Отговорност на частен съдебен изпълнител при несъразмерност на запорите

Текстът на акта

Ключови фрази

16
Р Е Ш Е Н И Е № 537

гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиева
При секретаря Кристина Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 438 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Обжалвано е решение № 197/09.10.2024 г. по гр.д. № 195/2024 г., с което Окръжен съд – Смолян, изменяйки решение № 17/24.01.2024 г. по гр.д. № 502/2021 г. на Районен съд – Смолян, е осъдил ЧСИ Т. С. В. да заплати на „Дюлгер“ ООД на основание чл. 441 ГПК:

· сумата 677.45 лв. – обезщетение за вредите от наложен запор по изп.д. № 289/2020 г. на вземане на „Дюлгер“ ООД с длъжник Министерство на образованието и науката по данъчна фактура № ***/10.11.2020 г., изразени в законните лихви върху преведената по сметката на ЧСИ сума 14 750.86 лв. за периода 10.12.2020 г. - 16.05.2021 г., ведно със законната лихва от 18.05.2021 г. (датата на предявяване на иска);

· сумата 3 604.65 лв. – обезщетение за вредите от наложен запор по изп.д. № 289/2020 г. на вземане на „Дюлгер“ ООД с длъжник МОН по данъчна фактура № ***/25.11.2020 г., изразени в законните лихви върху преведената по сметката на ЧСИ сума 193 666.97 лв. за периода 25.12.2020 г. - 01.03.2021 г., ведно със законната лихва от 18.05.2021 г.;

· сумата 586.78 лв. - обезщетение за вредите от наложен запор по изп.д. № 289/2020 г. на вземане на „Дюлгер“ ООД с длъжник МОН по данъчна фактура № ***/25.11.2020 г., изразени в законните лихви върху преведената по сметката на ЧСИ сума 31 526.08 лв. за периода 25.12.2020 г. - 01.03.2021 г., ведно със законната лихва от 18.05.2021 г;

· сумата 1 742.41 лв. – обезщетение за вредите от наложен запор по изп.д. № 289/2020 г. по банковата сметка на „Дюлгер“ ООД в „Уникредит Булбанк“ АД, изразени в законните лихви върху преведената по сметката на ЧСИ сума 40 179.49 лв. за периода 11.12.2020 г. - 01.03.2021 г., ведно със законната лихва от 18.05.2021 г. и

· сумата 632.33 лв. – обезщетение за вредите от наложен запор по изп.д. № 289/2020 г. на вземане на „Дюлгер“ ООД с длъжник „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по данъчна фактура № ***/31.01.2021 г., изразени в законните лихви върху преведената по сметката на ЧСИ сума 21 473.54 лв. за периода 31.01.2021 г. - 16.05.2021 г., ведно със законната лихва от 18.05.2021 г.

Решението е допуснато до касационен контрол по следните правни въпроси: 1. Естеството на акта, с който съдебният изпълнител е наложил няколко обезпечителни мерки, но не е предприел действия по осребряване на имуществото на длъжника, дава ли основание да се приеме, че длъжникът може да претърпи вреди от явна несъразмерност в смисъла по чл. 441, ал. 2 ГПК, след като чл. 442а, ал. 1 ГПК определя съразмерността с кумулация на следните предпоставки: наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи да са съразмерни с размера на задължението, а аргументът от обратното извежда несъразмерността. При положителен отговор какви са възможните проявления на понесените вреди от длъжника и в частност съизмерими ли са със законните лихви върху сума, която по наложен запор от съдебния изпълнител третото задължено лице е превело по специалната му сметка? 2. Кои са обстоятелствата, които чл. 442а, ал. 1, in fine ГПК изисква съдебният изпълнител да съобрази при преценката за съразмерност, и в частност, представляват ли такива обстоятелства стойността на активите на длъжника, неговата задлъжнялост, балансът на предприятието, когато е търговец, и какви са дължимите действия, с които съдебният изпълнител може да установи релевантните обстоятелства? 3. Законът допуска ли при спряно изпълнение съдебният изпълнител да извършва преценка за съразмерност, респ. да вдигне наложени от него обезпечителни мерки? и 4. Има ли задължение въззивният съд да определи предмета на спора, като съобрази конкретните твърдения по доводите и възраженията, въведени от страните и поддържани с оплакванията във въззивната жалба, респ. с отговора на жалбата, и според тях да анализира събраните доказателства?

Първата група въпроси (№ № 1 – 3) налагат да се изясни правното естество на изискването за съразмерност на изпълнението (чл. 442а ГПК) и обезщетимите вреди при незаконосъобразно принудително изпълнение, изразено в наложени и поддържани обезпечителни мерки, които са явно несъразмерни с дълга (чл. 441, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК), и в частност, дали представляват такива вреди законните лихви върху сумата по наложен запор от съдебния изпълнител, преведена от трето задължено лице по сметката на съдебния изпълнител (чл. 508, ал. 3 ГПК). По тях настоящият състав приема следното:

Изискването за съразмерност на изпълнението не е създадено с приемането на чл. 442а и чл. 441, ал. 2 (нови - ДВ, бр. 86/2017 г.) ГПК. То произтича от целта на изпълнителния процес – признато по надлежния ред изпълняемо право да бъде удовлетворено чрез държавната принуда, без тя да засяга имуществената сфера на длъжника, повече отколкото е необходимо. С приемането на чл. 442а и чл. 441, ал. 2 ГПК законодателят не създава принципа за съразмерност, а изрично го прогласява като условие за законосъобразност на изпълнителния процес и подчертава задължението на съдебния изпълнител да го спазва. Принципът важи и преди изрично да бъде нормативно закрепен. Задължението на съдебния изпълнител да следи за съразмерност възниква още с първите действия на принудително изпълнение и го съпътства през целия период на висящност на делото. Предмет на преценката не е отделната наложена обезпечителна мярка или провеждан начин на изпълнение (изпълнителен способ), а състоянието на изпълнението през всеки етап, през който преминава изпълнителното дело. Преценката за съразмерност не е еднократна, а непрекъснато се актуализира с развитието на делото. Съдебният изпълнител я извършва според установените факти по делото, които са му известни, но и според онези, които законът го задължава да установи със справки по чл. 431, ал. 3 ГПК, включително с действията, с които установява правото на присъединяване на други кредитори на длъжника, конкуриращи първоначалния взискател.

Предмет на преценката не е общото имуществено състояние на длъжника, дори когато взискателят е възложил проучването по чл. 426, ал. 4 ГПК, респ. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. И тогава съдебният изпълнител не извършва обследването с цел да установи дали длъжникът притежава значителни секвестируеми активи, а с цел да организира изпълнението по най-адекватния начин за удовлетворяването на дълга. Преценката за съразмерност се концентрира върху това дали обезпечителните мерки по вид, обем и стойност са съответни или надхвърлят необходимата принуда, която длъжникът е длъжен да търпи поради това, че не изпълнява доброволно. Съдебният изпълнител не я извършва механично – чрез сравняване на дълга със стойността на имуществото, предмет на обезпечителни мерки. От значение са реалната обезпечителна стойност на имуществото, предмет на обезпечителни мерки, противопоставимите права на кредиторите, които конкурират правата на първоначалния взискател, а не на всички установими кредитори на длъжника, редът на привилегиите, постъпилите суми по изпълнението, размерът на оставащата неудовлетворена част от дълга, поведението на длъжника – дали укрива имущество и дали въпреки наложените мерки и в нарушение на закона се е разпоредил с имуществото си, и всички други факти, които определят или изменят необходимия интензитет на принудата (чл. 442, ал. 1, in fine ГПК). Съдебният изпълнител формира преценката въз основа на този комплекс от обстоятелства, които имат променлива, а не постоянна тежест през различните етапи на изпълнението. Известна несъразмерност е допустима. Доколкото длъжникът не изпълнява доброволно, е без значение заявената пред съдебния изпълнител готовност за съдействие или плащане.

Възражението по чл. 442а, ал. 2 ГПК не поражда задължението на съдебния изпълнител да следи за съразмерност. Възражението е процесуално средство, с което длъжникът го сезира и задължава да обективира преценката в нарочен акт. При постановяването на акта съдебният изпълнител е длъжен да анализира и новите факти, на които се позовават страните, а при необходимост – да извърши допълнително проучване, използвайки възможностите по чл. 431, ал. 3 ГПК. Длъжникът няма право с възражението да определи коя обезпечителна мярка да бъде вдигната и коя запазена. Принципът за съразмерност обезпечава правото на длъжника да не търпи прекомерна държавна принуда, а не да избере организацията на изпълнението. Законовите хипотези, при които длъжникът влияе на изпълнението, са изрично закрепени – напр. чл. 443, 444 ГПК, а не са проявява на задължението съдебният изпълнител служебно да следи за съразмерността. Ако установи несъразмерност, той е длъжен да я преустанови, като вдигне „съответните обезпечителни мерки“ – тези, без които принудителното изпълнение е проводимо без риск от неудовлетворяване на дълга и да запази онези, които обезпечават най-бързото и ефективно осребряване на имуществото на длъжника. В преценката за съразмерност съдебният изпълнител не е обвързан и от становището на взискателя по възражението. Съдебният изпълнител е носител на задължението да проведе законосъобразно принудително изпълнение. Той носи имуществена отговорност за вредите от неоправдано поддържане на несъразмерна принуда спрямо длъжника, но и спрямо взискателя, на когато вземането остава неудовлетворено вследствие освобождаване на имущество. За нарушението на принципа за съразмерност съдебният изпълнител носи и дисциплинарна отговорност. Именно тази различна в проявите отговорност обяснява защо преценката за начина, по който следва да възстанови съразмерността, е на съдебния изпълнител, а не на страните.

Принципът на съразмерност не защитава само длъжника, нито го обяснява диспозитивното начало през призмата, че взискателят сочи обезпечителните мерки, а чрез тях – и изпълнителните способи (чл. 6 ГПК). Чл. 442а ГПК е израз на изискването за законност, което произтича от Основния закон (чл. 4, ал. 1 КРБ) и се проектира в чл. 5 ГПК, като задължава съдебния изпълнител да проведе необходимия баланс между конституционно защитените имуществени сфери на страните по изпълнението: на длъжника – неговото право държавната принуда да не надхвърля необходимото, на което противостои правото на взискателя държавата да осигури ефективно изпълнение на вземането.

Съдебният изпълнител дължи преценка за съразмерност и при спряно изпълнение (чл. 432 ГПК). И през този период обезпечителните мерки действат и продължават да ограничава правната сфера на длъжника. Спряното изпълнение не превръща поддържането на несъразмерни мерки в законосъобразно поведение. Ако след спирането настъпят или станат известни обстоятелства, включително служебно установими, от които следва, че обезпечителните мерки са несъразмерни, съдебният изпълнител е длъжен да възстанови съразмерността.

Същото важи и за жалбата срещу отказ на съдебния изпълнител да установи несъразмерност по възражение на длъжника. Висящността на производството по чл. 435 ГПК не прекратява правомощието на съдебния изпълнител да следи за съразмерност и да актуализира преценката си при новонастъпили или новоустановени факти – по представените към жалбата и отговора на жалбата доказателства и/или служебно установимите. Разпореждането, с което вдига съответните обезпечителни мерки, не представлява оттегляне на обжалвания акт, нито лишава съда от преценката за неговата законосъобразност. Новият акт, с който съдебният изпълнител установява несъразмерността и вдига обезпечителни мерки, също подлежи на проверка за законосъобразност.

Парична гаранция, внесена по реда на чл. 282 ГПК, е сред обстоятелствата, които съдебният изпълнител е длъжен да съобрази. Залогът на паричната сума се учредява при условията по чл. 181, ал. 1 ЗЗД. Заложното правоотношение се подчинява на особени правила, включително относно ред и условия за освобождаването на сумата от залогодържателя – ВКС, чрез връщането й на залогодателя/на длъжника или чрез превод по сметка на съдебния изпълнител при съгласие на страните. Макар да се внася по сметка на ВКС, съдът не е трето задължено лице (т. 2 ТР № 6/23.10.2015 г. по тълк.д. № 6/2014 г. ОСГТК на ВКС). Дадената в залог парична сума за определението по чл. 282 ГПК не е постъпление по изпълнителното дело. Нейното основно предназначение е на предварително обезпечение на бъдещ иск на взискателя за вреди от спряното принудително изпълнение. Значението й съдебният изпълнител следва да съобрази с оценката на риска според обезпечителната й функция, включително като отчете, че нейният размер е всякога по-нисък от размера на дълга. Издаденият изпълнителен лист по предварително изпълняемото въззивно решение не включва направените разноски – в исковото и в изпълнителното производство.

Непроводимо е разбирането, че нарушение на принципа на съразмерност има само при кумулативно наличие на явно несъразмерни обезпечителни мерки и предприети изпълнителни способи (такава е тезата на касатора). Действието на обезпечителната мярка ограничава правната сфера на длъжника (чл. 451 – чл. 453ГПК) и е първият етап от съответния способ на изпълнение. Употребеният в чл. 442а, ал. 1 ГПК съюз „и“ не създава кумулативен фактически състав на принципа за съразмерност, а с това – и на правонарушението. Аргументът е не само от буквалния прочит на чл. 441, ал. 2 ГПК, но и от проведеното тълкуване.

Така очертаното естество на изискването за съразмерност (чл. 442а ГПК) определя кога упражнената принуда е незаконосъобразна. Установяването на процесуална незаконосъобразност – явна несъразмерност на наложените обезпечителни мерки, а с това и на предприетите изпълнителни способи, не е достатъчно, за да възникне отговорност на съдебния изпълнител по чл. 441 ГПК. Неговата вина се предполага (чл. 45, ал. ЗЗД), но другите елементи на деликния състав - вреда и причинна връзка, ищецът следва да твърди и носи тежест да докаже. Когато вследствие на запор на вземане третото задължено лице е превело парична сума по сметка на съдебния изпълнител (чл. 508, ал. 3 ГПК), тя остава имущество на длъжника. Законната лихва по чл. 86 ЗЗД е нормативно установено обезщетение за забавеното изпълнение на парично задължение. Запорът лишава длъжника от право да се разпорежда с парите си, постъпили по специалната сметка, но не превръща съдебния изпълнител в длъжник на длъжника, когато запорът е незаконен. Отговорността по чл. 441 ГПК е с деликтен характер, а при деликтна по характер отговорност обезщетима е действително настъпилата загуба или пропуснатата със сигурност, а не хипотетично, полза, пряка и непосредствена последица от нарушението по чл. 441, ал. 2 ГПК – чл. 51 ЗЗД и ТР № 3/13.01.2023 г. по тълк.д. № 3/2021 г. ОСГТК на ВКС. Самото лишаване на длъжника от възможност да ползва парите си не установява настъпилата вреда. По иска по чл. 441 ГПК за вредите от несъразмерно принудително изпълнение (от нарушението по чл. 441, ал. 2 ГПК) законните лихви върху сумата, преведена от третото лице по сметка на съдебния изпълнител, не представлява установен от закона стандарт на обзщетима вреда/пропусната полза. Такава презумпция не съществува нито в чл. 441 ГПК, нито в чл. 51 ЗЗД. Това не означава, че по причина на нарушението по чл. 441, ал. 2 ГПК длъжникът не може да понесе вреда – напр. когато с превода е лишен от лихвата по договора за банков влог, или когато, лишен от ползването на парите си, е сключил договор за кредит и плаща лихви и такси, или не сключва сделка. Такава вреда може да настъпи, но по иска по чл. 441 ГПК длъжникът следва да я твърди и докаже като действително претърпяна загуба или сигурна, а не хипотетична, пропусната полза в пряка причинна връзка с нарушението.

