Нищожност на арбитражно решение по спор с потребител

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за отмяна на арбитражно решение * прогласяване на нищожност * потребител

РЕШЕНИЕ
№ 348

гр. София, 15.12.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3-ти СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

при участието на секретаря Ангел Йорданов

като разгледа докладваното от Васил Христакиев търговско дело № 591 по описа за 2025 година,
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 47 и сл. от Закона за арбитража, образувано по искове на Р. А. С. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД искове по чл. 47, ал. 2 и по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗА за отмяна на арбитражно решение.
Ответникът оспорва исковете.
I. По допустимостта.
Исковете са допустими. Предявени са от надлежна страна в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗА, считано от узнаване на арбитражното решение на 28.01.2025 г. съобразно изложените от ищеца твърдения, доколкото не се установява по-ранна дата на връчване или узнаване на решението.
Доколкото арбитражното дело не е приложено към настоящото производство с оглед удостовереното от арбитъра с писмо от 08.04.2025 г. унищожаване на същото, единствените писмени доказателства, свързани с връчването на арбитражното решение, са приложените към гр. д. № 1091/2015 г. на СГС в производството по издаване на изпълнителен лист товарителница № 1051004636725 и издаденото от пощенския оператор удостоверение, съгласно които препис от арбитражното решение е бил изпратен на ищеца на адрес [улица], [населено място] като пратката не е била доставена поради отсъствие на получател.
Не са налице доказателства арбитражното решение да е било изпратено и на втория посочен в процесния договор за кредит, и следователно известен както на настоящия ответник, ищец в арбитражното производство, така и на арбитражния съд, адрес на ищеца в [населено място].
Горните обстоятелства обосновават извод за неизпълнение от страна на арбитражния съд на задължението по чл. 32, ал. 1 ЗА (ред. в сила 2014 г. към момента на постановяване на арбитражното решение и опита за връчване). Тази норма предвижда като условие за прилагане на фингираното връчване на уведомленията в арбитражното производство невъзможността да бъдат намерени седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или адресът на получателя след старателно издирване. В случая неизпълнението на задължението по чл. 32, ал. 1 ЗМТА с оглед липсата на опит за връчване и на втория известен по арбитражното дело адрес съставлява пречка да се приложи фикцията за уведомяване и решението да се счете за редовно връчено.
Неоснователно е и позоваването на ответника на настъпило още през 2015 г. узнаване на арбитражното решение с връчването на покана за доброволно изпълнение в рамките на образуваното изп. д. № [ЕГН]. Установява се, че по това изпълнително дело поканата за доброволно изпълнение е била изпратена до ищеца на регистрирания постоянен и настоящ адрес по пощата и според приложеното известие за доставяне е била връчена лично на 14.05.2015 г. Съгласно неоспореното заключение на назначената в настоящото производство почеркова експертиза обаче подписът за получател в известието за доставяне не е положен от ищеца, поради което следва да се приеме, че не е налице редовно връчване на поканата, оттук и узнаване на арбитражното решение.
II. По същество.
Няма спор, че в качеството си на физическо лице, ищецът има качеството на качеството на потребител на финансови услуги по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Липсват и данни договорът за кредит, във връзка с който е постановено атакуваното арбитражно решение, да е бил сключен от ищеца в рамките на търговска или професионална дейност.
По силата на § 6, ал. 2 ЗИДГПК (ДВ, бр. 8/2017 г.) производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е и спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал. 1 ЗЗП, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл. 19, ал.1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж, ако производството пред него е висящо. Съгласно действащата разпоредба на чл. 47, ал. 2, т. 3 ЗА арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.
В производството по чл. 48, ал. 1 ЗМТА въпросът за валидността на арбитражното решение е процесуалноправен, следователно разрешаването му следва да е основано на действащата нормативна уредба, която посредством редакциите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2 ЗМТА изрично регламентира забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж и прогласява нищожността на поставените по тях арбитражни решения.
С влизане в сила на ЗИДГПК (ДВ, бр. 8/2017 г.) - § 6, ал. 2, производствата по неарбитрируеми - потребителски спорове се прекратяват и по тях е не може да бъде постановено арбитражно решение. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС след тази законодателна промяна, това правило се прилага и по отношение на онези арбитражни решения по аналогични спорове, които са предмет на иск за отмяна, предявен в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗА, по които ВКС не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния закон или по-късно.
Според даденото от Конституционния съд тълкуване в т. 3 по конст. дело № 15/2002 г., защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл. 47 ЗА е следващият факултативен стадий. Заварените производства, намиращи се в първия стадий подлежат на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора (чл. 19, ал. 1 ГПК вр. § 6, ал. 2 ЗИДГПК, ДВ, бр. 8/2017 г.). Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение и това е заварено производство, следва ВКС да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем – потребителски - спор, тъй като, след като констатира нищожността на такова решение, ВКС не би могъл нито да го отмени, нито респективно да остави молбата за отмяна без уважение.
По изложените по-горе съображения следва да бъде обявена нищожността на оспореното арбитражно решение на основание чл. 47, ал. 2 ЗА, като евентуалните основания по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗА не следва да се разглеждат.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно направеното искане с представения списък по чл. 80 ГПК ответникът дължи на ищеца направените за настоящото производство разноски в размер на 2190,67 лв.
С тези мотиви съдът РЕШИ:
Обявява за нищожно на основание чл. 47, ал. 2 от Закона за арбитража арбитражно решение № 1134/16.10.2014 г. по арб. д. № 1134/2014 г. на арбитър Б. Г., [населено място].

Осъжда „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Р. А. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. Видин, [улица], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 2190,67 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................