Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 08 Декември 2022

Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение поради липса на нови доказателства

Решение №462/2022 · Върховен касационен съд · 08 Декември 2022

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Молителите искат отмяна на влязло в сила решение, с което е отхвърлен техен иск за обезщетение за преминаване през имота им. Те представят ново писмо от общината, за което твърдят, че е съществено ново доказателство. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение, тъй като фактите са били известни и не е имало пречка документът да бъде представен още по време на първоначалното дело.

Какво приема съдът

Отмяна на влязло в сила съдебно решение не може да бъде допусната, когато страната неоснователно е бездействала и не се е снабдила с доказателствата навреме, макар съществуването им да ѝ е било известно.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на влязло в сила решениенови писмени доказателстваобезщетение за преминаванепроцесуално бездействиенеоснователно обогатяване

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 462
гр. София, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Василка Илиева
Членове: Борис Илиев
Ерик Василев

при участието на секретаря Ани Ил. Давидова

като разгледа докладваното от Ерик Василев Касационно гражданско дело № 20228002103638 по описа за 2022 година

Производство по чл.307, ал.2 ГПК.

Образувано по молба вх.№ 269221/20.07.2022 г., С. Б. Й. и Н. С. Й., двамата чрез адвокат А. П. от АК Пловдив, с която на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК се иска отмяна на влязло в сила решение № 1992 от 19.06.2017 г. по гр.д.№ 132/2016 г. на Районен съд Пловдив, което е потвърдено с решение № 261003/30.11.2021 г. по гр.д.№ 2226/2017 г. на Окръжен съд Пловдив и е отхвърлен иск на С. Б. Й. и Н. С. Й. по чл.422 ГПК, във вр.с чл.59 ЗЗД, да се признае съществуване на вземането им против М. Т. А. - Г. и Д. А. Г., за сумата 5 лева, като обезщетение за преминаване през собствения им имот с идентификатор **** по КККР на [населено място], за периода 01.11.2010 г. - 01.05.2011 г., ведно със законната лихва от 06.11.2015 г. до изплащането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14680/2015 г. на РС Пловдив.
Молителката се позовава на ново писмено доказателство - писмо от [община]-район „Ю." от 20.04.2022 г., което счита, че е от съществено значение за делото и основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
От М. Т. А.- Г. и Д. А. Г., двамата чрез адвокат С. Л., е подаден писмен отговор, в който оспорват молбата за отмяна и твърдят, че е неоснователна, тъй като представеното писменото доказателство не е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а новосъздадено, още повече, че обстоятелството, което се установява в него /липса на инициирана процедура за прокарване на временен път или право на преминаване от заинтересовани собственици/ е било известно на молителите още при разрешаване на строителството в съответствие с предвижданията по архитектурния проект. Отделно се твърди, че доводите за процесуални нарушения на съда при разпределяне на тежестта на доказване за правнорелевантните факти, не е основание за отмяна по реда на чл.303 ГПК, поради което искат отхвърляне на молбата за отмяна на влязлото в сила решение и присъждане на направените в производството разноски.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че молбата за отмяна е подадена в срок, поради което е редовна и допустима, но по същество е неоснователна.
Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК , заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новите писмени доказателства следва да установяват релевантни за правния спор факти и обстоятелства, които да не са били включени в доказателствения материал по делото, но без да са новосъздадени, т.е. писменият документ да съдържа информация от такова естество, че ако е приет в инстанцията по същество,съдът въз основа на него да може да формира различни фактически и правни изводи в решението, чиято отмяна се иска. В случая, представеното писмо на [община]-район „Ю." от 20.04.2022 г. не е прието по делото, приключило с влязлото в сила съдебно решение, но то не е ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1, пр.2 ГПК, тъй като обстоятелствата, които се установят с него, са съществували още при образуване на заповедното производство по чл.410 ГПК, а за молителите не е имало никаква фактическа или правна пречка да искат попълване на доказателствения материал по делото с този документ. При липсата на уважителни причини за процесуалното бездействие на страна по делото да се снабди и представи писмено доказателство, за да установи фактите, на които основа своите доводи или възражения, не може да се приеме, че в производството е била проявена нужната процесуална активност за приобщаването му по делото,

При тези съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за неоснователна.
От М. Т. А.- Г. и Д. А. Г., двамата чрез адвокат С. Л., са поискани сторените в производството разноски, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от
26.09.2022 г.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата вх.№ 269221/20.07.2022 г. на С. Б. Й. и Н. С. Й., двамата чрез адвокат А. П. от АК-Пловдив, с която на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК се иска отмяна на влязло в сила решение № 1992 от 19.06.2017 г. по гр.д.№ 132/2016 г. на Районен съд Пловдив, потвърдено с решение № 261003/30.11.2021 г. по гр.д.№ 2226/2017 г. на Окръжен съд Пловдив.

ОСЪЖДА С. Б. Й., ЕГН [ЕГН] и Н. С.

Й., ЕГН [ЕГН], да заплатят на М. Т. А. -Г. и Д. А. Г., двамата чрез адвокат С. Л., разноски в размер на 300 /триста/ лева.

Определението е окончателно.
Председател:
Членове:

1.

2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.