По последния въпрос (№ 4) обобщението на практиката на Върховния касационен съд по чл. 269, изр. 2, вр. чл. 236, ал. 2 ГПК налага следния отговор: С решението по чл. 271 ГПК въззивният съд е длъжен да определи предмета на пренесения пред него спор, като съобрази конкретните твърдения за релевантните факти по направените доводи и възражения, които страните поддържат с конкретните оплаквания в жалбата срещу първоинстанционното решение и с отговора на жалбата, и според тях да анализира събраните доказателства.

По касационната жалба на ЧСИ Т. В.:

В исковата молба ищецът „Дюлгер“ ООД е обосновал качеството си на кредитор с твърдения, че по невлязло в сила въззивно решение № 26003/02.09.2020 г. по т.д. № 237/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив срещу него в полза на „Хефест“ ООД на 08.09.2020 г. е издаден изпълнителен лист за следните суми: 18 614.73 лв. – главница; 5 543.78 лв. – законни лихви върху главницата в периода 15.04.2014 г. – 19.03.2017 г.; 279 291.81 лв. – друга главница; 85 130.40 лв. – законни лихви върху тази главница в периода 20.03.2014 г. – 19.03.2017 г., и за законните лихви върху двете главници след 19.03.2017 г. По образуваното изп.д. № 20209180400289 по описа на ответника ЧСИ Т. В. на 30.09.2020 г. е връчена покана за доброволно изпълнение, в която ЧСИ определя дълга към 23.09.2020 г. (датата на поканата) и уведомява длъжника за наложени запори на: 1) вземания срещу трети лица – по банкови сметки и други договори; 2) пътни превозни средства и 3) машини и съоръжения. По единия запор на 29.09.2020 г. „Райфайзенбанк България“ АД превежда по сметката на ЧСИ сумата 119 844.15 лв. С определение № 372/01.10.2020 г. по ч.т.д. № 1759/2020 г. ВКС, II-ро ТО на основание чл. 282 ГПК спира изпълнението на невлязлото в сила решение след внесена парична гаранция 388 508.72 лв. Според длъжника, към 29.09.2020 г. общият размер на неговото имущество, предназначено за погасяване на дълга, възлиза на сумата 508 201.99 лв. – сбор от паричната гаранция по чл. 282 ГПК и превода от „Райфайзенбанк България“ АД. На 09.10.2020 г. той възразява за несъразмерност, но с разпореждане от 29.10.2020 г. ЧСИ незаконно отказва да вдигне останалите наложени запори, а третите задължени лица МОН, „УниКредит Булбанк“ АД и „ЕВН България Електроснабдяване“АД превеждат по сметката на ЧСИ суми в размери, посочени в исковата молба. Вследствие на незаконния отказ длъжникът е възпрепятстван да ползва парите си и да получава доходи от тях. Според длъжника, вредата е съизмерима със законните лихви от датата, на която съответната преведена сума е постъпила по сметка на ЧСИ, до датата, на която в изпълнение на решение по чл. 435 ГПК, с което отказът е отменен, ЧСИ вдига част от запорите, а за постъпленията по запорите на вземания, които не вдига – до 16.08.2021 г. Претендират се и законните лихви върху така сформираната главница след 18.05.2021 г. – датата на предявения иск.

Ответникът ЧСИ Т. В. е оспорил иска със следните възражения: 1) спряното изпълнение с определението по чл. 282 ГПК му забранява да извършва изпълнителни действия, включително да вдигне наложените запори, а частичната отмяна на някои от тях е съобразил с решение № 12/27.01.2021 г. по гр.д. № 539/2020 г. на Окръжен съд – Смолян по чл. 435 ГПК, което е задължително за него; 2) целта на чл. 442а ГПК е да се избегне едновременно изпълнение върху множество активи на длъжника, а ЧСИ не е предприемал действия по изпълнителни способи, и 3) преценката за съразмерност е следвало и ЧСИ е извършил не само според дълга по изпълнителния лист, включително разноските по изпълнението, но също е зачел и вземанията на други кредитори с право на присъединяване: на държавата за сумата 18 916.17 лв. – публични задължения, съгласно удостоверение с вх. № 3997/29.09.2020 г. по чл. 191 ДОПК, и на кредиторите по вписани договори за особен залог с предмет движимите вещи, върху които ЧСИ е наложил запор. Ответникът е възразил също, че вредите са несъизмерими със законните лихви върху преведените суми от третите задължени лица, евентуално – че по специалната сметка се натрупват лихви, които са за длъжника и с които вредата следва да се намали.

С първоинстанционното решение искът е уважен с отхвърляне на искането за законни лихви след предявяването му. Прието е, че със запорите по банкови сметки, на други вземания, машини и съоръжения на длъжника ЧСИ е нарушил чл. 441, ал. 2 ГПК. Първостепенният съд се е мотивирал, на първо място, с това, че пазарната стойност на притежаваните активи от длъжника към момента на наложените запори е установена от заключения на експертизи, а тя надхвърля 21 пъти дълга по изпълнителния лист. Било е възможно и ЧСИ е бил длъжен също да установи това, доколкото към възражението по чл. 442а, ал. 2 ГПК длъжникът е представил справка за активите в търговското си предприятие. На второ място, ЧСИ бил длъжен да съобрази готовността за съдействие при следващи принудителни действия, изразена във възражението. На трето място, ЧСИ не бил съобразил определението по чл. 282 ГПК. При внесената сума по сметката на ВКС и извършения превод от „Райфайзенбанк“ АД по сметката на ЧСИ, възлизащите на обща сума 508 201.99 лв. средствата са били достатъчни, за да удовлетворят дълга по изпълнителния лист, включително такси и разноски. На четвърто място, при представените към възражението писмени доказателства, ЧСИ бил длъжен да съобрази, че длъжникът изпълнява задълженията към своите кредитори, включително че особеният залог на търговското предприятие бил заличен със съгласието на кредитора, в полза на когото е учреден, и публичните задължения са платени. Първостепенният съд е намерил поведението на ЧСИ противоправно – в нарушение по чл. 441, ал. 2 ГПК, и виновно - при данните към възражението от 09.10.2020 г. и събраните доказателства за стабилното имуществено състояние на длъжника, ЧСИ постановил незаконен отказ с разпореждането от 29.10.2020 г. и вдигнал само някои от наложените запори едва след решението по чл. 435 ГПК. Преводите от третите задължени лица по сметка на ЧСИ първостепенният съд е намерил за доказани в размери, каквито се твърдят в исковата молба. Заключил е, че незаконното разпореждане от 29.10.2020 г. е лишило длъжника от възможност да ползва парите си и да получава доходи от тях, приемайки, че вредите са съизмерими със законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от момента, в който третите задължени лица са извършили преводите по сметката на ЧСИ, до момента, в който ЧСИ е вдигнал някои запори, а за другите, които е запазил – до 16.05.2020 г. Отхвърлена е претенцията за законни лихви върху така формираната главница след предявяване на иска с мотиви, основани на забраната за анатоцизъм.

В жалбата срещу осъдителното първоинстанционно решение ответникът се е оплакал, че: 1) определението по чл. 282 ГПК му забранява да извършва действия, включително да вдига наложени запори, но такова задължение е породило решението по чл. 435 ГПК; 2) законът го задължава с поканата за доброволно изпълнение да наложи поисканите от взискателя обезпечителни мерки, когато са за секвестируемо имущество на длъжника, и не предвижда възможност да остойностява всички активи на длъжника към този или към друг момент, респ. събраните доказателства в производството по иска по чл. 441 ГПК за стойността на активите на длъжника не извежда противоправност; 3) дългът включва не само вземанията по изпълнителния лист, но и непогасените публични задължения и задълженията към обезпечените с особен залог кредитори върху активите, които са били запорирани и по изпълнителното дело - ППС, машини и съоръжения, т.е. към кредиторите с право да се присъединят по образуваното изпълнително дело (чл. 458 и чл. 459 ГПК); 4) съдът неправилно е приел да е налице явна несъразмерност, основавайки се на факти след разпореждането от 29.10.2020 г. – напр. заличения особен залог и погасените публични задължения след удостоверението по чл. 191 ДОПК, и е бил длъжен да изясни какво точно и кога третите задължени лица са превели по специалната сметка – това се установявало от необсъдено от първата инстанция заключение, като част от преводите са в по-ниски размери от заявените с исковата молба, и 5) релевантни за преценката за съразмерност са само преводите, извършени до възражението от 09.10.2020 г. Обобщението в жалбата на ответника е, че с първоинстанционното решение не са разгледани част от въведените възражения, не са обсъдени събрани доказателства за релевантни факти и е неправилна преценката за обезщетимата вреда.

В жалбата срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение ищецът се е оплакал, че претенцията за лихви върху главницата не постига забранен от закона анатоцизъм, а е за изтекли законни лихви върху сформираното обезщетение.

При тези оплаквания в жалбите и изразени становища в отговорите на жалбите страните са поддържали всички направени доводи, възражения и реплики по предявения иск.

За да потвърди първоинстанционното решение в осъдителната част, въззивният съд е приел, че по възражението на длъжника от 09.10.2020 г. ЧСИ е бил длъжен да съобрази, че при паричната гаранция за спряното по определението по чл. 282 ГПК – за сумата 388 508.72 лв., превода от „Райфайзенбанк“ АД - за сумата 119 844.15 лв. и превода от „Уникредит Булбанк“ АД - за сумата 39 988.65 лв. по специалната сметка на ЧСИ общата сума 548 190.64 лв. е достатъчна, за да удовлетвори дълга по изпълнителния лист, включително разноски и лихви след поканата за доброволно изпълнение. Заключил е, че с разпореждането от 29.10.2020 г. ЧСИ е имал задължение да вдигне другите наложени по изпълнителното дело запори. Няма произнасяне по възражението, че определението по чл. 282 ГПК забранява на ЧСИ да вдигне обезпечителните мерки дори когато са несъразмерни. В обосноваване незаконността на отказа от 29.10.2020 г. въззивният съд е добавил, че длъжникът няма други висящи изпълнителни дела, на 25.09.2020 г. е декларирал пред НАП приходи в размер на 4 962 645.42 лв., залогът на търговското му предприятие е бил заличен на 13.11.2020 г. и „не е налице конкуренция между кредитори на дружеството-длъжник“. Решението не изяснява как тези факти се съотнасят към възраженията на ЧСИ, че с разпореждането от 29.10.2020 г. е бил длъжен и е съобразил дълга по изпълнителния лист, но и публичните вземания на държавата по удостоверението по чл. 191, ал. 4 ГПК и на обезпечените кредитори – всичките с право на присъединяване по изпълнителното дело, че релевантният момент за преценката за съразмерност е 29.10.2020 г., когато е постановил отказа. Въпреки оплакванията в жалбата от ответника и въззивният съд не се е произнесъл по възражението, че към момента на запорите, а и към отказа от 29.10.2020 г. ЧСИ е нямал задължение да остойностява всички активи на длъжника, а са неотносими събраните в исковото производство доказателства за пазарната им стойност, според които имущественото му състояние е оценено като многократно надхвърлящо дълга. Въззивният съд е добавил, че „законосъобразно и обосновано“ първостепенният съд е намерил законните лихви върху постъпленията по сметката на ЧСИ, сформиращи главницата, да представляват дължимото обезщетение. По жалбата от ищеца е присъдил и законни лихви върху обезщетението след предявяването на иска. Не се е произнесъл по възраженията, че част от преводите от третите задължени лица не са извършени в заявените с исковата молба размери, а техният различен размер е установим чрез заключението, по оплакването, че релевантният момент на дължимата преценка по чл. 442а ГПК е към 29.10.2020 г. и основаните на определението по чл. 282 ГПК.

При тази специфика на делото и мотиви на въззивното решение, основателни са оплакванията в касационната жалба. За извода е достатъчен начинът, по който въззивният съд е упражнил правомощията по чл. 271, ал. 1 ГПК - в противоречие с проведеното казуално тълкуване с отговорите на въпросите. Настоящият състав е длъжен да отмени решението и да реши спора по чл. 441 ГПК. Касационните основания не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия.

Изп.д. № 20209180400289 е образувано пред ЧСИ Т. В. по изпълнителен лист, издаден на 08.09.2020 г. по невлязло в сила решение № 26003/02.09.2020 г. по в.т.д. № 237/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, удостоверяващ право на принудително изпълнение на взискателя „Хефест“ ООД с длъжник „Дюлгер“ ООД за следните суми: 18 614.73 лв. – главница; 5 543.78 лв. – законни лихви върху главницата в периода 15.04.2014 г. – 19.03.2017 г.; 279 291.81 лв. – друга главница; 85 130.40 лв. – законни лихви върху тази главница в периода 20.03.2014 г. – 19.03.2017 г. и за законните лихви върху двете главници след 19.03.2017 г.

С поканата за доброволно изпълнение от 23.09.2020 г., връчена на длъжника на 30.09.2020 г., ЧСИ определя дълга съобразно удостовереното в листа право на принудително изпълнение: 388 580.72 лв. – неолихвяеми суми; 99 786.38 лв. – изтекли законни лихви върху двете главници в периода 19.03.2017 г. - 23.09.2020 г.; 814.86 лв. – внесени авансови такси и 15 742.74 лв. – такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, и уведомява длъжника, че е наложил запори на вземанията му по сметки в „Банка ДСК“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД и „Райфайзенбанк/Бъргарния“ ЕАД, по договори с [община], МОН, [община], [община], ППС и машини и съоръжения.

Първата преценка за съразмерност на изпълнението ЧСИ е бил длъжен да извърши още към етапа на поканата. Към 23.09.2020 г. дългът по изпълнителния лист е около 490 000 лв., включително внесените авансови такси и без таксата по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, която на този етап не се дължи. Тя е за проведено, не за подготвено принудително изпълнение. Извършената първа преценка за съразмерност е законосъобразна. На този етап за ЧСИ е неясно дали длъжникът има изискуемо вземане срещу третите задължени лица и дали те ще извършат преводи по специалната му сметка (чл. 508 ГПК). При значителния размер на дълга съответни на обезпечителната нужда са наложените запори на вземания, ППС, машини и съоръжения на длъжника.

На 29.09.2020 г. по изпълнителното дело постъпва удостоверение по чл. 191 ДОПК, засвидетелстващо непогасени публични задължения на длъжника за сумата 18 916.17 лв. и правото на държавата да се присъедини (чл. 458 ГПК).

С определение № 372/01.10.2020 г. по ч.т.д. № 1759/2020 г. ВКС, II-ро ТО спира изпълнението на невлязлото в сила решение след внесена парична гаранция 388 508.72 лв. по специалната сметка на ВКС. С постановление от 07.10.2020 г. ЧСИ констатира настъпилото спиране (чл. 432, ал. 1, т. 4 ГПК).

На 07.10.2020 г. „Райфайзенбанк/България“ превежда по сметка на ЧСИ сумата 119 844.15 лв.

На 09.10.2020 г длъжникът възразява, че изпълнението е несъразмерно, изразява становище, че внесеното от длъжника за определението по чл. 282 ГПК и преводът от „Райфайзенбанк/България“ АД са достатъчни, за да погасят дълга, и иска ЧСИ да вдигне запорите на вземанията, по които няма преводи от третите задължени лица. Представя справка, според която балансовата стойност на активите в търговското му предприятие е 8 615 911.34 лв., а балансовата стойност на активите, предмет на наложените от ЧСИ запори, и общата стойност на вземанията, предмет на другите запори, е 2 546 059.92 лв.

Взискателят „Хефест“ ООД е възразил, че възражението по чл. 442а, ал. 2 ГПК е неоснователно, като е твърдял, че запорираните ППС, машини е съоръжения са част от търговското предприятие на длъжника, което е предмет на вписан особени залог, а „Хефест“ ООД е хирографарен кредитор, и общият размер на кредитори с право на присъединяване и привилегии по изпълнителното дело е над 5 000 000 лв.

С разпореждане от 29.10.2020 г. ЧСИ Т. В. отхвърля възражението с мотиви, че единственото постъпление по изпълнителното дело е преводът от 119 844.15 лв. – сума, крайно недостатъчна, за да удовлетвори дълга; освобождаването на паричната гаранция от сметката на ВКС и превеждането й по сметка на ЧСИ, е бъдещо несигурно събитие; от справка в регистъра на особените залози, съпоставена със справката към възражението, е установил, че запорираните ППС, машини и съоръжения са част от търговското предприятие на длъжника, което е предмет на особен залог, а обезпеченият кредитор също се ползва с право на присъединяване и привилегия, и длъжникът има значителни по размер задължения към други кредитори по вписани особени залози.

Отказът е законосъобразен, като съображенията за това не произтичат от определението по чл. 282 ГПК, с което изпълнението е спряно и което е било представено на ЧСИ. И в етап на спряно изпълнение обезпечителните мерки ограничават правната сфера на длъжника, но извършената преценка на съдебния изпълнител за съразмерност е законосъобразна по резултат. Представените към възражението по чл. 442а, ал. 2 ГПК доказателства установяват активи на длъжника, включени в търговското му предприятие, а тяхната балансова или пазарна стойност, е ирелевантна за преценката за съразмерност. Не богатството на длъжника, респ. секвестируемите му притежания, а обслужената нужда от наложените обезпечителни мерки има значение. Към 29.10.2020 г. единствената сума, постъпила по сметката на ЧСИ, е 119 844.15 лв. Тя е крайно недостатъчна, за да удовлетвори дълга, възлизащ на около 490 000 лв. – вземанията по изпълнителния лист, включително разноски по изпълнението, както и публичните вземания, възлизащи на сума от около 19 000 лв., за които държавата е присъединен по право кредитор. Основната функция на паричната гаранция, която длъжникът внася за определението по чл. 282 ГПК, е на предварително обезпечение на бъдещ иск за вреди от последваща материална незаконосъобразност, която е установима с крайния акт на ВКС по обжалваното въззивно решение. Към 29.10.2020 г. не е постановен краен съдебен акт. Следователно възможността съдебният изпълнител да поиска и получи сумата, внесена като парична гаранция по сметката на ВКС, е бъдещо несигурно събитие към 29.10.2020 г. Към този момент за търговското предприятие, което включва активи, предмет на наложения от съдебния изпълнител запор, е вписан първи по ред особен залог за вземане 2 200 000 лв. в полза на „Чечосан“ ЕООД, т.е. и този кредитор е с право на присъединяване по изпълнителното дело и привилегия (чл. 459 ГПК и чл. 136 ЗЗД), а първоначалният взискател е хирографарен. Аргумент за несъразмерност, респ. за незаконност на отказа от 29.10.2020 г. не произтича и от решението по чл. 435 ГПК по гр.д. № 12/27.01.2021 г. по гр.д. № 539/2020 г. на Окръжен съд – Смолян. С решението е отменен отказът от 29.10.2020 г. То е задължително за ЧСИ, но не и за съда по чл. 441 ГПК. Поради това е ненужно да се обсъждат и изложените в това решение мотиви, които се основават на обстоятелства, настъпили след разпореждането от 29.10.2020 г. Дължимата преценка съдът по чл. 435 ГПК извършва според релевантните обстоятелства към момента на обжалвания акт на съдебния изпълнител (действие или бездействие).

Към жалбата от 16.11.2020 г., по която е постановено решението по чл. 435 ГПК, длъжникът е представил електронно заявление за заличаване на вписания залог на търговското предприятие със съгласието на обезпечения кредитор; справка, че е платил публичните си задължения; справка от КЧСИ, че срещу него няма други изпълнителни дела; извлечение от партидата на длъжника в Агенцията по вписванията, че е собственик на много недвижими имоти, и справка от БНБ, че по банкови кредити дължи 26 230.52 лв. и своевременно ги обслужва.

При администрирането на жалбата ЧСИ Т. В. не е приел за необходимо да обективира в нарочен акт новата преценка, че съразмерността на изпълнението продължава да е спазена. Към момента на действията по чл. 436, ал. 2 – ал. 4 ГПК публичните задължения са платени и особеният залог на търговското предприятие е заличен, а възможността за присъединяване на държавата и на „Чечосан“ ЕООД е отпаднала, но единственото друго постъпление по сметка на ЧСИ е сумата 150.88 лв. – превод от 19.10.2020 г. на „Банка ДСК“ ЕАД. Постъпленията продължават да са в общ размер, непокриващ и половината от дълга. Определението по чл. 282 ГПК не е отменено, респ. заложената сума продължава да е по сметка на ВКС и обслужва функцията на обезпечение на бъдещ иск. След заличаването на вписания особен залог, наложените от ЧСИ запори на ППС, машини и съоръжения обслужва единствено дълга по изпълнителния лист, а според изготвената от длъжника и представена към възражението справка общата стойност на имуществото, предмет на всички запори, е 2 546 059.92 лв. Справката е по балансова стойност и включва всички вземания на длъжника по другите наложени запори. Към извършваните действия по чл. 436, ал. 2 – ал. 4 ГПК обаче по сметката на ЧСИ няма други постъпления освен двете в общия размер, непокриващ и половината от дълга. Богатството на длъжника – останалите, незапорирани активи от освободеното от особен залог търговско предприятие, и притежавани недвижими имоти по справката от Агенцията по вписванията, са без значение за преценката за съразмерност. Върху тези активи ЧСИ не е налагал обезпечителни мерки. Без значение е също, че срещу длъжника няма други изпълнителни дела – така справката от КЧСИ. Без значение е и това, че обслужва задължения към други кредитори – така справката от БНБ. Провежданото от ЧСИ изпълнение е индивидуално, а на универсално. От значение за критериите по чл. 442а, ал. 1 ГПК е поведението на длъжника, преценено според възможността дълга по конкретното изпълнително дело да остане неудовлетворен. Крайният извод е, че към извършените действия по чл. 436, ал. 2 – 4 ГПК от ЧСИ има известна несъразмерност на изпълнението, която обаче законът допуска.

Зачитайки задължителното действие на решението по чл. 435 ГПК за ЧСИ и при дадени указания с отмяната на отказа от 29.10.2020 г. „да приложи незабавно правните последици на определението по чл. 282 ГПК на ВКС за спиране на изпълнението на невлязлото в сила решение“ ЧСИ вдига наложените запори по изп.д. № 20209180400289 с изключение на тези на вземанията по сметки на длъжника в „Райфайзенбанк/България“ АД, „Банка ДСК“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД и по договора с МОН. Така за удовлетворяване на дълга по изпълнителния лист към 10.09.2024 г. – датата на приключеното съдебно дирене пред втората инстанция, която е релевантният момент и за решаването на спора от касационната инстанция, са следните постъпления по сметка на ЧСИ: 196 497.44 лв. – превод на „Райфайзенбанк/България“ АД от 07.10.2020 г., 1 742.41 лв. – превод на „УниКредит Булбанк“ АД от 11.12.2020 г. и 21 473.53 лв. – превод на „Електроразпределение юг“ ЕАД от 31.01.2021 г. Ненужно е обаче настоящият състав да изследва дали последно извършената от ЧСИ преценка за съразмерност – с вдигнатите запори след решението по чл. 435 ГПК, отговаря на критериите, изяснени с дадените отговори. Не е налице друг елемент на състава по чл. 441 ГПК – обезщетима вреда. Механизмът, по който длъжникът определя вредата, за която претендира обезщетението, – законните лихви върху така сформираните главници от момента на извършените преводи до 16.05.2020 г., е необезщетима. Аргументите за това настоящият състав също изложи с дадения отговор. Излишно е да ги повтаря.

При този изход и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ответника са направените по делото разноски, които според списъка по чл. 80 ГПК възлизат на сумата 3 418.18 евро (равностойни на 6 685.38 лв.).

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 197/09.10.2024 г. по в.гр.д. № 195/2024 г. на Окръжен съд – Смолян.

ОТХВЪРЛЯ исковете с правна квалификация чл. 441 ГПК, предявени от „Дюлгер“ ООД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 3, ЕИК [ЕИК], срещу Т. С. В. ЕГН [ЕГН], частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд – Смолян с адрес на кантората [населено място], [улица], ет. 1, офис 2, за следните суми:

· 677.45 лв. – обезщетение за вреди от запор по изп.д. № 289/2020 г. на вземане на „Дюлгер“ ООД с длъжник Министерство на образованието и науката по данъчна фактура № ***/10.11.2020 г., изразени в законните лихви в периода 10.12.2020 г. - 16.05.2021 г. върху сумата 14 750.86 лв., преведена по специалната сметка на ЧСИ;

· 3 604.65 лв. – обезщетение за вреди от запор по изп.д. № 289/2020 г. на вземане на „Дюлгер“ ООД с длъжник МОН по данъчна фактура № ***/25.11.2020 г., изразени в законните лихви в периода 25.12.2020 г. - 01.03.2021 г. върху сумата 193 666.97 лв., преведена по специалната сметка;

· 586.78 лв. - обезщетение за вреди от запор по изп.д. № 289/2020 г. на вземане на „Дюлгер“ ООД с длъжник МОН по данъчна фактура № ***/25.11.2020 г., изразени в законните лихви в периода 25.12.2020 г. - 01.03.2021 г. върху сумата 31 526.08 лв., преведена по специалната сметка;

· 1 742.41 лв. – обезщетение за вреди от запор по изп.д. № 289/2020 г. по банковата сметка на „Дюлгер“ ООД в „Уникредит Булбанк“ АД, изразени в законните лихви в периода 11.12.2020 г.-01.03.2021 г. върху сумата 40 179.49 лв., преведена по специалната сметка и

· 632.33 лв. – обезщетение за вреди от запор по изп.д. № 289/2020 г. на вземане на „Дюлгер“ ООД с длъжник „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по данъчна фактура №***/31.01.2021 г., изразени в законните лихви в периода 31.01.2021 г. - 16.05.2021 г. върху сумата 21 473.54 лв., преведена по специалната сметка.

ОСЪЖДА „Дюлгер“ ООД да заплати на Т. С. В. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3 418,18 евро – разноските по делото.

Решението е при участие на Застрахователно дружество „Лев Инс“ АД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] ЕИК [ЕИК], помагач на ответника Т. С. В..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.