Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 01 Февруари 2024

Недействителност на разпореждане с имот, невключен в наследството

Върховен касационен съд · 01 Февруари 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Ищците искат обявяване за недействително спрямо тях на извършено дарение на идеални части от дворно място и плевня като разпореждане с наследствен имот. ВКС установява, че имотите никога не са били част от наследството на посочения наследодател, а са били индивидуална собственост на съпругата му. Поради това съдът отменя решението на въззивния съд и отхвърля иска.

Какво приема съдът

Разпореждане с имот не може да бъде обявено за относително недействително по чл. 76 от Закона за наследството спрямо сънаследници, ако този имот въобще не е част от наследствената маса на техния наследодател.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

чл. 76 ЗНотносителна недействителностнаследствен имотдарениенаследство

Текстът на акта

Ключови фрази

4 решение по гр.д.№ 951 от 2023 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е

№ 127

София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди десет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря А.И., като взе предвид докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 951 от 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от М. С. Г. касационна жалба срещу решение № 901005 от 23.08.2021 г. по в.гр.д.№ 481 от 2020 г. на Благоевградския окръжен съд, гражданско отделение, четвърти въззивен състав.

С определение № 3372 от 06.11.2023 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението в частта му, с която е потвърдено решение № 5895 от 12.12.2019 г. по гр.д.№ 495 от 2017 г. на Районен съд- Разлог в частта за обявяване по отношение на Р. К. Т., Н. К. С., Р. В. Б. и Б. В. В. за относително недействителен по чл.76 ЗН на сключения между Я. В. С. и М. С. Г.с нотариален акт № .... от 11.11.2008 г. договор за дарение на 1/8 ид.ч. от поземлен имот с пл.№ ...., част от УПИ VI в кв. ... по плана на [населено място], одобрен със заповед № 190229 от 1991 г. на кмета на [община], с площ от 560 кв.м., ведно с 1/8 ид.ч. от построената в имота плевня с площ от 16 кв.м.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК поради очевидна неправилност на решението в тази част.

В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на касатора М. С. Говедарски и лично касаторът поддържат жалбата в допусната й до разглеждане част. Молят решението на Благоевградския окръжен съд в допуснатата до касацинно обжалване част да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално отменено и вместо него да бъде постановено решение за отхвърляне на иска по чл.76 ЗН относно дворното място и плевнята. Претендират за направените по делото пред ВКС разноски.

Ответниците по жалбата Р. К. Т., Н. К. С., Р. В. Б., Б. В. В. и Я. В. С. не се явяват в проведеното открито съдебно заседание и не изразяват становище. В писмен отговор на жалбата от 17.12.2021 г. оспорват жалбата и молят решението на Благоевградския окръжен съд да бъде оставено в сила. Претендират за разноските по делото пред ВКС.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Решението на Благоевградския окръжен съд в допусната до касационно обжалване част е очевидно неправилно /необосновано/. Видно от мотивите му, въззивният съд явно необосновано и в противоречие с формалната логика е приел, че въпреки че тези два обекта /дворното място и плевнята/ не са част от наследството на В. С., починал на 26.07.1997 г. /а са индивидуална собственост по наследство и делба на неговата съпруга Т. С., починала след него- на 09.01.2019 г., съгласно представените по делото нотариални актове № .... от 11.04.1983 г., № .... от 20.12.2011 г. и № .... от 29.10.2013 г., удостоверение за наследници изх.№ 143123 от 30.05.2014 г. и справка от НБД население от 11.01.2019 г./, разпореждането на наследника на В. С.- Я. В. С. в полза на М. Г. с 1/8 ид.ч. от тези вещи е относително недействително по чл.76 ЗН по отношение на наследниците на В. С., като разпореждане с наследствени на В. С. имоти. След като дворното място и плевнята не са част от наследството на В. С., разпореждането с 1/8 ид.ч. от тях, извършено с договора за дарение от 11.11.2008 г., не представлява разпореждане с наследствен имот на В. С., поради което и не може да бъде обявено за относително недействително спрямо наследниците на В. С. на основание чл.76 ЗН.

С оглед на гореизложеното, решението на въззивния съд в допусната до касационно обжалване част следва да бъде отменено на основание чл.281, т.3 ГПК като необосновано и вместо него следва да бъде постановено решение за отхвърляне на иска по чл.76 ЗН по отношение на дворното място и изградената в него плевня.

С оглед изхода на делото /недопускане до касационно обжалване на въззивното решение по иска за делба и по иска по чл.76 ЗН за жилищната сграда и допускане на касационното обжалване на решението и пререшаване на делото по иска по чл.76 ЗН за дворното място и плевнята/ и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК следва да се присъдят направените по делото пред ВКС разноски както следва:

1. М. С. Говедарски следва да бъде осъден да заплати на Н. К. Сулакова и Руска К. Т. сумата 466,67 лв., представляваща 2/3 от направените от тях разноски за адвокат пред ВКС в размер на 700 лв.

2. М. С. Говедарски следва да бъде осъден да заплати на Р. В. Б. и Б. В. В. Т. сумата 466,67 лв., представляваща 2/3 от направените от тях разноски за адвокат пред ВКС в размер на 700 лв.

3. Ищците по отхвърления иск по чл.76 ЗН за дворното място и плевнята Руска К. Т. и Н. К. Сулакова следва да бъдат осъдени да заплатят на М. С. Говедарски сумата 226,67 лв., представляваща 1/3 от направените от него разноски по делото пред ВКС в размер на 680 лв. /600 лв. адвокатско възнаграждение и 80 лв. държавни такси за допускане и разглеждане на касационната му жалба/.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 901005 от 23.08.2021 г. по в.гр.д.№ 481 от 2020 г. на Благоевградския окръжен съд, гражданско отделение, четвърти въззивен състав, с която е потвърдено решение № 5895 от 12.12.2019 г. по гр.д.№ 495 от 2017 г. на Районен съд- Разлог В ЧАСТТА МУ за обявяване на основание чл.76 ЗН по отношение на Руска К. Т., Н. К. С., Р. В. Б. и Б. В. В. за относително недействителен на сключения между Я. В. С. и М. С. Г. с нотариален акт № ... от 11.11.2008 г. договор за дарение на 1/8 ид.ч. от поземлен имот с пл.№ ...., част от УПИ VI в кв.... по плана на [населено място], одобрен със заповед № 19-0229 от 1991 г. на кмета на [община], с площ от 560 кв.м., ведно с 1/8 ид.ч. от построената в имота плевня с площ от 16 кв.м. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Р. К. Т. и Н. К. Сулакова иск по чл.76 ЗН за прогласяване за относително недействителен по отношение на Р. К. Т., Н. К. С., Р. В. Б. и Б. В. В. на сключения между Я. В. С. и М. С. Г. с нотариален акт № ..... от 11.11.2008 г. договор за дарение на 1/8 ид.ч. от поземлен имот с пл.№ 351, част от УПИ VI в кв. ... по плана на [населено място], одобрен със заповед № 19-0229 от 1991 г. на кмета на [община], с площ от 560 кв.м., ведно с 1/8 ид.ч. от построената в имота плевня с площ от 16 кв.м.

ОСЪЖДА М. С. Г. от [населено място], обл.П., [улица] да заплати на Н. К. С. и Р. К. Т. и двете със съдебен адрес: [населено място], ул.“Д-р Х. Т.“ № 25, чрез адв.А. Боева, на основание чл.78 ГПК сумата 466,67 лв. /четиристотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща разноски за делото пред ВКС.

ОСЪЖДА М. С. Г. от [населено място], обл.П., [улица] да заплати на Р. В. Б. и Б. В. В. Т. и двете със съдебен адрес: [населено място], ул.“Д-р Х. Т.“ № 25, чрез адв.А. Боева, на основание чл.78 ГПК сумата 466,67 лв. /четиристотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

ОСЪЖДА Р. К. Т. и Н. К. С. и двете със съдебен адрес: [населено място], ул.“Д-р Х. Т.“ № 25, чрез адв.А. Боева, да заплатят на М. С. Говедарски от [населено място], обл.П., [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 226,67 лв. /двеста двадесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.