Съдебно решение по друго дело не е ново обстоятелство за отмяна на влязло в сила решение

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 103
София, 11.05. 2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело №725/2021 година

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на Н. Н. А., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], чрез назначения му особен представител - адв. А. С. У. от АК П., за отмяна на влязлото в сила решение № 423/26.11.2018г по в. гр.дело № 577/2018г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение на Пазарджишки районен съд №937 от 16.07.2018г., постановено по гр.д.№1058/2018г. Посоченото въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване с определение №424 от 31.5.2019г. по гр.д.№919/2019г. На ВКС.

Като основание за отмяна на влязлото в сила решение молителят сочи чл.303, ал.1, т.1 ГПК - наличието на ново обстоятелство и установяващо го ново доказателство – решение № 1789 от 04.02.2020 по адм. д. №8035/19 на ВАС, дадено му в затвора от Х. А. Х., който е и страна по последното. Счита, че това обстоятелство е от значение за решаващите изводи на съда и обуславя отмяна на влязлото в сила решение, тъй като ако е било взето предвид, съдът щял да вземе различно решение по спора. Не изпраща представител в открито съдебно заседание.

Ответната страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП чрез Р. Р. - мл.юрисконсулт в писмен отговор и в пледоария по същество чрез юрисконсулт Н. и юрисконсулт В. излага съображения за неоснователност на молбата като твърди, че соченото от молителя обстоятелство не е ново по смисъла на закона.

Върховният касационен съд намира, че подадената молба е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

С решението, предмет на молбата за отмяна, е отхвърлен иск на молителя срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр. за признаване за установено, че ответникът е извършил нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., изразяващо се в неравно третиране по лично положение като изтърпяващ наказание „доживотен затвор“, като самото нарушение се изразява в липса на обособено помещение за подстригване в този затвор, при положение, че в сочен от него друг затвор съществува обособено помещение за целта и затвориците се подстригват в него. По делото е установено, че в Затвора в [населено място] няма специално обособено помещение с предназначение в него да се извършват бръснарски услуги и подстригване на лишените от свобода, за разликата от налично такова в Затвора в [населено място]. Съгласно разпоредбата на чл.73 ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2010г. за условията и реда на медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, ( ДВ бр.31 от 23.04.2010г) и разпоредбата на чл.151 ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че на лишените от свобода се осигуряват условия за поддържане на косата и бръснене. Ищецът е заявил искането си затворната администрация да му осигури тази услуга в отделно помещение, искането му е разгледано и отказано. Редът в Затвора в [населено място] е да осигурява бръснар, който да постригва затворниците в килиите при желание от тяхна страна.

Искът за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения е отхвърлен по съображение, че липсата на обособено помещение за подстригване в един затвор и наличие на такова в друг затвор не представлява дискриминационна проява от категорията на тези, визирани в чл.4 от ЗЗДискр., като не следва да се сравняват наличието и липсата на обособено помещение в различни затвори , а е от решаващо значение третирането в този затвор, в който лицето изтъпрпява наказанието си, спрямо други лица в сходно положение, в случая в сравнение с останалите лишени от свобода в същото място за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Прието е, че в случая всички лишени от свобода в затвора [населено място] са поставени при един и същи условия - имат осигурен от затворническата администрация бръснар, който извършва бръснарските услуги и подстригването по един и същ начин - в съответната килия на всеки лишен от свобода при желание от негова страна. Затворници имат правото да разполагат и с индивидуални пособия за целта. Решаващият съд е допуснал, че спрямо ползващите услугата в случая има известен неблагоприятен ефект при съществуващата в конкретния затвор практика, доколкото след посещението на бръснар в килиите затворниците сами следва да почистят помещението, което в другия случай биха си спестили , но е счел, че това няма връзка с признаците на дискриминация, по-конкретно не представлява дискриминация по признак „лично или обществено положение“ по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр.

След преценка на данните по делото и доводите и становищата на молителя, настоящият състав на ВКС намира молбата за отмяна, подържана на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.1 ГПК, за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. Тези основанния са лимитивно изброени и не могат да се тълкуват разширително. В случая молителят се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. 1 ГПК.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото или макар да са й известни, да не е била в състояние да се снабди с документа или позове на факта по обективни причини. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание.

Новото обстоятелство, като основание за отмяна на влязло в сила решение по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК, касае правно-релевантен за приключилото делото факт. Под обстоятелства законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти, които трябва да са новооткрити, т. е. такива обстоятелства, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но които молителят не е могъл да посочи на съда по същество поради обективна невъзможност да узнае за тяхното съществуване или да удостовери същите и те да са от съществено значение за изхода на спора, в смисъл, че ако бяха известни на решаващия съд, биха променили извода му за основателността на иска. Тези факти следва да бъдат нови - да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо, макар да са съществували в обективната действителност, но не и да са нововъзникнали (да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязлото в сила атакувано решение).

Нито една от тези предпоставки в случая не е налице.

За да обоснове наличието на тази хипотеза, като основание за отмяна, молителят се позовава на факти и обстоятелства, като представя съдебно решение, постановено по друго дело, в приключил съдебен спор между трето лице и ответника по настоящата молба. Това решение само по себе си не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, освен ако се ползва със сила на пресъдено нещо между страните, която следва да бъде зачетена, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай. Позоваването в молбата на установеното в мотивите на представеното със същата съдебно решение, постановено по друг процес, свързан с установяване на дискриминационно поведение, изразяващо се в неравно третиране на лишените от свобода относно времетраенето на престоя на открито в затворите в София, Л. и П., отразено в мотивите на административния съд, също не са нови обстоятелства и нови доказателства по смисъла на горепосочената разпоредба на закона.

Изложеното обосновава извод за неоснователност на молбата за отмяна.

С оглед неоснователността на молбата молителят следва да бъде осъден да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 100лв. Възнаграждението на особения представител на молителя следва да бъде определено и заплатено по реда на чл.37 и сл. от ЗПрП.

По изложените съображения Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Н. А., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], чрез назначения му особен представител - адв. А. С. У. от АК П., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1, пр.1 ГПК на влязлото в сила решение № 423/26.11.2018г по в. гр.дело № 577/2018г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение на Пазарджишки районен съд №937 от 16.07.2018г., постановено по гр.д.№1058/2018г.

ОСЪЖДА Н. Н. А., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП 100 лв (сто лева) разноски за настоящото производство - юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: