Дължимост на сметка за ток, записана в невизуализиран регистър след манипулация

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 75

София, 13. април 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2206 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решение № 512/13.04.2020 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 39/2020, с което е потвърдено решение № 5154/25.11.2019 по гр. д. № 10216/2019 на Варненския районен съд, с което е уважен предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за задължението на съда да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните опитните и логическите правила и на материалноправния въпрос за правото на доставчика на електроенергия едностранно да коригира сметките на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставената електроенергия след изменението на ЗЕ (обн. ДВ., бр. 54/2012, в сила 17.07.2012) и при действието на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013, в сила от 16.11.2013).

По поставения процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 12 ГПК вътрешното убеждение на съда е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други – не са се осъществили в обективната действителност. Вътрешното убеждение не се формира произволно, то е подчинено на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено. Когато законодателят урежда отделно последиците от нарушаването на задължението на съда при формиране вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава постановеното решение поради необоснованост. Когато това задължение не е уредено в закона отделно, необосноваността е съществено нарушение на съдопроизводствените правила (т. 12, ТР № 1/17.07.2001 по гр.д. № 1/2001, ОСГК ВКС).

Съдът формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, затова той е длъжен да ги обсъди всички поотделно и в тяхната съвкупност. Не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, възможно е осъщественият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, т.нар. презумпции ад хоминем, съпътства друг – установен по делото факт.

По повдигнатия материалноправен въпрос има установена практика с решения на Върховния касационен съд по гр.д. № 4160/2018, ІII ГО, решение по гр.д№ 1174/ 2020, IV ГО и др. Според тази практика чл. 183 ЗЗД е приложим при липсата на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на средство за търговско измерване, в резултат на установено софтуерно въздействие. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от краен снабдител с краен клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице – нетърговец, тези сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба (чл.183 и сл. ЗЗД), респ. на договора за търговска продажба (чл.318 и сл. ТЗ). И при двете правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент), а за купувача – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите. При сключването на договора се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и той ги обвързва, но предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са в договорни отношения по повод доставка и продажба на електроенергия, като ищецът твърди, че не дължи сумата в размер на 5.731,90 лева, по фактура № [№]/13.06.2019 г., съставляваща стойност на начислено количество електроенергия за периода 19.06.2017 г. – 18.06.2018 г., тъй като не е потребявал начисленото му количество електроенергия за посочения период, както и липсва законно основание да му бъдат начислявани допълнителни количества електроенергия. Ответникът е възразил, че изпълнява добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато необходимото количество електроенергия в процесния обект с аб. № [№], като след извършена техническа проверка на 18.06.2018 г. на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца електроенергия, при която са снети показанията му и е констатирано натрупано в отчетен регистър 1.8.3., който не е активиран за търговски отчет на количество електроенергия от 31.006 кВтч, което е било потребено, но не е фактурирано и заплатено от ищеца. Твърди, че електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно «прочитане» на паметта на електромера е установила осъществена нерегламентирана външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала електроенергия от 31.006 кВтч по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея и електромерът не отговаря на техническите изисквания. По делото е представен констативен протокол № 1900950/18.06.2018 г., видно от който на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. /№/, монтиран на обекта на ищеца в [населено място], аб. № [№], при която са отчетени показанията по следните тарифи: 1.8.1 – 1355 кВтч; 1.8.2 – 12165 кВтч; 1.8.3 – 31006 кВтч; 1.8.4 – 0000 кВтч и 1.8.0 – 44527 кВтч, като електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с /№/ и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в отсъствието на ищеца, в присъствието на двама свидетели, с посочени три имена и точни адреси. Извършената от БИМ, РО Русе метрологична експертиза след софтуерно „четене“ на паметта на електромера е установила външна намеса в тарифната схема на електромера - наличие на преминала електроенергия на тарифа 15.8.3 – 31.006 кВтч, която не е визуализирана на дисплея, като е посочено, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електроенергията, но не съответства на технически характеристики, вследствие на което е дадено становище за начисляване на допълнителната електроенергия. Видно от констативен протокол № 11146214/25.09.2015 (л. 40 от първоинстанционното дело) е монтиран електромера с фабричен номер /№/, но без да е отразено какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетни регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0., а са отразени са само по регистри 1.8.1 и 1.8.2 (съответно за нощна тарифа и за дневна тарифа), които са били нулеви. Съгласно заключението на СТЕ, електромерът е от одобрен тип; преминал е метрологична проверка през 2014 г. и към датата на проверката на 18.06.2018 год. е в срок на метрологична годност; отчитането на консумираната от обекта на ищеца електроенергия е по две тарифи – нощна (1.1.1) и дневна (1.8.2), като в деня на проверката служителите на „Електроразпределение Север“ АД са „прочели“ информацията, записана в търговските регистри на СТИ, съхранена в енергонезависимата му памет, с компютър (лаптоп или таблет), включен към оптичния порт на електромера чрез специален четец и специализирана за това програма, при което са констатирали и показанията на електромера по отделните отчетни тарифи, отразени и в КП от 18.06.2018 г.; натрупаното количество електроенергия в регистър 1.8.3 от 31.006 кВтч не е визуализирано на дисплея, в резултат на което е налице нарушение на нормалната работа на измервателния уред; наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 се дължи на вмешателство в програмата за параметризация на електромера и по-конкретно – в тарифната му схема (вмешателството представлява софтуерна манипулация на показанията на консумираната електроенергия, отчетена от електромера); количеството електроенергия „прочетено“ в регистър 1.8.3 се съдържа в сумарния регистър на електромера, като посоченото количество електроенергия от 31.006 кВтч е технически възможно да бъде доставено и потребено от обекта на ищеца за процесния период от 1 година, като е правилно (математически точно) остойностено, в съответствие с утвърдените от КЕВР цени на електроенергията за процесния период. Според вещото лице, след като при монтажа на електромера показанията му по отчетни тарифи 1.8.1 и 1.8.2 са били нулеви, той е монтиран нов (неупотребяван), следователно показанията и по другите регистри са били нулеви. Въззивният съд е приел, че служебното начисляване на допълнителни количества електроенергия по партидата на ищеца е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), в сила от 16.11.2013 г., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 г. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и към момента на извършване на проверката на електромера на обекта на ищеца на дата 18.06.2018 год. не са част от действащото право, а нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г., т. е., към момента на извършване на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта на ищеца електроенергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от действащото право. Предвидените в ПИКЕЕ условия (чл. 48-50), при които доставчикът на електроенергия може да начисли допълнителни количества електроенергия по партидата на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката на потребителя, са: установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна в схемата на свързване; повреда или неточна работа на тарифния превключвател; установена разлика между отчетеното количество електроенергия и действително преминалите количества електроенергия, надлежно констатирани при извършената по реда на чл. 47 ПИКЕЕ проверка. Прието е, че в случая не е установено, че при монтажа на електромера на дата 25.09.2015 год. на обекта на ищеца отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.0 (т. нар. „сумарен регитър“) са били с нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество електроенергия в неактивиран за търговски отчет регистър (отчетен регистър 1.8.3) е действително доставена от доставчика и потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети електроенергия. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по СТЕ, в частта му, в която същото посочва, че след като при монтажа на електромера с фабр./№ / показанията му по отчетни тарифи 1.8.1 и 1.8.2 са били нулеви, то и показанията и по другите регистри са били нулеви, тъй като по същността си това е предположение, а не извод, който може да бъде изведен от доказателствата по делото. При липсата на безспорни доказателства, от които да се установи какви са били показанията на отчетен регистър 1.8.3 на регистър 1.8.0 при монтажа на електромера (което очевидно е възможно да бъде сторено при монтажа на електромера, с оглед възможността в последващ момент показанията на тези т. нар. „скрити“ или неактивирани за търговски отчет отчетни регистри да бъдат „прочетени“ и от служителите на „Електроразпределение Север“ АД-Варна и както е сторено при монтажа на дата 18.06.2018 год. на новия, подменен електромер видно от констативния протокол л. 25-26 от първоинстанционното дело), поради което и не може да бъде обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество електроенергия в неактивирания за търговски отчет регистър (1.8.3) от 31.006 кВтч е действително доставена от доставчика и потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети електроенергия. Предвид изложеното е прието, че сумата в размер на 5.731,90 лева, съставляваща стойност на служебно начислено количество електроенергия не се дължи от ищеца.

Правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е за оспорване на претендирано от ответника вземане, но в нарушение на закона е приел, че основание за дължимостта на цената на действително потребената от ищеца електроенергия е: установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване, повреда или неточна работа на тарифния превключвател, установена разлика между отчетеното количество елекроенергия и действително преминалите количества електроенергия, надлежно констатирани от извършена проверка по реда и при действието на чл. 47 ПИКЕЕ.

Основание за дължимостта на цената по сключения между страните договор за покупко-продажба е получаването на съответното количество електроенергия, което може да бъде доказано пред съда чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства.

Необосновано съдът е приел, че не е установено при монтажа на електромера на 25.09.2015 год. на обекта на ищеца отчетните регистри 1.8.3 и 1.8.0 (т. нар. „сумарен регитър“) да са били с нулеви показания и поради това не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество електроенергия в неактивиран за търговски отчет регистър (отчетен регистър 1.8.3) е действително доставена от доставчика и потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети електроенергия. Съгласно чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице. Той може да приеме, че установени в заключението факти и причинни връзки не са доказани или че неустановени в заключението факти и причинни връзки са доказани, но само след обсъждането по отделно и в съвкупност на всички обстоятелства по делото. По делото няма преки доказателства при монтажа на електромера нарочно да са проверени и изрично отразени в документ показанията на отчетен регистър 1.8.3, но от това не следва, че тези показания не са били нулеви. В заключението на вещото лице е установено, че монтираният електромер е бил нов, неизползван. Според натрупания човешки опит, производителят на измерителни уреди в серийно производство ги пуска на пазара неизползвани, т.е. на практика с нулеви показатели. Тази човешка презумпция, би била неприложима, ако напр. по делото имаше данни уредът да е използван за друг потребител, на когото да се е отчитала електроенергия по този регистър или при когото електромерът да е бил манипулиран; и преди последващия монтаж регистърът да не е бил проверен и изчистен.

Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, като предявеният иск бъде отхвърлен от касационната инстанция.

С оглед изхода на делото на касатора „Енерго-про Продажби“ АД, Варна следва да бъде присъдена и сумата 4.957,27 лева разноски за всички инстанции, както се претендират.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 512/13.04.2020 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 39/2020.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. П. Д. от Варна срещу „Енерго-про Продажби“ АД, Варна иск за установяване на несъществуването на задължението на първия към втория за сумата 5.731,90 лева цена на потребена електрическа енергия за времето от 19.06.2017 до 18.06.2018 г.

ОСЪЖДА Е. П. Д. от Варна да заплати на „Енерго-про Продажби“ АД, София сумата 4.957,27 лева разноски за всички инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.