Връщане на дело за ПТП поради неизяснени факти за причините за катастрофата

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 254

гр. София, 03.06.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. МИЛЕНА ПАНЕВА

2. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и прокурора АСЯ ПЕТРОВА, след като разгледа докладваното от съдия Иванова н.д. № 312/26 г., въз основа на закона и доказателствата по делото прие следното:

Производството е по реда на глава Двадесет и трета НПК.

Инициирано е с касационен протест на прокурор от Апелативна прокуратура – Варна и с касационни жалби на частните обвинители И. М. Н. и Я. Д. М., депозирани чрез съответните им повереници.

С посочените процесуални документи е активирана настоящата касационна проверка на Решение № 16 от 5 февруари 2026 г., постановено по в.н.о.х.д. № 257/25 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдена Присъда № 29 от 2 април 2025 г., произнесена по н.о.х.д. № 342/24 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С присъдата подсъдимият А. Р. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК.
С протеста са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК чрез развити съображения за грешки в доказателствената дейност на въззивния съд, рефлектирали и в неправилни правни изводи за наличието на предпоставките, обосноваващи приложението на чл. 15 НК. Отправеното искане е за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
С касационната жалба на частния обвинител И. Н., изготвена от повереника й адвокат Д. Й., са заявени и трите касационни поводи. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения е аргументирано със сходни на изложените от прокурора доводи за липсата на пълно, всестранно и обективно изясняване на всички значими обстоятелства за правилното решаване на делото. Твърдяното нарушение на материалния закон е мотивирано със становището за неправилност на разбирането на съдилищата за съдържанието на задължението по чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и погрешно отричане на наличието на причинна връзка между нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП за режима на скоростта и настъпилото произшествие. Що се отнася до претендираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, застъпена е тезата за наличие на явна несправедливост, изразяваща се в неналагането на каквато и да е санкция. От касационната инстанция се иска да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане с указания за правилното приложение на закона.

С депозираната жалба от адвокат Я. Д. - повереник на частния обвинител Я. М., е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В подробно изложение са развити съждения, съобразно които приетите за установени факти определяли като недопустимо дефинирането на деянието като случайно, тъй като поведението на загиналия било представлявало опасност за безопасното управление на автомобила, която подсъдимият следвало да отчете. Претенцията е за връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд с указания за отстраняване на нарушенията на материалния закон.

Не са постъпили възражения срещу касационните протест и жалби.

Пред ВКС прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения, допълвайки, че и при така установените факти, правният извод за приложението на чл. 15 НК е неоснователен. В смисъла на изложеното намира за основателни и жалбите на частните обвинители.

Повереникът на частния обвинител Я. М., която не се явява, също поддържа касационната жалба и отправеното с нея искане и по същество не изтъква допълнителни аргументи.

Частният обвинител И. Н. и нейните повереници не се явяват, но с писмена молба отправят искане за разглеждане на делото в отсъствието им и заявяват, че поддържат подробната си касационна жалба.

Защитникът на подсъдимия – адвокат М. Я., изразява несъгласие с тезите на касаторите и намира за правилни актовете на двете съдебни инстанции. Настоява, че външното, изненадващо вмешателство в управлението на автомобила от страна на пътника е било неочаквано, непредвидимо и непредотвратимо от подсъдимия. Защитникът се солидаризира напълно с извода на съдилищата за отсъствието на причинно-следствена връзка между превишението на разрешената скорост с 5 км/ч. и настъпилото произшествие. В заключение пледира за потвърждаване на въззивния съдебен акт.

Подсъдимият Р. поддържа казаното от адвоката му, а в предоставената му последна дума моли за потвърждаване на решението.

След като прецени заявените касационни основания и изложените доводи, и становищата на страните, Върховният касационен съд прие следното:

Касационните протест и жалби са допустими като депозирани от процесуалнолегитимирани страни, в рамките на предвидения 15 – дневен срок от съобщенията за решението и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.

Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, наведени в протеста и в жалбата на частния обвинител И. Н., следва да бъдат разгледани приоритетно, доколкото наличието на порок от такова естество определя обсъждането на останалите оплаквания като безпредметно. Така е, защото в подобна хипотеза фактологията по правило не се явява изяснена в съответствие с изискванията на процесуалния закон, което пък определя като невъзможна преценката за съблюдаването на материалния закон.

Сходството в наведените конкретни оплаквания, чрез които е развит доводът в посочените горе два сезиращи документа, позволява общото им обсъждане.

На въззивната инстанция е вменено задължение да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните (чл. 314, ал. 1 НПК). Успоредно с това – тя има ангажимент да даде отговор на изрично наведените възражения за пълнотата и оценката на доказателствения материал, а като втора първа инстанция и такава по фактите следва да предприеме необходимото за изясняването на обективната истина, когато намери пропуск в дейността на първостепенния съд. В поставения на вниманието на ВКС казус апелативната инстанция се е отклонила от сочените процесуални изисквания.

Основателно е изтъкнатото в протеста и в жалбата на касатора Н., че апелативният съд, при все че правилно е констатирал допуснат от контролирания съд пропуск, свързан с доказателствената му дейност, на свой ред го е дублирал като е отказал да обсъди противоречия в доказателствения материал, касаещи основно значим факт. Въззивният съд е подложил на критика приетата от първата инстанция причина, довела до настъпването на произшествието. Така изрично е отбелязал (на л. 103 от делото), че от доказателствата не може да се обоснове с категоричност приетото за рязкото дърпане на волана от страна на пострадалия като единствен фактор за отклонението на автомобила. В тази връзка е констатирал напълно удачно необсъждането на противоречия, произтичащи от съдържанието на някои, макар и с косвен и производен характер, доказателства. С основание е отчетена липсата на дължимото обсъждане на показанията на свидетелката Д. В., съобщила, че като се навела над тежко дишащия пострадал, за да провери състоянието му, не усетила от него дъх на алкохол. Това сведение, посочил е по-нататък апелативният съд, не било обсъдено и в контекста на данните от огледния протокол, съдържащ отбелязване за намерена бутилка с бира, но неотворена и липса на бутилка с ракия „почти изпита“.

С основание е съобразено и наличието на противоречия относно най-важният, релевантен за правилното решаване на делото факт, а именно: конкретната причина за отклонението в движението на автомобила и напускането му на пътя. В тази връзка е отбелязано коректно наличието на несъответствие между заявеното от подсъдимия в обясненията му и казаното от свидетелите В. и П., пред които той, непосредствено след инцидента, бил заявил различна причина за загубата на управление. Установен е и пропускът на първостепенния съд да отстрани по предвидения процесуален ред противоречието (между казаното в досъдебното производство и заявеното пред съда) в показанията на свидетеля М. П. за това с коя част (предна или задна) автомобилът се е насочил към канавката.

Като констатирал всичко казано дотук и заключил, че повереникът адвокат Я. Д. се позовал с основание на горните необсъдени доказателства, апелативният съд е извел обобщение, че последните не могат да послужат за решаване на делото, като невъзможността за това не е свързана с тяхната годност и достатъчност, а е обусловена от фактите по обвинението (л. 103, гръб). Върховната инстанция намира за неправилна тази отправна постановка. Както бе посочено в началото, въззивният съд е такъв и по фактите и процесуалният му ангажимент е да ги изясни в съответствие със стандарта, зададен от разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. Едва след установяването на фактите по предвидения процесуален ред е мислимо отреждането на правното им значение. ВКС споделя напълно изложените принципно верни съображения касателно института на изменението на обвинението и по-конкретно – последиците, свързани с отсъствието на прокурорска активност по реда на чл. 287, ал. 1 НПК, когато такава се е налагала. Но преди да се достигне до правен извод за наличието на подобна хипотеза, необходимо е да е ясна конкретната фактология. Така е, защото дори и при хипотетичен тъждествен изход на делото, е от значение правното основание за вземане на решението. А правното основание е детерминирано от фактите.

В разглеждания случай не става ясно какво всъщност е приел за установимо от доказателствата по делото апелативният съд. Маркирането на противоречията в доказателствената съвкупност не е равнозначно на обсъждането им. Така, вместо да отстрани порока в рамките на въззивната проверка, с каквото правомощие разполага, въззивният съд го е дублирал като е приел, че вместо да изяснява обективната истина по делото следва да приеме фактологията, описана в обвинителния акт на прокурора, доколкото установяването на други факти, при липса на изменение на обвинението, така или иначе не би ползвало обвинителната теза.

Апелативният съд, действащ като втора първа инстанция е следвало да предприеме необходимото, включващо и прилагане на дължимия инструментариум за отстраняване на противоречията и непълнотите и да заеме ясна позиция по вярно очертаните от самия него като важни фактически въпроси. А те са: състоянието и поведението на пострадалия по време на движение на автомобила; факторите, довели до напускането на управлявания от подсъдимия автомобил на пътното платно; действията на подсъдимия като водач на превозното средство.

Едва след несъмненото изясняване на тези факти следва да се обсъди налице ли са основания за реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия по повдигнатото срещу него обвинение като се изяснят правните аспекти на поведението на водача, на възникването на опасност в/извън автомобила и нейния момент, на задължението/отсъствието му и (не)възможността за предвиждането на подобна опасност от страна на водача.

С оглед изложеното оплакването в жалбата на касатора Я. М. за нарушение на материалния закон не може да получи надлежен отговор на този етап.

Както е посочвано многократно, касационната инстанция е напълно последователна в трайно отстояваната си позиция, че решаващите по фактите съдилища са изцяло суверенни в преценката си да кредитират едни доказателства и да отхвърлят други, но следва да сторят това след всеобхватен и задълбочен анализ на годните доказателства и доказателствени средства като изложат ясни мотиви и посочат недвусмислено кой факт приемат за установен и въз основа на какви доказателства. А при наличие на противоречия в тях да ги обсъдят и дадат ясен израз на волята си да приемат с доверие едни и да отхвърлят като некредибилни други.

От изложеното следва извод, че решението на въззивния съд следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане в същата инстанция. Не се налага връщане на делото в първата инстанция, тъй като допуснатото от нея процесуално нарушение е отстранимо по реда на въззивния контрол. При новото разглеждане на делото съдът следва да предприеме нужните действия за изясняване на обективната истина по делото, анализиране на противоречията в доказателствената съвкупност и мотивиране на доказателствените изводи в съответствие с изискването на чл. 305, ал. 3, предл. 2. НПК.

В обобщение на всички изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 16 от 5 февруари 2026 г., постановено по в.н.о.х.д. № 257/25 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Варна.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.