Практика · Върховен касационен съд · 06 Ноември 2024
Действия по прекратено изпълнително дело и прекъсване на давността
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Длъжник оспорва вземане по потребителски кредит чрез иск, като твърди, че то е погасено по давност. Според него извършените от съдебния изпълнител действия след прекратяване (перемиране) на делото са невалидни и не спират давността. Върховният касационен съд отхвърля жалбата и приема, че вземането не е погасено по давност.
Какво приема съдът
Погасителната давност за вземането се прекъсва от изпълнително действие, дори и то да е извършено по изпълнително дело, по което вече е настъпила перемпция (прекратяване поради бездействие).
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
погасителна давностперемпцияизпълнително делопрекъсване на давностсъдебен изпълнителпотребителски кредит
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 659 София, 06.11. 2024 година Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 16.10.2024 година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров Хрипсиме Мъгърдичян при участието на секретаря Диана Аначкова разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 4774/2022 г. Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 1304/29.05.2023 г. по касационна жалба на Х. В. А. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 167 /06.06.2022 г. (която дата е посочена в съобщенията за решението до страните) и с посочена в самото решение предходна дата 26.04.2022 г. (на която е проведено последното съдебно заседание по делото) по в.гр.д. № 683 /2021 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260939 /09.08.2021 г. по гр.д. № 2048 /2021 г. на Пернишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката Х. В. А. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата 6 876.74 лева главница по договор за потребителски кредит, за която е издаден изпълнителен лист на 17.02.2012 г. и образувано изпълнително дело, поради погасяването на вземането по давност. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос: Изпълнителните действия, поискани от взискателя и извършени от съдебния изпълнител след прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, валидни изпълнителни действия ли са, или не са, и като такива могат ли да прекъснат течащия погасителен давностен срок за процесното вземане? Този въпрос се свежда до въпроса: Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция? Това е един въпросите, по който с разпореждане от 09.03.2023 г. на председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 2 /2023 г. на ОСГТК на ВКС. Производството по делото е спряно до приключване на производството по тълкувателно дело № 2 /2023 г. на ОСГТК на ВКС и възобновено с определение № 3463/08.07.2024 г. след постановяване на тълкувателното решение. С т.3 от тълкувателното решение е прието, че: Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. С приемането на тълкувателното решение практиката на съдилищата по тълкуването на правната норма е уеднаквена по задължителен за съдилищата начин. Ответникът по касационната жалба „ЕОС Матрикс“ ЕООД в писмен отговор оспорва основателността на подадената касационна жалба. За мотивите на въззивния съд: Фактическата обстановка е правилно установена и безспорна, спорът е за изпълнителните действия, извършени от ЧСИ след перемиране на изпълнителното дело на 14.05.2016 г. Въззивният съд е приел от правна страна следното: Първоинстанционният съд правилно е приложил ППВС № 3 /80 г. и ТР № 2 /2015 г. по т.д. № 2 /2013 г. на ОСГТК на ВКС. Давността за процесните вземания е била прекъсната с образуването на изпълнителното дело през 2012 г. и съгласно приетото с ППВС № 3 /80 г. давността е прекъсната и спряла да тече през време на изпълнителното производство. Спирането на давността е преустановено на 26.06.2015 г. , когато е прието ТР № 2 /2015 г., с т.10 от което е отменено тълкуването на правната норма, дадено с цитираното ППВС. На 14.05.2016 г. е настъпила перемпция (прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК). На 03.09.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата по молба на взискателя. После от него са постъпили още две молби за запор – на 05.02.2019 г. и на 01.06.2020 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тези молби също прекъсват давността, макар и да са извършени по вече перемирано изпълнително дело , доколкото съгласно трайната съдебна практика, когато по изпълнителното дело е направено ново искане за нов способ след като перемпция е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист . Действително, поради перемпцията съдебният изпълнител е трябвало да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, т.к. старото е прекратено по право . Новото искане обаче във всички случаи прекъсва давността , независимо от това дали съдебният изпълнител е образувал ново дело или не, доколкото последният е длъжен да приложи искания изпълнителен способ . Неизпълнение на задължението за образуване на ново дело може да доведе до дисциплинарна или друг вид отговорност спрямо съдебния изпълнител и е от значение за администриране на изпълнителното дело, но не влияе върху давностния срок - така решение № 37 /24.02.2021 г. по гр.д. № 1747 /2020 г. на ВКС, IV г.о. Поради изложеното първоинстанционното решение е правилно. По основателността на касационната жалба: В касационната жалба са изложени доводи, че въззивното решение противоречи на закона и на съдебна практика на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 1812 /2015 г., по гр.д. № 1385 /2012 г. и по гр.д. № 1953 /2015 г., постановени по реда на чл.290 ГПК след приемането на ТР № 2 /26.06.2015 г. по т.д. № 2 /2013 г. на ОСГТК на ВКС. Както е посочено и в определението на настоящия съдебен състав № 1304/29.05.2023 г. по настоящото дело, с което е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, по обуславящия правен въпрос е била налице противоречива практика на ВКС, която е дала основание за образуване на тълкувателно дело № 2 /2023 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на разпореждането от 09.03.2023 г. на председателя на ВКС, с което е образувано тълкувателно дело № 2 /2023 г. на ОСГТК на ВКС, е установено противоречие в разрешенията по правния въпрос, по едното от които е постановено решение № 37 /24.02.2021 г. по гр. д. № 1747 /2020 г. на ВКС, ІV г. о., на което се е позовал въззивният съд, а по другото от които са постановени решение № 371 /29.10.2015 г. по гр. д. № 1385 /2012 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 42 /26.02.2016 г. по гр. д. № 1812 /2015 г. на ВКС, ІV г. о., на които се е позовала жалбоподателката. Или: касационно обжалване на въззивното решение е допуснато, тъй като по обуславящия въпрос е било образувано и е било висящо тълкувателно дело. Но с т.3 от тълкувателното решение е прието за правилно разрешението, което е било прието от въззивния съд: че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Становището, поддържано от касационната жалбоподателка в касационната и жалба, не е прието за правилно. С приемането на тълкувателното решение на 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2 /2023 г. на ОСГТК на ВКС практиката на съдилищата по тълкуването на правната норма е уеднаквена по задължителен за съдилищата начин. От изложеното (с оглед на приетото с тълкувателното решение разрешение на правния въпрос) и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293 ГПК следва еднозначният извод, че въззивното решение, което съответства на приетото с тълкувателното решение разрешение, е правилно. Следователно касационната жалба е неоснователна, а обжалваното въззивно решение, което е допуснато до касационно обжалване, следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производство касационната жалбоподателка няма право на разноски. Ответникът не претендира разноски, не представя списък на разноски и доказателства за разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. Воден от изложеното съдът РЕШИ: Потвърждава въззивно решение № 167 /06.06.2022 г. (с посочена в него предходна дата 26.04.2022 г.) по в.гр.д. № 683 /2021 г. на Пернишкия окръжен съд Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.