Увеличаване на застрахователно обезщетение за смърт на пълнолетен син

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увредения срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * справедливост на обезщетението * неимуществени вреди

6

Р Е Ш Е Н И Е
№ 171
София , 02.07. 2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , Второ отделение , в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при секретаря Александра Ковачева

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т . д. № 1622/2024г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. И. В. от [населено място] срещу решение № 42 от 20.02.2024 г. по в. гр. д. № 471/2023 г. на Великотърновски апелативен съд в частта , с която, след частична отмяна на постановеното от Русенски окръжен съд решение № 260002 от 02.06.2023 г. по гр. д. № 461/2019 г., предявеният от касаторката срещу „ОЗК Застраховане“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина й И. Д. А., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 19.07.2014 г., е отхвърлен за разликата от 80 000 лв. до 150 000 лв.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Твърди се, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е взел предвид или не е отчел в достатъчна степен всички релевантни за случая факти и обстоятелства и в резултат на това неоснователно е намалил присъденото от първата инстанция обезщетение от 150 000 лв. на 80 000 лв., което се явява крайно занижено.

С определение № 318 от 31.01.2025 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част по въпроса: „Как следва да се прилага въведеният с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди в хипотезата при предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)“.

Ответникът – „ОЗК Застраховане“ АД, [населено място] – моли за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения в писмен отговор от 04.07.2024 г., поддържан и в съдебно заседание на 16.04.2025 г. Претендира разноски.

Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, становищата на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

С обжалваното решение въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ответния застраховател по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния син И. Д. А., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 19.07.2014 г. Приел е, че отговорността на ответника „ОЗК Застраховане“ АД следва да бъде ангажирана, тъй като произшествието е реализирано по вина на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” водач на товарния автомобил – турски гражданин. По отношение деянието, неговата противоправност и вината на застрахованото лице решаващият състав е съобразил влязлата в сила присъда по н. о. х. д. № 545/2019 г. на Русенски окръжен съд. За доказани по делото е счел както активната материалноправна легитимация на ищцата като майка на починалия, така и претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта му.

Въззивният съд е преценил обаче, че определеното от първата инстанция обезщетение на ищцата в размер на 150 000 лв. е завишено. Споделил е извода, че между нея и починалия й син са съществували много добри отношения, поддържали са връзка, виждали са се ежедневно, работили са заедно (ищцата е помагала в бизнеса на сина си) и че в резултат на внезапната му и преждевременна смърт животът й коренно се променил, изпитва болка и страдание, лишена е от емоционалната и финансова подкрепа на сина си. Същевременно съдът е отчел и обстоятелството, че починалият е имал самостоятелен живот и собствено семейство, за което се е грижил, въпреки че майката е присъствала активно в живота му – от около 15 години е заживял на съпружески начала със свидетелката Мира К., родило им се дете и са имали отделно домакинство. С оглед на това е приел, че не са налице обстоятелства, налагащи особена уязвимост на преживелия родственик поради преждевременна смърт на член от семейството.

Решаващият състав е взел предвид също обществено-икономическите условия към периода на деликта (2014г.), както и размера на застрахователните лимити като обстоятелства, съставляващи известни ориентири, за да не се превърне обезщетението в източник на неоснователно обогатяване. С оглед на това, е преценил, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди представлява сумата 80 000 лв.

Великотърновски апелативен съд не е уважил възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия. Приел е същото за недоказано, като се е позовал на заключението на автотехническата експертиза и на разясненията на вещото лице, дадени при изслушването му по реда на чл. 200 ГПК, установяващо, че не е съществувала техническа възможност за преминаване или престрояване на мотоциклета на починалия до състава от превозни средства (седлови влекач и полуремарке), управляван от виновния за произшествието водач.

Като правилен, поради съответствието му с приложимия към случая, с оглед датата на сключване на застрахователния договор, Кодекс за застраховането (отм.), решаващият състав е преценил и извода на първостепенния съд, че законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от датата на произшествието, а не от уведомяването на застрахователя. Отчел е също и факта, че законната лихва е присъдена от първата инстанция от по-късна дата – 17.07.2017 г., тъй като за периода от 19.07.2014 г. до 16.07.2017 г. вземането за нея е погасено по давност, в която част липсва подадена въззивна жалба.

Решението е частично неправилно .

Съобразно указанията в ППВС № 4/68г., доразвити впоследствие и в казуалната съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, понятието "справедливост" не е абстрактно, а винаги предпоставя преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които съдът, в мотивите на своя акт, следва не само да посочи, но и да обсъди тяхното значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди; Във всички случаи, при определяне на паричното обезщетение за неимуществени вреди трябва да бъдат съобразени икономическите условия и стандартът на живот в страната към момента на увреждането.

При определяне обема на неимуществените вреди, въззивният съд не е взел предвид всички обстоятелства, които са от значение за случая. По-конкретно, не е отчел обстоятелството, че ищцата е получавала морална и финансова подкрепа единствено от починалия си син и е разчитала за всичко в своето ежедневие само на него, тъй като дъщеря й отдавна живее в чужбина и я посещава изключително рядко (веднъж годишно). Неоснователно решаващият състав е отдал прекомерно голямо значение на факта, че починалият е живеел отделно, имал е собствено семейство – фактическа съпруга и дете, за които се е грижил. Видно от показанията на св. М. С. и св. Мира К. (с която починалият е живеел на семейни начала), преместването в отделно жилище по никакъв начин не е повлияло върху дълбоката емоционална връзка между майка и син – освен, че са работили заедно, синът всеки ден е обядвал с майка си; ходили са заедно на разходки, на театър; празнували са общо личните си празници. Освен това, дали порасналите синове и дъщери живеят заедно или отделно от родителите си, е обстоятелство, което, само по себе си, не обосновава автоматично извод за близост или за отчужденост между тях, нито за по-голямо или по-малко страдание от смъртта на родителя/детето.

При съобразяване на посочените обстоятелства, настоящият състав намира, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, определени към момента на настъпването им – м. юли 2014 г., представлява сумата 100 000 лв. Ето защо, след частична отмяна на въззивното решение, предявеният иск следва да бъде уважен допълнително за сумата 20 000 лв. Върху тази сума следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата 17.07.2017 г. (предвид извода за изтекла погасителна давност за предходния 3-годишен период, за което не е заявено оплакване в касационната жалба) до окончателното й изплащане.

По разноските:

От представените от страните доказателства се установява, че: Касаторката е направила разноски в размер на 30 лв. – за държавна такса за допускане на касационното обжалване и 7 200 лв. – за адвокатско възнаграждение, чието уговаряне е заплащане в брой е удостоверено в представения договор за правна защита и съдействие № 0030137 от 30.04.2024 г., а ответникът – в размер на сумата 10 800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение (с включен ДДС), съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.06.2024 г., фактура № 1050 от 21.06.2024 г. и нареждане за кредитен превод до „Първа инвестиционна банка“ АД от 24.06.2024 г.

Настоящият състав намира за основателно заявеното от всяка от страните възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Доколкото спорен в касационното производство е единствено въпросът за справедливия размер на обезщетението за неимуществени реди, очевидно е, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и поради това адекватно на сложността му и на обема на адвокатската работа е възнаграждение в размер на 2 000 лв. и за двете страни.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на касаторката разноски в размер на 580 лв., а касаторката следва да му заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски в размер на 1428 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати и държавна такса за касационното производство в размер на 400 лв.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 42 от 20.02.2024 г. по в. гр. д. № 471/2023 г. на Великотърновски апелативен съд в частта , с която, след частична отмяна на постановеното от Русенски окръжен съд решение № 260002 от 02.06.2023 г. по гр. д. № 461/2019 г., предявеният от И. И. В. от [населено място] срещу „ОЗК Застраховане“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина й И. Д. А., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 19.07.2014 г., е отхвърлен за разликата от 80 000 лв. до 100 000 лв. , вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 5 да заплати на И. И. В. от [населено място], съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат Л. П., допълнително сумата 20 000 (двадесет хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие от 19.07.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.07.2017 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 42 от 20.02.2024 г. по в. гр. д. № 471/2023 г. на Великотърновски апелативен съд в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 5 да заплати на И. И. В. от [населено място], съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат Л. П. разноски за настоящото производство в размер на сумата 580 (петстотин и осемдесет) лева.

ОСЪЖДА И. И. В. от [населено място], съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат Л. П., да заплати на ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 5 разноски за настоящото производство в размер на сумата 1428 (хиляда четиристотин двадесет и осем) лева.

ОСЪЖДА ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 5 да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса върху допълнително присъдената сума в размер на 400 (четиристотин) лева .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: