Дължимост на неустойка при предсрочно прекратяване на договор за ток

Текстът на акта

Ключови фрази

Неустойка * тълкуване на договор

Р Е Ш Е Н И Е

№ 113

София, 24.04.2025година
В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

При участието на секретаря: А. Йорданов

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 725/2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

„Фантастико груп“ ООД, [населено място] / правоприемник на „ Ван холдинг“ ООД, [населено място]/ е подал касационна жалба против решение №332 от 30.11.2023 г. по т.д. № 199/2023г. на Варненски апелативен съд.

Касаторът, чрез пълномощника си – юрк. Н К. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно са изложени подробни съображения, за това, че при постановяване на решението въззивният съд изцяло е игнорирал в нарушение на чл.20 ЗЗД разпоредбите на договора за комбинирани услуги от 09.06.2021г., не са били съобразени и правилата за търговия с ел. енергия. Изложени са още и подробни съображения, за това, че при постановяване на решението, въззивният съд необосновано и в противоречие с материалния закон е приел, че изявлението, съдържащото се в изпратеното от ответника „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕАД писмо от 05.10.2021 г., няма характер на предизвестие за прекратяване на договора от 09.06.2021 г., а представлява евентуално предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г., с течащ от този момент срок за смяна на доставчик от последна инстанция. Навежда оплаквания, че съдът е възприел съдържанието на писмото от 05.10.2021 г., в противоречие с правилата на формалната логика- не е приел признанието на ответника в последващо писмо от 08.10.2021 г., че изявлението в уведомителното писмо от 05.10.2021 г. представлява предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г., до която дата следва да се извърши смяната на доставчик от последна инстанция и в нарушение на материалния закон - чл.13 ЗЗД и чл.20а, ал.2 ЗЗД, съставът е приел за валидно извършено с писмото от 08.10.2021 г. оттегляне на изявлението за прекратяване на договора. Развити са съображения и затова, че съставът не е съобразил спецификата и целта на сключения договор, както и наложителността за предприемане на последващи писмото от 05.10.2021г. действия за намиране на нов доставчик. Разгледани са и основания за очевидна неправилност на решението, което е неотносимо към тази фаза на производството.

Ответникът по касация – „Енерго – про енергийни услуги“ ЕАД поддържа становище за правилност на изводите на въззивния съд.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 3008 от 19.11.2024г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

С решението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е потвърдил решение №62 от 10.02.2023г. по т.д. 180/22г. на Варненски окръжен съд. За да постанови този резултат, съставът, след като е възпроизвел мотивите на първостепенния съд е очертал и чрез посочване на становищата на страните предмета на спор- вземане за неустойка, предвидена при неизпълнение на поето с договор между страните задължение- да бъде отправено предизвестие при едностранно прекратяване на същия на основание чл.92 ЗЗД, вр.чл.18 от договора. Посочил е, че и двете страните се стремели да се прекрати договора, сключен между тях, обаче при „две напълно откъснати от договорно съгласие цели“. Така е посочено, че ищецът искал да се прекрати договора от 01.11.21г., а ответника след като преценил “ риска да понесе неустоечна отговорност“ се „завърнал“ към спазването на договорното изискване за тридесетдневното предизвестие. Решаващият състав е посочил още, че упражненото право да се прекрати договора от доставчика на ел. енергия на 08.10.21г. считано от 01.12.21г. не било обвързано от неговото упражняване по съдебен ред, докато това от 05.10.21г. не могло да породи правни последици, тъй като прекратяването на договора на основание чл.16 от него, можело да стане само по съдебен ред, а не извънсъдебно. Така е достигнат извод, че неустойката не се дължи, тъй като е налице тридесетдневно предизвестие за прекратяване на договора.

За релевантен, с оглед основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК е приет въпроса –относно необходимостта от прилагане на чл.20 ЗЗД във връзка с установяване съдържанието на конкретна договорна клауза, в съответствие с действителната воля на страните и императивните изисквания на нормативната уредба

С константната, безпротиворечива практика на ВКС, /в това число и цитираната от касатора/- напр. решение №133/21 по гр.д. 3595/19 на ВКС, ІІІ г.о., решение 128/19 по гр.д. № 887/19 на ВКС, ІІ г.о. , решение №64/20 по глр. Д. 350/19 на ВКС, ІІ г.о., решение №122/19 по гр.д. 3238/18г. на ВКС , ІV г.о. и др., по приложението на чл.20 ЗЗД, съставите на ВКС еднозначно приемат, че тълкуването като подчинено, зависимо, производно мислене съдейства за разкриване на съдържанието на предмета му и винаги е дейност по установяване точния смисъл на този предмет. Чл. 20 ЗЗД изрично определя критериите, по които се осъществява тълкуването на договор. От тези критерии се извежда, че меродавна е изявената, а не предполагаема воля на страните, като смисълът на думите се установява в съответствие с общоприетото им значение. При осъществяване на такава дейност по тълкуване винаги следва да се търси общата воля на страните - изявеното и обективирано в писмения текст общо намерение, изследвано в контекста на съотносимост на уговорката с останалите договорни клаузи, със смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността. Поначало на тълкуване подлежат неясните, двусмислени уговорки, както и тези, които макар и разбираеми от външна страна са предмет на спор между страните. При всяко тълкуване на договорно установени права и задължения, обаче, съдът е задължен да изясни само изявената воля, като не я подменя, тъй като чрез тълкуване не може да бъде изменено договорно поето задължение или да бъдат създадени права, които страните не са уговаряли. Критериите, регламентирани от чл. 20 ЗЗД са обективни, поради което разбирането на всяка от страните по договора за смисъла на договореното следва да се съобразява и отнася именно към обективираната им воля, включително изведена и от тяхното поведение при изпълнението му, тъй като неизявената воля е правно ирелевантна.

Следователно, съдът при приложението на чл.20 ЗЗД следва да мотивира смисъла на отделните уговорки във връзка една с друга и в насока, която произтича от целия договор, във връзка с неговата цел, приета от страните, обичаите, практиката и добросъвестността. Ето защо, при изясняване на действителната воля на съконтрагентите, съдът следва да изложи мотиви по изследване, съобразно доказателствения материал на обстоятелствата, при които е сключен договора и се развива договорната връзка. Едва след това, същият може да приеме възникналите права и задължения като установени и съответно като дължимо поведение във връзка с възникналото облигаторно отношение.

С оглед така приетото, напълно споделено и от настоящия състав и разгледаните мотиви на въззивния съд е налице отклонение на въззивния състав от изложените разрешения на ВКС при обосноваване на цялостната основателност на претенцията, така както е заявена, с извършено в противоречие с правилата, установени в чл.20 ЗЗД, тълкуване. Този извод се налага, поради това, че в случая, съдът противно на указаното в цитираната норма с решаващите си изводи по тълкуване уговорките между страните не е изложил аргументи свързани със спора между страните по прилагането им,не ги е тълкувал самостоятелно, нито е обосновал правно и логически различното третиране на двете волеизявления, с които ответникът е заявил прекратяване на договорната връзка от различни дати, не е било съобразена и тълкувана съобразно императивните правни норми правният характер на неустоечната клауза като такава имаща „ дисциплиниращ ефект“, който според състава се изразявал в това, че със второто изявление, с което дружеството доставчик на ел. енергия е въвел начален срок от 01.12 за разваляне на договора е израз именно на този ефект. Изтъкнатото като допълнителен мотив също не е свързано с тълкуване на текстове от договора, а с житейски оправданото от състава разбиране за несправедливо понасяне на неблагоприятни последици от сключения договор, което е ирелевантно към общата воля на страните. Така, съставът е нарушил задължението си, свързано с необходимостта да разгледа събраните по делото доказателства в тяхната цялост, като съобрази и твърденията и доводите на страните, като изведе правни изводи от този доказателствен материал, чрез мотивиране на всички елементи, свързани с коректното тълкуване на създадените, изводими от тези доказателства, отношения и произтичащите от тях права и задължения. Поради това противоречие, решението подлежи на касиране.

По същество, предявеният иск е основателен по следните съображения:

В производството не е било спорно, че страните са сключили договор за комбинирани услуги № 2106001135/09.06.2021 г. за покупко - продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго - Про Маркет “ със срок на действие до 30.06.2022 г. С писмо от 05.10.2021 г. ответникът е отправил до ищеца изявление за изменение на договора, а при непостигане на съгласие за изменение - изявление за прекратяване на договора без предизвестие, считано от 01.11.2021 г., с предупреждение, че ще инициира служебно прехвърляне на обектите на ищеца към доставчик от последна инстанция, като с цел избягване на допълнителни разходи насочил ищеца към предприемане на незабавни стъпки за стартиране на процедура по смяна на доставчика пред съответния мрежов оператор. С писмо от 07.10.2021 г. ищецът е уведомил ответника за несъгласието си договорът да бъде изменян и отправил покана за заплащане на неустойка за неспазен срок на предизвестието за прекратяване на договора, уговорена в чл.18 вр. чл.17, ал.1, б.“ж“ от договора. Ищецът, възприемайки предизвестието сключил на 08.10.2021 г. договор с друг доставчик на ел. енергия, без възможност да проучи различни възможности за постигане на изгодни условия поради краткия срок за това - до 10-то число на месеца. С писмо от 08.10.2021 г. ответникът е заявил, че оттегля изявлението за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г., като посочил друга дата за прекратяване, вече съобразена с договорения срок за предизвестие - 01.12.2021 г. Ищецът изрично посочил, позовавайки се на чл.13, ал.2 ЗЗД, че първото му изявление е възпроизвело редовни правни последици, поради което му се дължи уговорената в договора неустойка.

С клаузата на чл.16 от сключения на 09.06.2021 г. договор за комбинирани услуги, страните са постигнали съгласие при промени в нормативната уредба, решения на КЕВР, съществено изменение в цените на производителите на ел. енергия в резултат на промени в нормативната уредба, настъпили по време на действие на договора, които не са могли да бъдат предвидени към датата на сключване на договора, всяка от тях да може да поиска изменение на договора. Уговорено е още, че ако не се постигне съгласие за изменение на договора и запазването на действието на договора би довело до сериозни загуби за някоя от тях, увредената страна има право да инициира действия по прекратяване на договора, съгласно чл.17, б.“з“. В клаузата на чл.17, б.“з“ е предвидена възможност за всяка от страните, при наличие на изброени обективни предпоставки, както и на условията по чл.16, да прекрати едностранно договора, като в уведомлението за прекратяване/предизвестието следва да се посочи основанието за прекратяване и датата на прекратяване. В чл.17 страните са уговорили и други възможни основания за прекратяване на договора, вкл. по взаимно съгласие (б.“в“) и с едномесечно предизвестие на страната (б.“ж“), считано от първо число на месеца, следващ месеца, в който изтича предизвестието. В договора е уговорена и клауза - чл.18, според която при прекратяване на договора без съответната страна да е спазила срока на договореното в чл.17, ал.1 предизвестие, неизправната страна да дължи неустойка в размер на 50 % от произведението на договореното прогнозно средномесечно количество ел. енергия за съответния обект по цената от последно издадената от доставчика и координатор фактура - за неспазения срок на предизвестието.

С оглед така установената фактическа обстановка и разгледаните мотиви на обжалваното решение е налице отклонение на въззивния състав от изложените разрешения на ВКС при обосноваване на цялостната основателност на претенцията. Този извод се налага, поради това, че в случая, съдът противно на цитираните от него правила за тълкуване на волята, съобразно чл.20 ЗЗД е посочил, че отправеното писмо от 05.10.21г. няма характер на предизвестие за прекратяване на договора, въпреки изричното изявление на страната, че счита писмото за такова предизвестие. Правно несъстоятелно и неизводимо изобщо от клаузата на чл.16 от договора е приетото от състава, че по този текст прекратяването се извършва само по съдебен ред. Също така неприложим е и текста на чл.307 ТЗ, тъй като нито една от страните не е поддържана хипотеза на стопанска непоносимост, нито същата е изводима от сочените и установени по спора факти, нито по този начин може да се тълкува уговореното в чл.16 от договора- ясна и безпротиворечива клауза, предписваща определени конкретни действия на страните при промяна на условията, при които е сключен договора. Или, съставът не е съобразил указаното в чл.20 ЗЗД при излагане на решаващите си изводи по тълкуване уговорките между страните. Тълкуването на текста на отправеното писмо от 05.10.21г. не изисква усилия, тъй като изявлението нито е двусмислено, нито е неясно. В първата си част то съдържа предложение / съобразно уговореното в чл.16 от договора/ за повишаване на цената на доставяната ел. енергия и предложение за прекратяване договора по взаимно съгласие. Във втората част, обаче, изрично се посочва, че при непостигане на съгласие, писмото следва да се третира като изявление за прекратяване на договора, считано от 01.11.21г., при очертани последици от това прекратяване, а именно- задължението за търсене на нов доставчик, с оглед спецификата на отношенията и регулирането им нормативно. Заявено е също така изрично, че ако не бъде осигурен друг доставчик, то служебно ще бъдат прехвърлени услугите на доставчик от последна инстанция. Т.е. недвусмислено е установена липса на воля за продължаване на облигаторната връзка, ако не бъдат приети новите условия. В тази насока правно и фактически необосновано е разбирането на състава, че така изрично заявеното волеизявление е целяло други правни последици, а не прекратяване на договора / съдът не е споменал какви са тези целени последици/.Също с нищо неподкрепен е и изводът, че с това волеизявление не са породени правни последици, тъй като по него прекратяването било в правомощията на съда/ както бе посочено основания за такъв извод не са налични нито правно нито фактически/. Тук не се прави разлика между даден срок за приемане на предложението и съдържанието на волеизявлението, като дори страните не са твърдяли, че такова тълкуване е възможно.Приетото и за това, че изрично заявеното волеизявление, с което ответникът е прекратил облигаторната връзка при непостигнато съгласие за увеличение на цената, можело да бъде оттеглено, като в резултат на това може отново да бъде насочено същото волеизявление, но вече при спазване срока на предизвестие не почива на правни съображения, още повече че въобще необсъдено в този контекст е и приемането и съгласието от страна на ищеца за прекратяване на договорната връзка и предприетите действия по реализиране на правните последици от това прекратяване.

Допълнително въведените доводи относно интереса на страните от прекратяване на договора и разбирането относно интереса на доставчика на ел. енергия, са правно ирелевантни.

Изявлението на ответника от 08.10.2021 г. за оттегляне на предизвестието за прекратяване на договора е отправено след получаване и във връзка с изричното съгласие на контрагента, поради което и на основание чл.13,ал.2 ЗЗД, следва да се счита последващо на настъпилите вече правни последици. В тази връзка са и фактически предприетите действия от ищеца, с оглед отправеното до него предупреждение за осъществяване смяната на ответника като доставчик, като са съобразени и специфичните изисквания относно сроковете по ПТЕЕ. Или тези правни последици обосновават извод, че е налице предвидената в договора форма на неизпълнение, с която страните са обвързали правото на неустойка по чл.18 от договора - неспазен срок на предизвестие изискуемо от чл.17, б.“ж“ от договора.

Правно необосновано е разбирането на ответника по спора поддържащ, че договорът не може да бъде прекратен, тъй като трето лице – а именно мрежовият оператор, който отчита количествата енергия, следва да даде съгласие, а купувачът по сделката, след това да предприеме необходимите действия по смяна на доставчика. Доводите са неотносими към фактите, водещи до основателност на иска. ПТТЕ определя, че сделките по продажба на ел. енергия се сключват с двустранни договори, уреждащи отношенията между доставчика на ел. енергия и нейния потребител.Възможността за смяна на доставчик също уредена, като са определени и конкретни срокове за това и начална дата/ първо число на календарния месец/, от която тази смяна може да бъде осъществена. / чл.103 и сл. ПТЕЕ/. В случая дори е изяснено по спора, че с оглед предприетите действия към края на м. 10. мрежовия оператор е дал съгласие за промяна на доставчика. Всичките тези обстоятелства, изведени от задължителната нормативна регулация на отношенията, свързани с продажба на ел. енергия не отменя, нито заменя договореното между страните в сключените въз основа на правилата на ПТЕЕ договори. Така предвидената по договора неустойка не се извежда от задължението, преди разрешението на мрежовия оператор, старият доставчик да продължи доставката на ел. енергия, а зависи изцяло от поведението на страните, като предприети действия по прекратяване на двустранния договор между тях, т.е. отговорността следва да бъде реализирана, когато съобразно нормативната база са уредени правила, по които следва да се осъществява самото прекратяване на договора, респективно преминаването към друг доставчик. Или довода за това, че прекратяването на доставките може да се реализира от момента на одобряване от страна на мрежовия оператор, не рефлектира върху задълженията на страните да изпълняват договореното при прекратяване на облигаторната връзка между тях.

С оглед изложеното се налага извод, че отправеното на 05.10 21г. волеизявление от доставчика на ел. енергия за прекратяване на облигаторното правоотношение между страните, считано от 01.11.21г. е произвело своите правни последици, било е прието и е зачетено като прекратяващо тази договорна връзка, не само с оглед съответствието му с договореното между страните, но и по отношение на последвали действия на едната и на другата страна – ищецът е предприел незабавни действия с оглед сроковете за търсене на нов доставчик, а ответникът е продължил да счита за невъзможно продължаването на договора, като с второто си писмо, което същият твърди да е такова по оттегляне на предложението, всъщност то не се променя- договорната връзка с второто писмо не е продължена, нито са предложени други преговори по отношение на такова продължаване, просто е сменена датата, от която договорът ще се прекрати. Както бе посочено вече, съобразно чл.13,ал.2 ЗЗД изявлението за прекратяване на договора, след неговото приемане е неоттегляемо, поради което и същото е произвело целеното с него действие.

От изложеното следва, че уговорената в чл.18 хипотеза, според която при прекратяване на договора, без съответната страна да е спазила срока на договореното в чл.17, ал.1 предизвестие, неизправната страна дължи неустойка в случая е налице, поради което и предявения иск е доказан по основание.

С отговора на исковата молба ответникът е възразил срещу размера на претендираната неустойка, но тъй като в хода на касационното производство / в това число и в хода на устните състезания/ не са наведени изрични доводи във връзка с размера на неустойката, общото оплакване не води до извод за неговата основателност. Начинът на определяне на размера на неустойката, съобразно чл.18 от договора е ясен и недвусмислен. Страните са договорили, че размерът се определя като 50% от произведението на договореното прогнозно количество енергия за съответния обект по цената на последно издадената фактура от продавача съобразно чл.11 от договора. Изричният бланкет към чл.11 определя и съобразимите изчерпателно изброени компоненти, определящи цената по такава фактура, а именно – количество доставена и измерена активна ел. енергия, дължимите суми за мрежови услуги по цени, определени от КЕВР за съответния период, както и всички други нормативно определени или утвърдени от КЕВР добавки, вкл. и ДДС. Или, съобразно заключението на вещото лице който определя стойността на неустойката в размер на 191666.74лв. При съобразяването му сумата надхвърля заявената от ищеца претенция, поради което искът следва да бъде уважен така както е заявен, а именно за сумата 191 656.97лв.

С оглед изложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а по същество разгледания иск уважен, като се присъди договорената неустойка в размер на 191 656.97лв.

При този изход на спора, ответникът по касация дължи на касатора направените в цялото съдебно производство разноски. С представения списък по чл.80 ГПК са поискани разноски както следва – за касационното производство – 3840 лв. деловодни разноски и 7000 юрисконсултско възнаграждение, за въззивното производство – 18500лв. деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение и за първоинстанционното 18500лв. в това число и юрисконсултско възнаграждение.Така заявена претенцията не е съобразена с императивното правило на чл.78,ал.8 ГПК, като дължимия размер възнаграждение за представителство от юрисконсулт е лимитиран до максималния размер на възнагражденията, присъждани по чл.37 ЗПП. Т.е. присъжданото юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля в случая 540лв. / чл.25 НЗПП/ за всяка съдебна инстанция, което съобразно положения от юрисконсулта труд, съобразен с фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде присъдено.Така деловодните разноски направени от страната за първоинстанционното производство са в размер на 8470лв., за въззивното - в размер на 3880лв. и за касационното – 4410лв. Или ответника следва да заплати разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК в размер на 15410 деловодни разноски и 1620 юристконсултско възнаграждение, общо 17030лв.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №332 от 30.11.2023 г. по т.д. № 199/2023г. на Варненски апелативен съд. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Енерго – про енергийни услуги“ ЕАД, [населено място] да заплати на „Фантастико груп“ООД, [населено място] сумата 191656.97лв., представляваща неустойка за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на сключен между тях договор за комбинирани услуги №2106001135 от 09.06.2021г., участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго - Про Маркет “, съобразно чл.18 от същия, както и направените разноски по делото пред всички съдебни инстанции в размер на 17 030лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: