Увеличаване на обезщетение за неимуществени вреди след катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * справедливост на обезщетението * обезщетение за неимуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№ 167

[населено място], 27.06.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в публично заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Росица Божилова
Членове: Анна Ненова

Татяна Костадинова

при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 2017 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Ц. К. срещу решение № 780 от 02.07.2024г. по в.гр.д. № 424/2024г. на Апелативен съд – С..

С решението, като е потвърдено решение № 6179 от 04.12.2023г. по гр.д. № 12603/2022г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от касатора срещу Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ над размера от 40 000 лева до пълните претендирани 60 000 лева, със законната лихва от 29.08.2022г. до окончателното плащане. Търсеното обезщетение е за претърпените неимуществени вреди, резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.08.2022г. по причина на водача на товарен автомобил „Дачия Докер“, с ДК [рег.номер на МПС] , гражданската отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество.

В останалата част – за присъждане на сума от 40 000 лева обезщетение, със законната лихва, като необжалвано решението на Софийски градски съд е влязло в сила.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че при постановяване на решението си съставът на Апелативен съд – С. е нарушил принципа на справедливост и поради това въззивното решение е постановено в противоречие с чл. 52 от ЗЗД. В недостатъчна степен са били възприети претърпените и търпими от ищцата действителни неимуществени вреди, страдания и неудобства във времеви аспект, както и тяхната продължителност. Не са били съобразени лимитите на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и икономическата конюнктура.

Касаторът иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде присъдена допълнително сумата от 20 000 лева (или общо 60 000 лева обезщетение), със законната лихва за забава от 29.08.2022г. до окончателното плащане, с присъждане на направените пред трите инстанции разноски.

Това искане се поддържа и в проведеното открито съдебно заседание пред касационната инстанция.

От насрещната страна по жалбата Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Според страната обжалваното решение не противоречи на съдебната практика. Споделят се мотивите, с които въззивният съд е обосновал решението си.

Становището се поддържа и при разглеждане на касационната жалба в открито съдебно заседание, като също се претендират сторените по делото разноски.

С определение от 19.02.2025г. по чл. 288 от ГПК е допуснато касационно обжалване по въпроса относно приложението на чл. 52 от ЗЗД при предявен пряк иск срещу застраховател по чл. 432, ал. 1 от КЗ, за проверка на съответствието на въззивното решение с възприетото в Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11).

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която предявеният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е бил отхвърлен, съставът на Апелативен съд – С. е приел, че към 11.08.2022г. Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно товарен автомобил „Дачия Докер“, с ДК [рег.номер на МПС] . На същата дата, около 7.00 часа, в [населено място], [улица], в района на СМГТ № 2163, при управление на товарния автомобил в нарушение на чл. 40, ал. 2от ЗДвП, С. Й. Й. е извършил неподсигурена маневра „движение на заден ход“ и е ударил стоящата на автобусната спирка Н. Ц. К., тогава на 51 години. Причините за настъпване на произшествието са били от субективен характер – действия на водача на товарния автомобил. Той е имал техническа възможност да възприеме намиращата се на пътното платно пешеходка (при наличие на спрял автобус в района на спирка за качване и слизане на пътници) и да не предприема извършване на маневра за движение на заден ход. От удара на ищцата Н. Ц. К. са били причинени контузия на гръден кош, травма в поясната област на гръбначния стълб с компресионно счупване на тялото на втори поясен прешлен и вътрешно счупване на бедрената кост на ляв крак в областта на бедрената шийка.

Тези травматични увреждания са наложили болничен престой за времето от 11.08.2022г. до 19.08.2022г. По отношение на гръбначната травма е било предприето консервативно лечение. Счупването на бедрената кост е наложило замяна на тазобедрената става с двуполюсна изкуствена става. Хирургичната интервенция, извършена на 15.08.2022г., е била поради възрастта и здравословното състояние на ищцата (данни за артериална хипертония и висока кръвна захар). В случая първичното ендопротезиране е било правилно преценен основен метод на лечение, за да се избегнат усложнения като разпад на остоесинтезата или остеонекроза. При болничния престой е била приложена обезболяваща, антибиотична и антикоагулантна терапия.

Лечението на ищцата е продължило в домашни условия. Тя е била обездвижена за периода от 3-4 седмици, когато не е можела да се обслужва сама. След това около два месеца е използвала патерици. Възстановяването й е продължило между шест и девет месеца.

Н. Ц. К. е била временно неработоспособна за периода от 11.08.2022г. до 16.01.2023г., а от 15.05.2023г. й е била призната 50% намалена работоспособност пожизнено поради наличие на ортопедични импланти на стави. При минимална разлика в дължината на горните крайници след поставянето на импланта, ищцата започнала да накуцва, походката й била променена. С поставената изкуствена става е можело да се постигне функционално възстановяване, но не и до степен както преди инцидента при естествената става. Трябвало е да се съобразява с натоварването на ставата поради опасност от изкълчване на ендопротезата (избягване кръстосване на краката, повдигане на бедрото над 90 градуса при седеж, завъртане на краката и т.н.). Образуването на костна формация около ендопротезата допълнително е предизвиквало болки и ограничаване в обема на движение, които са се усилвали при натоварване и промени във времето.

Обстоятелствата са били приети за установи въз основа на заключенията на съдебна автотехническа експертиза (основно и допълнително заключение) и съдебно-медицинска експертиза (основно и допълнително заключение), приети в първоинстанционното производство. В същото производство показания като свидетели са дали Ц. К., син на ищцата, и Р. Т., съседка, присъствала на пътния инцидент.

При тези установени обстоятелства за справедлив размер на обезщетението от въззивния съд е била приета сумата от 40 000 лева. Изрично при определяне на това обезщетение е било посочено, че въззивният съд съобразява: 1.) възрастта на ищцата към момента на инцидента; 2.) характера на причинените телесни увреждания, в това число по-интензивните болки в първите дни след инцидента и проведеното лечение в болнично заведение, както и че възстановяването е било съпроводено със силни болки по време на престоя в болницата и първия месец вкъщи; 3.) невъзможността ищцата да се обслужва сама; 4.) невъзможността да води нормален живот за няколко месеца; 5.) целия възстановителен период от около 6-9 месеца след оперативната интервенция; 6.) стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели на доходи по време на възникване на увреждането, като нивата на застрахователно покритие, респективно нормативно определените лимити на отговорност по застраховката "Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т. 11), при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди; в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. В постановлението като примерни обективни обстоятелства при телесните увреждания са посочени характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. Задължението за установяване и посочване на конкретните обективно съществуващи обстоятелства е поради това, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. Въз основа на оценката на конкретните обстоятелства съдът заключава какъв размер обезщетение по справедливост да присъди, за да се постигне пълно обезщетяване на действителните вреди, резултат на увреждането. Трайно и непротиворечиво в практиката на Върховния касационен съд се поддържа, че при приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът е длъжен да анализира и извърши комплексна оценка на обстоятелствата по делото, за да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост.

Дадените в Постановление № 4 от 23.12.1968г. принципни отговори относно приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД се отнасят и за случаите на търсено обезщетение за неимуществени вреди (претърпени болки, страдания и неудобства) при настъпили при пътнотранспорно произшествие травматични увреждания, когато гражданската отговорност на делинквента е реализиран риск по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застраховател съдът е длъжен да посочи всички обстоятелства, обуславящи претърпените неимуществени вреди, и да ги оцени.

По основателността на касационната жалба:

С оглед практиката на Върховния съд в посоченото постановление, както и трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд по приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД за случаи на телесни увреждания, касационната жалба е основателна. Въззивното решение е постановено в отклонение от съдебната практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), при нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД, и е неправилно (чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК).

При определяне на дължимото обезщетение по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 52 от ЗЗД въззивният съд не е съобразил всички релевантни за случая обстоятелства и не ги е оценил в необходимата степен. По-конкретно не е било съобразено, че при пътния инцидент от 11.08.2022г. Н. Ц. К. е получила няколко травматични увреждания - контузия на гръден кош, компресионно счупване на тялото на втори поясен прешлен и вътрешно счупване на бедрената кост на левия крак в областта на бедрената шийка. Не е било съобразено също, че поради наложилата се замяна на тазобедрената става с изкуствена, за Н. Ц. К. са настъпили трайни и необратими последици. Не се е касаело за пълно възстановяване и временна невъзможност да се води нормален живот, както като краен извод е възприел въззивният съд. Липсвало е пълно функционално възстановяване: походката на ищцата е била променена; трябвало е да съобразява натоварването на ставата; около ендопротезата се е образувала костна формация, което е предизвиквало болки и ограничаване в обема на движение. Към датата на пътния инцидент, който Н. Ц. К. не е очаквала и не е предизвикала, тя е била на относително млада възраст (51 години) и работоспособна, а след това й е била определена намалена работоспособност пожизнено поради наличието на ортопедичен имплант.

С оглед всички обстоятелства справедливо обезщетение за поправянето на претърпените неимуществени вреди се явява сума в размер от поне на 60 000 лева.

Обезщетение в този размер отчита конкретните обществено-икономически условия към датата на увреждането (11.08.2022г.), както и като ориентир – нарастващите нива (лимити) на застрахователно покритие по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 4 от 08.03.2021г. по т.д. № 2940/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).

Размерът е съответен на присъждани в практиката на Върховния касационен съд обезщетения в сходни случаи. Съобразяването на тази практика също обосновава присъденото по настоящото дело обезщетение като справедливо. В този смисъл, съгласно решение № 60173 от 15.12.2021г. по т.д. № 2147/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., за травматични увреждания, наложили поставянето на изкуствена става след ПТП от 28.08.2015г. на 66 годишна жена е било определено обезщетение от 50 000 лева. Съгласно калкулатора на инфлацията на НСИ за наблюдаван период от месец август 2015г. до месец август 2022г. (датата на ПТП по настоящото дело), инфлацията е 33.1%, т.е. актуализирано, присъденото по това дело обезщетение е не по-малко от търсените 60 000 лева. Същевременно за увреждане при ПТП от 04.12.2017г., почти пет години преди процесното събитие, на мъж на 62 години и извършена оперативна интервенция с поставена метална остеосинтеза, а не ендопротеза, са били присъдени 42 000 лева като обезщетение (решение № 50004 от 14.02.2023г. по т.д. № 2012/2021г. на ВКС, ТК, І т.о.).

Тъй като искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ на Н. Ц. К. се явява основателен в пълния си предявен размер от 60 000 лева, въззивното решение следва да бъде отменено и й се присъдят допълнително още 20 000 лева. Следва да бъде присъдена и лихва за забава от 29.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Това е приетият от първоинстанционния и от въззивния съд начален момент на забавата на ответника, по който няма оплаквания в касационната жалба (чл. 290, ал. 2 от ГПК). В този смисъл, доколкото не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, по аргумент от чл. 293, ал. 3 от ГПК, се разрешава по същество от касационната инстанция.

По разноските

Касаторът Н. Ц. К. не установява направени по делото разноски, при което разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК не й се присъждат.

На адвокат С. К. Н. следва да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за осъщественото процесуално представителство на Н. Ц. К. в първоинстанционното, въззивното и касационното производство в общ размер от 3 616. 48 лева. То включва 216. 48 лева до пълното претендирано за първоинстанционното производство възнаграждение от 3 850 лева (3 633. 52 лева вече са присъдени), както и исканите 2 200 лева за въззивното производство и 1 200 лева за касационното производство. Възнагражденията съответстват на правната и фактическа сложност по делото, защитавания материален интерес, както и конкретно извършените от адвоката процесуални действия.

Разноски на застрахователното дружество в първоинстанциононто, въззивното и касационното производство не са дължими. Присъдените с първоинстанционното решение 1 813. 15 лева разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат отменени. Следва да бъдат отменени и присъдените на дружеството 2 640 лева разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК за въззивното производство съгласно допълнително постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение № 1992 от 07.08.2024г. по в.гр.д. № 424/2024г. на Апелативен съд - С..

Върху допълнително присъдената сума на обезщетението от 20 000 лева следва да бъде определена за плащане от застрахователното дружество ответник държавна такса от общо 1 630 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, за всички съдебни инстанции, съгласно чл. 1, чл. 18, ал. 1, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Това са 800 лева за първоинстанционното производство, 400 лева за въззивното производство, 30 лева за допускане на касационното обжалване и 400 лева за разглеждане на касационната жалба на Н. Ц. К.. Тя е била освободена от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК. На същото основание следва да бъде присъден пълният дължим размер на платените разноски от бюджета на съда за вещи лица (общо 900 лева), при приспадане на сумата от 600. 03 лева, присъдена от първоинстанционния съд с решението му. От заплащането на разноски ищцата също е била освободена.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 780 от 02.07.2024г. по в.гр.д. № 424/2024г. на Апелативен съд – С., с което, като е потвърдено решение № 6179 от 04.12.2023г. по гр.д. № 12603/2022г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от Н. Ц. К. срещу Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД иск по чл. 432, ал 1 от КЗ над размера от 40 000 лева до пълните претендирани 60 000 лева, със законната лихва от 29.08.2022г. до окончателното плащане на сумата, като вместо това постановява :

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Възраждане“, [улица], ет. 5, да заплати на Н. Ц. К., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], район „Красна поляна“, [улица], на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ допълнително сумата от 20 000 лева (двадесет хиляди лева), обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, резултат на пътнотранспортно произшествие от 11.08.2022г. по причина на водача на товарен автомобил „Дачия Докер“, с ДК [рег.номер на МПС] , гражданската отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество, със законната лихва за забава от 29.08.2022г. до окончателното плащане на сумата.

ОТМЕНЯ решение № 780 от 02.07.2024г. по в.гр.д. № 424/2024г. на Апелативен съд – С., с което е потвърдено решение № 6179 от 04.12.2023г. по гр.д. № 12603/2022г. на Софийски градски съд в частта на присъдените на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД разноски в първоинстанционното производство от 1 813. 15 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОТМЕНЯ определение № 1992 от 07.08.2024г., по в.гр.д. № 424/2024г. на Апелативен съд – С., с което, като е допълнено решение № 780 от 02.07.2024г., на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД са присъдени 2 640 лева разноски във въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Възраждане“, [улица], ет. 5, да заплати на адвокат С. К. Н. с адрес [населено място], [улица], ет. 3, допълнително сумата от 3 616. 48 лева (три хиляди шестстотин и шестнадесет лева и четиридесет и осем стотинки) адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за осъщественото процесуално представителство на Н. Ц. К. в първоинстанционното, въззивното и касационното производство.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Възраждане“, [улица], ет. 5, да заплати по сметка на Върховния касационен съд на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК сумата от 1 630 лева (хиляда шестстотин и тридесет лева) държавна такса за първоинстанционното, въззивното и касационното производство, както и 299. 97 лева (двеста деветдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки) разноски за вещи лица, направени в първоинстанционното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.