Недопустимост на решение, постановено спрямо починала страна преди края на съдебното дирене

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50026

София, 24.02.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №2272 от 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№281702/13.09.2021г., подадена от М. К. К. и А. К. Б., уточнена от техния процесуален представител адв.Л. Т. К. с касационна жалба-уточнение с вх.№283637/20.10.2021г., срещу решение № 260914, постановено на 16.07.2021г. от Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение по в.гр.д.№2467/2020г., с което е обезсилено решение № 1147 от 09.04.2020г. по гр.д.№12838/2011г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр.с. и производството по делото е прекратено.

Касаторите поддържат, че обжалваното решение е недопустимо като постановено спрямо починала преди провеждането на последното съдебно заседание страна. Твърдят, че последното съдебно заседание по в.гр.д.№ 2467/2020г. е проведено на 29.04.2021г., а съделителят П. С. Т. е починал на 14.04.2021г. и неговите наследници по закон са конституирани впоследствие след постановяване на въззивното решение.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, съделителят С. В. С. чрез процесуалния си представител адв.К. Д. изразява становище, че подадената касационна жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК адв.А. Н. Ц., назначен за особен представител на съделителя Е. Е. Р., изразява становище, че касационната жалба е основателна по изложените в отговора съображения.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК адв.Е. Т., назначена за особен представител на съделителя Т. И. Б., изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.

С определение №50439/31.10.2022г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Пловдивския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване с цел проверка на неговата допустимост, доколкото съделителят П. С. Т. е починал преди приключване на съдебното дирене по делото.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Производството е за делба във фазата по допускане.

С. В. Ц., А. К. Б. и М. К. К.-Й. са предявили иск за делба на недвижим имот – нива от 9.997 дка (бивш имот №***), представляваща по кадастралната карта на [населено място], Община Марица, одобрена със заповед № РД-18-78/15.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК ПИ №***, находящ се в [населено място], при посочени в исковата молба съседи, с твърдението, че имотът е бил възстановен с решение №А18А от 17.12.1997г. на ПК-Община Марица на наследниците на Х. Т. Т.. Поддържат, че с договор за покупко-продажба, сключен на 10.07.2006г. (н.а.№***г.) наследниците на Х. Т., без С. Ц. и Н. К., са продали имота на „Сензор-Д“ ООД, като според материалите на нотариалното дело в същото няма данни за други наследници, освен разпоредилите се с имота. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 76 ЗН, поддържат, че сключения през 2006г. договор за покупко-продажба е недействителен спрямо тях и имотът следва да бъде допуснат до делба между наследниците по закон на Х. Т. Т..

Конституираното като ответник по иска за делба „Сензор-Д“ ООД поддържа, че е придобило правото на собственост върху имота по давност, упражнявайки фактическата власт върху имота като добросъвестен владелец повече от 5 години след сключването на договора за покупко-продажба и до предявяването на иска за делба през 2011г.

С решение №1147/09.04.2020г., постановено по гр.д.№12838/2011г., Пловдивският районен съд е приел за основателно и доказано възражението на дружеството-ответник за изтекла в негова полза придобивна давност, приемайки освен това, че ищците не са установили актуалното състояние на имота предвид направеното в тази връзка възражение от ответниците и представената от тях заповед №РД-09-681/14.06.2012г.на кмета на Община Марица. Поради това е отхвърлил предявения против Е. Г. Л., И. С. Т., Е. Е. Р., Т. Г. Х., Х. Г. Х., Д. Н. Л. (Г.), Ц. В. К., А. В. М., А. П. М., М. К. Р., М. Р. М., В. Б. Б., Л. И. С., Х. С. С., С. В. С., Г. Т. Т., Б. Т. Б., И. С. Т., П. С. Т., Т. И. Б., И. Д. Б., Б. Д. Р., П. Д. М., Й. Р. М., Б. Р. М., А. П. П., Е. П. П., Ц. Ф. Х., Г. Х. Г., Р. Х. Г., В. Г. Т., В. Т. Т., Г. С. Т., Й. С. К. и „Сензор-Д“ООД иск за делба.

В хода на въззивното производство е починал съделителят Й. Р. М. и на негово място са конституирани неговите наследници по закон Й. З. М., З. Й. М. и Р. Й. М..

В проведеното на 29.04.2021г. открито съдебно заседание въззивният съд е установил въз основа на представено удостоверение за наследници, че е починала и съделителката Л. И. С., но в удостоверението като нейни наследници по закон са посочени Х. С. С. и С. В. С., които участват в производството по делото като съделители и на самостоятелно основание. При тези данни относно гражданскоправния статус на съделителите въззивният съд е счел делото за изяснено от фактическа страна, дал е ход по съществото на спора и на 16.07.2021г. е постановил решението си, с което е обезсилил решението на първоинстанционния съд и е прекратил производството по делото.

Посочил е, че е предявен иск за делба на имот №***, представляващ нива от 9.997 дка в м.“Т.“ по плана за земеразделяне на землището на [населено място], който се включва в наследството на Х. Т. Т., починал на 17.06.1950г., който имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение №А18А от 17.12.1997г. на ПК-Община Марица, придружено със скица №1511/07.04.2009г., издадена от АГКК.

Взето е предвид, че с писмена молба вх.№25178/30.05.2014г. по гр.д.№12838/2011г. по описа на РС-Пловдив „Сенсор-Д“ ООД е направило искане за прекратяване на производството по делото с твърдението, че описаният в исковата молба имот е включен в три други имота, респ. понастоящем не съществува и не може да бъде обект на делба.

Взети са предвид и представените с тази молба писмени доказателства, а именно решение №16/20.12.2006г. на ОД“Земеделие и гори“-Пловдив за промяна на предназначението на земеделска земя за изграждане на обект „Жилищно строителство“ относно имоти №№***, ***и ***; заповед № РД-09-872/22.11.2006г., издадена от кмета на Община Пловдив, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за имот №***с площ 9.997 дка в масив 28 от земеразделителния план на землището на [населено място] със заверка, че е влязъл в сила на 06.12.2006г.; обяснителна записка, изготвена през 2006г. от арх.Г.С. относно имот ***; заповед № 94-02-170/11.09.2006г. на кмета на Община Марица за разрешение да се изготви проект ПУП-План за регулация и застрояване „Жилищно застрояване“ и относно имот ***, както и заповед № РД-09-681/14.06.2012г. на кмета на Община Марица със заверка, че е влязла в сила на 08.10.2012г., с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП по отношение на УПИ ***-жилищно застрояване, като с части от УПИ ***се образуват нови УПИ, подробно описани.

При тези данни въззивният съд е приел, че имотът, така както е описан в т.5 на исковата молба (нива от 9.997 дка с №***по плана за земеразделяне на [населено място]), не съществува в правния мир, тъй като след проведените съответни административни законови процедури е променено предназначението му и впоследствие площта му е попаднала в други новообразувани имоти. Прието е, че не е налице годен, самостоятелен обект, индивидуализиран с точни технически характеристики (площ, граници и местоположение) и затова същият не може да бъде обект на делба.

След постановяване на въззивното решение и неговото обявяване по предвидения в процесуалния закон ред, изпратеното до П. С. Т. съобщение, че решението е постановено, е върнато в цялост с отбелязване, че лицето е починало, след което въз основа на направено от Пловдивския окръжен съд искане от Община Марица е постъпило служебно издадено удостоверение за наследници №11-00-568/12.08.2021г., от което се установява, че П. С. Т. е починал на 14.04.2021г. и като наследници по закон е оставил преживяла съпруга Л. К. Т. и дъщеря М. П. Т., които са конституирани като съделители на мястото на починалия си наследодател с определение №261262 от 18.08.2021г.

Така постановеното въззивно решение е валидно, но процесуално недопустимо.

Както последователно и непротиворечиво приема ВКС в своята практика, ако съдът е постановил решение по делото, въпреки че някоя от страните е починала преди приключване на съдебното дирене и нейните правоприемници не са конституирани по делото (независимо от причините за това, включително – когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на страната, която е най-често срещаната хипотеза), постановеното решение е недопустимо, тъй като участието на правосубектни и процесуално правоспособни страни (съществуващи в правния мир правни субекти – физически или юридически лица, респ. – държавата) в исковото производство е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните (за нея съдът следи служебно) за процесуалната допустимост на предявения иск, на образуваното по него производство и на постановеното по него съдебно решение. В този смисъл решение №86/03.04.2015г. по гр.д.№5563/2014г. на ІV г.о. на ВКС; решение №9/21.01.2011г. по гр.д.№1821/2009г. на ВКС, І г.о.; решение №181/01.02.2017г. по гр.д.№1980/2016г. на II г.о. на ВКС; решение №250/26.05.2011г. по гр.д.№567/2010г. на ВКС, І г.о.; решение №166/28.03.2011г. по гр.д.№306/2010г. на І г.о. на ВКС.

В настоящия случай съделителят П. С. Т. е починал на 14.04.2021г., т.е. преди провеждане на последното открито съдебно заседание по делото на 29.04.2021г., в което съдебното дирене е приключило, като неговите наследници по закон са конституирани едва на 18.08.2021г., т.е. тяхното участие в производството по делото пред въззивния съд не е било надлежно обезпечено. При това следва да се отбележи, че обстоятелството, че на съда настъпването на това събитие е станало известно едва след постановяване на решението, е ирелевантно. Решението, постановено с участието на неправоспособна страна е процесуално недопустимо, независимо от това дали на съда е била известна липсата на правосубектност или не.

По реда на чл. 293, ал. 4 ГПК, вр. чл. 270 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за извършване на съдопроизводствените действия (провеждане на съдебното дирене) с участието на наследниците на починалия съделител П. С. Т.. При новото разглеждане въззивният съд следва да се съобрази с трайно установената практика на ВКС, според която съдът е длъжен да цени настъпилите по време на висящността на делбеното производство промени в имота, предмет на делбата, вкл. като вземе предвид обстоятелството, че след предявяването на иска за делба имотът е нанесен в кадастралната карта, респ. е придобил статут на урегулиран, тъй като имотът следва да бъде допуснат до делба с оглед актуалния му регулационен статут и при идентифициране по действащата кадастрална карта на населеното място. Ако след предявяване на иска за делба, вкл. в производството пред въззивната инстанция бъде установено, че са настъпили промени в състоянието на имота по причина промяна в регулационния му статут или нанасяне в кадастрална карта, съдът е длъжен при наличие на отклонение по отношение на площта на имота да даде указания за надлежна индивидуализация на имота по действащия регулационен план и кадастрална карта, а правните последици на настъпилата промяна да съобрази при постановяване на решението си. Подобни указания съдът следва да даде и в хипотеза, при която промяната е настъпила още преди предявяването на иска за делба, доколкото необходимостта индивидуализацията на имота да съответства на актуалния му регулационен и градоустройствен статут е относимо пряко към изискванията за редовност на исковата молба за делба.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №260914, постановено на 16.07.2021г. от Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение по в.гр.д.№2467/2020г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Пловдивския окръжен съд.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: