Практика · Върховен касационен съд · 08 Декември 2023
Законосъобразност на призоваването чрез залепване на уведомление и отмяна на решение
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Молителка иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, като твърди, че е била призована незаконно чрез залепване на уведомление, тъй като е живяла в чужбина, и че особеният ѝ представител не я е защитавал ефективно. Върховният касационен съд отхвърля молбата за отмяна. Съдът приема, че процедурата по призоваване на постоянния адрес в България е спазена изцяло и няма данни лицето да е било извън страната при залепване на уведомлението.
Какво приема съдът
Когато страната има регистриран постоянен адрес в България и не е открита там след надлежно търсене, връчването чрез залепване на уведомление и назначаването на особен представител са правилни; оплакванията срещу действията на особения представител касаят вътрешните им отношения и не са основание за отмяна на решението.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениезалепване на уведомлениеособен представителпризоваванепостоянен адреспребиваване в чужбина
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 237 София, 19.12.2023г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВА при участието на секретаря Александра Карамфилова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г.д. № 2356 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307, ал.2 от ГПК. Образувано е по молба на Ю. Х. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 20050264/26.07.2022 г. на Софийския районен съд, постановено по гр.д. № 55042/2020 г. Молителката обосновава искането си с твърдения, че е била призовавана чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК в нарушение на закона, което е довело до нарушаване на закона и при назначаване на особения ѝ представител. Твърди, че в периода от 01.08.2019г. до 04.03.2021г. е пребивавала трайно в чужбина – [населено място], Испания, което обстоятелство е било известно на ищеца, тъй като било причина за прекратяване на наемното правоотношение между страните. Сочи, че на посочените в уведомлението дати е била извън страната и информация не е поискана от управителя на етажната собственост. Излага още, че не е била надлежно представлявана в производството, тъй като е бил даден ход на делото и същото разгледано в едно съдебно заседание, при отсъствие на процесуалния ѝ представител поради особени непредвидени обстоятелства, което я лишило от възможността да упражни процесуалните си права. Правото ѝ на защита било нарушено и предвид обстоятелството, че подадената от особения представител въззивна жалба била депозирана след изтичане срока за обжалване на решението. Излага твърдения, че е научила за решението на 15.02.2023г., след налагане на запор на банковите ѝ сметки. Представя доказателства в подкрепа на твърденията, че е била нарушена процедурата по призоваването ѝ. В съдебно заседание и с писмено становище Ю. Х. Б., чрез адвокат С., поддържа молбата. По същество моли същата да бъде уважена, тъй като от представените по делото писмени доказателства се установява твърдения факт, че към датата на призоваването ѝ молителката е била трайно установена извън Република България. По същество моли молбата да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът П. Ц. Д. с писмен отговор оспорва молбата като недопустима – подадена извън след преклузивния тримесечен срок. В условие на евентуалност оспорва същата като неоснователна. В съдебно заседание и с писмено становище, чрез адвокат Г., оспорва молбата и поддържа подадения отговор. По същество моли искането да бъде оставено без уважение. Твърди, че не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.48 от ГПК, тъй като молителката има известен адрес на територията на страната, което е обосновало и приложението на правилата на чл.47 от ГПК. При призоваването ѝ са спазени изискванията на закона: същата е била търсена многократно; направен е опит за установяване на втори адрес по месторабота, а по делото не са представени доказателства, че в този период същата е пребивавала трайно в чужбина. От писмените доказателства се установява, че молителката многократно е влизала и излизала от страната и е прекарвала различно време в границите на България. Твърди неоснователност и на довода за ненадлежно процесуално представителство, тъй като назначения на страната особен представител е имал активно поведение в хода на процеса. По същество моли искането да бъде оставено без уважение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата е подадена в срок. Молителката Б. твърди, че е узнала за решението, чиято отмяна иска при налагане на запор на банковите ѝ сметки, на 15.02.2023г. По делото няма данни, а и ответникът не твърди по-ранна дата, на която молителката да е узнала за влязлото в сила решение, чиято отмяна иска. От приложенията по първоинстанционното производство се установява, че на 03.02.2023г. до Ю. Х. е било изпратено уведомление за доброволно изпълнение по реда на чл.182, ал.2 от ДОПК за сумата от 150лв. /депозит за вещо лице/, връчено чрез залепяне на уведомление. Тази сума била заплатена с платежно нареждане от 22.02.2023г., представено по делото с молба вх.