Недопустимост на делба на дворно място в режим на етажна собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50002/2023

гр. София, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гр.дело № 997 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

С въззивно Решение № 512 от 15.11.2021 г. по в.гр.д.№ 1468/2021 г. на Окръжен съд – Бургас (в резултат от упражнен контрол по отношение на първоинстанционното Решение № 260358 от 24.02.2021 г., допълнено с Решение № 260957 от 06.07.2021 г. по гр.д.№ 6733/2019 г. на Районен съд – Бургас) е допуснато да се извърши съдебна делба, както следва: (1) на дворно място , за което е отреден УПИ * в кв. 4 по плана на [населено място], област Бургаска, с площ от 694 кв.м., при граници и съседи: изток - УПИ *, запад: УПИ *, север – улица, юг – УПИ *, като е постановено делбата да се извърши при квоти, както следва : за В. А. Г. – 3/16 ид.части; за Н. А. А. – 3/16 ид.части; както и по 1/8 ид.част за всеки от съделителите Т. Р. Б., Р. А. П., И. А. Б., Д. А. Б. и П. И. И.; (2) първи жилищен етаж, представляващ масивна жилищна сграда със застроена площ на жилищната сграда от 107,30 кв.м., построена в процесното дворно място, ведно с прилежащия му полусутерен със застроена площ от 34,90 кв.м., от които 10,70 кв.м. стълбище и 24,20 кв.м. избено помещение при квоти: за В. А. Г. – 3/16 ид.ч.; за Н. А. А. – 3/16 ид.ч.; за всеки от съделителите Т. Р. Б., Р. А. П., И. А. Б. и Д. А. Б. – по 1/16 ид.ч. и за съделителя П. И. И. – 3/8 ид.части; (3) масивен гараж с площ от 18 кв.м., разположен в северозападната част на дворното място при квоти: за всеки от съделителите Т. Р. Б., Р. А. П., Д. А. Б. и Д. А. Б. – по 1/8 ид.ч., както и1/2 ид.ч. за съделителя П. И. И..

Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която е отхвърлен иска за делба на паянтов гараж с площ от 16 кв.м. разположен в североизточната част на УПИ * в кв. 4 по плана на [населено място], област Бургаска.

Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частите, в които е отхвърлен иска за делба на втория жилищен етаж от къщата в дворното място и паянтова постройка в същото дворно място.

С постановеното по реда на чл. 288 ГПК Определение № 363 от 01.09.2022 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в частта, в която e допусната делба по отношение на дворното място.

Касаторите Т. Р. Б., Р. А. П., И. А. Б. и Д. А. Б., чрез адвокат М. Г. от АК - Б., поддържат, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно. Считат, че теренът има статут на обща част и делба следва да се допусне само на прилежащата към жилището на първия етаж 1/2 ид.част от дворното място и то само за ищците В. А. Г. и Н. А. А. и ответника П. И. И., но не и по отношение на касаторите. Последните, независимо от притежанието на идеални части от жилището на първия етаж, не притежават собственост в принадлежащата към жилището на първия етаж 1/2 ид.част от дворното място. Тяхна е останалата 1/2 ид.част от терена в качеството на принадлежност към втория жилищен етаж. Изложили са оплаквания и срещу произнасянето на въззивния съд в частта за съдебно-деловодните разноски. Претендират разноски за защитата пред ВКС.

Ответниците по касация В. А. Г. и Н. А. А., представлявани от адвокат И. С. от АК – Бургас, са депозирали отговор на касационната жалба, в който поддържат, че цялото дворно място съставлява принадлежност само към първия жилищен етаж, поради което подлежи на подялба заедно с жилището и масивния гараж. Другото жилище (втория етаж от къщата, построен от наследодателя на касаторите) има статут на суперфициарна собственост и към него не принадлежат идеални части от терена. Оспорва претенцията в тяхна тежест да бъдат възложени разноските на касаторите.

Ответникът по касация П. И. И., представляван от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК - адвокат Д. П. от АК – Б., не е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

Страните не спорят относно установените от въззивния съд релевантни факти, а именно: И. М. М. и Р. П. Д. са сключили граждански брак на 19.12.1967 г. По време на брака по силата на договор за дарение Р. П. М. е придобила празно дворно място, идентично с процесния УПИ * в кв. 4 по плана на [населено място], област Бургаска, след което съпрузите са изградили първия жилищен етаж със застроена площ от 107,30 кв.м. ведно с прилежащия му полусутерен със застроена площ от 34,90 кв.м.

Р. М. е починала на 10.08.1989 г. и е оставила за наследници преживелия я съпруг И. М. М. и син А. Т. Б..

На 03.06.1992 г. и в полза на А. Т. Б. И. М. М. е учредил право на надстрояване по реда на чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм.) за построяването на втори жилищен етаж от сградата.

Преди построяването на втория жилищен етаж, на 18.12.1992 г., И. М. М. е прехвърлил на С. Д. А. 1/8 ид.част от дворното място и 1/8 ид.част от намиращата се в имота едноетажна масивна жилищна сграда срещу задължение за гледане и издръжка.

На 30.03.1994 г. А. Т. Б. и съпругата му Т. Р. Б. са признати за собственици на втори жилищен етаж, състоящ се от кухня, три стаи, баня – тоалетна и антре от двуетажната жилищна сграда, находяща се в парцел * в кв. 4 по плана на [населено място].

На 31.01.1996 г. И. М. е прехвърлил на С. А. още по 1/4 ид.част от дворното място и 1/4 ид.част от първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда срещу задължение за гледане и издръжка.

И. М. е починал на 16.04.2007 г. и е наследен от сина си П. И. И., ответник по иска.

На 19.04.2016 г. е починала С. Д. А. и е оставила за наследници ищците по делото – децата си В. А. Г. и Н. А. А..

На 10.03.2018 г. е починал А. Т. Б. и е оставил за наследници преживялата съпруга Т. Р. Б. и децата си Р. А. П., И. А. Б. и Д. А. Б. – ответници по иска за делба, а сега - касатори.

В хода на първоинстанционното производство е приета съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че УПИ * в кв. 4 се създава със сега действащия регулационен план на [населено място], който е одобрен със Заповед № 836 от 04.03.1966 г. и е образуван от части от два имота с планоснимачни номера * и *. Със заповед № РД-0214-2222 от 27.12.2000 г. е одобрен кадастрален план на [населено място], в който имотът е нанесен с планоснимачен № * и съответства на УПИ * в кв. 4. Разликата в квадратурите, според вещото лице се дължи на точността при заснемането и отразяването на имота в кадастралния план и точността при изчисляването на УПИ * по плана от 1966 г. В кадастралния план имотът е с площ от 694 кв.м. Според експертизата, жилищната сграда се състои от полусутеренен етаж и два жилищни етажа, като полусутерена е само под една част на сградата. Сутеренът е с площ от 34,90 кв.м., първият етаж е с площ от 107,30 кв.м.; вторият етаж също е с площ от 107,30 кв.м. Сградите на допълващото застрояване са масивен гараж със застроена площ от 18 кв.м., изпълнен на уличната регулация в северозападната част на парцела, паянтов гараж с площ от 16 кв.м., изпълнен на уличната регулация в североизточната част на парцела и ламаринена барака със застроена площ от 20 кв.м., поставена в дъното на парцела. Сградите на допълващото застрояване са изпълнени без строителни книжа. Сградата, която е отразена на скицата с площ от 14 кв.м. е съборена и не съществува.

От правна страна е прието, че съпрузите И. М. М. и Р. П. Д. са придобили в режим на СИО процесния първи етаж от жилищната сграда.Теренът е представлявал лична собственост на Р. П. Д., доколкото е получен по дарение от баща й. След прекратяването на СИО със смъртта на съпругата, съпругът й И. М. е получил 1/2 ид.част от жилището, а по наследство 1/2 ид.част от дворното място и 1/4 ид.част от първия етаж на къщата, или общо негова собственост са били 3/4 ид.части от жилището и 1/2 ид.част от терена. Правата на А. Б. са 1/2 ид.част от дворното място и 1/4 ид.част от първия етаж на къщата. През 1992 г. И. М. М. е учредил право на надстрояване по реда на чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ (отм.) за втори жилищен етаж в полза на А. Т. Б.. Впоследствие през същата година М. е прехвърлил на С. Д. А. 1/8 ид.част от дворното място и 1/8 ид.част от първия етаж. С последващата сделка от 1996 г. М. е прехвърлил на А. още 1/4 ид.част от дворното място и 1/4 ид.част от първи жилищен етаж, в резултат от което А. е станала собственик на 3/8 ид.части от дворното място и 3/8 ид.части от първия етаж. След тази сделка, в патримониума на И. М. са останали 1/8 ид.част от дворното място и 3/8 ид.части от първия етаж, които са наследени от сина му П. И. И.. Квотите на наследяване на наследниците на А. Б. са съответно по 1/8 (1/2 :4) от дворното място и по 1/16 (1/4:4) от първия жилищен етаж.

В обобщение въззивният съд е приел, че квотите на съделителите в правото на собственост върху дворното място, са както следва: за В. А. Г. – 3/16 ид.части (3/8 : 2); за Н. А. А. – 3/16 ид.части (3/8 : 2); за Т. Р. Б. – 1/8 ид.част (1/2 : 4); за Р. А. П. – 1/8 ид.част (1/2 : 4); за И. А. Б. – 1/8 ид.част (1/2 : 4); за Д. А. Б. – 1/8 ид.част (1/2 : 4) и за П. И. И. – 1/8 ид.част.

Изложени са мотиви относно квотите на съделителите в правото на собственост върху първия жилищен етаж с принадлежащия към него сутерен.

Прието е, че в договорите между И. М. М. и С. Д. А. отсъства съгласие за прехвърлянето на идеални части от двата гаража, поради което наследниците на С. Д. А. не притежават идеални части от тези сгради. Делбата на масивния гараж с площ от 18 кв.м., разположен в северозападната част на парцела и представляващ приращение към дворното място, е допусната при квоти 1/2 ид.част общо за наследниците на А. Б. и 1/2 ид.част за наследника на И. М. М. - П. И. И..

Гаражът със застроена площ от 16 кв.м., разположен в североизточната част на парцела, е придобит по давност от А. Б., поради което иска за неговата делба е отхвърлен. Констатирано е, че първоинстанционното решение в частта, в която не е допуснато да се извърши делба на втория жилищен етаж, тъй като същият е изграден от А. Б. въз основа на учредено на 03.06.1992 г. право на надстрояване по реда на чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм.) от И. М. М., не е обжалвано и е влязло в сила.

Прието е, че делба следва да се допусне по отношение на цялото дворно място. Възражението на наследниците на А. Б., че делбата на дворното място е недопустима, тъй като същото представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС , е намерено за неоснователно. Изложено е, че съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС дворното място е обща част към етажната собственост, като общите части не може да се делят (чл. 38, ал. 3 ЗС). Според ППВС № 4 от 30.10.1964 г., т. 1 б. „д” и „е”, когато съсобственици на парцела са лица, които притежават самостоятелни обекти в съществуваща сграда в режим на етажна собственост или различни сгради в имота, делбата е недопустима, защото тази разделна собственост на сградите обуславя статут на обща част на мястото на основание чл. 38 ЗС . Изключенията от това правило са развити в съдебната практика. Според Решение № 201 от 20.01.2020 г. по гр.д.№ 2616/2018 г. на ВКС, I г.о., дворното място е обща част към етажната собственост само когато всички етажни собственици са съсобственици и на дворното място и те са изразили изрично воля дворното място да бъде обща част. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че дворното място може да е със значително по-голяма площ, която да не изчерпва нуждите на етажната собственост и да може да има и друго предназначение. Етажната собственост възниква по право в момента, в който отделните обекти в сградата са придобити от лица, различни от първоначалния собственик и стават собственост на тези лица, от който момент те стават собственици и на общите части, визирани в чл. 38 ЗС (Решение № 41 от 20.06.2011 г. по гр.д.№ 415/2010 г. на ВКС, I г.о., Решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр.д.№ 979/2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 438 от 05.01.2012 г. по гр.д.№ 987/2010 г. на ВКС, I г.о., Решение № 280 от 18.03.2014 г. по гр.д.№ 1718/2013 г. на ВКС, I г.о.). Прието е, че в конкретния случай дворното място не се явява обща част, тъй като етажна собственост към настоящия момент не е възникнала. Сградата, предмет на делба в настоящото съдебно производство, е съсобствена между страните на основание наследствено правоприемство и транслативни сделки. Обстоятелството, че наследниците на А. Б. са направили възражение за индивидуална собственост на втория жилищен етаж не променя този извод. Етажна собственост ще възникне след разделянето на сградата и обособяването на отделни самостоятелни обекти в нея. Изложено е още, че площта на имота, която е 694 кв.м., позволява да се обособят самостоятелни УПИ според изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ .

Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса Кога възниква етажна собственост . В практиката на ВКС (така: Решение № 201 от 20.01.2020 г. по гр. д. № 2616/2018 г. на ВКС, I г. о.) се приема, че етажната собственост възниква по право в момента, в който отделните обекти в сградата са били придобити от лица, различни от първоначалния собственик и са станали собственост на тези лица, от който момент те са станали собственици и на общите части, визирани в чл. 38 ЗС. С Решение № 847 от 19.01.2010 г. по гр.д.№ 2164/2008 г. на ВКС, I г.о. е прието, че възникването на етажна собственост става с придобиване на собственост върху отделните етажи или части от етажи от различни собственици и за настъпването на този правен резултат не е необходим никакъв акт. Етажната собственост по необходимост се съпровожда от общи части, които са съсобствени в идеални части между собствениците на отделните обекти. Настоящият състав на съда споделя тази практика, която намира приложение и в разглеждания случай, а въззивното решение е постановено в отклонение от нея.

Данните по делото са, че към 30.03.1994 г. (момента на снабдяването на Т. и А. Б. с КНА) процесното дворно място е било застроено с жилищна сграда, чийто първи етаж е бил съсобствен между И. М., С. А. и А. Б., а вторият етаж е бил притежание на А. Б. (на придобивно основание, разпростиращо своето действие и по отношение на съпругата му). От момента на възникването на жилището на втория етаж като самостоятелен обект на вещни права, т.е. най-късно от 30.03.1994 г., в процесния имот е възникнала етажна собственост и дворното място е загубило своя самостоятелен статут, добивайки обслужващо предназначение по отношение на обектите в сградата. Неправилно е застъпеното с въззивното решение становище, че статутът на втория жилищен етаж като индивидуална собственост на А. Б. (в контекста на отношенията с останалите съсобственици на терена) е ирелевантен при преценката дали съществува етажна собственост или не. Вярно е обратното - именно притежанието на втория жилищен етаж в индивидуална собственост на А. Б., правно и фактически обособяващо този етаж като самостоятелен обект в рамките на цялата сграда, осъществява хипотезата на чл. 37 ЗС и налага извод, че считано от 30.03.1994 г. насетне жилищната сграда в имота съществува в режим на етажна собственост. Неправилно е и поддържаното от ответниците по касация разбиране, че вторият жилищен етаж е изцяло суперфициарна собственост и към него не принадлежат идеални части от дворното място. Напротив – както е прието и от въззивния съд, считано от смъртта на майка му, А. Б. е придобил собствеността върху 1/2 ид.част от дворното място. В това му качество, след извършването на строежа при наличието на предварително съставеното нотариално заверено заявление по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ, А. Б. е придобил собствеността върху 1/2 ид.част от надстроения втори етаж в качеството му на суперфициар, но останалата 1/2 ид.част е придобита от него при условията на чл. 92 ЗС – по приращение, като собственик на 1/2 ид.част от дворното място. Със завършването на строежа на притежавания в индивидуална собственост от А. Б. втори етаж (от гледна точка на отношенията му с останалите съсобственици на терена), притежаваната от него 1/2 ид.част от терена е придобила характер на принадлежност към този етаж, а останалата 1/2 ид.част се явява принадлежност към първия жилищен етаж (с прилежащия му сутерен). При това положение и на основание чл. 38 ЗС делба на цялото дворно място не е допустима, доколкото същото не съставлява самостоятелен обект, а обща част към жилищната сграда. Следва да се подчертае също, че изводът на въззивния съд за възможност от процесния имот да се обособят два самостоятелни УПИ според изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ е необоснован при отсъствието на проведена процедура по чл. 201 ЗУТ (каквато е принципно допустимо да бъде осъществена и в първата фаза на делбеното производство именно за да се прецени възможността за реална делба на урегулиран поземлен имот). Данните по делото за наличните в дворното място постройки не дават основание да се приеме, че подобно разделяне е градоустройствено допустимо при отсъствието на възможност да бъде удовлетворено изискването за достъп до улица за повече от един УПИ.

Изложеното, наред с отсъствието на основание за приложението на чл. 293, ал. 3 ГПК, налага отменяване на въззивното решение и постановяването на ново, с което искането за допускане на съдебна делба на дворното място като самостоятелна вещ да бъде отхвърлено, като се постанови, че делбата на самостоятелното жилище на първия етаж следва да се извърши заедно с принадлежащата към него 1/2 ид.част от дворното място. Тази принадлежност към първия жилищен етаж е съпритежание на ищците и ответника П. И. И. при съотношение, както следва: по 3/8 ид.части за всеки от ищците и 2/8 за ответника П. И. И.. Произнасянето на касационната инстанция в този смисъл се налага в изпълнение на задължението по чл. 5 ГПК да се осигури правилното приложение на императивните материално правни норми (в случая – чл. 98 ЗС) и не влиза в противоречие, а допълва частта на въззивното решение, обективираща описанието на първия жилищен етаж. Касаторите притежават дял в самия обект (определен с влязлото в тази му част в сила въззивно решение), но не и в принадлежащата към него 1/2 ид.част от дворното място, доколкото тяхната 1/2 ид.част от терена е принадлежност към втория жилищен етаж.

Във връзка с допуснатия до делба гараж в северозападната част на парцела следва да се има предвид, че при оценяването му във втората фаза на делбата същият следва да бъде третиран като обект със суперфициарен статут при отсъствието на основание като принадлежност към него да се счита каквато и да е част от собствеността върху терена.

При този изход на спора и на основание чл. 81 ГПК ответниците по касация дължат на касаторите разноските, направени за защитата им пред ВКС. Същите възлизат общо на сумата 655 лв. – заплатени държавни такси (55 лв.) и внесен хонорар за възнаграждението на особения представител на ответника П. И. И. (600 лв.).

Относно искането за присъждане на разноските в размер на 1 000 лв., направени от касаторите в производството пред първата инстанция, настоящият състав намира следното: Съгласно практиката на ВКС, по силата на чл. 355, изр. 1 ГПК страните в делбеното производство заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, т.е. при приключване на делбеното производство, като правилото е приложимо относно разноските, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост (за призоваване на свидетели, възнаграждения за вещи лица и др.), а при липса на оспорване на правата на съделителите и способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Когато обаче е налице спор дали съществува съсобственост, досежно правата на съделителите и способа, по който следва да бъде извършена делбата, както и по присъединените искове в делбеното производство, а така също и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК (така: Определение № 167 от 14.06.2016 г. по ч.гр.д.№ 1727/2016 г. на ВКС, І г.о. и цитираните в него актове, Определение № 193 от 26.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 2700/2020 г. на ВКС, II г.о., Определение № 60141 от 19.11.2021 г. по ч.гр.д. № 3096/2021 г. на ВКС, II г.о.). При произнасянето от горните инстанции по искане, касаещо разноски, направени пред първата инстанция в първата фаза на делбеното производство, следва да се съблюдава и правилото на чл. 248 ГПК (така: Определение № 60141 от 19.11.2021 г. по ч.гр.д. № 3096/2021 г. на ВКС, II г.о.). В настоящия случай в производството пред РС предмет на разглеждане са били шест обективно съединени иска за делба (за дворното място, за двата жилищни етажа, за двата гаража и за паянтова постройка). С отговора на исковата молба настоящите касатори са оспорили всички искове и са поискали отхвърлянето им, а с молба от 04.03.2020 г. (РС, л.л. 55 – 57) са поискали прекратяване на производството с присъждането на разноски в размер на 1 000 лв. – договорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат (РС, л.л. 58 и 59). Становището им за недопустимост на делбата на дворното място с оглед статута му на обслужващо жилищните етажи е признато за основателно с настоящото решение, поради което те имат право ВКС да им присъди да получат от предявилите този иск за делба заплащането на 1/6 от адвокатското възнаграждение, т.е. сумата 167 лв. Отхвърлянето на исковете за делба на втория жилищен етаж, гаража в североизточната част на дворното място и паянтовата постройка е постановено от районния съд (като този резултат не е променен в резултат от въззивното обжалване), поради което е съществувало основание с решението на РС да им се присъди заплащането на 3/6 от адвокатското възнаграждение. При отсъствието на произнасяне в акта на РС настоящите касатори са разполагали с възможността да инициират производство по чл. 248 ГПК. Искане в тази насока не е заявено нито с нарочна молба по чл. 248 ГПК, нито с подадената до изтичане на срока по чл. 248, ал. 1 вр.чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба, поради което заявеното след 23.03.2021 г. искане в тази връзка се явява преклудирано и не подлежи на разглеждане по същество. За останалите 2/6 от адвокатското възнаграждение не е налице основание за присъждането им, доколкото становището за неоснователност (недопустимост) на исковете за делба на първия жилищен етаж и гаража в северозападната част на дворното място не кореспондира с крайния резултат по тези претенции.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 512 от 15.11.2021 г. по в.гр.д.№ 1468/2021 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е допуснато да се извърши съдебна делба на дворно място , за което е отреден УПИ * в кв. 4 по плана на [населено място], област Бургаска, с площ от 694 кв.м., при граници и съседи: изток - УПИ *, запад: УПИ *, север – улица, юг – УПИ *, като е постановено делбата да се извърши при квоти, както следва: за В. А. Г. – 3/16 ид.части; за Н. А. А. – 3/16 ид.части; както и по 1/8 ид.част за всеки от съделителите Т. Р. Б., Р. А. П., И. А. Б., Д. А. Б. и П. И. И., като вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска за делба на дворно място , за което е отреден УПИ * в кв. 4 по плана на [населено място], област Бургаска, с площ от 694 кв.м., при граници и съседи: изток - УПИ *, запад: УПИ *, север – улица, юг – УПИ *.

ДЕЛБАТА НА процесния по делото недвижим имот, представляващ първи жилищен етаж, представляващ масивна жилищна сграда със застроена площ на жилищната сграда от 107,30 кв.м., построена в процесното дворно място, ведно с прилежащия му полусутерен със застроена площ от 34,90 кв.м., от които 10,70 кв.м. стълбище и 24,20 кв.м. избено помещение, да се извърши заедно с принадлежащата към първия жилищен етаж 1/2 (една втора) идеална част от дворното място , за което е отреден УПИ * в кв. 4 по плана на [населено място], област Бургаска, с площ от 694 кв.м., при граници и съседи: изток - УПИ *, запад: УПИ *, север – улица, юг – УПИ *, която 1/2 ид.част е съпритежание на В. А. Г., Н. А. А. и П. И. И. при съотношение, както следва: 3/8 ид.части за В. А. Г., 3/8 ид.части за Н. А. А. и 2/8 за ответника П. И. И..

ОСЪЖДА В. А. Г. с ЕГН [ЕГН], Н. А. А. с ЕГН [ЕГН] и П. И. И. с ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. Р. Б. с ЕГН [ЕГН], Р. А. П. с ЕГН [ЕГН], И. А. Б. с ЕГН [ЕГН] и Д. А. Б. с ЕГН [ЕГН] сумата 655 (шестстотин петдесет и пет) лева – разноски в касационното производство.

ОСЪЖДА В. А. Г. с ЕГН [ЕГН] и Н. А. А. с ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. Р. Б. с ЕГН [ЕГН], Р. А. П. с ЕГН [ЕГН], И. А. Б. с ЕГН [ЕГН] и Д. А. Б. с ЕГН [ЕГН] сумата 167 (сто шестдесет и седем) лева – разноски за заплатено в първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение за защита по иска за делба на дворното място.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: