Определяне на обезщетение за незаконно обвинение и преценка за разумен срок

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е № 399

гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиева
при секретаря Кристина Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 173 по описа за 2026 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 184/14.07.2025 г. по гр.д. № 89/2025 г. в частта, с която Апелативен съд – Велико Търново, изменяйки решение № 539/10.12.2024 г. по гр.д. № 239/2024 г. на Окръжен съд Плевен е уважил иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България над размер за сумата 5 000.00 лв. до размера 8 500.00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение на ищеца В. Г. В. в две престъпления по чл. 213а, ал. 2, т. 2 НК, ведно със законните лихви от 25.08.2023 г.

Решението е допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси: 1. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ как се прилага общественият критерий за справедливост? и 2. Когато като основание на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са въведени твърдения, че правозащитните органи са нарушили и правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, а в решението си съдът установи правопораждащите факти и на състава по чл. 2б ЗОДОВ, какви са необходимите мотиви, за да се приеме, че съдът е дал защита и по нарушеното право на разглеждане и решаване на наказателното дело в разумен срок?

По повдигнатите въпроси настоящият състав приема, че по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществените вреди на лицето, увредено от незаконно обвинение се прилагат задължителните указания, дадени с т. 11 ППВС № 4/23.12.1968 г., които разясняват, че понятието справедливост по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица обективно проявени обстоятелства, които се намират в пряка или косвена връзка с непозволеното увреждане и се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението. Казуалната практика на Върховния касационен съд по този иск, която се основава и на т. 11 ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС, пояснява, че обективната отговорност на държавата в съставите по ЗОДОВ е с деликтен характер и съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 ЗОДОВ, като държавата дължи обезщетение за накърняване на неимуществените блага, защитени от Конституцията и КПЧОС - чест, достойнство, добро име, лична свобода и неприкосновеност, неприкосновеност на личния и семейния живот и т.н., които засяга неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконното обвинение на увреденото лице. Поради това релевантни обстоятелства за определяне размера на това обезщетение са: тежестта на престъплението, в извършването на което увреденото лице е било незаконно обвинено; дали обвинението е било за едно или няколко престъпления – умишлени или по непредпазливост; общата продължителност на наказателното производство; взета ли е или не мярка за неотклонение, нейният вид и интензитет и има ли и други наложени мерки за процесуална принуда, като съдът е длъжен да изясни по какъв начин всичко това се е отразило на незаконно обвинения – има ли влошаване на здравословното му състояние, от какъв вид и в каква степен, неговите преживявания от наказателната репресия, и изобщо – цялостното отражение на незаконното наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. В мотивите на решението съдът е длъжен да посочи обстоятелства, които намира за доказани и са в пряка или косвена връзка с незаконното обвинение, и да изясни значението им за размера на обезщетението, което се определя в глобален размер, като се отчита и начина, по който взетите мерки за процесуална принуда по приключилото наказателно дело са засегнали неимуществената сфера на увреденото лице. Поради установената по надлежния ред незаконност на обвинението, те са също незаконни. Ориентир е и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Обезщетението не трябва да води до неоснователно обогатяване на увреденото лице.

Когато като основание на иска са включени и твърдения, че правозащитните органи са нарушили и правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, а съдът установи правопораждащите факти по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и по чл. 2б ЗОДОВ, забавеното правосъдие е обстоятелство, което утежнява отговорността на държавата и води до по-голям размер на обезщетението. За да се приеме, че съдът е дал защита и на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, е необходимо в мотивите на решението: 1) да приложи критериите за бавно правосъдие – фактическа и правна сложност на наказателното дело, поведението на правозащитните органи и поведението на носителя на правото и на неговия адвокат и 2) да изясни дали и в каква степен лицето с повдигнатото незаконно обвинение се е обезпокоило от това, че се намира твърде дълго в положение на несигурност за съдбата си, и дали и в каква степен е изгубило доверие в правозащитните органи, т.е. дали от нарушеното право по чл. 6, § 1 КЗПЧОС са настъпили неимуществени вреди, които държавата дължи да обезщети – така решение на ЕСПЧ по дело „Д. и Х. срещу България“ по жалби № 48059/06 и № 2708/06 относно наказателните производства и другите решения, цитирани в него. За тях държавата дължи обезщетение, съгласно чл. 2б ЗОДОВ. Когато в обстоятелствената част на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не е включено твърдение за „неразумен срок“ или макар да е включено, съдът не установи нарушение по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, дългата продължителност на незаконното наказателно преследване е сред онези конкретно проявени обективни обстоятелства, които налагат по-висок размер на обезщетението. И в двата случая понесените физически и душевни болки, страдания и неудобства от незаконното обвинение не могат да се разграничат с точно парично остойностяване от тези от неоснователно приложените мерки на процесуална принуда, нито от онези от по-дългата, респ. от „неразумно“ дългата продължителност на наказателното дело. Всички те имат за първопричина незаконното обвинение и проявяват общ противоправен резултат. Не е необходимо съдът поотделно да остойностява неимуществените вреди от всеки незаконен акт, но за да даде защита и на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, е необходимо в мотивите към решението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да посочи кои имат по-голяма относителна тежест за определеното общо/глобално обезщетение според критериите за справедливост (чл. 52 ЗЗД, т. 13 Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. и т. 1 Тълкувателно решение № 1/27.11.2023 г. по тълк.д. № 1/2022 г. ОСГК на ВКС).

Настоящият състав, като извърши проверка на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част съгласно изискванията по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира касационната жалба на Прокуратурата на Република България за основателна по следните съображения:

Въззивният съд правилно е намерил, че по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, с предявяването на който ищецът се позовава и на нарушение по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, за да определи обезщетението за неимуществени вреди, което държавата дължи поради това, че ищецът е бил незаконно обвинен в две престъпления, които не е извършвал (така оправдателната присъда, влязла в сила на 25.08.2023 г.), от значение са следните обстоятелства:

На 07.02.2018 г. той е привлечен като обвиняем за това, че на 30.01.2018 г. в [населено място] в съучастие с П. И. П. като съизвършители с цел да принуди Г. С. да се разпореди с 300.00 лв. в интерес на обвиняемия, го заплашил с насилие, като му нанесъл удари с ръце и крака в областта на главата и тялото, с което му причинил лека телесна повреда – чл. 213, ал. 2, т. 4 НК, както и за това, че на същата дата с цел да принуди И. Г. да се разпореди с 300.00 лв. в интерес на обвиняемия, го заплашил с насилие, като използвал нож тип „мачете“ и му нанесъл удар по главата и порезна рана на гърба на дланта на дясната ръка, с което му причинил лека телесна повреда – две престъпления по чл. 213а, ал. 2, т. 2 НК.

На 07.02.2018 г. с цел осигуряване явяване пред съд ищецът е задържан за 72 часа (чл. 64, ал. 2 НПК), с определение от 09.02.2018 г. съдът му определя мярка за неотклонение „задържане под стража“, която ищецът обжалва, но е потвърдена. На 15.05.2018 г. мярката е изменена в „домашен арест“, а на 17.09.2018 г. - в „подписка“.

Досъдебната фаза на производството приключва с внесен на 30.04.2018 г. обвинителен акт, по който е образувано нохд № 101/2018 г. на РС-Кнежа. Проведени са 17 заседания, на които ищецът се явява лично. Извършени са множество съдопроизводствени действия. С присъда от 27.10.2020 г. е признат за виновен и за двете престъпления му е определено общо наказание две години лишаване от свобода и глоба 3 000 лв. (чл. 23, ал. 2 НК).

Срещу присъдата са подадени жалба и протест, образувано е внохд № 927/2020 г. на ОС – Плевен, проведено е едно заседание, в което ищецът присъства. С решение от 15.02.2021 г. осъдителната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг първоинстанционен състав.

След отвод на съдиите в РС-Кнежа с определение от 15.03.2021 г. по кнчд № 205/2021 г. на ВКС делото е изпратено на РС-Бяла Слатина. По нохд № 126/2021 г. на РС-Бяла Слатина са проведени 7 заседания, на които ищецът се явява лично. С присъда от 25.07.2021 г. РС – Бяла Слатина е оправдан поради това, че не е извършил престъпленията, в които е обвинен (чл. 304, пр. 1 НПК).

Против присъдата е подаден протест, образувано е внохд № 363/2023 г. на ОС–Враца, проведено е едно заседание, в което ищецът присъства. С окончателно решение от 25.08.2023 г. присъдата е потвърдена.

Правилно въззивният съд е приел, че общата продължителност на наказателното производство е 5 години, 5 месеца и 8 дни. Неправилно обаче е приел, че е приключило в неразумен срок. Досъдебната му фаза е малко повече от 2 месеца. В съдебната фаза е преминало през първа и втора инстанция, ВКС - за определяне на компетентен съд, през нови първоинстанционно и второинстанционно разглеждане. Събрани са многобройни доказателства. За първото от двете престъпления е обвинено и друго лице. При този предмет и усложнения на наказателното дело, неоснователен е доводът, че правораздавателните органи са нарушили и правото на ищеца по чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което настоящата инстанция е длъжна да касира. Спорът следва да бъде решен по същество, тъй като установените касационни основания не налагат повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.

Настоящият състав намира, че обстоятелствата, които по справедливост налагат да се определи по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение на ищеца, са следните: двете престъпления са тежки в смисъла по чл. 93, т. 7 НК – за всяко наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три до пет хиляди лева; взетите най-тежки мерки за неотклонение „задържане под стража“ – 3 месеца и 8 дни, и „домашен арест“ – 4 месеца и 2 дни; в ареста ищецът се чувства зле, не харесва храната, изпитва вина, че не може да подпомага в тежката работа съжителстващата с него на съпружески начала П., с която отглеждат животни; притеснява се при посещенията на полицаите, които два-три пъти на ден проверяват спазва ли домашния арест; изпитва страх от несправедливо осъждане за престъпленията, които не е извършил, интензивно - в периода 27.10.2020 г., когато е постановена осъдителната присъда, до 15.02.2021 г., когато присъдата е отменена.

Обстоятелствата, които по справедливост налагат по-нисък размер на обезщетението, са следните: склонност на ищеца да не спазва установения правов ред – той има 5 криминални регистрации в Кнежа, Правец и Плевен, употребява алкохол и наркотици, арогантен е и на моменти агресивен (така характеристична справка); незаконното обвинение не засяга професионалната му реализация – 40-годишен към момента на повдигнатото обвинение, той е безработен, гледа животни, и тази дейност е можел да извършва след освобождаването си от ареста; незаконното обвинение не нанася репутационни вреди – в селото се обсъжда, че има проблеми с полицията, но не се говори лошо за него (показанията на свидетеля Г., дългогодишен приятел); незаконното обвинение не е увредило здравето му – пред свидетелите П. и съседа Д. той споделя страха си от несправедливо осъждане и нежеланието си да попадне отново в затвора (ищецът е осъждан и реабилитиран за причинена смърт по непредпазливост, държане на огнестрелно оръжие без надлежно разрешение, и за държане на високорискови наркотични вещества), но доказателства за съществено засягане на неговото здраве не са събрани.

Настоящият състав намира, че обезщетението в размер на 5 000 лв. е адекватно на всички тези обективно проявени обстоятелства, които имат за причина незаконното обвинение на ищеца, включително съобразно стандарта на живот в страната към момента на увреждането. Решението в допуснатата до касационно обжалване в част следва да се отмени, а искът да се отхвърли над размера 5 000.00 лв. до 8 500.00 лв., до който въззивният съд го е уважил.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 184/14.07.2025 г. по гр.д. № 89/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди е уважен над размер за сумата 5 000.00 лв. до размера 8 500.00 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска на В. Г. В. с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ над размер за сумата 5 000.00 лв. до размера 8 500.00 лв. – обезщетение за неимуществените вреди от незаконното обвинение на ищеца в престъпления по чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 4, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда по нохд № 126/2021 г. на Районен съд – Бяла Слатина.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.