нарушения не могат да му се вменят във вина, тъй като дължимите суми, които е трябвало да бъдат преведени, не са били налични, но поради действия или бездействия на друго лице.

Настоящият състав на ВКС ІІІ ГО счита, че жалбите са основателни, защото частният съдебен изпълнител е длъжен да предяви на страните по изпълнителното дело разпределението на постъпилата сума от извършена публична продан на основание чл. 462 ГПК, за да може след влизането на разпределението в сила да преведе сумите на взискателя и присъединилите се кредитори (чл. 455, ал.2 ГПК). Това процесуално задължение не се погасява от факта, че липсват средства по специалната сметка на ЧСИ.

След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна: изпълнителното дело е образувано по описа на ЧСИ А. на 08.07.2009г., по молба на Д. Д. въз основа на изпълнителен лист от 15.01.2009г., по силата на който Б. М. е осъден да плати 6000лв.. На 08.09.2009г. е вписана възбрана върху имот, собственост на длъжника- апартамент в [населено място], [улица] гараж №39. След опис на имота е насрочена публична продан. На 19.02.2010г. е изготвено постановление за възлагане, което след обжалване е влязло в сила. ЧСИ А. е изготвил разпределение на 02.09.2010г., което обаче е обжалвано и е отменено от Пловдивски окръжен съд с решение №2018/ 25.11.2014г.. С молба 03.02.2014г. „Банка ДСК“ ЕАД е присъединена по делото като ипотекарен кредитор. На 19.05.2015г. ЧСИ В. е извършил ново разпределение, което не е било предявено на страните по изпълнителното дело. На 05.10.2017г. „Банка ДСК“ ЕАД е поискала извършване на разпределение от ЧСИ А., който е отказал с писмо.

Въз основа на заповед на министъра на правосъдието, с протокол от 22.08.2013г., служебният архив на ЧСИ А. А. е предаден на ЧСИ Н. В., поради наложено наказание „лишаване от правоспособност за срок от 3 г.“ на ЧСИ А.. Поради изтичане на наказанието, отново със заповед, служебният архив е върнат на ЧСИ А. с протокол от 10.09.2016г..

От приетата по делото ССчЕ се установява, че сумата от 70000лв., подлежаща на разпределение по изп.д. 266/09г. на ЧСИ А. не е изразходвана. Към датата на разпределението, извършено от ЧСИ Н. В. по сметката е имало налични само 2998,42лв.- недостигът е от 67001,58лв.. При предаване на архива на ЧСИ В. през 2013г. сумата по банковите сметки на ЧСИ А. е 1011177,29лв.. Тази сума е изразходвана от ЧСИ В. по изпълнителни дела, приети при предаване на архива, съгласно приложение към експертизата.

Настоящият състав на ВКС ІІІ ГО счита, че жалбите са основателни, защото ЧСИ е длъжен да предяви разпределението по чл. 462 ГПК и след влизането му в сила да преведе сумите по разпределението на взискателя и присъединените кредитори (чл. 455, ал.2 ГПК). Това процесуално задължение не се погасява от факта, че липсват средства по специалната сметка на ЧСИ. За взискателя и присъединените кредитори последното обстоятелство е без значение. Липсата на парични средства не погасява задължението, защото принципът е, че родът не погива. Налице е противоправност, изразена в бездействие- изготвеното разпределение на постъпила по делото сума не е предявено и е забавено превеждането и на взискателите и присъединените кредитори. Нарушението на чл. 462 ГПК и чл. 455, ал.2 ГПК е извършено виновно от ЧСИ А.. Вината е във формата на евентуален умисъл- съзнава се нарушението и се допуска настъпването на неблагоприятните последици. Възражението на ЧСИ А. за противоправни действия на ЧСИ В. е недоказано. По правната си същност това възражение е за настъпило случайно събитие, което би изключило вината му за определен период на забава. Не се изключва вината изцяло, а само за определен период на забава, защото задължението по чл. 462 ГПК не се погасява поради липса на парични средства от специалната сметка. ЧСИ А. носи тежестта да докаже факта, че ЧСИ В. незаконосъобразно е изразходвал парите по специалната сметка, за времето от 15.07.2013г.- 10.09.2016г., когато поради наложено дисциплинарно наказание ЧСИ А. е предал архива си на ЧСИ В.. По делото не са ангажирани никакви доказателства за незаконосъобразно поведение на ЧСИ В., а напротив, от приетата по делото ССчЕ може да се направи обоснован извод, че още при предаването на архива на ЧСИ В., специалната сметка на ЧСИ А. е била с недостиг на парични средства. Не се установява по делото ЧСИ В. да е извършил незаконосъобразни действия във връзка с разходването на средствата по специалната сметка, а тежестта да докаже този факт е на ЧСИ А., който не е направил и конкретни твърдения за неправилно разходване на паричните средства по сметката. Следователно финансовите затруднения на ЧСИ А., изразяващи се в недостиг на парични средства по специалната сметка, са причинени от негови лични действия. Налице е виновно нарушение на чл. 462, ал.1 ГПК, с което виновно е забавено превеждането на сумата, получена от публичната продан (чл. 455, ал.2 ГПК).

Неоснователно е възражението на ЧСИ А., че поради наложено дисциплинарно наказание „лишаване от правоспособност за срок от 3 години“, с влязло в сила решение на 14.10.21г., настоящото производство следва да се прекрати, тъй като му липсвало качеството на частен съдебен изпълнител. Това обстоятелство не е предвидено като основание за прекратяване на делото (чл.71, ал.7 ЗЧСИ изчерпателно изброява хипотезите, в които производството се прекратява). Освен това законът предвижда като наказание и налагането на имуществена санкция (глоба) по чл. 68, ал.1, т.2 ЗЧСИ, за което наказание няма правна и логическа пречка да се кумулира с наказание „лишаване от правоспособност“, което се изтърпява. По принцип, когато се изтърпява наказание за временно лишаване от правоспособност, не съществува пречка и да бъде наложено и най- тежкото наказание „лишаване от правоспособност завинаги“ за друго различно нарушение, само че в случая такова наказание не е поискано от касаторите, а съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО, счита че глобата от 10000лв. е справедливо, съответно и подходящо наказание за извършеното нарушение. Целта на наказанието е да санкционира, да поправи и да възпре от последващи нарушения. В случая е налице тежко и виновно нарушение на закона, изразяващо се в бездействие на ЧСИ да предяви разпределението по изпълнително дело, като по този начин е забавил превеждането на сумата, получена от публична продан, на взискателя и присъединените кредитори. Наказанието „порицание“, „предупреждение за лишаване от правоспособност“ и „временно лишаване от правоспособност“ не могат да се кумулират с изтърпяваното наказание „лишаване от правоспособност за 3 години“ (наложено на 14.10.21г.), поради това, както и в рамките на поисканото от касаторите, доколкото съдът е обвързан по силата на диспозитивното начало, следва да се наложи на ЧСИ А. имуществена санкция в максимален размер- „глоба в размер на 10000лв.“.

С оглед изхода на делото в полза на Камарата на ЧСИ и на Министерство на правосъдието следва да се присъдят разноски за настоящото производство, на всеки по 300лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 12.01.2021г. по дисциплинарно дело №17/18г. по описа на Дисциплинарна комисия към Камарата на ЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

Налага на ЧСИ А. А. с рег.№ 757, с район на действие ОС- Пловдив, наказание „глоба“ в размер на 10000лв. на основание чл. 68, ал.1, т.2 ЗЧСИ.

Осъжда ЧСИ А. А. с рег.№ 757, с район на действие ОС- Пловдив да плати на Камарата на ЧСИ и на Министерство на правосъдието, на всеки по 300лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: