Доказване на плащане и изпълнение на договор за гледане и издръжка от трето лице

Текстът на акта

Ключови фрази

- 15 -

РЕШЕНИЕ
№ 60221
гр. София 19.01.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 06.10.2021 (шести октомври две хиляди двадесет и първа) година в състав:

Председател : Зоя Атанасова
Членове: Владимир Йорданов
Димитър Димитров

при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3270 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 72 447/11.08.2020 година, подадена от Я. Н. К., против част от решение № 985/23.04.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 1635/2019 година.

С касационната жалба въззивното решение се обжалва в частта му, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 193/10.01.2019 година на Софийския районен съд,, І-во гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по гр. д. № 14 352/2015 година, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е развален договорът за покупко продажба на недвижим имот от 23.11.2010 година, обективиран в нотариален акт № , том , рег. № , дело № / година на П. В. П.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № в регистъра на нотариалната камара, с който И. С. Ц., чрез пълномощника си Я. Н. К. продал на Я. Н. К. следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № , намиращ се в район „К. с.“, в сградата на Ж. „М.”, П., „“, бл. вх. „“, на -ти етаж, със застроена площ м 2 състоящ се от стая, хол, кухня, баня с клозет, антре и балкон, при съседи по документи за собственост: югоизток- ул., северозапад-стълбище, апартамент № и апартамент № , югозапад-апартамент № и от североизток-апартамент № , заедно с мазе № с площ м 2 , при съседи по документи за собственост: югоизток-мазе № , северозапад-мазе № , югозапад-коридор и от североизток- ул., както и заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ I от кв. 26-а, по плана м. „К. с.-Б.“, при граници: югоизток-двор на сградата, северозапад- паркинг, североизток- улица и югозапад- улица, образуван от УПИ XVII-25, УПИ XVIII-26, УПИ XXI-27, УПИ XXII-28, УПИ XXV-29, УПИ XXVI-30, УПИ XXIX-31, УПИ XXXVI-33, УПИ XXXV-34, УПИ XXXIV-35, УПИ ХХХШ-36, УПИ XXXII-1, УПИ XXXI-2, УПИ XXVIII-3 по предявения от Ю. И. И., в качеството й на единствен наследник на И. С. Ц. против Я. Н. К. иск.

В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено в тази му част и да бъде постановено друго, с което предявеният от Ю. И. И. против Я. Н. К. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД да бъде отхвърлен.

Ответницата по касационната жалба Ю. И. И. е подала отговор на същата с вх. № 75 111/14.10.2020 година, с който жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Я. Н. К. е бил уведомен за обжалваното решение на 13.07.2020 година, а касационната му жалба против същото е с вх. № 72 447/11.08.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 330/22.04.2021 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правните въпроси за значението на пълномощното въз основа на което е сключен оформения с нотариалния акт договор в частта му, с която е декларирано, че продажната цена е получена от продавача преди подписването на договора за покупко-продажба и чия е доказателствената тежест да установи, че отразеното в пълномощното, съответно в нотариалния акт е невярно и с какви доказателствени средства, както и възможно ли е съдът да обоснове правните си изводи на косвени доказателства и за обема на дължимите издръжка и грижи по договор за издръжка и гледане, при отчитане на потребностите на кредитора и неговата способност да се справя сам и възможността дължимото, да бъде изпълнено от трето лице, без такава възможност да е уговорена изрично.

По отношение на първия въпрос в решение № 359/19.11.2012 година, постановено по гр. д. № 159/2012 година и решение № 320/15.01.2013 година, постановено по гр. д. № 94/2012 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е посочено, че частта от договора, съдържаща изявление, че цената е платена от купувача, съответно получена от продавача, представлява изявление за знание. Изявленията за знание се преценяват с оглед на тяхната истинност и се отнасят до факти стоящи вън от психиката на автора, които могат да бъдат верни или неверни. В тази си част договорът има характер на частен свидетелстващ документ за изявление за знание с характер на извънсъдебно признание на факта, че цената е получена от продавача, което е оттегляемо. Затова за оборване факта на плащане са допустими всички доказателствени средства. В случаите когато договорът за продажба е оформен с нотариален акт то същият може да служи само като доказателство, че изявленията за плащане, съответно за получаване на цената, преди сключването на договора, са направени от двете страни по него, но не и за обстоятелството, че плащането е действително извършено, тъй като то не е направено пред нотариуса (чл. 179, ал. 1 от ГПК). В случай на спор доказателствената тежест за установяване на извършеното плащане се носи от купувача (чл. 154, ал. 1 от ГПК), като това може да бъде направено с всички допустими от закона доказателствени средства. Във връзка с това той може да се позове и на извършено от продавача признание, че цената е платена. Това признание обаче само по себе си не обвързва съда и той трябва да го прецени с оглед на всички обстоятелства по делото (чл. 175 от ГПК). По съгласие между страните за може да бъде издаден нарочен документ за извършеното плащане-разписка (чл. 77, ал. 1 от ЗЗД). Разписката е нарочно съставен свидетелстващ документ, който материализира извънсъдебно признание на автора си, че той е получил нещо от посоченото в разписката лице. Когато частен свидетелстващ документ съдържа удостоверително изявление на издателя му за неизгодни за него факти, този документ има силата на извънсъдебно признание и е противопоставим относно тези факти срещу своя издател. Частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което при оспорване на отразеното в него не е нужно откриване на производство по чл. 193 от ГПК, а съдът преценява истинността на съдържанието му по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства и доказателства по делото. Касае се до установено от закона (чл. 178 от ГПК) задължение на съда, което той трябва да изпълни независимо от това дали документът се оспорва или не. Самата разписка може да бъде съставена както като отделен документ, така и да бъде включена като съдържание и в друг документ касаещ отношения между страните (пълномощно). В частта, в която удостоверява извършеното плащане, този документ ще има значението на разписка. В зависимост от това дали се установява пряко релевантния за спора факт или се установява такъв факт, от който може да бъде направен извод за съществуването на правнорелевантния факт доказването бива пряко или косвено. При последното се установяват факти от действителността, които се намират във връзка с релевантния за спора факт, който трябва да бъде доказан в спорното производство. Установяването на тези факти и връзката им с подлежащия на доказване в производството правно релевантен факт е основанието последният да бъде счетен за доказан. Самите доказателствени факти не са нормативно предопределени, а възможният им кръг е неограничен, като връзката им с подлежащия на доказване правнорелевантен факт се определя във всеки конкретен случай. Всеки или всякакъв факт може да се окаже в такава връзка с подлежащия на доказване правнорелевантен факт, че да може да послужи за обосноваване на извод за неговото съществуване или несъществуване, като наличието на такава връзка се преценява с оглед на всички обстоятелства по конкретното производство. За да може косвеното доказване да послужи за нуждите на главното такова, чрез него трябва да бъде установена такава система от доказателствени факти, която като изключва всяка друга вероятност, да създаде сигурност, че правнорелевантния факт, за съществуването на който се прави извод от съвкупността на доказателствените факти действително се е осъществил. Един правнорелевантен факт, който е от значение за спора, може да бъде доказван както чрез пряко, така и чрез косвено доказване, освен ако не съществува законово ограничение за вида на доказването.

По отношение на втория въпрос е налице установена съдебна практика, намерила израз в решение № 163/07.10.2019 година, постановено по гр. д. № 229/2019 година, решение № 261/10.02.2020 година, постановено по гр. д. № 758/2019 година, решение № 60 170/30.07.2021 година, постановено по гр. д. № 124/2021 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 863/22.12.2010 година, постановено по гр. д. № 1534/2009 година, решение № 82/05.04.2011 година, постановено по гр. д. № 1313/2009 година, решение № 21/14.08.2012 година, постановено по гр. д. № 16/2011 година, решение № 20/13.03.2019 година, постановено по гр. д. № 2298/2018 година, решение № 138/07.10.2020 година, постановено по гр. д. № 227/2020 година, решение № 169/15.10.2020 година, постановено по гр. д. № 4423/2019 година, решение № 60 150/29.11.2021 година, постановено по гр. д. № 2080/2020 година, седемте по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и други. Съгласно тази практика която се споделя от настоящия състав на ІV г. о. на ГК на ВКС договорът за издръжка и гледане е ненаименован договор, за който липсва нормативна уредба. С него се цели нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните и разумни граници, като доколкото престацията която дължи приобретателят не може бъде точно определена договорът има алеаторен характер. Поради липсата на нормативна уредба съдържанието на насрещните права и задължения по договора се определят от постигнатото между страните съгласие, като по силата на чл. 9 от ЗЗД те са свободни да определят това съдържание свободно, доколкото не противоречи на закона и добрите нрави. Съдържанието е различно с оглед на конкретиката на всеки един отделен случай и зависи от конкретните жизнени и битови нужди на прехвърлителя, както и с възможността му да се справя сам. Това води до различен обем на поеманите от приобретателя по договор за издръжка и гледане задължения за всеки отделен случай. Затова при спор относно този обем изразената от страните воля подлежи на тълкуване при спазване на изискванията на чл. 20 от ЗЗД. При това се тръгва от правилото, че ако страните не са уговорили ограничения в обема на дължимите издръжка и грижи, то се дължат всички необходими такива. Поемането на други задължения, като това да се установи общо домакинство и други такива не може да се предполага, а следва да бъде направено с договора. Ако това не е направено наличието на такива задължения би могло да бъде изведено с оглед на обстоятелствата, при които е сключен договора, а и от възникналата впоследствие промяна на обстоятелствата, ако тя налага съществуването на такива задължения, с оглед задоволяването на променените нужди на прехвърлителя. Задължението на приобретателя по договора за издръжка и гледане (ако не е ограничено от постигнатото между страните съгласие) включва както осигуряването на цялостната издръжка на прехвърлителя, независимо от това дали той може да се издържа сам от имуществото и доходите си, така и полагане на необходимите грижи за него, според нуждите му и възможностите да се справя сам. Изпълнението на приобретателя е надлежно, когато отговаря на действителните нужди на прехвърлителя. Приобретателят обаче не може да натрапи на прехвърлителя грижи, които той не е готов да приеме или да му наложи начин на живот, който той не е готов да следва. Ако предложеното от приобретателя изпълнение е било прието от прехвърлителя, който се е считал удовлетворен последният или неговите наследници не могат да искат разваляне на договора. Приобретателят не може да задължи прехвърлителя да отказва грижи и издръжка от трети лица, нито пък може да ограничи тези лица да му предоставят такива. В този случай, за да се прецени дали договорът е изпълнен надлежно, ще следва да се преценява поведението на прехвърлителя-дали предоставяните от третите лица грижи и издръжка не са от такова естество и обем, че да заместят изцяло дължимото се от него и какви са причините за това. Във връзка с това преценката за обема на задълженията на приобретателя по договора за издръжка и гледане следва да се прави и с оглед на това дали към момента на сключването му прехвърлителят получава грижи и издръжка от трето лице и дали това състояние ще продължи и след този момент. Както е посочено в решение № 1747/05.09.1969 година, постановено по гр. д. № 1203/1969 година по описа на ВС, ГК, І г. о., решение № 465/30.05.2001 година, постановено по гр. д. № 1090/2000 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. и решение № 363/26.05.2010 година, постановено по гр. д. № 756/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г.о. е допустимо сключването на последващ договор за издръжка и гледане с първоначалния или с друг приобретател, а съгласно ППВС № 4/03.08.1983 година такива договори са допустими и между съпрузи с имущество индивидуална собственост на единия от тях. В случай, че даването на издръжка и предоставянето на грижи от третото лице продължат след сключването на договора, със съгласието на прехвърлителя, то обема на задълженията на приобретателя ще зависи от това дали договорът е сключен за пълния обем грижи и издръжка, които да бъдат предоставяни заедно с третото лице или само за допълване на предоставените от това лице грижи и издръжка. Обичайно договорът за издръжка и гледане се сключва с оглед личността на длъжника и той следва да осъществи изпълнението на задълженията си. Това обаче не изключва възможността изпълнението да бъде осъществено от трето лице, както и че третото лице може да освободи приобретателя като изпълни вместо него, но само ако това е станало по поръчение на последния. Възможността задължението да бъде изпълнявано от трето лице може да бъде уговорена в самия договор. Ако това не направено прехвърлителят не може да бъде задължен да приеме изпълнение от трето лице, освен в случаите когато са необходими специални знания или умения, с които приобретателят не разполага. Прехвърлителят трябва да приема грижите и издръжката от членовете на семейството на приобретателя или евентуално от неговите наследници, както и инцидентни грижи от трето лице, когато длъжникът е възпрепятстван от непредвидени обстоятелства да положи същите. При това е без значение дали третото лице е натоварено да изпълни от длъжника, или изпълнява по своя воля. Извършените от третото лице действия трябва да са от името и за сметка на приобретателя и този факт трябва да е известен на прехвърлителя, като приемането на тези действия от негова страна ще освободи длъжника от задължението му до обема на приетата престация. Ако откаже без основание да приеме изпълнението прехвърлителят ще изпадне в забава, което би било пречка за ангажиране на отговорността на приобретателя. Обратното ако приетите от прехвърлителя грижи и издръжка са предоставени от третото лице не от името и за сметка на приобретателя приобретателят не се освобождава от отговорност за неизпълнение. Ако прехвърлителят е приел извършеното от третото лице, но от името и за сметка на приобретателя изпълнение, като не е възразил срещу неговата надлежност, то неговите правоприемници не могат да оспорват това изпълнение твърдейки, че то е неточно или непълно.

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно в обжалваната му част по следните съображения:

Съставът на Софийския апелативен съд е приел за установено, че по делото не било спорно, а и от приложеното удостоверение за наследници № 4283/13.10.2015 година на Столична община, район „К. село“ се установявало, че Ю. И. И. е дъщеря и единствен наследник на И. С. Ц., починал на 01.12.2014 година. С договор за покупко продажба на недвижим имот от 23.11.2010 година, обективиран в нотариален акт № , том , рег. № , дело № / година на П. В. П.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № в регистъра на нотариалната камара И. С. Ц., чрез пълномощника си Я. Н. К. продал на Я. Н. К. посочения по-горе имот. При сключването на договора Я. Н. К. се легитимирал като пълномощник на И. С. Ц. въз основа на пълномощно от 16.11.2010 година, с нотариална заверка на подписите с рег. № / година и с нотариална заверка на съдържанието с рег. № / година на А. П. В.-М.-помощник нотариус на М. К. К.-нотариус с район на действие района на Софийски районен съд, вписана под № в регистъра на Нотариалната камара. Прехвърлянето е извършено срещу задължението на Я. Н. К. да заплати на И. С. Ц. сумата от 65 305.70 лева и да поеме гледането и издръжката до края на живота му.

В цитираното пълномощно се съдържал текст, съгласно който упълномощителят декларирал, че бил получил продажната цена по сделката „до размер на данъчната оценка за имота“. В частта, съдържаща изявлението на упълномощителя, че бил получил цената, пълномощното имало характера на частен свидетелстващ документ, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт. В настоящия случай, обаче, било налице изявление, но без да бил конкретизиран фактът, за който се правело същото. Това било така, тъй като цената не била посочена като сума, поради което не ставало ясно какво е било платено и какво е било получено. Цената не била и определяема, тъй като към датата на нотариалната заверка на пълномощното-16.11.2010 година данъчната оценка за имота не била издадена. Същата, видно от приложенията към процесния нотариален акт, била издадена на 19.11.2010 година-т. е. три дни след пълномощното. С оглед на това, въззивният съдебен състав намирал, че на 16.11.2010 година И. С. Ц. и Я. Н. К. не са знаели какъв е размерът на данъчната оценка. Поради това съставът на Софийския апелативен съд приемал, че удостоверителното изявление на И. С. Ц., че бил получил продажната цена било без доказателствена стойност. Независимо от това, в пълномощното се съдържала клауза, съгласно която пълномощникът можел да договаря сам със себе си, но не били уговорени правомощия за пълномощника да получава цената по договора и да прави писмено изявление за това (разписка). В нотариалния акт било включено изявление на пълномощника, че бил платил цената по договора и бил получил цената от името на упълномощителя. Други доказателства за плащане на уговорената цена не били ангажирани. При така установените факти по делото, въззивният съд приемал, че купувачът не бил имал пълномощно за получаване на цената по сделката, откъдето изявлението му в нотариалния акт, че бил получил цената било изявление без представителна власт и било без доказателствена стойност. Тъй като чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК установявал писмена форма за доказване на плащането и Я. Н. Карагитлиев не бил ангажирал писмени доказателства за това, то въззивният съд съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154 от ГПК) приемал, че този факт не се бил осъществил. Без правно значение към предмета на доказване бил начинът и произхода на средствата, с които била платена продажната цена-чрез кредит, чрез средства, предоставени от трето лице на купувача или по друг начин. В тази връзка приложения договор за заем не можел да послужи като доказателство, че купувачът бил платил покупната цена. В допълнение следвало да се посочи, че от събраните по делото гласни доказателства се установявало, че към момента на откриване на заболяването му и след това, И. С. Ц. не разполагал със средства, които да може да използва за заплащане на извършената му операция, не бил променил по никакъв начин стандарта си на живот и дори бил подпомаган финансово от близки и роднини. Свидетелката Л. Д. М.-Х. установявала, че И. С. Ц. бил осигурил от познати средствата за операцията, като не бил имал никакви спестени пари. Свидетелят М. С. Н. сочел, че лично той и съпругата му били осигурили част от средствата за операцията, като били предоставили сумата от 1500.00 лева. Свидетелят заявявал, че не бил видял И. С. Ц. да е променил стандарта си за живот, както и че след операцията той и съпругата му го били подпомагали финансово, като били заплатили прегледи при кардиолог. Тези доказателства служели като косвено доказателство в подкрепа на извода на състава на Софийския апелативен съд за недоказаност плащането на продажната цена от страна на Я. Н. К., тъй като в случай, че беше получил действително една толкова сериозна сума от 65 305.70 лева, И. С. Ц. щял да може да поеме сам разходите си за операцията, впоследствие за лечение и за разходи за рехабилитация, каквито са било налагали да извършва. В този смисъл въззивният съд считал за основателни възраженията на Ю. И. И.. С оглед на това, Я. Н. К. не бил успял да докаже изпълнение на първото си задължение по договора.

По отношение на другото задължение-предоставяне на издръжка и гледане на прехвърлителя, докато е жив, съставът на Софийския апелативен съд намирал за основателно възражението на Ю. И. И., че същото не било доказано да е било изпълнено от страна на Я. Н. К. За да възникнело предявеното потестативно право с едностранно волеизявление И. да развали договора за прехвърляне на процесния имот срещу поето задължение за гледане и издръжка, следвало в обективната действителност да са били проявени следните материални предпоставки (юридически факти): 1.) пораждане и съществуване на действително облигационно правоотношение по алеаторен договор за прехвърляне на право на собственост върху имот срещу поето задължение за гледане и издръжка; 2.) приобретателят по договора, съответно неговият наследник виновно да не бил изпълнил поетото договорно задължение за гледане и издръжка, като неизпълнението не трябвало да е незначително с оглед интереса на кредитора (аргумент от чл. 87, ал. 4 от ЗЗД) и 3.) кредиторът да бил оказал необходимото съдействие на длъжника за изпълнение на поетите от него правни задължения по процесния ненаименован договор. Съгласно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ответникът-приобретател бил този, който носел тежестта да докаже, че бил предоставил пълно изпълнение-трайно, постоянно, със собствени усилия да е извършвал действия по обгрижване на прехвърлителя и да му е доставял необходимата за неговото нормално битово и социално съществуване издръжка. Правните задължения за гледане и за издръжка, дори и да възниквали от един правопораждащ факт, били отделни, макар и паралелни и взаимосвързани, поради което, ако не бъдело изпълнявано някое от тях точно в качествено, количествено или времево отношение, кредиторът можел да упражни възникналото в неговия патримониум преобразуващо право с едностранно волеизявление да прекрати с обратна сила процесния двустранен договор-по съдебен ред, чрез предявяване на конститутивния иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. В случай, че в договора не били уговорени конкретни правни задължения, свързани с полагането на грижа и даването на издръжка, дължали се в бъдеще обичайната грижа и издръжка с оглед възрастта и здравословното състояние на праводателя, включително и при промяна на нуждите на прехвърлителя във времето и съобразно неговото здравословно състояние. В конкретния случай страните по договора не били предвидили никакви ограничения в обема на дължимата издръжка, нито били посочили детайлно проявните форми на поетото от приобретателя задължение за гледане и издръжка, поради което следвало да се приеме, че Я. Н. К. се бил задължил да полага обичайната грижа и да дава необходимата издръжка с оглед конкретните нужди на прехвърлителя. Основателно било възражението на Ю. И. И. за необоснованост на изводите на първата инстанция относно приетия извод за доказаност на положените от К. грижи. Задължението за гледане и издръжка било единно, неделимо и следвало да се осъществява чрез престиране на грижи и издръжка ежедневно, непрестанно, непосредствено и в пълен обем, докато било необходимо. От ангажираните гласни доказателства, не можело еднозначно и безпротиворечиво да се приеме, че Я. Н. К. до смъртта на И. С. Ц., бил изпълнявал поетите задължения по договора, да осигури издръжката и да полага грижи за прехвърлителя. Следвало да се отбележи, че здравословното състояние на И. С. Ц. било влошено, което налагало за него да бъдат полагани повече от обичайните грижи. От разпитаните по делото свидетели се установи, че приобретателят Я. Н. К. не бил живял в едно домакинство с И. С. Ц., поради което първият следвало да установи, че бил посещавал прехвърлителя Ц., като посещенията му не са били епизодични. Напротив от свидетелските показания на свидетелите на Ю. И. И. се установявало, че нито един от свидетелите, при посещенията си в дома на И. С. Ц., не бил виждал Я. Н. К.. Свидетелката Л. Д. М.-Х., която в периода от 1976 година до 1990 година била живяла заедно с И. С. Ц. и за когото твърди че й е бил втори баща, била установила, че докато Ц. бил в болницата-октомври-ноември 2010 година, за него са били грижили тя и Ю. И. И., (Б. Г. К. само била присъствала). Свидетелката не споменавала в болницата да бил идвал Я. Н. К.. След изписването на И. С. Ц. от болницата свидетелката била изложила, че го е посещавала на десетина дни, а Ю. И. И. била ходела при него много по-често и се била грижела за баща си. Свидетелката била споделила, че в живота си била виждала Я. Н. К. един -два пъти. Посочила била, че името му се било споменавало единствено като син на Б. Г. К., с която И. С. Ц. живеел. При разпита свидетелката е установила, че Я. Н. К. не е бил близък с И. С. Ц. и името му никога не било присъствало в разговорите им, нито Ц. го бил споменавал като „фактор“ в семейството. Въззивният съд кредитирал показанията на тази свидетелка, въпреки възможната й заинтересованост, тъй като свидетелката била едноутробна сестра на Ю. И. И., но считал, че нейните показания били логични, почивали на преки впечатления и се подкрепяли от останалите доказателства. Свидетелят М. С. Н., който бил съпруг на сестрата на починалия И. С. Ц., бил потвърдил, че докато И. С. Ц. бил в болницата за него са се грижили Ю. И. И., сестра й Л. Д. М.-Х. и Б. Г. К.. Свидетелят бил заявил, че след изписването на И. С. Ц. от болницата, поне един път месечно го бил посещавал до смъртта му. Свидетелят бил установил, че бил виждал Я. Н. К. един единствен път на тържество, като той никога не бил предмет на разговорите му с Ц. и последният никога не бил споделял К. да бил полагал грижи за него. Съставът на Софийския апелативен съд изцяло кредитирал показанията на този свидетел, призован от ищцовата страна, като намирал неговите показания за обективни, дадени в резултат на преки впечатления и непротиворечащи на останалите доказателства. Свидетелят М. М. Х.-най-близкия приятел на И. С. Ц., бил заявил, че след операцията на Ц. го бил посещавал в дома му един път седмично. Лично е виждал Ю. И. И. и доведената му дъщеря Л. Д. М.-Х. да полагат грижи за него. Свидетелят бил установил, че бил виждал Я. Н. К. два-три пъти, като отношенията му с Ц. не били добри. Свидетелят е посочил, че Ц. му бил споделял, че няколко пъти се било налагало Я. Н. К. да го вози с колата му, за което му бил плащал повече от таксиметрова кола. Въззивният съд кредитирал показанията на този свидетел, тъй като считал същите за безпристрастни, дадени в резултат на непосредствени впечатления и непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства.

Свидетелката на Я. Н. К. Р. А. С.-П. била установила, че след претърпяната през 2010 година операция И. С. Ц. бил на инвалиден стол и трябвало да бъде носен до банята, до болницата, на разходка и това се осъществявало от Я. Н. К.. Свидетелката била изложила, че след като получил апартамента, Я. Н. К. продължил да се грижи за И. С. Ц.. Посочила била, че когато Ц. бил болен от пневмония, К. го носел „буквално на гръб“ до пулмологията. Свидетелката била заявила, че през цялото тригодишно боледуване на И. С. Ц. Я. Н. К., с помощта на Б. Г. К.., се били грижили за него. Съставът на Софийския апелативен съд намирал, че показанията на тази свидетелка не можели да послужат като доказателство за изпълнение на поетите от Я. Н. К. задължения. В по-голямата си част показанията на тази свидетелка били без значение за спора-в частта, в която свидетелката установявала живота на Ю. И. И. до 2000 година, като в тази част свидетелката основно отправяла упреци към И., за която твърдяла, че била вкарала баща си в гроба. Но дори и да бъдели разгледани те не допринасяли нищо за изясняване на спорния въпрос, тъй като свидетелката нямала преки впечатления от онова, за което говорела „това ми го каза И. С. Ц.“ и „това го знам от И. С. Ц.“, като признавала, че не била присъствала лично на нито един скандал, (за който говори) между Ю. И. И. и баща й. На следващо място, свидетелката не установявала лични и непосредствени впечатления от положени грижи от страна на Я. Н. К. към И. С. Ц., а правела декларативни изявления „Я. Н. К. продължи да се грижи“, „Я. Н. К. го е обгрижвал“, „Я. Н. К. на всички помагаше“. От тези изявления не можели да бъдат формирани никакви изводи относно релевантните за спора обстоятелства, тъй като те не сдържали никаква конкретика-не ставало ясно в какво точно са се изразявали тези грижи, колко често са били полагани. При положение, че свидетелката установявала, че след операцията на И. С. Ц. била посещавала дома му един път на две седмици, то би следвало тя да сподели конкретни наблюдения от живота в семейството, да посочи дали при посещенията си била виждала Я. Н. К., дали го е била виждала да носи храна, лекарства за болния и т. н. Такива данни в показанията на тази свидетелка не се съдържали. Посоченото от нея, че когато И. С. Ц. бил болен от пневмония Я. Н. К. го бил носел на гръб до пулмологията дори и да се приемело за достоверно, не можело да послужи като доказателство за полагани системни грижи. От показанията на свидетелката Б. Г. К. майка на Я. Н. К., също не се установявало прехвърлителят да бил получил желаните от него грижи и натурална издръжка непрекъснато и ежедневно. Свидетелката не давала никакви конкретни примери за положени от Я. Н. К. грижи, а прави декларативни изявления „Я. Н. К. непрекъснато е бил до нас“. Въззивният съд, съобразявайки заинтересоваността на свидетелката, намирал, че нейните показания не звучали достоверно относно изложеното от нея „Я. Н. К. ни караше до болницата, взимаше ни, проверяваше хладилника дали имаме какво да ядем“. В останалата им част относно взаимоотношенията между Ю. И. И. и нейния баща показанията били без правно значение за предмета на спора-грижите и издръжката, които Я. Н. К. дължал, след като му бил прехвърлен апартамента.

С оглед на посочените доказателства, въззивният съд намирал, че Я. Н. К. не бил провел пълно и главно доказване на твърдението си, че бил полагал дължимите системни грижи и издръжка в пълен обем. Затова въззивният състав приемал, че не било налице пълно изпълнение на договорното задължение на приобретателя, поради което в полза на Ю. И. И.-наследник на кредитора, било възникнало потестативното право с едностранно волеизявление-чрез предявяване на конститутивния иск с правно основание чл. 87, ал. от 3 ЗЗД да развали процесния двустранен договор.

С договор за покупко продажба на недвижим имот от 23.11.2010 година, обективиран в нотариален акт № , том , рег. № , дело № / година на П. В. П.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № в регистъра на нотариалната камара И. С. Ц., чрез пълномощника си Я. Н. К. прехвърлил на Я. Н. К. правото на собственост върху описания в него недвижим имот. Това било извършено чрез комбинирането на два договора-за продажба и за издръжка и гледане. Записано е, че прехвърлянето се извършва срещу заплащане на сумата от 65 305.70 лева равняваща се на данъчната оценка на имота и срещу задължението на Я. Н. К. да гледа и издържа И. С. Ц. докато е жив, като наред с това прехвърлителят си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота. При сключването на договора И. С. Ц. е бил представляван от Я. Н. К. въз основа на пълномощно от 16.11.2010 година, с нотариална заверка на подписите с рег. № / година и с нотариална заверка на съдържанието с рег. № / година на А. П. В.-М.-помощник нотариус на М. К. К.-нотариус с район на действие района на Софийски районен съд, вписана под № в регистъра на Нотариалната камара. С него Ц. е упълномощил К. да продаде на себе си, включително и срещу задължение и срещу задължение за гледане и издръжка, докато упълномощителят е жив, като договора при условията на чл. 38 от ЗЗД, при цена и условия, каквито договори впоследствие прехвърления имот. В самото пълномощно упълномощителят не е посочил каква част от имота да бъде прехвърлена при условията на договор за продажба и за каква сума, както и каква част от имота да бъде прехвърлена срещу задължението за гледане и издръжка, поради което тези евентуалното определяне на тези параметри на договора е предоставено на Я. Н. К.. Независимо, че част от имота е прехвърлена при условията на договор за продажба, а другата част при условията на договор за издръжка и гледане тези части не са обособени като отделни такива в нотариалния акт. Поради това се касае до единен договор, при който неизпълнението на приобретателя на една от двете престации-било тази за плащане на цената, било тази за издръжка и гледане е основание за разваляне на целия договор по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. В посоченото по-горе пълномощно фигурира текст, с който И. С. Ц. декларира, че е получил продажната цена до размер на данъчната оценка на имота. При в този текст на пълномощното първоначално вместо „цена до“ е фигурирало „цена в“, като от показанията на разпитаната по делото свидетелка А. П. В.-М. поправката на „в“ в „до“ е извършена от нея, при заверката на пълномощното по искане на И. С. Ц.. Също така по искане на упълномощителя е добавен текста „данъчната оценка на имота“. Показанията на тази свидетелка са във връзка със заключенията на изслушаните по делото съдебно-почеркова експертиза с вещо лице Д. Й. Ц. и тричленната такава с вещи лица Д. Й. Ц., Г. С. и В. Д. К., според които тези две поправки, а също така и добавеното „включително и срещу задължение и срещу задължение за гледане и издръжка, докато упълномощителят е жив“ и „сделката продажба и задължение за гледане и издръжка, да се извърши като се запази пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху гореописания имот от мен“ са изпълнени от едно и също лице. Освен това добавките и поправките в пълномощното са заверени с кръгъл печат на нотариуса и подпис. С оглед на това е налице валидно документирано изявление на И. С. Ц., че е получил от Я. Н. К. сума в размер до данъчната оценка на имота. Това следва и от обстоятелството, че след текста на пълномощното и подписите е налице текст: „И. С. Ц.. Съгласен съм с текста на пълномощното“. Наистина този текст е след положения от Ц. подпис под пълномощното, като същият може да се счита за неподписан документ, но в конкретния случай авторството му е установено от изслушаните по делото заключения на съдебно-почерковите експертизи, съгласно които той е изпълнен от упълномощителя.

С оглед на горното пълномощното има характера на разписка в частта си, с която И. С. Ц. е декларирал че е получил от Я. Н. К. сума в размер до данъчната оценка на имота. Обстоятелството, че не е посочена точната сума, на която се равнява тази оценка-65 305.70 лева не може да доведе от отпадане на доказателствената стойност на разписката, тъй като е допустимо сумата да се изпише както с цифри, така и описателно по начин позволяващ определянето на стойността й. В случая данъчната оценка на имота е известен факт, който подлежи на проверка във всеки един момент. Обстоятелството, че данъчната оценка, въз основа на която договорът бил оформен с нотариален акт била издадена на 19.11.2010 година, докато нотариалната заверка на пълномощното била извършена на 16.11.2010 година не води непременно до извода, че към момента на заверката Ц. е бил в неизвестност за размера на оценката. Липсва нормативна уредба, която да предвижда, че размерът на тази оценка се узнава от момента на снабдяването с удостоверение за нейния размер от съответните органи. Тази оценка може да стане известна на собственика и по-други начини и причини, а не само по повод на конкретната сделка, предмет на настоящето производство. Документираното с разписката не може да се счита за оборено и от показанията на разпитаните по делото свидетели Л. Д. М.-Х. и М. М. Х., че И. С. Ц. търсел средства за да заплати операцията си, което не се отрича и от показанията на свидетелите Р. А. С.-П. и Б. Г. К.. Самата операция е извършена на 14.10.2010 година, която дата е преди сключване на оспорвания договор, поради което не може въз основа на този факт да се преценява извършено ли е или не плащане от страна на Я. Н. К. за задълженията му договора. Такъв извод не може да бъде направен и от евентуално извършени еднократни плащания за посещение на лекар от трети лица, доколкото същите зависят от това дали лицето разполага в момента с налични суми, а и извършването на такива плащания (освен едно еднократно) не е установено от показанията на разпитаните свидетели. Обстоятелството, че след сделката И. С. Ц. не бил променил стандарта си на живот също не е основание да се приеме, че доказателствената сила на разписката е оборена, тъй като начина на живот е въпрос на лична преценка на лицето и сам по себе си не е доказателство по делото. Предвид на това така предявеният иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, основан на твърденията за неплащане на продажната цена на имота, е неоснователен и следва да се отхвърли.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Л. Д. М.-Х., М. С. Н., Р. А. С.-П. и М. М. Х. не може да бъде прието, че някой от тях е полагал грижи и е осигурявал издръжка на И. С. Ц. по начин, че да задоволи пълните му потребности. Същите са посещавали Ц. епизодично, като при тези посещения са полагали и грижи за него. Това обаче не е било нито в нужния за задоволяване на всички нужди на Ц. обем, нито в такъв, че да изключи изпълнението на трето лице, което предоставя издръжка и полага грижи за задоволяване на тези нужди, въз основа на договор за издръжка и гледане. Към момента на сключване на договора И. С. Ц. е живял на съпружески начала със свидетелката Б. Г. К., която е майка на приобретателя Я. Н. К.. Това съжителство е продължило до смъртта на И. С. Ц. на 01.12.2013 година, който факт не е оспорен от страните, а и не се опровергава от показанията на разпитаните по делото свидетели. От това следва, че необходимите грижи Ц. е получавал от Б. Г. К.. Последваната, според показанията на разпитаната по делото свидетелка Р. А. С.-П., при нужда е разчитала на помощна на Я. Н. К.. В този смисъл са и показанията на самата К. в качеството й на свидетел. Показанията на тези две свидетелки не могат да се считат оборени от показанията на Л. Д. М.-Х., М. С. Н. и М. М. Х., доколкото при посещенията си при И. С. Ц. не е било задължително да заварват там Я. Н. К., нито пък са могли да знаят за всички извършвани от него действия. Предвид на това доколкото след сключването на договора Ц. е продължил да приема предоставените от Б. Г. К., като не е предприел каквито и да е за преустановяването тези нейни действия той е ограничил възможността на Я. Н. К. да извършва такива, като приобретателят и имал възможността да извършва действия, които допълват предоставяните от К. грижи и издръжка. Самата тя сочи, че винаги е била подпомагана от сина си. Предвид на това следва да бъде прието, че е налице изпълнение на задължението за издръжка и гледане, осъществявано частично от трето лице-Б. Г. К. и частично от приобретателя Я. Н. К.. И. С. Ц. е приемал това изпълнение от момента на сключване на договора 23.11.2010 година до смъртта си на 01.12.2013 година, като не е предприел действия по развалянето на договора поради неизпълнение, от което следва, че той е считал предоставеното му изпълнение за надлежно такова. Неоснователно е твърдението на Ю. И. И., че Я. Н. К. не се бил позовал на изпълнение чрез трето лице доколкото в отговора на исковата молба е посочено, че освен всички заплатени разходи по лечението на И. С. Ц., той е продължил да то обгрижва физически за което му е помагала и майка му, която денонощно е била до него. Чрез това твърдение е направено позоваване и за изпълнение чрез грижи осъществявани чрез трето лице Предвид на това не са налице предпоставките за развалянето на договора поради неизпълнение на задължението на Я. Н. К. за издръжка и гледане на И. С. Ц. и предявеният иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за това е неоснователен.

С оглед на горното решението на Софийския апелативен съд следва да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде постановено друго, с което предявеният от Ю. И. И. срещу Я. Н. К. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на делото Ю. И. И. ще трябва да заплати на Я. Н. К. сумата от 5648.14 лева, представляваща направени по делото разноски. Неоснователно е искането на И. за намаляване на заплатеното от К. възнаграждение за процесуален представител пред настоящата инстанция в размер на 3000.00 лева, тъй като същото не е прекомерно с оглед на цената на иска-64 073.50 лева, съгласно удостоверението за данъчната оценка.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 985/23.04.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 1635/2019 година в частта му, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 193/10.01.2019 година на Софийския районен съд,, І-во гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по гр. д. № 14 352/2015 година, по предявен от Ю. И. И. от ,жк, вх. „“, ет. , ап. , с ЕГН и съдебен адрес , ул. чрез адвокат К. М. срещу Я. Н. К. от ,жк, с ЕГН и съдебен адрес , ул. С.С.“ № , ет., офис , чрез адвокат Г. Н. иск, с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, е развален договорът за покупко продажба на недвижим имот от 23.11.2010 година, обективиран в нотариален акт № , том , рег. № , дело № / година на П. В. П.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № в регистъра на нотариалната камара, с който И. С. Ц., чрез пълномощника си Я. Н. К. е продал на Я. Н. К. следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № намиращ се в район „К. с.“,жк в сградата на Ж. „М.”, П., „Б.“, бл. вх. „“, на -ти етаж, със застроена площ м 2 състоящ се от стая, хол, кухня, баня с клозет, антре и балкон, при съседи по документи за собственост: югоизток- ул., северозапад-стълбище, апартамент № и апартамент № , югозапад-апартамент № и от североизток-апартамент № , заедно с мазе № с площ м 2 , при съседи по документи за собственост: югоизток-мазе № , северозапад-мазе № , югозапад-коридор и от североизток- ул., както и заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ I от кв. а, по плана , м. „К. с.-Б.“, при граници: югоизток-двор на сградата, северозапад- паркинг, североизток- ул. и югозапад- ул., образуван от УПИ XVII-25, УПИ XVIII-26, УПИ XXI-27, УПИ XXII-28, УПИ XXV-29, УПИ XXVI-30, УПИ XXIX-31, УПИ XXXVI-33, УПИ XXXV-34, УПИ XXXIV-35, УПИ ХХХШ-36, УПИ XXXII-1, УПИ XXXI-2, УПИ XXVIII-3, както и в частта му, с която Я. Н. К. е осъден да заплати на Ю. И. И. сумата от 433.33лева , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. И. И. от ,жк, вх. „“, ет. , ап. с ЕГН и съдебен адрес, ул. чрез адвокат К. М. срещу Я. Н. К. от ,жк, с ЕГН и съдебен адрес , ул. С. С.“ № , ет., офис , чрез адвокат Г. Н. иск, с правно основание чл. 87, ал. 3от ЗЗД, за разваляне на договора за покупко продажба на недвижим имот от 23.11.2010 година, обективиран в нотариален акт № , том , рег. № , дело № /2010 година на П. В. П.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № в регистъра на нотариалната камара, с който И. С. Ц., чрез пълномощника си Я. Н. К. е продал на Я. Н. К. следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № , намиращ се в , район „К. с.“,жк в сградата на Ж. „М.”, П., „.“, бл. вх. „“, на етаж, със застроена площ м 2 състоящ се от стая, хол, кухня, баня с клозет, антре и балкон, при съседи по документи за собственост: югоизток- ул., северозапад-стълбище, апартамент № и апартамент № , югозапад-апартамент № и от североизток-апартамент № , заедно с мазе № с площ м 2 , при съседи по документи за собственост: югоизток-мазе № , северозапад-мазе № , югозапад-коридор и от североизток- ул., както и заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ I от кв. , по плана , м. „К. с.-Б.“, при граници: югоизток-двор на сградата, северозапад- паркинг, североизток- улица и югозапад- улица, образуван от УПИ XVII-25, УПИ XVIII-26, УПИ XXI-27, УПИ XXII-28, УПИ XXV-29, УПИ XXVI-30, УПИ XXIX-31, УПИ XXXVI-33, УПИ XXXV-34, УПИ XXXIV-35, УПИ ХХХШ-36, УПИ XXXII-1, УПИ XXXI-2, УПИ XXVIII-3.

ОСЪЖДА Ю. И. И. от ,жк, вх. „“, ет. , ап. , с ЕГН и съдебен адрес, ул. чрез адвокат К. М. да заплати на Я. Н. К. от ,жк, с ЕГН и съдебен адрес , ул. С. С.“ № , ет. , офис , чрез адвокат Г. Н. сумата от 5648.14 лева, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.