Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 07 Октомври 2023

Недопустимост на възражение за подобрения при разваляне на договор за издръжка и гледане

Решение №114/2023 · Върховен касационен съд · 07 Октомври 2023

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Срещу иск за разваляне на договори за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане ответниците са поискали чрез възражение заплащане на направени от тях подобрения. Долните съдилища са разгледали искането като евентуален иск и са го отхвърлили. Върховният касационен съд обезсилва тези решения, тъй като иск за подобрения не е бил предявен, а подобно възражение е недопустимо в това производство.

Какво приема съдът

Подобренията, извършени преди развалянето на алеаторен договор, са направени в собствен имот и не могат да се претендират с възражение за задържане или прихващане в процеса по разваляне на договора, а съдът не може служебно да разглежда това възражение като самостоятелен иск.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

издръжка и гледанеразваляне на договорподобренияобезсилване на решениедиспозитивно начало

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 114
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Василка Илиева

Членове:Борис Илиев

Ерик Василев
при участието на секретаря Ани Ил. Давидова
като разгледа докладваното от Ерик Василев Касационно гражданско дело № 20238002100364 по описа за 2023 година
Производство по чл.290 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Д. К. К. и Р. В. К., чрез адвокат С. М. от АК-Бургас, срещу решение № 169/14.10.2022 г. по в.гр.д.№ 200/2022 г. на Апелативен съд Бургас, с което се потвърждава допълнително решение № 327/18.04.2022 г. по гр.д.№ 380/2021 г. на Окръжен съд Бургас и е отхвърлен предявения иск, при условия на евентуалност, от Д. К. К. и Р. В. К. против В. Ц. Ц., за сумата 19 023,60 лева - стойност на извършените подобрения в апартамент в [населено място], кв.С., [улица], етаж 3, с площ 72,93 кв.м и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, заявено с отговора на исковата молба срещу предявените искове за разваляне на два договора за прехвърляне на същия недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с нот.акт № 16/14.07.2017 г. и нот.акт № 348/23.07.2019 г., и за предаване на владението му на В. Ц. Ц..

Касационното обжалване е допуснато на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение, с което се потвърждава решение № 327/18.04.2022г. по гр.д.№ 380/2021 г. на Окръжен съд Бургас.

При проверка на предпоставките за процесуалната допустимост на обжалваното решение, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното: В съдебната практика на ВКС е изяснено, че предметът на спора се определя, въз основа на посочените от ищеца в исковата молба обстоятелства и търсената от страните защита. Ако първоинстанционният съд се е произнесъл по наведените от ищеца факти и обстоятелства, но е определил погрешно правната квалификация на иска, той не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл недопустимо, а е допуснал нарушение на материалния закон, което обуславя неправилност на решението му. В този смисъл, решение № 45/20.04.2010 г. по т.д.№ 516/2009 г. на ВКС, II т.о. и решение № 71/02.02.2010 г. по гр.д.№ 138/2009 г., на ВКС, III г.о. В случая, обаче, иск за подобрения в имота не е бил предявен, а искането на ответника за присъждането им, заявено под формата на възражение, срещу искове за разваляне на договори за прехвърляне на същия недвижим имот срещу издръжка и гледане, както и за предаване на владението му, не може да бъде разгледано по същество. Извършените подобрения в имота преди разваляне на алеаторните договори по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД всъщност са реализирани средства и усилия за увеличаване стойността на собствен имот и в този смисъл претенцията на подобрителите за заплащането им не е за връщане на даденото по договора, поради което не представлява искане и възражение за право на задържане и прихващане, тъй като подобрителите не са владелци (чл.72, ал.3 ЗС), нито са налице предпоставки за прихващане на това вземане (чл.103, ал.1 ЗЗД). Ето защо, възражението за подобрения в недвижимия имот, направено с отговора на исковата молба, не е допустимо и не може да бъде разгледано по същество в настоящото производство.
Предвид изложените съображения, въззивният съд се е произнесъл не по заявения от двете страни предмет на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на предявените искове и възражения, с което е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 169/14.10.2022 г. по в.гр.д.№ 200/2022 г. на Апелативен съд Бургас в частта, с което се потвърждава допълнително решение № 327/18.04.2022 г. по гр.д.№ 380/2021 г. на Окръжен съд Бургас по предявения при условия на евентуалност иск от Д. К. К. и Р. В. К. против В. Ц. Ц., за подобрения на стойност 19 023,60 лева и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:

Членове:

1.

2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.