№25018201/27.04.2023г. Молбата за отмяна е заведена в деловодството на Районен съд – София с вх. № 25018203/27.04.2023 г., към която дата тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК не е изтекъл. Молбата изхожда от легитимна страна, като съдържа минимално необходимото съдържание за редовност. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Разпоредбата на чл.303, ал.1, т. 5 ГПК предвижда възможност страната, която поради нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или е била ненадлежно представлявана, или не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани да иска отмяна на влязлото в сила решение. Производството пред Районен съд – София е образувано по предявени от П. Ц. Д. срещу Ю. Х. П. искове с правно основание чл.232 и чл.233 от ЗЗД. Препис от исковата молба е изпратен на ответницата Ю. Х. П. на адреса посочен в исковата молба – [населено място], [улица], вх. А, ет.4, ап.22. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че адреса е посетен на 31.01.2021г., 11.02.2021г., 28.02.2021г. и 15.03.2021г., като лицето не е открито. Съдът служебно извършил справка за постоянния, настоящ адрес и местоработата на Ю. Х. Б., приложени на л.28-29 от делото, в които е посочено, че за лицето не са открити регистрирани договори. Същото има вписан постоянен адрес [населено място], [улица], вх. А, ет.4, ап.22 /идентичен на посочения в исковата молба/, а за настоящ адрес е направено отбелязване – К.. След получаване на информацията, съдът разпоредил връчването на преписите от исковата молба и приложенията да се извърши на вписания в НБД „Население“ постоянен адрес на ответницата Ю. П.. Съобщението отново било върнато в цялост, с направено от длъжностното лице по призоваването отбелязване, че адресът е посетен на: 29.03.2021г., 11.04.2021г. /почивен/, 29.04.2021г. и 05.05.2021г. Посочено било още, че длъжностното лице не е открило призоваваното лице, нито лице съгласно да получи съобщението, поради което залепило уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК на входната врата на ап.22 и е пуснало екземпляр от него в пощенската кутия на ап.22. Съобщението било върнато по делото след изтичане на двуседмичния срок за получаването му. С разпореждане №2149424/30.06.2021г. съдът задължил ищеца да представи доказателства за заплатен депозит за особен представител на ответника по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, а с разпореждане №20157667/15.07.2021г. отправил искане до Софийска адвокатска колегия за определяне на особен представител на Ю. Х. П. за процесуално представителство в производството по г.д.№55042/2020г. на Районен съд – София. С определение №20162218/23.07.2021г. за особен представител на ответника Ю. П. бил назначен адвокат А. К. А., по реда на чл.47, ал.6 от ГПК. На същата бил връчен препис от исковата молба и приложенията, на 02.09.2021г. В хода на производството адвокат А. осъществила процесуално представителство на молителката/ответник, като: депозирала писмен отговор с вх.№25150478/12.10.2021г. с направени доказателствени искания. Същата не се явила в проведеното открито съдебно заседание на 03.05.2022г., в което бил даден ход на спора по същество. На л.86 от делото е приложена молба вх.№25036029/03.05.2022г. от адвокат А. К., особен представител на Ю. П.,а с искане за отлагане на производството по делото, поради невъзможността ѝ за явяване в съдебното заседание. Като пречки за явяване е посочен възникнал смъртен случай в семейството. Върху молбата е поставено разпореждане на съдията докладчик от 05.05.2022г., че молбата е докладвана на посочената дата. С молба вх.№25036050/03.05.2022г. адвокат А. К. е направила искане за отмяна на дадения ход по същество на спора и насрочване на делото в открито съдебно заседание, тъй като изпратената по електронната поща на съда молба за отлагане на производството не е била своевременно докладвана. С разпореждане от 05.05.2022г. искането било оставено без уважение поради липса на доказателства за невъзможността на адвокат А. да се яви в проведеното на 03.05.2022г. открито съдебно заседание. На 17.06.2021г. адвокат А. депозирала молба вх.№25047496 за отмяна на допуснатото по делото обезпечение по реда на чл.402 от ГПК. На 29.08.2022г. адвокат А. получила препис от постановеното по делото решение №20050264/26.07.2022г. На 20.09.2022г. адвокат А., като особен представител на Ю. Христова П., депозирала въззивна жалба вх.№25063192 срещу постановеното решение и молба за изменение на решението в частта за разноските. Върху жалбата е направено отбелязване, че същата е пристигнала в съда с куриерска пратка №5300416926082/19.09.2022г., към която е приложен и пощенския плик. С разпореждане от 02.11.2022г. на жалбоподателката е даден едноседмичен срок от съобщението /връчено на 25.11.2022г./ за представяне на доказателства за датата, на която въззивната жалба е предоставена на куриерска фирма „Еконт“. В същото е указано, че при неизпълнение съдът ще приеме, че жалбата е просрочена. С молба вх.№25077866/06.12.2022г. адвокат А., като особен представител на Ю. Христова П., оттеглила подадената въззивна жалба вх.№25063192 срещу постановеното по делото решение. На същата дата с молба вх.№25077865 адвокат А., като особен представител на Ю. П. оттеглила и подадената частна жалба вх.№25047493/17.06.2022г. срещу определение №20201032/20.10.2021г. по чл.389 от ГПК. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че правилно първостепенния съд е приел, че невъзможността ответника да бъде намерен на вписания в НБД „Население“ постоянен адрес е констатирана по реда на чл. 47, ал. 1, изр. 3 от ГПК. Съдът е направил служебна проверка за вписания постоянен и настоящ адрес на ответника, за неговата местоработата, местослужене или мястото за осъществяване на стопанска дейност. Залепването на уведомлението е извършено и удостоверено при точно приложение на чл.47, ал. 1, изр. 1 и 2 от ГПК, в редакцията на разпоредбата към този момент, на посочения в НБД „Население“ постоянен адрес на лицето, поради което съдът е приложил надлежно разпоредбата на чл.47 от ГПК при призоваването му. Правилото на чл.48 от ГПК е приложимо единствено когато ответникът при завеждане на делото няма регистриран постоянен или настоящ адрес, в какъвто смисъл е и трайно установената съдебна практика, поради което е неприложимо в процесния случай. При завеждане на делото Ю. Б. е имала регистриран постоянен адрес, на който не е била намерена, поради което е била представлявана от особен представител, по реда на чл.47 ГПК. Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че към датата на залепяне на уведомлението 05.05.2021г. молителката е била извън страната, тъй като съобразно приложеното Удостоверение от 08.03.2023г., издадено от Столична дирекция на вътрешните работи, Отдел „Български документи за самоличност“, Ю. Б. е напусната страната на 24.01.2021г. и е влязла отново в Република България на 04.03.2021г. Няма данни същата да е напускала страната в периода на търсенето ѝ, както и до изтичане на двуседмичния срок на уведомлението /от 29.03.2021г. до 20.05.2021г./. Извод за това не може да бъде направен и от представеното удостоверение за адресна регистрация на молителката в [населено място], Испания, доколкото адреса на призоваваното лице, на който е залепено уведомлението е вписан в НБД „Население“ като негов постоянен адрес; не е оспорен от страната, посочен е като адрес за кореспонденция в молбата за отмяна, на който същата е била надлежно призована. На молителката Ю. Б. е бил назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК – адв. А. А., която е получила препис от исковата молба; депозирала е писмен отговор; направила е искания по доказателствата и е получила препис от решението с указание, че може да го обжалва. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че молителката е била надлежно призована при разглеждане на делото. Не са налице допуснати процесуални нарушения и при разглеждане на делото в открито съдебно заседание, тъй като процесуалният представител на страната не е представил доказателства за наличието на пречки за явяването му в насроченото заседание. Останалите изложени от молителката твърдения за липса на надлежно оспорване на постановеното съдебно решение, касаят вътрешните отношения между представител и представляван и не могат да обосноват извод за нарушено право на участие и представителство в производството по г.д.№55042/2020г. на Софийски районен съд. В заключение, не са налице сочените от молителката основания по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение №20050264/26.07.2022г. на Софийски районен съд, постановено по г.д.№55042/2020г., поради което молбата следва да бъде оставена без уважение. На основание чл.78, ал.8 във вр. с ал. 3 и чл. 81 от ГПК и направеното искане, Ю. Х. Б. следва да бъде осъдена да заплати на П. Ц. Д. сумата от 1300лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за защитата му в настоящото производство. Съдът намира, че размера на договореното и заплатено от ответника по молбата адвокатско възнаграждение не е прекомерен, предвид неговия минимален размер /1000лв./, определен в чл.9, ал.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и правна сложност на делото, въведените в производството възражения и обема на извършените от процесуалния представител действия /депозиране на писмен отговор, писмена защита, както и явяване в проведеното открито съдебно заседание/. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Ю. Х. Б., ЕГН [ЕГН] за отмяна на влязлото в сила решение №20050264/26.07.2022г. на Софийски районен съд, постановено по г.д.№55042/2020г. ОСЪЖДА Ю. Х. Б., ЕГН [ЕГН] да заплати на П. Ц. Д., ЕГН [ЕГН] сумата от 1300лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.