Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 04 Април 2025

Отказ за отмяна на влязло в сила решение при известни по делото доказателства

Върховен касационен съд · 04 Април 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Гражданин иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, с което е осъден да плати сметки за топлоенергия след признание на иска. Той твърди, че наскоро е разбрал, че имотът не е бил собственост на наследодателката му, и представя нотариален акт като ново доказателство. Върховният касационен съд отхвърля молбата, тъй като нотариалният акт вече е бил представен и обсъждан в първоначалното дело.

Какво приема съдът

Не представлява ново обстоятелство или доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК факт или документ, който вече е бил приет и обсъден от съда при постановяване на влязлото в сила решение.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на влязло в сила решениенови доказателствапризнание на искаТоплофикациясметки за парно

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 217

София, 15.04.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова,

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4840 по описа за 2024г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е въз основа на подадената от С. Л. М. от [населено място] молба за отмяна с вх.№ 500456 от 26.02.2024г. на влязлото в сила решение № 20180 от 7.12.2023г. по гр.д. № 24093/2022г. на Районен съд София, с което е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] сумите от 704.05лв., стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г. - м.04.2020г., ведно със законната лихва от 9.05.2022г., 115.58лв., мораторна лихва за забава за периода 15.07.2018г. – 25.10.2021г. и сума за дялово разпределение от 284лв. за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 9.05.2022г. и 6.65лв. мораторна лихва за забава за периода 30.11.2018г. – 25.10.2021г. за имот с аб.№ 260009 и са присъдени разноски. Молбата за отмяна е подадена на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като сочи „ново“писмено доказателство - н.а.№ ......, т.........., д.№ ..............г.на нотариус Д., с което твърди, че се установява „ново“ обстоятелство, а именно че имот с аб.№ 260009, за който е осъден да заплати стойността на топлинната енергия, не е принадлежал на майка му – Т. Г. П.. Твърди, че е осъден да заплаща суми за чужд имот. Молителят твърди, че в хода на воденото производство по гр.д. № 24093/2022г. на СРС, е получил исковата молба, но не и приложеният към нея нотариален акт, което станало причина да заяви, че признава иска.
Постъпило е писмено становище от ответната страна М. Л. Л., чрез процесуалния представител адвокат Х., което е за неоснователност на подадената молба. Доколкото нотариалният акт, на който се позова молителя е бил приет като доказателство в хода на производството, приключило със съдебния акт, чиято отмяна се иска, той не може да съставлява „ново“доказателство, по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Във воденото производство,в което настоящият молител е бил ответник, той е получил изпратената му искова молба, ведно с приложени към нея доказателства. Ако беше положил дължимата грижа, той е имал възможност да се запознае с н.а.№ ............г., още повече че е бил и надлежно представляван от процесуален представител, който - е следвало да му обърне внимание на сега посоченото обстоятелство, че имотът, след осъществената замяна, не е принадлежал на неговата наследодателка. Молителят е получил и препис от съдебното решение и е могъл да го обжалва, което не е направил. В случай, че съдът уважи молбата, счита че постановеният съдебен акт следва да бъде отменен само в частта, касаеща молителят М., доколкото ответницата Л., която не е подавала молба за отмяна. Претендира и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 14.01.2025г., в т.ІІ от който договореното възнаграждение е посочено като заплатено в брой.
Изразеното от „Топлофикация София“ ЕАД [населено място], представлявано от изпълнителния директор П. и председателят на УС Ц., чрез процесуалния представител юрисконсулт И. е за неоснователност на подадената молба за отмяна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения :
В случая, производството по гр.д. № 24093/2022г. на Районен съд София е образувано по искане на „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] за осъждане на наследниците на Т. Г. П. - С. Л. М. и М. Л. Л. - да заплатят по ½ ид.ч. от стойността на установената като използвана електрическа енергия за имот с аб.№ 260009, с адрес :гр.София, район ........, [жк], [жилищен адрес]. Независимо, че по делото е бил приложен н.а.№ ........., т..........., д.№ ..............г.на нотариус Д. за замяна, от който е видно, че наследодателката на страните е била собственик на друг имот, С. Л. М., чрез процесуалният си представител, в срока за отговор е заявил, че не оспорва исковата претенция и признава предявения срещу него иск. Ответницата е оспорила иска с твърдение за недължимост на сумите. Съдът е постановил акта си съобразно признанието, като е осъдил на основание чл.237, ал.1 ГПК, призналият иска и е отхвърлил иска срещу ответницата като недоказан. Изрично в мотивите си е посочил, че съгласно приетият като доказателство н.а.№ .........., т............., д.№ ...............г., наследодателката на страните не е собственик и не е ползвала имота, за който се претендира заплащане на енергия. След влизане в сила на осъдителният акт, молителят С. Л. М., позовавайки се на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, желае неговата отмяна, позовавайки се на н.а.№ ...............г.
Отмяната по чл.303 и сл.ГПК е специално извън инстанционно производство, което се прилага относно влезли в сила съдебни решения, при наличие на някое от изчерпателно посочените в закона основания. Доколкото съществуващият между страните правен спор вече е разрешен по окончателен начин, отмяната не е средство за пререшаване на същия и няма за цел да предоставя на страните допълнителна възможност за изясняване на останали неизяснени или недоказани въпроси по делото, приключило с влязъл в сила акт. Съгласно установената практика „ново”, по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е това обстоятелство, което е съществувало преди момента на постановяване на решението, но което не е било известно на страната, / респективно не е станало достояние на съда/ и нейното незнание се дължи на обективни причини. Не е „ново“ това доказателство, което е било налично по делото и не е „ново“ установеното с него обстоятелство, ако то е било предмет на обсъждане от съда при постановяване на влезлия в сила акт. Настоящият случай е именно такъв: Обстоятелство, на което се позовава молителя /че имотът, за когото е осъден да плаща принадлежи на друго лице/ е обсъждано от съда. При полагане на дължимата грижа, като страна по делото, С. М., е имал възможност да се запознае с исковата молба и с н.а. №................г. и да организира защитата си. Тази възможност е имал и след запознаване с мотивите на постановения съдебния акт, по реда на обжалването. В производството по отмяна, настоящият съдебен състав не може да контролира нито правилността на влезлия в сила съдебен акт, нито да предоставя на страната нови възможности за защита, а следва да преценява наличието или не на посоченото от молителя специално основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. В случая – то не е налице, защото не е „ново“, по смисъла на закона това доказателство и обстоятелство, което е било прието като доказателство и е било обсъждано от съдебният състав, постановил акта, чиято отмяна се иска. Липсата на посоченото основание изключва възможността за уважаване на молбата.
С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на молителя следва да се присъдят установените като реално направени разноски от ответната страна за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С. Л. М., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ..........., ет........, к........ молба за отмяна с вх.№ 500456 от 26.02.2024г. на влязлото в сила решение № 20180 от 7.12.2023г. по гр.д. № 24093/2022г. на Районен съд София.

ОСЪЖДА С. Л. М., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ............, ет........, к........... да заплати на М. Л. Л. с посочен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 1 000лв./хиляда лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.