Предоставяне на родителски права на бащата и режим на лични отношения

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 715

гр. София, 28.11.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в публично заседание на десети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

при секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА, като изслуша докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4 832 по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. С. П. срещу онази част от Решение № 229 от 07.06.2023 г. по в. гр. д. № 94/2023 г. на Окръжен съд - Плевен, в която е отменено Решение № 254 от 25.11.2022 г. по гр. д. № 328/2022 г. по описа на Районен съд – Левски, и е отхвърлен предявеният от Н. С. П., ЕГН: [ЕГН], срещу В. Й. Б., ЕГН: [ЕГН], иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, а упражняването на родителските права по отношение на детето С. Н. П., ЕГН: [ЕГН], е предоставено на неговата майка В. Й. Б., при която е определено и местоживеенето на детето на адрес - [населено място], общ. Л., [улица]. С въззивния акт е определен режим на лични отношения между детето С. Н. П. и бащата Н. С. П., с постоянен адрес: [населено място], [улица], вх. .., ет. ., ап. .., и настоящ адрес: [населено място], [улица], вх. .., ет. .., ап. .., както следва: всеки първи и трети петък, събота и неделя в месеца – от 18 ч. в петък до 18 ч. в неделя, по местоживеенето на бащата; два пъти по две седмици през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, по местоживеенето на бащата; по Великденските празници всяка четна година, по местоживеенето на бащата; по Коледните празници всяка нечетна година, по местоживеенето на бащата; по телефона всеки ден между 19 ч. и 20 ч., за не повече от половин час, като е постановено при осъществяване на режима на лични отношения бащата да взима детето от дома на майката, който понастоящем е на адрес: [населено място], общ. Л., [улица], и да го връща на същото място. С въззивното решение бащата Н. С. П. е осъден на основание чл. 143, ал. 2 от СК да заплаща на детето С. Н. П., чрез неговата майка и законен представител В. Й. Б., издръжка за периода от декември 2022 г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване в размер на 300 лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Касационният жалбоподател сочи, че въззивният съд не е съобразил интереса на детето и в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че майката притежава родителски капацитет, годен да му осигури сигурна семейна среда, независимо от изводите на вещите лица, изготвили заключението към психолого-психиатричната експертиза, в обратен смисъл. Поддържа, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд е пропуснал служебно да назначи комплексна медицинска и психолого-педагогическа експертиза, която да установи нивото на развитие на детето, както и дали поведението или начина на възпитание на някой от родителите е причина за изоставане на детето в неговото развитие – в експресивната му реч, рисувателните умения, времевите представи. Касаторът сочи, че, обратно на събраните по делото доказателства, въззивният съд не е отчел всестранния родителски капацитет на бащата, силната емоционална връзка между него и детето, добрите материални и битови условия, както и сигурната и подходяща подкрепяща среда, с които разполага той, при решаване на въпроса кому да предостави упражняването на родителските права. Искането е за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените от касатора искове.

Ответникът по касационната жалба В. Й. Б., е подала отговор на жалбата, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

В съдебно заседание страните поддържат съображенията, изложени в касационната жалба и отговора.

С определение № 2660 от 30.05.2024 г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по значимите за изхода на спора въпроси: за задължението на съда да обсъди поотделно и в съвкупност релевантните доказателства и как съдът следва да установи интереса на детето, как и кои обстоятелства трябва да прецени и съпостави, за да се произнесе относно предоставянето на родителските права и режима на лични отношения с другия родител.

По обуславящите изхода на делото въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, се отнасят задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. и с т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като е формирана практика на ВКС, намерила израз в посочените от касатора Решение № 26/02.03.2010 г. по гр. д. № 598/2009 г., IV ГО на ВКС, Решение № 291/07.11.2012 г. по гр. д. № 115/2012 г. на III ГО на ВКС, Решение № 123 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 890/2010 г. на III ГО на ВКС, и служебно известните на състава Решение № 164 от 13.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2023 г., IV ГО, Решение № 215 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2010 г., III ГО, Решение № 70 от 2.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4628/2022 г., III ГО, Решение № 50029 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3402/2022 г., IV ГО, и други. По въпроса за задължението на съда да обсъди поотделно и в съвкупност релевантните доказателства практиката на ВС на РБ и на ВКС е непротиворечива - правораздавателният орган не може да пропусне да изясни относимите към спора фактически положения и да се произнесе по защитните възраженията на страните. Съдът е длъжен да прецени всички допустими и относими доказателства поотделно и в съвкупност, като по вътрешно убеждение изясни спорните по делото факти, обосновавайки своите фактически изводи – аргумент от чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК .

На въпроса как съдът следва да установи интереса на детето и как и кои обстоятелства трябва да прецени и съпостави, за да се произнесе относно предоставянето на родителските права и режима на лични отношения с другия родител, следва да се отговори, че водещ е най-добрият интерес на детето, като се извърши съпоставка между условията при двамата родители. Водещи при обосноваването й са критериите по чл. 59, ал. 4 СК и § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 14 от 2009 г.) при съобразяване с разясненията в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, актуални и при действието на СК от 2009 г. и доразвити и в многобройната практика на ВС и ВКС. При решаване на въпросите относно отглеждането и възпитанието на детето и определяне на режима на личен контакт на детето с родителя, който не упражнява родителските права, съдът е длъжен да прецени всички обстоятелства и спецификите на всеки конкретен случай, отчитайки родителските качества на всеки един от родителите и на този, на когото се предписват мерките на лични контакти; полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето; умението му да поддържа връзка с детето; връзката между родителя и детето, отношенията между тях и готовността на родителя да го подкрепя и подпомага в развитието му като личност; да познава неговите особености, интереси и нужди; социалното обкръжение на родителя и възможността да получава помощ при отглеждането на детето от трети лица; привързаността на детето към родителя; желанията и потребностите на детето, съобразени с неговия пол и възраст; отношенията между двамата родители помежду им и към детето след раздялата им във връзка с детето, както и спрямо детето; умението да водят диалог в името на детето, да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не внушават негативна нагласа у детето срещу другия родител. Всички специфични обстоятелства, характерни за конкретния случай, съдът е длъжен да прецени в съвкупност, водейки се от интересите на детето - в този смисъл Р ешение № 24/2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на I ГО, на ВКС, Решение № 152 от 18.06.2012 г. по гр. д. № 1066/2011 г. на III ГО ВКС, решение № 470 от 09.11.2012 г. по гр. д. № 1156/2011 г. на IV ГО на ВКС.

Съставът на Върховния касационен съд при произнасяне по касационните оплаквания намира, че по поставените правни въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените по чл. 290 ГПК разяснения. Въззивният съд не е изложил в мотивите на решението си съображения по направените в отговора на въззивната жалба на Н. С. П. доводи относно правилността на първоинстанционното решение. Това налага отмяна на обжалваното решение, а делото следва да бъде решено по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия.

По делото е установено, че страните, родители на детето С., родено на 27.07.2016 г., нямат сключен граждански брак и никога не са съжителствали. Майката В. Й. Б. живее с детето от неговото раждане в къща в [населено място], собственост на трети за процеса лица, а бащата Н. С. П. – в собствен апартамент с площ 112.60 кв. м. в [населено място], видно от нотариален акт № .., том..., рег. № .., н. д. № 29/2021 г., по описа на нотариус А. А., рег. № 442 на НК.

От 18.03.2022 г. бащата Н. С. П. работи като тракторист в кравеферма в [населено място] по 8 часа дневно срещу месечно трудово възнаграждение в размер на 2 000 лева, видно от трудов договор № 11/17.03.2022 г., а майката работи понастоящем като шивачка в цех в [населено място] 5 дни в седмицата по 8 часа на ден срещу месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева, което се установява от трудов договор № 510/13.04.2023 година. Преди това тя е работила като обслужващ бензиностанция, видно от трудов договор № 7/06.12.2021 г., и като технически сътрудник, което се установява от трудов договор № 74/18.04.2022 г. със срок на изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.

Детето С. Н. П. е било записано и посещавало редовно подготвителна група в ДГ „Теменуга“- [населено място] за задължителна предучилищна подготовка през учебната 2021/2022 година. То има личен лекар и стоматолог.

Констатациите в изготвените от Агенция „Социално подпомагане- Левски социални доклади с изх. № ПР/Д-ЕН-Л/19-001/02.06.2022 г. и изх. № ПР/Д-ЕН-Л/7- 001/09.03.2023 г. са, че детето С. живее заедно със своята майка в едноетажна къща с лятна пристройка, като двете обитават три скромно обзаведени и ремонтирани стаи, едната от които е обособена като детска стая с легло, бюро и гардеробна част. В жилището има електричество и течаща вода, както и санитарен възел, отремонтиран в хода на процеса. Детето има изграден приятелски кръг сред децата от квартала. То е привързано към майката и привикнало към нейната социална среда, тъй като от раждането си живее с нея и родителите й, към които също е емоционално привързано, особено към своя дядо. При и след контактите със своя баща детето споделяло, че се чувства много добре, като желанието му било тримата да живеят заедно. Прието е в заключение, че и двамата родители имат желание и възможност да отглеждат детето, че майката, при която то живее понастоящем, полага качествени и адекватни грижи, съобразени с възрастта на детето и с финансовия си ресурс, като преместването на детето според социалните работници в друга социално-битова среда би го поставило в риск. Мотиви към този извод социалните доклади не съдържат.

Според данните в изготвения от Агенция „Социално подпомагане“- Севлиево социален доклад с изх. № ПР/ДЕВ-С/45-003/17.06.2022 г. бащата живее в собствено жилище – апартамент в центъра на [населено място], в който се поддържа добра хигиена и в близост до който се намират детска градина, училище, магазини и аптека. Апартаментът се състои от 5 стаи, една от които е обособена като детска стая. В [населено място] детето нямало изграден достатъчно широк кръг от приятели, тъй като много рядко оставало за повече от два дни при баща си. То общувало със своята баба по бащина линия, когато пребивава при своя баща.

Социалните доклади с изх. № ПР/Д-ЕВ-С/52-002/01.09.2022 г., изготвен от Агенция „Социално подпомагане“ – Севлиево, и изх. № ПР/Д-ЕН-Л/31-001/07.09.2022 г., изготвен от Агенция „Социално подпомагане“ – Левски, отразяват наблюденията на социалните работници при срещите им с детето и родителите му. През лятото на 2022 г., от 08.07.2022 г. до 07.08.2022 г., детето било при своя баща, като през м. юли 2022 г. двамата били заедно на море, а поканата на бащата майката да се присъедини към тях тя не приела. По време на престоя при бащата майка посетила детето, като срещата протекла в дома на бащата в присъствие на социалните работници, които наблюдавали радостта на детето, което споделило, че желанието му е родителите му да живеят заедно в дома на бащата и да имат още едно дете. Социалните работници провели две отделни срещи с детето и неговия баща, като наблюдавали съвместна игра между двамата, по време на която бащата постоянно обяснявал на детето кое е правилно и кое не (да не се катери по опасни съоръжения, от които може да се нарани, да не стъпва върху пейката с обувки, \защото това е място за сядане и др.), стопирал опит на детето да го удари при отказа да му купи пластелин без да повиши тон на детето, на което с търпение и внимание обяснил причините за това. Комуникацията баща – дете била интензивна и пълноценна. В дома на бащата били установени правила за хигиена и режим, които той изисквал да се спазват. Бащата организирал празник по повод рождения ден на С. на 27 юли, поканил и майката, но тя отказала да се присъедини. Социалните работници сочат, че при грижите за детето бащата, който се старае да социализира детето, е подпомаган от своята майка. В заключение сочат, че между бащата и детето е установена спокойна комуникация, детето спазва дневния режим, организиран от бащата, който поставя ясни правила и граници на поведение.

От показанията на свидетелите К. П. и Д. К., приятели на бащата Н. С. П., се установява, че той редовно пътувал до [населено място], за да се среща с детето, като изразявал желание то да посещава и дома му в [населено място], на което майката често се противопоставяла. В грижите по детето касаторът бил всеотдаен, като откликвал на всичките му потребности.

От показанията на свидетелите И. Б., майка на В. Б., З. А., леля на В. Б., А. Б. – директор на посещаваната от детето С. детска градина и приятелка на В. Б., и А. Н. – кмет на [населено място], се установява, че между детето и неговата майка била изградена силна емоционална връзка. В. сама отглеждала С. още от раждането й. Детето било контактно, усмихнато, посещавало детска градина и участвало в различни проекти и програми. Преди години В. Б. потърсила лекарска помощ във връзка със съмнения, че страда от психично заболяване, но подозренията за това не се потвърдили.

По сигнал от 26.09.2019 г. от майката В. Й. Б. била образувана преписка № 293000-3681/04.11.2019 г. по описа на РПУ – Левски, пр. пр. № 609/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Левски. Предмет на сигнала били твърдения на майката, че дядото на детето Й. Г. Б. блудствал с него. На 19.11.2019 г. В. Й. Б. депозирала писмени обяснения, в които заявила, че се била заблудила и действала прибързано. Извършена била проверка от ДСП-Левски, при която риск за детето не бил констатиран. С постановление от 27.12.2019 г. Районна прокуратура - Левски отказала да образува досъдебно производство.

Съгласно заключението към изготвената в производството пред районния съд комплексна психолого-психиатрична експертиза, неоспорено от страните, което като компетентно изготвено и обосновано съдът кредитира изцяло, както и устните разяснения на вещите лица, провели изследване на детето и родителите, детето С. трудно приема и спазва правила, нарушава граници при интеракциите, налага собствени желания и потребности, които не може волево да контролира и отлага във времето. Паметовите функции на детето по отношение на възможностите на образната и цифровата памет са оценени като леко отклоняващи се от очакваното за възрастта, а интелектуалните му годности – в рамките на нормата за възрастта. Вещите лица сочат, че данни за умствена недоразвитост и/или психично разстройство на майката В. Й. Б. липсват. Диагностицираната през 2011 г. психоза не давала основание да се постави диагноза „параноидна шизофрения“. След 2011 г. не били регистрирани психотични симптоми у В. Й. Б.. Вещите лица са оценили и родителския капацитет на Н. С. П. и В. Й. Б. – ресурса им да разпознават, разбират и задоволяват базовите физиологични и материално-битови потребности на детето, както и емоционалните потребности на детето от разбиране, приетост, любов, сигурност и принадлежност. За целите на тази оценка вещите лица са отчели емоционалния и поведенческия статус на родителите, включващ адекватност на чувствата, характеристики на темперамента, способност за адаптиране към промени, степен на самоконтрол, реакция на стрес, склонност към насилие и агресия, модели за справяне с кризи, условия на живот, финансова стабилност, подкрепяща мрежа от близки и приятели. Съгласно заключението към настоящия момент при функцията на личността на В. Й. Б. се очертават нарцистични симптоми с прояви на емоционална нестабилност. Вещите лица сочат занижената себеоценка, повишените сензитивност и мнителност, ниския толеранс към стрес и фрустрация, склонността към импулсивни и нерационални решения, неустойчивата социална приспособимост, както и авантюристичните нагласи у майката сред диспозициите, които ограничават надеждността на В. Й. Б. като личност и рефлектират негативно върху родителската ѝ годност. След психологично изследване вещите лица обосновават заключение относно личностния профил и на Н. С. П. - гъвкав и социабилен, ангажиран и отговорен, самокритичен и толерантен, комуникативен и адаптивен. Тези качества осигуряват според вещите лица добра социална приспособимост и родителска годност на бащата. Вещите лица сочат, че при деца в по-ниска възраст майката е основна и значима фигура за удовлетворяването на емоционалните им потребности посредством грижите, които полага тя. Обобщават, че майката В. Б. е запозната с физиологичните потребности на детето, които поставяла на първо място, и разполагала с материален, финансов и времеви ресурс за удовлетворяването им. Тя отделяла внимание и на социалните потребности на детето да бъде в група на връстници и да придобива образователни познания, социален опит и умения. Сочат, че в по-ниска степен тя била чувствителна към емоционалните потребности на детето, защото самата тя била емоционално нестабилна и трудно изграждала емоционална близост. Като косвено проявление на тази абнормалност сочат установения от майката „либерален тип родителско ръководство“. Според вещите лица посредством стила на възпитание родителите трябва да изградят у децата си ценностна система, да подкрепят формирането на идентичността им, да развиват автономността им чрез подходящи напътствия и ограничения с цел придобиване на умения за самостоятелен живот, самоконтрол и социална репрезентация (разбирана като способност на човека да възприема, да разбира, да помни и да прави заключения). В заключение вещите лица обосновават извод, че майката притежава ограничен родителски капацитет, тъй като използваните от нея правила на възпитание са хаотични, не са формирали в достатъчна степен у детето способности за спазване на граници при интеракциите, за волеви самоконтрол, за съобразяване с авторитети, за отлагане непосредственото задоволяване на желанията. Експертите считат, че прекалената толерантност при възпитанието е вероятно да доведе у детето, когато то порасне, проблеми със самочувствието и нереалистична представа за себе си. Тази вероятност вещите лица определят като „пагубен риск“ за формирането на личността и ценностната система на детето.

Вещите лица стигат до заключението, че бащата Н. П. проявява емоционална нестабилност при обстоятелства, които възприема като ощетяващи го, вкл. при взаимодействията с майката на детето му. Тази нестабилност те отдават на холеричния му темперамент, характеризиращ се с честа смяна на реакциите и повишена възбудимост. Според вещите лица бащата демонстрира способност за авторитетен стил на възпитание, който включва силно приемане и ангажираност, техники за адаптивен контрол и даване на подходяща автономия. Този стил вещите лица определят като „най-успешния подход към възпитанието на детето“, защото му осигурява по-добра адаптивност в социума. Като най-важна задача на бащата се сочи поставянето на граници и изискването за стриктно спазване на правилата, т.е. въвеждането на дисциплина. Вещите лица са категорични, че при детето С. не е формиран синдром на родителско отчуждение спрямо който и да е от родителите, но тя живее в дисхармонична семейна среда с разнопосочни правила, стил на възпитание и противоречиви сигнали, поради което й липсва чувство за стабилност и принадлежност към семейната констелация.

При личното изслушване на родителите в производството пред въззивния съд бащата изразил съгласие за широк режим на лични отношения с майката в случай, че му бъде предоставено упражняването на родителските права. Майката заявила, че тежко понесла времето, в което детето било за месец при баща си, и би искала този период да се раздели на от по две седмици. Отчела, че С. би била щастлива, ако и двамата родители загърбят конфликтите си.

Въз основа на тези факти въззивният съд приел, че установеното фактическо положение следва да бъде запазено и майката, която работела и имала собствени доходи, следвало да упражнява родителските права по отношение на детето. Недоказано било майката често да сменя партньорите си, да е агресивна или психичното й здраве да е засегнато и така да застрашава интересите на детето си. Според въззивния съд родителският капацитет на майката бил практически доказан, а този на бащата бил хипотетично възможен при това с вероятни слабости. Несравнима била постоянната непосредствена грижа за едно дете със спорадичната грижа за него в ограничените периоди за осъществяване на лични контакти. В заключение окръжният съд приел, че в интерес на детето С. Н. е да бъде постановено то да остане да живее с майка си в [населено място] и тя да продължи да упражнява родителските права, като на бащата бъде определен режим на лични отношения с детето, на което следвало да заплаща месечна издръжка от 300 лева.

Правилно въззивният съд приема, че в интерес на детето е да не се прекъсва контактът и с двамата родители, за да се осигури пълноценното му и хармонично израстване. Установено е, че и двамата родители изразяват готовност да се грижат съобразно конкретните нужди на детето с оглед възрастта му, за да обезпечат не само на материалния му комфорт, но и да посрещнат интелектуалните и емоционални предизвикателства пред него, като при отдаване на грижите за детето разчитат на подкрепата на своите близки (майката – на своите родители, а бащата – на своята майка и брат). Правилно въззивният съд е установил, че е изградена и съхранена връзката на малолетното дете с всеки от родителите и желанието му да общува поравно с тях. По изброените критерии двамата родители са равнопоставени.

Касаторът има предимство по критерия жилищно-битовия условия. Установи се по делото, че той живее сам в собствен апартамент, находящ се в центъра на [населено място], в който се поддържа добра хигиена и в близост до който се намират детска градина, училище, магазини и аптека. Апартаментът се състои от 5 стаи, една от които е обособена като детска стая, оборудвана с всичко необходимо за отглеждане на детето. Майката обитава едноетажна къща, собственост на трети за процеса лица, състояща се от три скромно обзаведени стаи, едната от които се ползва като детска стая. Макар да не са решаващи, нито сами по себе си да създават основание за предпочитание, по-добрите жилищно-битови условия при бащата, който живее в град с по-богата културна среда, включваща по-добри условия за образование и социализация, и по-добрите му финансови възможности, са сред критериите, които дават предимство на бащата, който за разлика от майката изразява готовност да води диалог с нея в името на детето, при определяне на мерките по чл. 127, ал. 1 СК.

Извършвайки преценка кому от родителите да възложени упражняването на родителските права, въззивният съд не е анализирал и съпоставил нито един от критериите по чл. 59, ал. 4 СК и § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 14 от 2009 г.) при съобразяване с разясненията в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, актуални и при действието на СК от 2009 г. и доразвити и в многобройната практика на ВС и ВКС, намерила израз в посочените по-горе съдебни решения. Неоснователно е отказал да кредитира онази част от заключението към съдебната психолого-психиатрична експертиза, изслушана в производството пред районния съд, и устните разяснения на вещите лица при разпита им в проведеното на 25.10.2022 г. открито съдебно заседание, в която вещите лица сочат склонността към импулсивни и нерационални решения, неустойчивата социална приспособимост и използваните хаотични правила на възпитание, като фактори, понижаващи родителския капацитет на майката. За сравнение сочат, че при бащата, който се опитва да наложи авторитетен стил на възпитание, включващ силно приемане и ангажираност, техники за адаптивен контрол и даване на подходяща автономия, се наблюдават по-високи нива на емоционална регулация и активност към търсене на решения, независимо от трудната партньорска комуникация. При обосноваване на тези изводи вещите лица, чието заключение не е било оспорено от нито една от страните, са се мотивирали с резултатите от проведеното клинично наблюдение и приложените клинични методики за установяване на познавателните, емоционалните и поведенческите характеристики на всеки от родителите.

Изложеното мотивира касационния съд да приеме, че родителските права следва да се възложат на бащата, при когото следва да бъде определено местоживеенето на детето. На майката следва да се предостави максимално разширен режим на контакти с детето, за да осъществи своята изключително значима роля в развитието му, както следва: всеки първи, трети и четвърти петък, събота и неделя от месеца за времето от 18: 00 ч. в петък, а ако детето е на училище, след приключване на учебните му занимания, до 18: 00 ч. в неделя, с преспиване; 4 седмици през лятото, с преспиване, определени по споразумение с бащата, а при липса на такова – в периодите от 1 до 15 юли и от 17 до 31 август на съответната година; за Коледните празници в четна година – 5 дни с преспиване в периода от 23 декември до 27 декември; за Новогодишните празници в нечетна година – 5 дни с преспиване за периода от 30 декември до 3 януари; за пролетната ваканция – в четна година в първите четири дни, с преспиване, а в нечетна година – в последните четири дни, с преспиване; за рождения ден на детето (27 юли) в нечетна година от 10: 00 ч. на съответния ден до 21: 00 ч. на същия ден; за рождения ден на майката (14 август) всяка година от 10: 00 ч. на съответния ден до 21: 00 ч. на същия ден; както и по всяко друго време по съгласие между родителите при съобразяване на училищните ангажименти на детето.

Тези мерки могат да бъдат изменяни винаги по взаимно съгласие на родителите, които при разногласия във връзка с грижите за детето и режима на лични отношения следва да проявяват търпение, сдържаност и диалогичност, като търсят разрешение чрез разумни и балансирани компромиси на позициите в името на добруването на детето, ако е необходимо, могат да ползват и услугите на Дирекция "Социално подпомагане".

Нуждите и благополучието на детето изискват определяне на месечна издръжка, дължима от бащата и майката. Предвид заявените пред съда доходи на страните по спора, нуждите на дете на възрастта на С. и при неустановени изключителни нужди на детето, съдът приема, че следва да му се определи издръжка от 400 лева, от която майката следва да заплаща 180 лева, считано от постановяването на настоящото решение, до настъпването на причини, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

По иска за издръжка майката дължи държавна такса от 259, 20 лева. Тя следва да бъде осъдена да заплати и сумата от 50 лева – държавна такса за производството по насрещния иск пред касационната инстанция .

С оглед изхода на спора и постановките на Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2023 г., ОСГК, разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III ГО,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 229 от 07.06.2023 г. по в. гр. д. № 94/2023 г. на Окръжен съд – Плевен в обжалваната част, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето С. Н. П., ЕГН: [ЕГН], на бащата Н. С. П., ЕГН: [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вх. .. ет. .., ап. .., и определя местоживеенето на детето при бащата на посочения адрес.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между С. Н. П., ЕГН: [ЕГН], и майката В. Й. Б., ЕГН: [ЕГН], както следва:

- всеки първи, трети и четвърти петък, събота и неделя от месеца за времето от 18: 00 ч. в петък, а ако детето е на училище, след приключване на учебните му занимания, до 18: 00 ч. в неделя, с преспиване;

- 4 седмици през лятото, с преспиване, определени по споразумение с бащата, а при липса на такова – в периодите от 1 до 15 юли и от 17 до 31 август на съответната година;

- за Коледните празници в четна година – 5 дни с преспиване в периода от 23 декември до 27 декември; за Новогодишните празници в нечетна година – 5 дни с преспиване за периода от 30 декември до 3 януари;

- за пролетната ваканция – в четна година в първите четири дни, с преспиване, а в нечетна година – в последните четири дни, с преспиване;

- за рождения ден на детето (27 юли) в нечетна година от 10: 00 ч. на съответния ден до 21: 00 ч. на същия ден;

- за рождения ден на майката (14 август) всяка година от 10: 00 ч. на съответния ден до 21: 00 ч. на същия ден;

както и по всяко друго време по съгласие между родителите при съобразяване на училищните ангажименти на детето.

ОСЪЖДА В. Й. Б., ЕГН: [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплаща на детето си С. Н. П., ЕГН: [ЕГН], чрез неговия баща и законен представител Н. С. П., ЕГН: [ЕГН], месечна издръжка в размер на 180 (сто и осемдесет) лева, считано от постановяването на настоящото решение, до настъпването на причини, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на В. Й. Б., ЕГН: [ЕГН], против Н. С. П., ЕГН: [ЕГН], за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето С. Н. П., ЕГН: [ЕГН], за определяне местоживеенето на детето на адреса на майката в [населено място], [улица], за определяне на лични контакти на детето с бащата Н. С. П., както и за осъждане на бащата Н. С. П. да заплаща на детето С. Н. П. месечна издръжка в размер на 400 лева чрез неговата В. Й. Б..

ОСЪЖДА В. Й. Б., ЕГН: [ЕГН], да заплати по сметката на ВКС държавна такса в общ размер 309, 20 лв. (триста и девет лева и 20 ст.).

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: