Действия по прекратено изпълнително дело и прекъсване на давността

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 659
София, 06.11. 2024 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 16.10.2024 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян
при участието на секретаря Диана Аначкова
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 4774/2022 г.
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 1304/29.05.2023 г. по касационна жалба на Х. В. А. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 167 /06.06.2022 г. (която дата е посочена в съобщенията за решението до страните) и с посочена в самото решение предходна дата 26.04.2022 г. (на която е проведено последното съдебно заседание по делото) по в.гр.д. № 683 /2021 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260939 /09.08.2021 г. по гр.д. № 2048 /2021 г. на Пернишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката Х. В. А. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата 6 876.74 лева главница по договор за потребителски кредит, за която е издаден изпълнителен лист на 17.02.2012 г. и образувано изпълнително дело, поради погасяването на вземането по давност.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос: Изпълнителните действия, поискани от взискателя и извършени от съдебния изпълнител след прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, валидни изпълнителни действия ли са, или не са, и като такива могат ли да прекъснат течащия погасителен давностен срок за процесното вземане? Този въпрос се свежда до въпроса: Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция? Това е един въпросите, по който с разпореждане от 09.03.2023 г. на председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 2 /2023 г. на ОСГТК на ВКС.
Производството по делото е спряно до приключване на производството по тълкувателно дело № 2 /2023 г. на ОСГТК на ВКС и възобновено с определение № 3463/08.07.2024 г. след постановяване на тълкувателното решение.
С т.3 от тълкувателното решение е прието, че: Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
С приемането на тълкувателното решение практиката на съдилищата по тълкуването на правната норма е уеднаквена по задължителен за съдилищата начин.
Ответникът по касационната жалба „ЕОС Матрикс“ ЕООД в писмен отговор оспорва основателността на подадената касационна жалба.
За мотивите на въззивния съд:
Фактическата обстановка е правилно установена и безспорна, спорът е за изпълнителните действия, извършени от ЧСИ след перемиране на изпълнителното дело на 14.05.2016 г.
Въззивният съд е приел от правна страна следното:
Първоинстанционният съд правилно е приложил ППВС № 3 /80 г. и ТР № 2 /2015 г. по т.д. № 2 /2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Давността за процесните вземания е била прекъсната с образуването на изпълнителното дело през 2012 г. и съгласно приетото с ППВС № 3 /80 г. давността е прекъсната и спряла да тече през време на изпълнителното производство. Спирането на давността е преустановено на 26.06.2015 г. , когато е прието ТР № 2 /2015 г., с т.10 от което е отменено тълкуването на правната норма, дадено с цитираното ППВС.
На 14.05.2016 г. е настъпила перемпция (прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК).
На 03.09.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата по молба на взискателя. После от него са постъпили още две молби за запор – на 05.02.2019 г. и на 01.06.2020 г.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че тези молби също прекъсват давността, макар и да са извършени по вече перемирано изпълнително дело , доколкото съгласно трайната съдебна практика, когато по изпълнителното дело е направено ново искане за нов способ след като перемпция е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист . Действително, поради перемпцията съдебният изпълнител е трябвало да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, т.к. старото е прекратено по право . Новото искане обаче във всички случаи прекъсва давността , независимо от това дали съдебният изпълнител е образувал ново дело или не, доколкото последният е длъжен да приложи искания изпълнителен способ . Неизпълнение на задължението за образуване на ново дело може да доведе до дисциплинарна или друг вид отговорност спрямо съдебния изпълнител и е от значение за администриране на изпълнителното дело, но не влияе върху давностния срок - така решение № 37 /24.02.2021 г. по гр.д. № 1747 /2020 г. на ВКС, IV г.о.
Поради изложеното първоинстанционното решение е правилно.
По основателността на касационната жалба:
В касационната жалба са изложени доводи, че въззивното решение противоречи на закона и на съдебна практика на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 1812 /2015 г., по гр.д. № 1385 /2012 г. и по гр.д. № 1953 /2015 г., постановени по реда на чл.290 ГПК след приемането на ТР № 2 /26.06.2015 г. по т.д. № 2 /2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Както е посочено и в определението на настоящия съдебен състав № 1304/29.05.2023 г. по настоящото дело, с което е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, по обуславящия правен въпрос е била налице противоречива практика на ВКС, която е дала основание за образуване на тълкувателно дело № 2 /2023 г. на ОСГТК на ВКС.
В мотивите на разпореждането от 09.03.2023 г. на председателя на ВКС, с което е образувано тълкувателно дело № 2 /2023 г. на ОСГТК на ВКС, е установено противоречие в разрешенията по правния въпрос, по едното от които е постановено решение № 37 /24.02.2021 г. по гр. д. № 1747 /2020 г. на ВКС, ІV г. о., на което се е позовал въззивният съд, а по другото от които са постановени решение № 371 /29.10.2015 г. по гр. д. № 1385 /2012 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 42 /26.02.2016 г. по гр. д. № 1812 /2015 г. на ВКС, ІV г. о., на които се е позовала жалбоподателката.
Или: касационно обжалване на въззивното решение е допуснато, тъй като по обуславящия въпрос е било образувано и е било висящо тълкувателно дело.
Но с т.3 от тълкувателното решение е прието за правилно разрешението, което е било прието от въззивния съд: че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Становището, поддържано от касационната жалбоподателка в касационната и жалба, не е прието за правилно.
С приемането на тълкувателното решение на 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2 /2023 г. на ОСГТК на ВКС практиката на съдилищата по тълкуването на правната норма е уеднаквена по задължителен за съдилищата начин.
От изложеното (с оглед на приетото с тълкувателното решение разрешение на правния въпрос) и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293 ГПК следва еднозначният извод, че въззивното решение, което съответства на приетото с тълкувателното решение разрешение, е правилно. Следователно касационната жалба е неоснователна, а обжалваното въззивно решение, което е допуснато до касационно обжалване, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от това производство касационната жалбоподателка няма право на разноски. Ответникът не претендира разноски, не представя списък на разноски и доказателства за разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Воден от изложеното съдът

РЕШИ:

Потвърждава въззивно решение № 167 /06.06.2022 г. (с посочена в него предходна дата 26.04.2022 г.) по в.гр.д. № 683 /2021 г. на Пернишкия окръжен съд
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.