Осъждане за държане и разпространение на наркотици на публично място

Текстът на акта

Ключови фрази

Kвалифицирани състави на производство, пренасяне , изготвяне , търговия и др. на наркотични вещества * справедливост на наказание * липса на мотиви * служебното начало при проверка на присъдата * кредитиране на доказателства * кредитиране на доказателства и доказателствени средства * кредитиране на свидетелски показания * разпит на свидетел пред съдия * разпит пред съдия * принудителни действия * специални разузнавателни средства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 340

гр. София, 11 юни 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валя Рушанова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев

Виолета Магдалинчева

при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №945 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимите П. С. Т. и И. Ц. Д. срещу присъда от 09.06.2023 г., постановена по ВНОХД №551/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд.

С присъда №5, постановена на 22.03.2022 г. по НОХД №240 по описа на Окръжен съд - Перник подсъдимият Т. е признат за виновен в това, че за периода от 06.04.2019 г. до 07.04.2019 г. в условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително, на публично място разпространил високорисково наркотично вещество- 0, 57 гр. марихуана на стойност 3, 42 лева и в апартамент в [населено място] в[жк], [жилищен адрес] ап. 19, в съучастие като съизвършител с подсъдимата Д., държал високорисково наркотично вещество- 23, 7355 гр. марихуана на стойност 142, 41 лева и 0, 57 гр. 3,4 метилендиоксиметамфетамин на стойност 14, 25 лева- престъпление по чл.354а, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 НК, като на основание чл.54 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от пет години и „глоба“ в размер на 20 000 лева.

С присъдата подсъдимият Т. е признат за виновен в това, че от неустановена дата през месец април 2019 г. до 04.05.2019 г. в [населено място], на [улица] засял и отглеждал 36 растения от рода на конопа на обща стойност 18,90 лева в нарушение на установените в ЗКНВП правила- престъпление по чл.354в, ал.1 НК, като на основание чл.54 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от две години и „глоба“ в размер на 5000 лева.

С присъдата на основание чл.23 НК на подсъдимия Т. е наложено едно общо най- тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, което да бъде изтърпяно на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС при първоначален „строг“ режим и „глоба“ в размер на 20 000 лева.

С присъдата подсъдимата Д. е призната за виновна в това, че на 07.04.2019 г. в апартамент в [населено място] в[жк], [жилищен адрес] в съучастие като съизвършител с подсъдимия Т. държала високорисково наркотично вещество- 23, 7355 гр. марихуана на стойност 142, 41 лева и 0, 57 гр. 3,4 метилендиоксиметамфетамин на стойност 14, 25 лева- престъпление по чл.354а, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК, като на основание чл.54 НК са й наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и „глоба“ в размер на 5 000 лева.

С присъдата на основание чл.354а, ал.6 НК са отнети в полза на Държавата високорисковите наркотични вещества- предмет на извършените престъпления и подсъдимите са осъдени да заплатят разноски по водене на делото общо в размер на 1315, 82 лева.

С атакуваната въззивна присъда съдът е отменил постановената първоинстанционна присъда в частта й, с която подсъдимият Т. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.354в, ал.1 НК, като го е оправдал изцяло по това обвинение.

Първоинстанционната присъда е отменена и в частта й, с която на подсъдимия Т. на основание чл.23, ал.1 НК е определено едно общо най- тежко наказание.

Присъдата е потвърдена в останалите й части.

В касационната жалба на защитника на двамата подсъдими са посочени всички касационни основания, но от съдържанието на жалбата и депозираното допълнение към нея следва извод, че направените оплаквания са свързани с касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.

Поддържа се, че в хода на воденото наказателно производство въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуални правила като незаконосъобразно е ценил показанията на свидетелите С. и И., дадени на фазата на досъдебното производство, като не е отчел упражнения от страна на служителите на МВР натиск по отношение на тези свидетели, които към момента на депозиране на показанията са били задържани. Твърди се, че неправилно именно тези показания са били кредитирани, а не тези, дадени в съдебната фаза, в които свидетелите изцяло оневиняват подсъдимия Т..

Като самостоятелно нарушение на процесуални правила се сочи и това, че неправилно е ценен протокола, с който са приобщени наркотичните вещества, открити в дома на двамата подсъдими, като не е отчетено, че при извършване на действието по разследване е нарушена нормата на чл.128 НПК и съставения протокол не отговаря на изискванията на чл.131 НПК. Поддържа се, че идентичен процесуален пропуск е допуснат и при съставянето на протокола за доброволно предаване, което е следвало да доведе до извод, че и двата процесуални документа са негодни и не могат да установят отразените в тях обстоятелства.

В касационната жалба се оспорват изводите на въззивния съд за това, че обвинението е доказано, като се твърди, че в нарушение на изричната забрана по чл.281, ал.8 НПК извода за авторството на подсъдимия Т. по първия пункт от обвинението почива единствено на свидетелски показания, приобщени по реда на чл.281, ал.4 НПК.

Като неправилно приложение на материалния закон се сочи това, че неправилно въззивният съд е потвърдил осъдителната присъда по обвинението за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, във вр. с ал.1 НК, като не е отчел, че по делото липсват каквито и да е доказателства инкриминираните високорискови наркотични вещества да са държани на публично място, както и такива, които да установяват, че те са били предназначени за разпространение.

На тези основания и при условията на алтернативност се предлага атакуваната въззивна присъда да бъде отменена и да бъдат изцяло оправдани двамата подсъдими, присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато на първостепенния съд за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения или присъдата да бъде изменена, като инкриминираното деяние бъде преквалифицирано по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3 НК и на подсъдимите да бъдат определени наказания по реда на чл.55 НК, като се отмери за Т. наказание „лишаване от свобода“, което да е в размер, който позволява приложението на чл.66, ал.1 НК.

В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Възпроизвежда отразените в нея оплаквания, като допълва, че неправилно въззивният съд не е коригирал наложеното на подсъдимия Т. наказание след като го е оправдал изцяло по едно от повдигнатите му две обвинения.

Моли атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна. Поддържа, че въззивният съд е извършил обстоен и верен анализ на доказателствата, като правилно е преценил, че е безспорно установено държането на високорисковите наркотични вещества, това, че същите са притежавани с цел да бъдат разпространени и това, че такова разпространение е осъществено на публично място. Моли да бъде преценено, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като съдът вярно е отграничил отделните групи доказателства и правилно е кредитирал част от тях. Предлага да не бъде уважено оплакването за оказан натиск по отношение на свидетеля И., като бъде отчетено това, че той е разпитан пред съдия и именно тези негови показания са приобщени по реда на чл.281, ал.1 НПК.

Пледира да не бъде уважено искането за редуциране на наложените наказания, като бъде отчетено това, че същите са наложени в минимален размер, а изпълнението на наказанието на подсъдимата Д. е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК.

На тези основания предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Основното оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е за погрешен доказателствен анализ. Преди да се отговори на това възражение следва да се посочи това, че касационната инстанция (с изключение на хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. В рамките на оплакване, свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източни са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал съществени фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти.

Касационният съд прецени, че законосъобразно предходните съдебни състави са ценили показанията на свидетелите Д., В. И., А. С. и А. И. (показанията на последните двама депозирани в хода на досъдебното производство), като се приели, че те са непротиворечиви и установяват обстоятелството, че подсъдимият Т. е продал на А. И. високорисково наркотично вещество- марихуана, което впоследствие е било открито в свидетеля. Първите двама свидетели са възприели срещата между подсъдимия и свидетеля, това, че първият е дал на втория предмет, приличащ на топче, което впоследствие е било открито и иззето и което е съдържало инкриминираното наркотично вещество.

Правилно въззивният съд е констатирал противоречия между показанията на С. и И., дадени на досъдебното производство и тези депозирани в хода на съдебното следствие, но вярно е кредитирал тези приобщени по реда на чл.281 НПК. На първо място показанията на тези свидетели се подкрепят от показанията на свидетелите Д. и В. И., които са възприели срещата с подсъдимия, контакта между него и А. И. и предаването на предмета, който впоследствие е открит в свидетеля. Вярно въззивният съд е преценил, че не следва да бъдат кредитирани показанията на С. и А. И., че по отношение на тях е упражнен психически и физически натиск от страна на полицейски служители, тъй като показанията на последния, които са приобщени към доказателствената съвкупност са дадени пред съдия, което изключва възможността да са депозирани в резултат на упражнено насилие. Именно в тези показания свидетеля дава информация, че познава подсъдимия, знае, че продава наркотични вещества, както и твърди, че е закупил от него марихуана за сумата от 10 лева. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в хода на съдебното следствие свидетелят поддържа, че при разпита пред съдия по отношение на него не е упражнено насилие.

При преценката кои от противоречивите показания на обсъжданите двама свидетели следва да бъдат кредитирани правилно са отчетени и показанията на свидетелите С., Н. (приобщени по реда на чл.281 НПК) и Б., които на свой ред твърдят, че знаят, че подсъдимият продава наркотични вещества и са купували такива от него.

Вярно въззивният съд е направил извод, че именно подсъдимият Т. е продал на свидетеля А. И. инкриминираното наркотично вещество, като е отчел, че в ползваното от него жилище са открити високорискови наркотични вещества, част от които не само идентични с подаденото, но и опаковани по сходен начин.

В подкрепа на изводите за авторството на подсъдимия са и приетите по делото ВДС, като въззивният съд правилно е установил, че в част от записаните разговори се съдържа информация за това, че някои от посочените по- горе свидетели са познавали подсъдимия, контактували са с него и то по повод закупуване на наркотични вещества.

Касационният съд не може да сподели възражението, че предходните съдебни състави са установили авторството на подсъдимия само въз основа на свидетелски показания, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.4 НПК. Вярно е, че част от показанията са приобщени по този процесуален ред, но информация за това, че именно подсъдимият е продал на свидетеля А. И. наркотичното вещество се съдържа и в показанията на свидетелите Д., В. И. и най- вече в показанията на самия свидетел, които са приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.1 НПК. По отношение на тези показания не е в сила ограничението на чл.281, ал.8 НПК.

Касационният съд не възприе и оплакванията, че при депозирането на показанията на свидетелите А. С. и А. И. е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, което препятства използването им, тъй като същите са дадени, когато двамата свидетели са били непълнолетни и са били задържани в сградата на полицейското управление. На първо място трябва да се посочи това, че правилно въззивният съд е съобразил, че към момента на провеждане на разпита на посочените свидетели те не са били непълнолетни, което следва от наличните за свидетелите данните.

На следващо място не може да се възприеме оплакването, че неучастието на защитници при провеждането им е опорочило депозирането им защото в процесуалния закон липсва изискване при провеждане на разпит на свидетели задължително да участва защитник.

Не могат да бъдат споделени и възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила при създаване на протоколите за претърсване и изземване, обиск и изземване и протокола за оглед, с които са приобщени част от инкриминираните наркотични вещества. Тези протоколи съдържат изискуемите от процесуалния закон реквизити и са съставени след извършени действия по разследването с участие на посочените в тях поемни лица. Част от тях са разпитани като свидетели и това че заявяват, че нямат спомен за извършените действия е обяснимо, с оглед на това, че те често са ползвани като поемни лица и това е причината да нямат спомен за случилото се.

Правилно въззивният съд е преценил, че показанията на свидетеля А. В. са конкретни и установяват начина на извършения обиск и изземване от свидетеля И., с които към доказателствената съвкупност е приобщено продаденото от подсъдимия високорисково наркотично вещество. Това, че другото поемно лице- свидетелят И. И. няма спомен за възприетото от него не е пречка да се прецени, че иззетото вещество е приобщено по процесуално допустим начин. Дори да се приеме, че изземването е осъществено в присъствието на само едно поемно лице, то показанията на В. са достатъчни за установяването на непрекъсната доказателствена верига, която свързва иззетия предмет (черно найлоново пликче, стопено в единия край, който е намерен в свидетеля А. И.) с изследваното инкриминираното наркотично вещество, предадено му от подсъдимия Т..

По отношение на подсъдимата Д. въззивният съд правилно е преценил, че съпричастността й към извършване на второто инкриминирано деяние се установява не само от откритите в дома, който е ползвала заедно с подсъдимия Т. наркотични вещества, иззетите везни и опаковки за дозирането им, откритите непосредствено до жилищната сграда изхвърлени наркотични вещества- идентични, с тези в жилището, но и от разговорите записани на изготвените по делото ВДС. В част от тях се съдържа информация, че подсъдимата Д. не само е знаела за дейността на Т., но е и участвала в пакетирането на дозите и ги е предоставяла на другия подсъдим или на посочени от него лица.

Предвид изложеното касационният съд прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати нарушения на процесуални правила (още по- малко съществени нарушения по смисъла на чл.348, ал.3 НПК), като предходните съдебни състави са установили правилно релевантните факти въз основа на пълен, верен и задълбочен анализ на доказателствените източници.

По оплакването за нарушение на материалния закон:

Единственото оплакване, свързано с приложението на материалния закон е за неправилно, според защитата, квалифициране на деянието като престъпление по чл.354а, ал.2, във вр. с ал.1 НК. С касационната жалба се оспорват изводите на съда, че високорисковите наркотични вещества- предмет на едно от инкриминираните деяния са били държани и разпространени на публично място.

Касационният съд изцяло се солидаризира с изводите на въззивната инстанция, че подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.354а, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК, а подсъдимата Д. престъплението по чл.354а, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК.

Правилно въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, че подсъдимия Т. е разпространил високорисковото наркотично вещество (като го е продал на свидетеля И.) на публично място. Това е станало на общодостъпно място- улица, в жилищен квартал на кръстовище, в близост до жилищна сграда, което обосновава и извода, че е налице квалифициращото обстоятелство по чл.354а, ал.2 НПК по отношение на това инкриминирано деяние.

Верни са изводите на въззивния съд, че е осъществен състав на продължавано престъпление, тъй като двете инкриминирани деяния осъществяват състав на едно и също престъпление, през непродължителен период от време, при сходна обстановка и при една и съща форма на вината. Правилно съдът е отчел и това, че по отношение на едно от инкриминираните деяния двамата подсъдими са действали като съизвършители.

Не може да бъде споделено оплакването на защитата, че неправилно въззивният съд е приел, че инкриминираното деяние, свързано с държане на високорисковите наркотични вещества е осъществено на публично място. При анализ на разпоредбата на чл.354а НК следва извод, че основният състав на престъплението е регламентиран в чл.354а, ал.1 НК, а в разпоредбата на чл.354а, ал.2 НК са регламентирани квалифициращите белези на посоченото в ал.1 престъпление. В случая предходните съдебни състави законосъобразно са приложили разпоредбата на чл.26, ал.3 НК, като са преценили, че подсъдимият Т. следва да носи отговорност за осъщественото продължавано престъпление при наличието на квалифициращия признак по чл.354а, ал.2 НК, тъй като едно от двете инкриминирани деяние е осъществено при съществуването на този признак. В случая не са налице основанията за приложение на чл.26, ал.4 НК, тъй като квалифициращото обстоятелство се отразява съществено на цялостната престъпна дейност и правилно квалификацията е възприета именно по по- тежко наказуемия състав. В тази връзка следва да бъде посочено и това, че видно от приетите по делото ВДС се установява, че подсъдимите са се занимавали с разпространение на наркотични вещества и това е ставало не само в ползваното от тях жилище, а и на публични места.

Предвид изложеното касационният съд прецени, че правилно наказателната отговорност на подсъдимия Т. е била ангажирана за извършено престъпление по квалифицирания състав на чл.354а, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК, а не по основния, тъй като за квалифициране на престъплението по този текст не е необходимо всяко едно от съдържащите се в него инкриминирани деяния да е осъществено при съществуването на съответния квалифициращ признак. Ето защо и съждението, че жилището, ползвано от подсъдимия Т. не е публично място, макар и вярно, няма отношение към правилната правна квалификация, тъй като другото инкриминирано деяние без съмнение е осъществено на такова място.

Настоящият съдебен състав категорично не споделя тезата на защитата, че в случая са налице предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 НК. В хода на воденото срещу двамата подсъдими наказателно производство бе установено, че те са държали с цел разпространение различни високорискови наркотични вещества, като тяхното количество и стойност не дават основание да се приеме, че инкриминираните деяния са малозначителни, защото не са общественоопасни или тяхната обществена опасност е явно незначителна. Напротив, осъщественото престъпление е сходно на множество други със идентична правна квалификация, като нито вида на високорисковите наркотични вещества, нито тяхната стойност се различава съществено от други такива случаи. Това, наред с обстоятелството, че подсъдимият Т. е извършил престъплението след като е бил осъждан е основание да се приеме, че няма основание за приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2 НК.

Касационният съд намира за безпредметно да излага пространни мотиви по отношение на оплакванията за липса на доказателства, установяващи факта на извършеното престъпление и авторството на двамата подсъдими, тъй като на тези въпроси бе отговорено в тази част от настоящото решение, в която се обсъди касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК.

По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:

Касационният съд прецени, че в касационната жалба липсват конкретни оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, като единствено е отразено, че наказанията на двамата подсъдими следва да бъдат определени при приложението на чл.55 НК и чл.66 НК. Няма възражения, относими към справедливостта на отмерените наказания и не се оспорват отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността им обстоятелства.

В касационното производство няма служебно начало, като съдът държи да отговори единствено на направените с касационната жалба конкретни възражения и оплаквания. Когато такива липсват за съда няма задължение да извършва служебна проверка на атакувания въззивен съдебен акт. Ето защо следва да бъде отразено само това, че правилно като смекчаващо отговорността на Т. обстоятелство е било отчетено необходимостта да полага грижи за малко дете.

Неправилно предходните съдебни състави са ценили като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, като не са съобразили, че той е многократно осъждан и по отношение на него не е настъпила реабилитация.

Правилно за този подсъдим при индивидуализация на наказанието е отчетено, че той е осъществил повече от едно инкриминирано деяние и предмет на престъплението са повече от едно високорисково наркотично вещество.

При този анализ на относимите към индивидуализация на наказанието на подсъдимия Т. обстоятелства са му наложени предвидените в закона минимални наказания- „лишаване от свобода“ за срок от пет години и „глоба“ в размер на 20 000 лева.

Наказанията на подсъдимата Д. също са определени в предвидения в закона минимален размер, като изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за минималния изпитателен срок.

Касационната инстанция прецени, че правилно наказанията и на двамата подсъдими са определени по реда на чл.54 НК, като законосъобразно въззивният съд е преценил, че не са налице предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.1 НК, тъй като и за двамата подсъдими липсват както многобройни, така и изключителни смекчаващи отговорността им обстоятелства. Наред с това отмерените на Т. и Д. наказания не са несъразмерно тежки, а напротив са съответни на осъществените от тях престъпления.

Правилно наложеното на подсъдимия Т. по- тежко наказание „лишаване от свобода“ е постановено да бъде изтърпяно ефективно тъй като размера му е над предвидения в чл.66, ал.1 НК от една страна, а от друга дори да беше в рамките на законоустановената продължителност от три години са налице законови пречки за приложение на института на условното осъждане, тъй като този подсъдим е осъждан.

Единствено и само с оглед пълнота на изложението трябва да бъде указано на въззивния съд, че във въззивната инстанция процесуалния закон предвижда пълно служебно начало и решаващият съд дължи да извърши цялостна проверка на постановения първоинстанционен съдебен акт във всички негови същностни части, а не само да отговори на направените с въззивната жалба възражения. Ето защо съдът е следвало да изложи мотиви кои от обстоятелствата приема за смекчаващи и отегчаващи за всеки един от двамата подсъдими, при превес на кои от тях определя наказанията и как определя продължителността на изпитателния срок по чл.66, ал.1 НК. Мотиви в тази насока липсват в постановения първоинстанционен съдебен акт (обстоятелство което въззивният съд е следвало да отбележи), както и липсват мотиви защо първоинстанционния съд е определил наказанието по реда на чл.54, а не по чл.55, ал.1, т.1 НК. Тези дефицити са били частично отстранени от въззивната инстанция, но отново в атакуваното въззивно решение не са посочени ясно смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства отчетени при всеки един от подсъдимите и при превес на кои от тях са определени наказанията за Т. и Д..

Независимо от посоченото по- горе касационният съд прие, че наказанията на двамата подсъдими са правилно определени, като същите са съответни на обществената им опасност. По вид и размер те са достатъчни за постигане на целите на чл.36 НК и не са явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. Ето защо и атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде коригиран в тази му част и постановената присъда следва да бъде оставена в сила.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 09.06.2023 г., постановена по ВНОХД №551/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.