Потвърждаване на 20 години затвор за системно изнасилване на малолетна дъщеря

Текстът на акта

Ключови фрази

Изнасилване на ненавършила 14 г. * справедливост на наказание

Решение по н.д. № 284/24 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение стр. 4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 274

гр. София,08.05.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. МИЛЕНА ПАНЕВА

2. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и прокурора МАКСИМ КОЛЕВ, след като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА н.д. № 284/24 г., въз основа на закона и доказателствата по делото прие следното:

Производството е по реда на глава ХХІІІ НПК.

Образувано е по касационни жалби, депозирани от подсъдимия М. А. С. и от защитника му - адвокат Р. Н., срещу Решение № 96 от 6 декември 2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 200/23 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

С двете касационни жалби е заявено касационното основание по чл. 348, ал. т. 3 НПК чрез формулирани претенции за явна несправедливост на наложеното наказание. Съгласно еднопосочно наведените възражения наказанието се явявало такова заради несъответствието му със степента на обществената опасност на деянието и тази на дееца. Защитникът акцентира върху чистото съдебно минало на подсъдимия, изпитваното от него искрено съжаление за стореното, чиято тежест бил осъзнал, и желанието му да получи прошка от децата си и да има възможност да се грижи за тях занапред. Привежда като довод и това, че С. страда от болестното разстройство „Педофилия F 65.4“, чието развитие било благоприятствано от поведението на съпругата му З. М., която не само не се противопоставяла на действията му и не защитила детето си от посегателствата, а участвала активно в тях и ги насърчавала.

Отправените към касационната инстанция искания са за намаляване размера на наложеното наказание.

Не са постъпили възражения срещу касационните жалби.

Пред ВКС защитникът поддържа претенциите и жалбите по изтъкнатите в тях съображения.

Подсъдимият се придържа към казаното от адвокат Н., което не допълва.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Смята, че съдът е определил справедливо наказание, което съответства напълно на осъщественото от подсъдимия престъпно поведение, отличаващо се с доста завишена степен на обществена опасност в сравнение с деяния от същия вид.

В предоставената му последна дума подсъдимият моли за намаляване на наказанието. Заявява, че е осъзнал грешката си и съжалява много за това, което е причинил на децата си. Надява се да му бъде предоставен шанс да оправи отношенията си с тях и да може да ги подкрепя поне материално.

След като прецени изложените в касационните жалби касационни основания, доводите и становищата на страните, Върховният касационен съд прие следното:

Касационните жалби са допустими като подадени от процесуалнолегитимирани страни, в рамките на предвидения 15 – дневен срок от съобщението за решението и срещу акт, подлежащ на касационен контрол по чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

Еднотипните оплаквания са за явна несправедливост на наложеното наказание, което позволява общото обсъждане на двете жалби.

Преди всичко следва да се припомни, че за да се приеме явна несправедливост на санкцията е нужно да се установи, че размерът й очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, а оттук че тя се явява драстично завишена или занижена. Очевидното несъответствие следва да намира отчетлив израз в ясно манифестирана диспропорция между размера на наложената санкция и данните за степента на обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Разглежданата хипотеза не се определя като такава.

С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че в периода от неустановена дата през месец октомври 2017 г. до 17 юни 2021 г., в условията на продължавано престъпление, се съвкуплявал неустановен брой пъти с ненавършилата 14 години негова дъщеря като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл. 152, ал. 4, т. 1, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 НК – осъден на лишаване от свобода за срок от 14 години при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

По протест на прокурора, с който е поискано изменение на присъдата в санкционната й част чрез увеличаване на наказанието и определянето му в максимален размер АС – Бургас е изменил първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Бургас, постановена по н.о.х.д. № 408/22 г., като е увеличил наказанието на 20 години лишаване от свобода. При този изход на делото, логично, жалбата на защитника на подсъдимия за смекчаване на санкцията е била определена като неоснователна.

Първо следва да се отбележи, че с касационните жалби не се претендира нарушение на материалния закон, тъй като няма оплакване за това, че наказанието е индивидуализирано при условията на чл. 54 НК, а не при тези на чл. 55 НК. Недоволството е от размера на отмереното наказание в предвидените в закона предели.

Видно от мотивите на въззивния съд възприетият от него подход за увеличаване на санкцията е аргументиран с внасянето на корекция в приетите от първия съд смекчаващи обстоятелства и в дадената различна оценка на тежестта и съотношението между тях и отегчаващите обстоятелства.

Апелативната инстанция с основание е заключила, че процесната престъпна деятелност се отличава с изключително висока степен на обществена опасност, надхвърляща значително типичната за този род престъпления. В тази насока правилно са отчетени следните значими обстоятелства: твърде крехката възраст на пострадалата (първото изнасилване е осъществено преди детето да е навършило 9 години); обстоятелството, че потърпевшата е била заставяна да гледа, за да „се учи“, половите сношения на своите родители още от невръстната си 6 – годишна възраст; дългият период от време, в който са били осъществени множество и с интензивна честота различни сексуални посегателства върху детето (над три години и половина малолетната дъщеря на подсъдимия е била изнасилвана от него в различните периоди ежедневно, през ден, през два дни, а отделно – с нея са били извършвани многократно и блудствени действия); осъществяването на част от сексуалните актове с участието и на майката на пострадалата, при което детето е било принуждавано да извършва действия и с нея освен с баща си; острата стресова реакция, в която е изпаднало детето в резултат на понесеното насилие; предприетите от подсъдимия „подготвителни“ действия и по отношение на втората му, по-малка дъщеря, изразяващи се в опиване на тялото й и принуждаването й да присъства на сексуалните контакти между баща й и сестра й или между него и майка й. Така изброените без съмнение дефинират обществената опасност на деянието като изключително висока и отличаваща се от обичайната за съответния вид престъпление. Паралелно с това те определят и високата степен на обществена опасност на дееца, осветена от проявеното от него упорство в осъществяването на множество и различни сексуални посегателства и демонстрираната му готовност да подложи и втората от трите си дъщери на същия вид тормоз.

ВКС се съгласява и с извода, че поведението на свидетелката З. М. (майка на пострадалата) не може да се третира като обстоятелство, смекчаващо отговорността на подсъдимия, както неправилно е приел окръжният съд. Фактът, че майката не се е противопоставяла, а е и участвала в част от сексуалните посегателства има значението на завишаващ тежестта на стореното. Защото, както с основание е отбелязал апелативният съд, детето е било абсолютно беззащитно и не е могло да разчита на никаква подкрепа, за да бъде преустановено сексуалното насилие върху него. Установеното у подсъдимия разстройство на сексуалното влечение (педофилия и инцестно влечение) не влиза в рубриката разстройство на съзнанието, а е абнормно поведение в структурата на самата личност. То може да се разглежда като снижаващ задръжките фактор, но не и като обстоятелство, смекчаващо вината на дееца, доколкото той не е бил лишен от възможността да го контролира.

В кръга на смекчаващите обстоятелства са отчетени чистото съдебно минало и трудовата ангажираност на подсъдимия, полагал материални грижи за семейството си. Апелативният съд не е възприел за такова изразеното от подсъдимия съжаление за стореното, а го е третирал като афиширано единствено за целите на процеса. Настоящият съдебен състав намира, че многократно заявеното от подсъдимия разкаяние и съжаление за това, което е причинил на децата си, е изключено неправилно от сферата на смекчаващите обстоятелства. Не е ясно въз основа на какво е прието, че изразеното съжаление е декларативно и е само за целите на процеса. Въпреки тази корекция не се налага такава в крайния извод на съда, че отегчаващите обстоятелства решително превалират и то не амо в количествено, но и в съдържателно отношение. При отчитането им в цялост и като се съобрази, че деянието е осъществено при два по-тежко квалифициращи го признака, в много продължителен период от време и с множество отделни деяния – все фактори, очертаващи изключително високата му степен на обществена опасност – не се констатира явна диспропорция между наложеното наказание и стореното от подсъдимия. Наложената санкция се определя като справедлив и необходим израз на държавна принуда, годна да постигне целите на специалната и генерална превенция на наказанието.

Следователно, не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.

В обобщение на изложените съображения ВКС, второ наказателно отделение намира, че решението следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК

РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 96 от 6 декември 2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 200/23 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.