Отмяна на съдебно решение поради ненадлежно призоваване на лице в чужбина

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 49

гр. София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове: Даниела Стоянова

Таня Орешарова

при участието на секретаря Иванка П. Палашева

като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20248002104245 по описа за 2024 година

Производството е по чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК.
Образувано е по молбата на Ж. Н. А., подадена чрез адвокат Ш., за отмяна на влязлото в сила решение на Районен съд Добрич № 483 от 27.05.2022г., постановено по гр. д. № 2561/2021г.
В молбата, като основание за отмяна се сочи чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК. Молителката поддържа, че поради допуснати съществени нарушения при приложение на нормите на чл.47 и чл.48 ГПК е била лишена от възможност да участва в делото и да се защити адекватно в процеса, защото въпреки наличните по делото данни, че трайно от години живее и работи в Кралство Испания, съдът не е положил усилия да установи адреса й, провел е съдебно заседание без нейно участие, само с участието на служебно назначения й служебен защитник, с когото няма връзка, и е постановил решението си. Счита, че съдът е допуснал процесуални нарушения и не е приложил точно закона, според който като страна в процеса има правото да бъде надлежно призована, да организира защитата си и да ангажира доказателства, като по този начин е нарушено правото й на защита и е била ограничена възможността й да изложи своите аргументи по спора и да защити интересите си.
В открито съдебно заседание чрез адвокат Ш. поддържа молбата за отмяна.
Ответникът - Ж. О. К., в подаден чрез адв. П. от ДАК писмен отговор, взема становище за неоснователност на молбата. Не се явява и не изпраща представител в откритото съдебно заседание. От ответника по молбата за отмяна е постъпила писмена защита, подадена чрез адв.П., с която се релевира искане молбата за отмяна да бъде оставена без уважение.
Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото, намира следното:
Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая молителят се позовава на чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК.
Основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 пр.1 е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството – ако не са спазени изискванията за размяна на съдебни книжа, невръчен препис от искова молба, провеждане на съдебно заседание въпреки нередовна процедура по призоваването и др. В случая видно от молбата за отмяна като такова нарушение на правилата се сочи обстоятелството, че въпреки наличието на достатъчно данни, че молителят – ответник в исковото производство, живее трайно в чужда държава, съдът не е положил усилия да го призове и да му даде възможност за лично участие в процеса, провел е съдебното заседание в негово отсъствие и така е осуетил възможността му да развие своите защитни възражения и да ангажира доказателства в тяхна подкрепа.
В процесния случай сам ищецът е посочил в исковата молба, че ответницата от години живее и работи в чужбина, като през последните няколко години е в Кралство Испания, където й е гостувал. Приложил е и писмени доказателства към иска си, в които също се съдържат данни, че местоживеенето на ответницата е в Испания. Въпреки това е посочил в исковата молба като адрес за призоваване вписаният в регистрите на населението на РБ постоянен и настоящ адрес. Изпратената на адреса призовка е върната в цялост с отбелязване на длъжностното лице по призоваването, че по данни на съседката П. И. Ж. ответницата не пребивава на адреса. Предвид тези данни, ДРС е разпоредил залепване на уведомление по чл.47 ГПК. По делото е изискана и справка за регистрирани трудовоправни връзки, но не са открити данни за месторабота или стопанска дейност в страната , поради което с оглед осъществената проверката по чл.47 ал.3 ГПК Добрички районен съд е определил назначаване на особен представител съгласно чл.47, ал.6 ГПК. Представителство е осъществено от адв.М., който е оспорил исковете. Исковете са уважени, решението е влязло в сила като необжалвано и изпълнителен лист е издаден на 07.07.2022г. По молба на ищеца от 07.07.2022г е издадено и удостоверение по реда на чл.620ГПК , за изпълнение на решението в друга държава членка на ЕС.
При така установените обстоятелства не са били налице предпоставките за прилагане фикцията за връчване при поставянето на уведомление по чл.47,ал.5 ГПК и съответно за назначаване особен представител на ответника по чл.47, ал.6 ГПК , дори изискванията на чл. 47, ал.1 ГПК да не са били процедурно нарушени при залепване на уведомление на адреса, регистиран като постоянен и настоящ според данните в НБД „Население”. При конкретни, надлежни и еднопосочни сведения, че призовавания по делото ответник не пребивава на този адрес от много години, при твърдения на ищеца в исковата молба, че е посещавал адреса на ответника в Испания, че се е съгласил да подпомогне ответника финансово да започне бизнес в Испания, като му превел на два пъти различни суми, всички осъществени по начин, който сочи пребиваването на получателя извън страната, че в преводния документ е посочено лично от ищеца населеното място в Испания, в същия град, на който адрес е и регистрацията на молителя и понастоящем, се обосновава извод, че ищецът е знаел местопребиваването и адреса на ответника в Испания. Тъй като платежното нареждане е приложено по делото, при съобразяване и на признанията на самия ищец в исковата молба, за съда са били налице достатъчно данни за пребиваването на ответника в Испания. В този случай е следвало да бъдат приложени правилата на Регламент (ЕО) 1393/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела. Посоченият регламент предвижда само два случая, при които връчването на документи между държавите членки излиза извън неговото приложно поле: една от страните е с неизвестно местоживеене и обичайно пребиваване на адресата и от друга страна, когато последният е посочил упълномощен представител в държавата членка, където се провежда съдебното производство. В този смисъл е практиката на Съда на ЕС /Аlder, С-325/11, СЕС /. В случая двете изключения не са налице. Освен това, уредбата в чл.47 ГПК не се прилага в отклонение от водещите изисквания и процесуални принципи за осигуряване на лично участие на страните в процеса. Съдът трябва да се стреми да осигури реалното уведомяване на ответника за заведеното дело, включително като укаже и предприеме съответния ред за призоваване при наличие на данни за настоящ адрес на ответника в държава членка на ЕС- чл.609 и сл. ГПК, даже ищецът да не е посочил този адрес в исковата молба.
Посочването на адрес в България при завеждане на иска въпреки знанието, че ответникът не живее в страната, се квалифицира като нарушение на задължението на чл.3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуалните права. При липса на сигурни данни и съмнения в тази насока, съдът следва да приложи по аналогия разпоредбата на чл.48, ал.1 от ГПК като даде указания на ищеца да потвърди с декларация, че не е известен адресът на ответника, в който смисъл е установената практика на ВКС по прилагане на отменителното основание / пр.: решение № 149 / 2014 г. на ВКС по гр. д. № 1859/2014 г. на Първо г.о, решение №306/2015г по гр.д № 5240 / 2015 г. на Трето г.о ,решение №43 /2021 по гр.дело № 1356/2020 г на Четвърто г.о на ВКС и много други/.
Като е приложил нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК, без да положи усилия да установи настоящия адрес на ответника, без да изиска от ищеца посочване на конкретен адрес на молителя в чужбина, ако му е известен, с оглед осъществяване на призоваване чрез съдебна поръчка от съответната държава, или декларация, че не му е известен адрес в чужбина, с оглед призоваване по реда на чл. 48 ГПК, а вместо това е призовал молителя посредством залепване на уведомление по чл.47 от ГПК на адреси в България при категорични сведения, че те са напуснати от години, районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, лишило ответника от участие в делото, което е основание за отмяна на решението по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК.
Съобразно гореизложеното влязлото в сила решение следва да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Повторното гледане на делото следва да започне с връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея на ответника на адрес съобразно гореизложените мотиви, което ще даде възможност на молителя да представи своите доказателства от значение за изхода на спора, както и да вземе становище по иска, като организира адекватна на своя интерес процесуална защита.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските, направени в настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал.1, т. 5, пр.1 ГПК влязлото в сила решение № 483 от 27.05.2022г., постановено по гр. д. № 2561/2021г. на Районен съд Добрич.
ВРЪЩА делото на Районен съд Добрич за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
_______________________

Членове:

1.
_______________________

2.
_______________________