Практика · Върховен касационен съд · 06 Ноември 2024
Наказание за държане на малко количество хероин като маловажен случай
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Подсъдима обжалва наложената ѝ глоба от 500 лева за държане на 0,12 грама хероин, разпределен в две дози на стойност 10,80 лв. Тя твърди, че деянието е малозначително и не представлява престъпление, както и че наркотикът не е бил правилно приобщен като доказателство. Върховният касационен съд оставя присъдата в сила, като приема, че случаят правилно е квалифициран като маловажен, а не като напълно малозначителен.
Какво приема съдът
Държането на малко количество високорисково наркотично вещество с ниска стойност покрива признаците на маловажен случай на престъпление, а не на малозначително деяние без обществена опасност.
Приложени разпоредби
- чл. 9, ал. 2 НК
- чл. 354а, ал. 5 НК
- чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК
- чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
- чл. 356, ал. 3 НПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
държане на наркотицихероинмаловажен случаймалозначителностглоба
Текстът на акта
Ключови фрази Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * малозначителност на деянието * протокол за доброволно предаване * неоснователност на касационна жалба Р Е Ш Е Н И Е № 599 София, 25.11.2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: Председател: Теодора Стамболова Членове: 1. Бисер Троянов 2. Надежда Трифонова при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Троянов к.н.д. № 931 по описа за 2024 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата А. Н. М., чрез нейния защитник адвокат Е. Б., против въззивна присъда № 198 от 13.12.2023 г., по в.н.о.х.д. № 4657/ 2023 г., по описа на Софийския апелативен съд, І въззивен наказателен състав, с доводи за нарушение на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Касаторът счита, че деянието е незначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и настоява за оправдаване по така повдигнатото обвинение по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК. Излага и довод, че наркотичното вещество – предмет на престъпление, не е приобщено като веществено доказателство по делото и остава съмнение какво е изследвала химическата експертиза, което процесуално нарушение е съществено и налага връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимата А. Н. М. и нейният защитник адвокат Т. Ч. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за потвърждаване на въззивното решение и отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 198 от 13.12.2023 г. по в.н.о.х.д. № 4657/ 2023 г. Софийският градски съд, І.въззивен наказателен състав отменил изцяло присъда № 120 от 16.03.2023 г. по н.о.х.д. № 11418/ 2022 г., по описа на Софийски районен съд, СVІ състав и признал подсъдимата А. Н. М. за виновна в това, че на 18.09.2020 г., около 03:30 в гр. София, на бул. "К. В.", в близост до № 133, държала без надлежно разрешение високорискови наркотични вещества – 0,12 грама хероин, на обща стойност 10,80 лева, като случаят е маловажен и на основание чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК и чл. 54 от НК ѝ наложил наказание глоба в размер на 500 лева. Съдът осъдил подсъдимата да заплати направените разноските по наказателното производство. Касационната жалба на подсъдимата е процесуално допустима, подадена е в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледани по същество доводите и исканията на касатора са неоснователни. Въззивният съд е извършил самостоятелна проверка на доказателства, събрани по делото и е приел идентична на установената от първата инстанция фактическа обстановка. Разликите между постановените от съдилищата обратни съдебни актове е в правната оценка на фактите. Изводите на въззивната инстанция са правилни. Деянието разкрива обществена опасност, която не е малозначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Доводите на подсъдимата, изложени във въззивното производство, правилно са отхвърлени от съда. Подсъдимата е държала две топчета с кафяво прахообразно вещество, с различно тегло от 0.04 и 0.08 грама, чието съдържание е хероин с 40% активен компонент диацетилморфин. Теглото на наркотика, обособено в две различни дози и относително ниската му равностойност предопределят маловажния случай на извършеното общоопасно престъпление против здравето. Деянието законосъобразно е квалифицирано по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК за държане на високорисково наркотично вещество. Наказателният закон е приложен правилно и не е налице претендираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Неоснователно е и твърдението за съществено процесуално нарушение. Наркотикът е бил доброволно предаден от подсъдимата на полицейски служител, за което е съставен надлежен протокол от 18.09.2020 г. (л. 5 д.п), поставил началото на бързо производство чл. 356, ал. 3 от НПК. Предметът на престъпление е приобщен като веществено доказателство по делото. От извършените от въззивния съд допълнителни процесуално-следствени действия е установено, че тъкмо приобщеното веществено доказателство е предадено за химическо изследване и то отговаря на физичните показатели, отразени в експертизата. Твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение се оказва несъстоятелно и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т.2 от НПК не е проявено. При така изложените мотиви касационният съд намери обжалваната въззивна присъда за правилна и законосъборазна, поради което същата следва да бъда потвърдена. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 198 от 13.12.2023 г. по в.н.о.х.д. № 4657/ 2023 г., по описа на Софийския апелативен съд, І.въззивен наказателен състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.