Потвърждаване на ефективно наказание за причинена смърт на пътя при отнет знак „Стоп“

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 258

гр. София, 03 юни 2026 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурора Калин Софиянски

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 355 по описа за 2026 г

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Х. Х. К. и по жалба на частните обвинители Е. М. К. и М. Х. К. срещу решение на Бургаски апелативен съд № 7 от 3.02.2026 г, по ВНОХД № 238/24, с което е потвърдена присъда на Бургаски окръжен съд № 2 от 16.01.2024 г, по НОХД № 1638/23.

С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 9.03.2022 г, на кръстовището, образувано от път № 7306 и път № 705, на изхода на [населено място], обл. Б., при управление на моторно превозно средство е нарушил чл. 50, ал. 1 ЗДП и чл. 46, ал. 2 ППЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице: К. В. К. и Х. М. К., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 58 а, ал. 1 НК, е осъден на две години и четири месеца „лишаване от свобода“, при „общ“ режим, както и на „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, за срок от пет години.

С жалбата на частните обвинители К. и К. се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Сочат се следните доводи: Наложеното наказание е занижено и оттам, явно несправедливо. Не е взето предвид, че подсъдимият е допуснал тежко нарушение на правилата за движение, като не е спрял на знак „Стоп. Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Не е съобразено, че нарушението на ЗДП е в причинна връзка с настъпилия престъпен резултат. Наложеното наказание е в разрез с целите по чл. 36 НК. Не е отчетена младата възраст на пострадалите от престъплението като обстоятелство, отегчаващо наказателната отговорност.

С жалбата на частните обвинители се прави искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с оглед отегчаване наказателно-правното положение на подсъдимия.

С жалбата на подсъдимия се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Изтъкват се следните съображения: При определяне на наказанието е допуснато нарушение на материалния закон. При анализа на съотношението между специалната и генералната превенция на наказанието е допуснато нарушение на чл. 36 НК. Неправилен е извода на съда, че при приложение на чл. 66 НК, не биха се постигнали целите по чл. 36 НК, преди всичко, не би се стигнало до поправяне и превъзпитаване на осъдения. Не може да бъде споделено становището, че генералната превенция би могла да има превес над личната такава. Не е взето предвид, че нарушението на правилото за движение / неспиране на знак „Стоп“ / е резултат на лоша преценка на водача за преминаване през кръстовището, както и не е отчетено дължимото значение на съпричиняването на резултата, от страна на другия водач. Съдът е надценил данните за предходните нарушения на правилата за движение, за които подсъдимият е бил санкциониран по административен ред. Извън вниманието на съда е останало това, че подсъдимият е успешно вграден в обществото и не се налага ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Приложението на чл. 66 НК би довело до изпълнение на двете цели по чл. 36 НК, особено ако бъде определен максималния изпитателен срок, който би въздействал предупредително и възпиращо спрямо осъдения. Съдът незаконосъобразно е отказал да приложи чл. 66 НК, чиито предпоставки са налице.

С жалбата на подсъдимия се иска да бъде изменено решението, като наложеното наказание бъде отложено, по реда на чл. 66 НК, с определяне на максималния изпитателен срок.

В съдебно заседание на ВКС повереникът на частните обвинители жалбоподатели К. и К. пледира за уважаване на тяхната жалба.

Жалбоподателите частни обвинители К. и К. не участват лично в производството пред ВКС.

Защитата на подсъдимия К. счита, че са налице основанията на чл. 66 НК, което предполага наложеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде отложено.

Подсъдимият жалбоподател се присъединява към съображенията на своя защитник.

Повереникът на частните обвинители С. и Д. изразява становище, че обжалвания акт е правилен.

Частните обвинители С. и Д. не участват лично в касационното производство.

Повереникът на частните обвинители С. намира обжалвания акт за правилен.

Частните обвинители С. не участват лично в производството пред ВКС.

Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не е налице.

При определяне на наказанието съдът се ръководи от принципите за законоустановеност и за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, като се съобразяват и целите по чл. 36 НК. По настоящето дело тези принципи са спазени. Съдът е определил комплексно наказание: „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ в пределите на санкцията, предвидена в закона за извършеното престъпление. Приложен е закона, действал към момента на деянието, който е по-благоприятен в сравнение с последвалия нов закон / чл. 2, ал. 1 и 2 НК /. С оглед на изложеното, не може да бъде споделен довода, че, при определяне на наказанието, материалният закон не е приложен правилно, а отделен е въпросът дали наложеното наказание е справедливо, който въпрос има отношение към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Според тезата на жалбоподателите частни обвинители, определеното наказание е занижено, което предполага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд, а според тезата на подсъдимия жалбоподател, наказанието е явно несправедливо поради отказа на съда да приложи чл. 66 НК, което нарушение може да бъде отстранено от настоящата инстанция чрез отлагане изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за максималния изпитателен срок.

ВКС счита, че и двете тези не могат да бъдат споделени. Това е така, защото наказанията две години и четири месеца „лишаване от свобода“, при „общ“ режим, и „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, за срок от пет години, отговарят на законовия критерий за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК, откъдето следва, че не са налице условия за тяхното ревизиране. Съображенията за това са следните:

На първо място, съгласно императивната разпоредба на чл. 56 НК, не могат да бъдат ценени като смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, взети предвид от законодателя при очертаване състава на престъплението. Допуснатото нарушение на правилото за движение, изводимо от неспиране на знак „Стоп“, е елемент от състава на транспортното престъпление, поради което това обстоятелство не може да се цени като отегчаващо такова. Аналогично е положението и относно наличието на причинната връзка между допуснатото нарушение и настъпилите съставомерни последици. То също не може да се цени във вреда на подсъдимия поради забраната на чл. 56 НК. Що се отнася до лошата преценка на водача при навлизане в кръстовище, когато тази преценка съставлява нарушение на правилата за движение, деецът следва да понесе съответната отговорност за допуснатото нарушение, в случая, за транспортно престъпление. На следващо място, възрастта на пострадалите от престъплението също не би могла да се цени като отегчаващо обстоятелство. Това е така, защото човешкият живот е ценен на всяка възраст, поради което би било проява на дискриминация да се оценява възрастта на жертвите при индивидуализация на наказателната отговорност. Изключение от това правило е, когато водачът превозва деца в автомобила, към които е длъжен да прояви особена загриженост и внимание.

По настоящето дело е налице обстоятелство, завишаващо степента на обществена опасност на деянието, изводимо от допуснатото от водача самостоятелно нарушение на правилата за движение, за което не му е повдигнато обвинение, изразило се в превишаване на пределната скорост за навлизане в кръстовището. Имало е знак за ограничение на скоростта до 60 км/ч, а подсъдимият е навлязъл в кръстовището със 78, 48 км/ч, с което е проявил отрицателното си отношение към установения правопорядък. Друго отегчаващо обстоятелство се извежда от данните за поведението на подсъдимия като водач на моторно превозно средство преди деянието, които го характеризират като недисциплиниран водач, нееднократно санкциониран по административен ред с „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“, което не е послужило като контрамотив към бъдещи нарушения на правилата за движение. Посоченото обстоятелство има отношение към личната степен на обществена опасност на дееца като водач на моторно превозно средство, която има своето съществено значение при преценката за справедливостта на наказанието.

Налице са и смекчаващи отговорността обстоятелства, изводими от младата възраст на извършителя, чистото му съдебно минало, положителните характеристични данни, съпричиняването на престъпния резултат, които са отчетени от съда като такива, обуславящи превес на смекчаващите обстоятелства над отегчаващите такива. Превесът на смекчаващи обстоятелства е обусловил налагане на наказание, близо до минимума, а именно: три години и шест месеца „лишаване от свобода“, редуцирано по чл. 58 а, ал. 1 НК, до размер на две години и четири месеца. Правилно е определено наказанието по чл. 343 г НК, за срок от пет години, като са взети предвид данните за предходните нарушения на подсъдимия като водач на моторно превозно средство.

ВКС споделя становището на съда, че не са налице предпоставките на чл. 66 НК, поради следното:

Отчетените отегчаващи отговорността обстоятелства по своето естество имат своя относителна тежест сред кръга на релевантните за наказателната отговорност обстоятелства, на които следва да бъде отдадено дължимото значение. Подсъдимият е водач, който се явява системен нарушител на правилата за движение, а приложените до момента административно-наказателни мерки не са дали очаквания резултат. На инкриминираната дата е навлязъл в кръстовището със скорост, надвишаваща пределната такава от 60 км/ч, управлявайки автомобила в населено място. Така допуснатото нарушение самостоятелно обуславя риск за живота и здравето на другите участници в движението. Изложеното има отношение при преценката на целите на наказанието по чл. 36 НК, в аспекта на личната превенция, предвиждаща поправяне и превъзпитаване на дееца към спазване на законите в страната. При подсъдимия са формирани трайни нагласи за неспазване на закона, за преодоляването на които е необходимо откъсване от естествената му среда и настаняване в затворническо заведение, където спрямо него да бъде оказано поправително и превъзпитателно въздействие с цел формиране на нов светоглед, ориентиран към спазване на законите в страната. Не може да бъде споделен аргумента, че съдът е отдал по-голямо значение на генералната превенция, тъй като в мотивите ясно е посочено, че са съобразени равностойно и двете цели по чл. 36 НК, за което са изложени и съответни съображения. Недопустимо е да се оценяват броя и интензивността на пътните произшествия като фактор, който има отношение към генералната превенция, тъй като това би било в разрез с принципа в НК, който изисква наложеното наказание да бъде съответно на извършеното престъпление и на личността на дееца. В случая, определеното наказание ефективно „лишаване от свобода“, преценено от гледна точка на неговата строгост, дава основание да се счете, че то би могло да изпълни и целите на генералната превенция. Това е така, защото към обществеността се отправя ясен знак, че държавата прилага необходимия обем ограничения в правната сфера на извършителите на транспортни престъпления, с което се постига и превантивно въздействие спрямо останалите членове на обществото с цел недопускане на бъдещи прояви от такъв характер.

С оглед на изложеното, ВКС намери, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в СИЛА решение на Бургаски апелативен съд № 7 от 3.02.2026 г, по ВНОХД № 238/24.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: