Връщане на делото за преразглеждане поради противоречиви мотиви при причинена смърт

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство по непредпазливост * неизяснена фактическа обстановка * неизяснени обстоятелства от предмета на доказване * неизяснен механизъм на увреждане * липса на анализ и съпоставка на доказателства * липса на мотиви * противоречиви доказателства * противоречие в доказателствена съвкупност * противоречие в мотивите на оправдателна присъда * противоречие между диспозитив и мотиви на присъда * противоречие между мотиви и диспозитив на съдебен акт

Р Е Ш Е Н И Е

№ 168
гр.София, 14 март 2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при участието на секретаря Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Кирил Иванов
изслуша докладваното от съдия Вълкова
наказателно дело № 1072/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Силистра и касационна жалба от адвокатите С. М. и М. Б. – повереници на частния обвинител Н. Ю. А. срещу въззивна присъда № 10 от 19.05.2023г. по ВНОХД № 130 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Силистра.
С протеста и допълнителното писмено изложение към него се навеждат доводи относими към касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК - допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, а не само по чл.348, ал.1,т.1 от НПК, както се сочи в допълнението към касационния протест. Това е така, защото наред с оплакването за неправилно постановена оправдателна присъда при събрани достатъчно доказателства за авторството и вината на подсъдимия, прокурорът излага и доводи, които са относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, а именно съществени нарушения на процесуалните правила при доказването, каквито са тези свързани с претендирано нарушение на чл.14, ал.1 НПК и липса на обективно, всестранно и задълбочено изясняване на всички обстоятелства по делото, както и преценка на събраните доказателства в противоречие с правилата на формалната логика. Нарушението на материалния закон се аргументира с несъгласие с тезата на ОС - Силистра, че подсъдимият К. не е придобил качеството на водач по смисъла на чл.106, ал.1 от ЗДвП по отношение на коня П., с който е реализирано ПТП, причинило смъртта на пострадалия О. М.. Според прокурора, въпреки наличието на достатъчно и безспорни доказателства за извършено, както от обективна, така и субективна страна, престъпление по чл. 122, ал.1 от НК, въззивният съд неправилно е оправдал подсъдимия К.. Претендира ВКС да отмени оправдателната присъда на Окръжен съд - Силистра и вместо първоначалното искане в протеста (ВКС да потвърди първоинстанционната присъда, без да връща делото за ново разглеждане), с допълнението към касационния протест се иска връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
В касационната жалба на поверениците на частния обвинител и писменото допълнение към нея се навеждат същите касационни основания по чл.348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, като се твърдят нарушения на чл. 13 и чл. 14 от НПК относно оценката на събраните по делото доказателства, в резултат на които се заявява неправилно приложение на материалния закон. В допълнението към касационната жалба същественото нарушение на процесуалните правила се аргументира с нарушение на изискванията в чл. 339, ал. 3, вр. с чл. 305 от НПК, като се сочи, че съдът не е конкретизирал кои от наличните доказателствени материали са го мотивирали да формулира различно становище от това на първоинстанционния съд. Мотивите на обжалваната присъда се атакуват поради съдържащи се в тях противоречия и взаимно изключващи се тези, които не позволяват да се установи въз основа на кои факти съдът е изградил вътрешното си убеждение, като се акцентира, че съдът е интерпретирал едни и същи доказателства, формулирайки противоречиви изводи. Молят ВКС да отмени обжалваната присъда и да върне делото за повторно разглеждане на въззивната инстанция.
В срока по чл.351, ал.4 от НПК са постъпили подробно мотивирани писмени възражения от защитниците на подсъдимия К. – адвокат В. Л. и преупълномощената от него адвокат С. К., с които оспорват касационния протест и касационната жалба като недопустими и молят да бъдат оставени без разглеждане, а касационното производство прекратено. Алтернативно молят протестът и жалбата да се приемат за неоснователни и атакуваната въззивна присъда да бъде оставена в сила.
Частният обвинител Н. А. не се явява пред ВКС, редовно призована. Явяват се двамата й повереници – адвокатите С. М. и М. Б., които поддържат касационната жалба и писменото допълнение към нея. Изразяват становище за основателност на касационния протест и оспорват писмените възражения на защитниците, поради което молят ВКС да отмени въззивната присъда и да върне делото за ново разглеждане.
Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационния протест и касационната жалба и доводите в допълненията към тях, като счита, че въззивният съд правилно е оправдал подсъдимия, тъй като същият не е нарушил чл.106 от ЗДвП и е направил всичко възможно да сигнализира на превозните средства за този кон на пътя, който е живял в диво състояние и не се е подлагал на възпитание от хората до този момент и затова се е отклонил от другите животни.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият М. К. и защитникът му адвокат В. Л. не се явяват, редовно призовани. Явява се преупълномощеният защитник адвокат С. К., която поддържа доводите за недопустимост, алтернативно за неоснователност на касационния протест и касационната жалба и моли ВКС да прекрати касационното производство или да остави в сила атакуваната въззивна присъда.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
С контролираната понастоящем от ВКС въззивна присъда № 10 от 19.05.2023г. по ВНОХД № 20233400600130/2023г., постановена от Окръжен съд – Силистра, е отменена изцяло присъда № 2 от 23.01.2023 по НОХД № 125/2022 г. на РС – Тутракан, с която подсъдимият М. В. К., род. на ***** г., е признат за виновен по обвинението за престъпление по чл.122, ал.1 от НК, за което е предаден на съд, наложено му е наказание две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три години, през който е постановено да търпи пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и е осъден да плати деловодните разноски, включително направените такива от частния обвинител, като вместо това е постановена нова присъда, с която подсъдимият М. К. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 122, ал.1 от НК, за което е предаден на съд, а именно, че на 15.07.2018г. по път II-49 преди село Старо, обл.Силистра, като не е осигурил безопасното придвижване на воденото от него без повод животно (кон на име П.), съгласно чл.106 от ЗДвП, който кон изскачайки на пътното платно, предизвикал ПТП с движещ се лек автомобил марка „***“, с рег. [рег.номер на МПС] , като по този начин подсъдимият по непредпазливост причинил настъпилата на 29.08.2018г. смърт на водача на автомобила О. Х. М., [дата на раждане]
На основание чл.190, ал.1 от НПК ОС - Силистра е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата.
Касационният протест и касационната жалба са допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок и по отношение на съдебен акт от категорията на посочените в чл.346, т.1 от НПК. Касационният протест е подаден от процесуално легитимирана страна – прокурор, а касационната жалба от адвокати - упълномощени повереници на частния обвинител, които макар да не са самостоятелна страна в процеса по аргумент от чл.253 от НПК, както правилно сочат защитниците, касационната жалба от тях е в срока за обжалване на частния обвинител А.. Видно от приложеното на л.40 от касационното дело съобщение, подписано лично от последната на 16.10.2023 г., с което е била уведомена за предприетото от поверениците й обжалване пред ВКС на въззивната присъда, същата не е възразила нито срещу подадената от тях касационна жалба и писменото допълнение към нея, нито срещу наведените касационни основания и искания, включително за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Поради това и доколкото частният обвинител А., в качеството си на майка на пострадалия, е жертва по смисъла на чл.2, т.1, б.“б“ от Директива 2012/29/ЕС от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, установените в посочения източник на правото на ЕС гаранции за правото й на защита в цялото наказателно производство налагат касационната жалба да бъде приета за допустима, както впрочем е прието в приложените три поредни разпореждания на председателя на трето н.о. на ВКС във връзка с образуване на настоящото касационно дело (вж. л.1, л.53 и л.57).
Несподелими са и възраженията на защитниците за недопустимост на касационния протест поради това, че отправеното в него искане, а именно ВКС да потвърди първоинстанционната осъдителна присъда след като отмени въззивната оправдателна присъда, не е съобразено с правомощията му. Действително искането в частта за окончателно решаване на делото с потвърждаване на първоинстанционната осъдителна присъда е извън установените в НПК правомощия на ВКС, тъй като не попада в изчерпателно изброените в закона (чл.354 от НПК) контролно-отменителни правомощия на касационната инстанция в първо по ред касационно производство, каквото е настоящото. В протеста и подаденото допълнително писмено изложение прокурорът недвусмислено и безпротиворечиво е заявил и аргументирал несъгласието си с отмяната на първоинстанционната осъдителна присъда от въззивния съд, както и с оправдаването на подсъдимия и на това основание, в двата процесуални документа, е направил искане ВКС да отмени въззивната оправдателна присъда. При това положение непрецизността на крайната част от искането в касационния протест, което впоследствие е коригирано с допълнителното писмено изложение към него, без да се променят заявените касационни основания и главното искане за отмяна на въззивната оправдателна присъда поради необходимост от осъждане на подсъдимия за престъплението, предмет на обвинението, не може да изключи допустимостта на касационния протест, както несъстоятелно се сочи от защитниците в писмените възражения и в съдебните прения пред касационната инстанция.
ВКС не приема за основателен и доводът на защитниците, че искането за упражняване на непредвидено в закона правомощие лишава касационния протест от това да е „съответен“ по смисъла на чл.355, ал.3 от НПК и че го прави негоден да преодолее забраната за влошаване положението на подсъдимия, поради което не може да бъде правно основание за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. От значение за преценката за допустимост и съответност по смисъла на посочената разпоредба е, че касационният протест и писменото допълнение към него съдържат съвпадащо и допустимо от процесуалноправна гледна точка главно искане на прокурора да се отмени оправдателната присъда на въззивния съд по съображения, че подсъдимият е извършил престъплението, предмет на обвинението. Следователно не е налице формулирано изцяло ново искане и различна процесуална позиция на прокурора относно доказаността на обвинението срещу подсъдимия К., което да е направено извън срока за подаване на протеста, както считат защитниците. Поради това ВКС намира касационния протест и касационната жалба за допустими.
По същество, преценени общо, което е възможно с оглед наведените в тях сходни доводи и касационни основания във връзка с оценъчната доказателствена дейност на ОС - Силистра, така депозираните протест, жалба и допълненията към тях, изискват приоритетно произнасяне по основателността на наведените оплаквания за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Разгледани на тази плоскост , ВКС ги намира за основателни, макар не по всички изложени в тях доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място, от мотивите на въззивната присъда не става ясно кои от установените от първоинстанционния съд факти въззивният съд е възприел и с кои не е съгласен предвид посоченото, че има „известни резерви“ относно установените от РС – Тутракан фактически положения, без въззивният съд да уточни кои са те и дали касаят факти от предмета на доказване по чл.102, т.1-3 от НПК. Същевременно контролираната инстанция не е посочила кои са фактите от предмета на доказване, които за разлика от първоинстанционния съд не приема за установени и на база на кои доказателствени материали, което не позволява пълноценна касационна проверка. Неяснотата се задълбочава поради посоченото на стр. 3 от мотивите на атакуваната присъда, че първоинстанционният съд е „събрал необходимите доказателства за изясняване предмета на обвинението“. Като се остави настрана, че предметът на обвинението се изяснява от рамките на обвинителния акт, който предопределя предмета на доказване, а не от доказателствата (чл.104 от НПК), въззивният съд е оправдал подсъдимия без да изложи ясно позицията си по съществени факти от предмета на доказване по чл.102, т.1 от НПК, а именно: знаел ли е подсъдимият, че конят П. го следва, движейки се зад него и другите два коня преди ПТП; направлявал ли е подсъдимият движението на коня П., чрез воденето на другите два коня; в коя част на пътя и на какво разстояние от подсъдимия се е движел конят П., включително към момента, в който подсъдимият просветнал с фенерче на приближаващия го лек автомобил; къде се е движел подсъдимият, съответно къде се е движел конят П. и другите два коня, както и какво е било разстоянието между тях. Налице са противоречиви данни за разстоянието между подсъдимия и коня П., както и не е изяснено знаел ли е подсъдимият за появата на коня П. на пътното платно преди да просветне с фенерчето си на приближаващия лек автомобил или е узнал това обстоятелство в момент, в който обективно не е могъл да предотврати ПТП с управлявания от пострадалия лек автомобил поради внезапната поява на коня на пътното платно. Тези факти са от съществено значение за правилната преценка бил ли е подсъдимият водач по смисъла на чл.106, ал.1 от ЗДвП, с която норма и по-конкретно с неизпълнението на установеното в нея задължение за водачите на животни непрекъснато да ги направляват, така че да не създават пречки и опасности за движението и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя, е обвързано обвинението, както и за преценката за вината на дееца, без която не може да се направи правилен правен извод за наличие или не на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Въззивният съд не е изложил конкретни мотиви и не е направил ясно разграничение между това съзнавал ли е подсъдимият К., че води/направлява посоката на движение на коня П. преди ПТП, който е фактически въпрос и бил ли е подсъдимият лице от кръга на „водачите….на животни“ по чл.106, ал.1 от ЗДвП, който е въпрос на правоприлагане.
В прочетените обяснения на подсъдимия на основание чл.279, ал.1, т.4 от НПК поради отказ да даде обяснения пред втория първоинстанционен съдебен състав (вж. л.133 от НОХД № 125/2022 г. и л.144, т.1 от НОХД № 237/2019 г., двете дела по описа на РС – Тутракан) подсъдимият е заявил, че се е намирал на банкета в „уширението“ към базата, а не на пътното платно и на разстояние 130 -140 метра от коня П., който възприел едва, когато идващият лек автомобил го осветил с фаровете си. В показанията на свидетеля очевидец Б. Т. конят, с който се е ударил управляваният от пострадалия лек автомобил, се е движел по средата на главния път, на многократно по-малко разстояние, а именно около 30-40 метра от подсъдимия и водения от него на повод друг кон. Без категоричното установяване или неустановяване на посочените факти, включително чрез отстраняване на противоречията в доказателствените материали по реда на чл.305, ал.3 от НПК относно тези факти, както и без изследване на въпроса имало ли е друг алтернативен път, по който подсъдимият е могъл да прибере коня П. в базата, отрицателният извод на въззивния съд, че подсъдимият не е бил адресат на задължението по чл.106, ал.1 от ЗДвП, защото не е водил коня П., ерго не е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.122, ал.1 от НК поради наличие на случайно деяние, се явява преждевременен и не може нито да бъде споделен, нито отречен от настоящата инстанция. Налице е липса на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото в нарушение на чл.14 от НПК и от друга страна не са преодолени по реда на чл.305, ал.3 от НПК противоречията в доказателствените материали относно съществени за предмета на доказване факти. Съобразяването на установения в чл.305, ал.3 от НПК ред за мотивиране на въззивния съдебен акт при оценъчната доказателствена дейност на съда е задължително поради императивния характер на посочената процесуална разпоредба и препращането в чл.339, ал.3 от НПК към нея в случаи на постановяване на нова въззивна присъда при противоречиви доказателствени материали, какъвто е случаят.
Основателни са и оплакванията на поверениците на частния обвинител за допуснати противоречия в изложеното на стр.5 от мотивите на проверяваната въззивна присъда относно основния правен въпрос: бил ли е подсъдимият водач по смисъла на чл.106, ал.1 от ЗДвП по отношение на коня, с който е реализирано ПТП, причинило смъртта на пострадалия водач на МПС. В мотивите на оспорената въззивна присъда окръжният съд първоначално е посочил, че приема за правилно приетото от първоинстанционния съд, че в случая е приложим глаголът „водя“ щом процесното животно се е движило след подсъдимия и водените от него два коня. Нещо повече. Въззивният съд е приел за „установено безспорно“ обстоятелството, че подсъдимият е водил и този кон. Същевременно на същата страница, три абзаца по-надолу, въззивният съд е приел, че подсъдимият К. е бил водач единствено по отношение на другите два коня, които водил на повод и изрично посочил, че не е бил водач по отношение на коня П..
Основателно е и оплакването на поверениците, че поради противоречие в мотивите на въззивния съд относно приетата на стр.6 невъзможност подсъдимият да влияе върху поведението на коня и едновременно установеното, че е повел другите два коня, за да привлече коня П., неубедителни са съображенията за възприетата защитна теза, че подсъдимият не е могъл да направлява коня П.. В тази връзка от мотивите на въззивната присъда не става ясно какво е установил въззивният съд - дали конят П. е доведен на мястото на произшествието с усилията на подсъдимия посредством другите две животни или се е появил внезапно, което също е важно за преценката за обективна и субективна съставомерност на деянието, съответно за случайно деяние по чл.15 от НК. ВКС констатира неяснота в мотивите и относно субективната страна на деянието. На стр.4 от мотивите на въззивната присъда е приел, че подсъдимият не е осъществил от субективна страна състава на престъплението по чл.122, ал.1 от НК, а на стр.10 е посочил, че след като деянието е несъставомерно от обективна страна е безпредметно да се обсъжда субективната му страна (вж. л.42 и л.45 от ВНОХ Д №130/2023 г. на ОС – Силистра).
Без съмнение, движението на животното нощно време на главен път, като безспорно установено обстоятелство от двете предходни съдебни инстанции, е представлявало опасност за движението, но отговорността на подсъдимия е в зависимост от отговорите на посочените по - горе неизяснени въпроси и неотстранени противоречия, включително относно разстоянието, на което се е намирал конят П. зад подсъдимия, както и съществувала ли е обективна възможност за дееца да изведе животното извън обхвата на пътя преди ПТП или изначално да го поведе по друг възможен (алтернативен) маршрут предвид знанието му за особения нрав на коня и по този начин да предотврати настъпването на вредоносния резултат. В тази връзка с допълненията към касационния протест и касационната жалба са развити съображения и повдигнати въпроси, които са били поставени и пред въззивната инстанция и на които не е даден убедителен отговор в проверявания съдебен акт.
Основателно е и оплакването на поверениците на частния обвинител, че част от оправдателните изводи на въззивния съд, изложени на стр. 7 от въззивната присъда, почиват на предположения и поставят под съмнение невинността на оправдания, като например какво вероятно би станало, ако подсъдимият предприеме някакви фактически действия за отстраняване на коня като препятствие на пътното платно и какво би било предполагаемото поведение на коня предвид нрава му и дивия начин на живот, който е водил преди това на острова, на който е живял, което е недопустимо, включително това да е основание за постановяване на оправдателна присъда (вж. чл.305, ал.7 от НПК).
Ето защо, ВКС намира, че доказателствената дейност на въззивния съд и мотивирането на протестираната присъда не отговарят на посочените изисквания, регламентирани в разпоредбите на чл.13, чл.14, чл.339 и чл.305, ал.3 и ал.7 от НПК, поради което е налице процесуално нарушение от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т.2 от НПК, предпоставящо претендираното в протеста и жалбата касационно (отменително) основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и налагащо атакуваната по касационен ред въззивна присъда да бъде отменена и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане.
Впрочем отменително основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е налице и само поради това, че изводите по фактите не се основават на цялостно изясняване на обстоятелствата по чл.102 НПК, посредством всички възможни и необходими доказателства. При доказано знание от страна на подсъдимия, че конят П. го е следвал, ключово значение по делото ще има изследването на въпроса имало ли е друг път, по който подсъдимият е могъл да прибере избягалото животно и по този начин да изключи опасността от възникване на ПТП.
Възраженията за неправилно приложение на материалния закон следва да получат убедителен отговор при новото разглеждане на делото, тъй като допуснатите съществени процесуални нарушения в аналитичната доказателствена дейност на въззивния съд се явяват пречка за тяхното обсъждане от този състав на касационната инстанция.
Предвид гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.5 и чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 10 от 19.05.2023 г., постановена по ВНОХД № 20233400600130/2023 г. на Окръжен съд – Силистра и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание по чл.327 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :