Доказване на доходи от търговска дейност при отнемане на незаконно имущество

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.8 Р Е Ш Е Н И Е

№ 60295
София, 29.03. 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи декември две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров
при участието на секретаря Ани Давидова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3078 /2020 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 60567 от 15.07.2021 г. по касационната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 1230 от 10.06.2020 г. по въззивно гр.д. № 3216 / 2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 14.09.2017 г. по гр.д. № 298 /2014 г. на Благоевградски окръжен съд и е отхвърлен предявеният от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (сега с променено наименование Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество) срещу Р. Х. Д. и Г. И. Д. иск с правно основание чл.74 от ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане на незаконно придобито имущество за периода от 12.07.2003 г. до 12.07.2013 г. на обща стойност 240 832.23 лева.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос: Дали доходи и приходи от извършване на търговска дейност по смисъла на ЗОПДНПИ (отм.) и по ЗПКОНПИ, които имат за източник продажби и доставки в или извън търговски обект, могат да бъдат установявани само със свидетелски показания без документи (писмени доказателства) за първоначални търговски регистрации, разрешителни документи за осъществяване на дейността, счетоводни, или каквито и да било документи за извършване на дейността?
По въпроса настоящият състав намира следното:
Така както е поставен,той не се отнася до търговците по чл.1, ал.2 от ТЗ, които са определени като такива поради организационната си форма - търговските дружества и кооперациите. На отнемане по ЗОПДНПИ (отм.) и по действащия ЗПКОНПИ подлежи имущество на физически лица, а юридически такива, каквито са тези по чл.1,ал.2 от ТЗ могат да бъдат ответници в производството по отнемане на имущество и такова може да бъде отнето от тях, само ако те се явяват правоприемници на физическото лице-ответник и освен основните са налице и допълнително предвидените в закона предпоставки за това. Затова от значение за отговора на въпроса е извършваната от дееспособно физическо лице търговска дейност, което може да бъде вписано като едноличен търговец ( ЕТ ). Установяването й в производството по отнемането е свързано с установяване на реализираните въз основа на нея доходи, а оттам и със законността на придобитото въз основа на тях имущество. Самото понятие търговска дейност не е изрично определено в закона. Той определя физическите лица-търговци на първо място с оглед на това дали те извършват дейност, свързана с подготовката, сключването и изпълнението на търговски сделки. На второ място физическото лице може да придобие търговско качество, ако е образувало търговско предприятие, чиито предмет и обем изискват неговите дела да се водят по търговски начин. Дали такова предприятие е налице, може да се определи по два критерия - количествен и организационен. Извършваната дейност трябва да налага използването не само на личен, но и на наемен труд и обемът на извършваната дейност трябва да е от такова естество, че за следенето му да се налага воденето на търговско счетоводство. Във всички случаи дейността трябва да бъде осъществявана по занятие, т. е. трайно, системно и да е насочена към получаване на постоянен доход.
Предвид на това, не притежават търговско качество лицата, които извършват занаятчийски услуги или такива с личен труд, както и тези, които произвеждат определена продукция със собствен труд (включително и когато са подпомагани от членовете на семейството си), когато продукцията е предназначена за тяхна лична употреба, дори и част от нея, надвишаваща личните нужди, да бъде продавана на трети лица.
Физическото лице придобива търговско качество, ако е дееспособно, извършва търговска дейност и извършва същата по занятие. Придобиването на това качество става по силата на закона и при наличието му лицето има възможността да извършва търговска дейност, дори и да не е вписано в търговския регистър като ЕТ. В случая вписването има оповестително, а не конститутивно действие, като липсата му представлява административно нарушение, което само по себе не прави извършваната дейност, съответно получаваните от нея доходи незаконна. Тя ще бъде такава, ако за извършването й има изрична законова забрана, или се изисква организационна форма, различна от ЕТ.
Извършването на търговска дейност е предмет на нормативна уредба в съответните законови и подзаконови актове. Тази дейност е свързана с регистрацията на търговец, с изискванията за счетоводна отчетност и данъчна регистрация, със специфични изисквания за начините на транспортиране, съхранение и за спазване на специфична хигиена на различни видове стоки, каквито са храни, препарати и вещества, които могат да бъдат опасни и др. Съответствието с нормативните изисквания се удостоверява с документи. Търговски обект, в който се извършват продажби и доставки, не може да бъде открит и да осъществява търговска дейност в съответствие със закона без съответните регистрационни и разрешителни документи, в случаите когато такива се изискват. За извършването на търговски сделки е предвидено изискване за счетоводна отчетност.
Търговската дейност може да бъде извършвана и извън търговския обект. В този случай също могат да бъдат предвидени различни нормативни изисквания, в частност регистрационни режими и изисквания за съхранение, транспорт и спазване на специфична хигиена за някои стоки, спазването на които се удостоверява със съответните документи.
Затова, когато ответници по искове по ЗОПДНПИ (отм.) и по ЗПКОНПИ твърдят, че са реализирали доходи от извършвани от тях продажби и доставки в или извън търговски обект, а твърдението им се оспорва от ищеца КПКОНПИ, те носят доказателствената тежест да докажат твърденията си пълно и главно, което означава да ги подкрепят с писмени доказателства за търговска и данъчна регистрация, разрешителни и счетоводна отчетност, когато такива се изискват от закона, или с други документи, от които да се установява извършването на дейността, включително с документи, съставяни от съконтрахенти по търговски сделки, за които също важи задължението да водят счетоводство.
Първоинстанционният съд следва да укаже на ответника, че следва да представи доказателства, включително писмени доказателства, за твърденията му за осъществявана от него дейност, която е била за него източник на доходи през проверявания период.
Търговската дейност може да бъде извършвана и без да се спазват необходимите изисквания, включително и без снабдяването с необходимите за извършването й документи. Това само по себе си не прави получените от нея доходи незаконни по смисъла на ЗОПДНПИ (отм.) и на ЗПКОНПИ, освен в случаите, когато законът изрично забранява извършването на търговска дейност в такива случаи (решение № 97 /18.05.2018 година, постановено по гр. д. № 3224 /2017 година, по описа на ВКС, г.к., ІV г.о.). На доказване подлежи не извършването на търговската дейност сама по себе си, а конкретната, извършена през процесния период дейност и получените въз основа на нея доходи. При липса на писмени доказателства, а и в случаите, когато те за загубени или унищожени, или не са били съставени не по вина на ответника, е възможно доказването да бъде осъществена и с гласни доказателства при спазване на съществуващите в закона изисквания. В тези случаи съдът ще следва да извърши преценка на тези доказателства с оглед на останалите събрани по делото доказателства и установените факти, като прецени и причината за липсата на съответните писмени доказателства. В определени случаи ответникът може да установява извършената от него дейност само с гласни доказателства, като съдът ще трябва да прецени тяхната достоверност въз основа на всички данни по делото, като вземе предвид отношенията между ответника и свидетелите, възможността същите да са възприели твърдените от тях факти, способността им да анализират възприетото, нивото на познанията им, съществуващите между показанията на различните свидетели, а и в самите показания противоречия, тяхната степен на конкретност и други. При това задължително трябва да се извърши преценка дали тези показания са достатъчни, за да може въз основа на тях да се направи достоверен извод за получения от извършваната дейност брутен доход и за това каква част от него остава за ответника след приспадането на необходимите разходи за конкретната дейност. Законен доход, по смисъла на ЗОПДНПИ (отм.) и на ЗПКОНПИ, е не целият, получен от ответника от търговската дейност брутен доход, а само този който се получава след приспадане на необходимите разноски. Ответникът няма основание да задържи тези суми за себе си, поради което, ако го направи, задържа същите без основание. В случай, че свидетелските показания не са достатъчни да установят тези факти, то не могат да установят получаването на законен доход, който да послужи за придобиване на имущество.
Ответниците по касационната жалба и по иска Р. Х. Д. и Г. И. Д. не са подали отговор на касационната жалба и не изразяват становище по нейната основателност.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
За мотивите на въззивния съд:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
За да бъде уважен предявеният от Комисията иск, следва да бъде доказано осъществяването на сложен фактически състав, включващ два елемента: значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице (чл.21,ал.2 ЗОПДНПИ (отм.)), и незаконност на придобитото имущество, предмет на иска.
Съдът е приел, че преди да се извърши преценка на законността на всяко от имуществата, първо подлежи установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, което било в основата на обоснованото предположение за незаконност на придобитото имущество, съгласно чл.21 от ЗОПДНПИ (отм.).
Въззивната инстанция е приела, че в понятието имущество следва да се имат предвид „пари, активи от всякакъв вид материални и нематериални, движими или недвижими вещи или ограничени вещни права“, съгласно легално даденото в §1 т.1 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) определение. Според съда, тази дефиниция изключва преминали през патримониума на проверяваното лице парични средства, за които се установява, че не са налични към датата на предявяване на иска по чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ (отм.).
Спорният въпрос по делото е досежно внесените в банковите сметки на ответника от него, от съпругата му и от близки роднини и служители суми в размер на 166 661.80 лева (95 014.05 лева, внесени от ответниците по техните банкови сметки и 71 647.75 лева, внесени от трети лица по разплащателни сметки на ответниците – допълнително заключение – лист 1 196, том IV). Въззивният съд приема, че вноските по банкови сметки на ответника представляват приход, който следва да се отчете наред с всички получени от ответника доходи. Определението за доход е дадено в § 1 т.4 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) – в редакцията, действала към момента на подаване на исковата молба. Въззивният съд се е позовал на решение № 97 /18.05.2018 г. по гр.д. № 3224 /2017 г. на ВКС, IV г.о., в което е прието, че законни са не само някои от посочените в § 1, т.4 ДР ЗОПДНПИ (отм.) доходи, но също и: недекларираните доходи, а също и доходите от полагане на труд или осъществяване на стопанска дейност в т.нар. „сива икономика”.
Неоснователно и изолирано от събраните по делото доказателства е оплакването на Комисията за липса на данни за законен източник на постъпилите по банковите сметки на ответника парични суми от него, съпругата му и от трети лица. От показанията на разпитаните по делото свидетели А. И. Б., И. И. Б. и Х. Х. Д. (всичките близки роднини на ответниците – техни родители) се установява получаването на доходи от осъществявана търговска дейност от ответника Р. Х. Д. в размер на 10 000 до 15 000 лева месечно (от продажбата на мляко и млечни продукти, от продажбата на стоки от И., останали от родителите на Д., в магазин в населено място. Съдът няма основания да не кредитира показанията на посочените свидетели, предвид, че това са най-близките хора до ответника, с които той е живял и продължава да живее заедно и именно поради тази родствена връзка те са запознати с финансовите средства, постъпващи в семейството им. От свидетелските показания се установява, , че в резултат от упражнявана търговска дейност, било той или съпругата му, било трети лица – техни служители, са внасяли суми в разплащателни банкови сметки на ответника. Показанията им се подкрепят от банкови извлечения и от заключението на вещото лице. Въззивният съд е приел, че е допустимо да се установяват със свидетелски показания приходи по смисъла на ЗОПДНПИ (отм.) от възнаграждения за положен труд, съответно на техния размер. В чл.164,ал.,т.1 ГПК е въведена забрана за установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт, но в случая с ангажираните свидетелски показания не се установява съществуване на трудов договор, а получаване на доходи от предоставяне на труд.
Получаването на тези доходи е резултат от осъществяваната от ответника Р. Х. Д. и неговата съпруга търговска дейност.
Така въззивният съд е приел, че е неоснователен изводът на първоинстанционния съд, че се касае за незаконни парични средства, които не могат да бъдат законен източник на доходи на ответниците.
Въззивният съд е приел, че в общия размер на получените от ответниците доходи за проверявания период следва да се включат както доходите им от трудови правоотношения, така и постъпилите в техните банкови сметки суми от осъществяваната от тях търговска дейност.
Така и при съответните изчисления въззивният съд е приел, че е налице несъответствие в размер на 83 897.69 лева в имуществото на проверяваното лице, което не е значително несъответствие по смисъла на чл.21,ал.2 вр. § 1, т.7 ДР ЗОПДНПИ (отм.), поради което не се налага изследване на законността на доходите за придобиване на претендираните имущества.
Крайният извод е, че предявеният иск е неоснователен.
По основателността на касационната жалба:
С оглед дадения отговор на правния въпрос настоящият съдебен състав намира за основателен довода на жалбоподателя за неправилност на извода на въззивния съд, че внесените в банковите сметки на ответника от него, от съпругата му и от близки роднини и служители суми, в размер на 166 661.80 лева (95 014.05 лева, внесени от ответниците по техните банкови сметки и 71 647.75 лева, внесени от трети лица по разплащателни сметки на ответниците – допълнително заключение – лист 1 196, том IV), представляват приход, който следва да се отчете наред с всички получени от ответника доходи.
Основателен е доводът, че изводът за източникът на тези приходи – търговска дейност, се основава единствено на показанията на разпитаните по делото свидетели Б. и Д., които са близки роднини на ответниците – техни родители и че, доколкото показанията на тези свидетели не са подкрепени от други доказателства, въззивният съд не е следвало да ги кредитира по две причини – поради приложението на разпоредбата на чл.172 ГПК и поради вида и обема на твърдяната търговска дейност (която е носила приходи между 10 000 до 15 000 лева месечно през периода от 2003 г. до 2013 г.), поради което при оспорването на тези твърдения, доказването им само със събраните свидетелски показания не може да се приеме за пълно и главно.
Настоящата инстанция приема, че показанията на тези свидетели е следвало да бъдат преценени съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост от изхода на спора в полза на ответниците и че доколкото не се подкрепят от никакви други доказателства по делото, не е следвало да бъдат кредитирани, особено като се има предвид приетото в отговора на правния въпрос, че при осъществяването на търговска дейност, каквато се твърди по делото, следва да съществуват различни писмени доказателства, каквито въззивният съд не е приел да са представени от ответниците. Дори ответниците да не са водили счетоводство и за тяхната твърдяна търговска дейността да не са били съставяни документи, то такива би трябвало да са съставяни и да са налични в мандрите в Р. и Б. за където се твърди, че са предавали мляко в големи количества, в замяна на което са получавали пари и/или са получавали и продавали млечни продукти. Дори и да не се съставят документи при изкупуване или продажба и доставка на дребно (на мляко или гъби (твърденията за гъбите са за по-късен период от време, не е ясно дали съвпада или попада в проверявания), те следва да се съставят и да са налични у насрещните страни по търговските сделки (съконтрахентите), които продават или купуват на едро и от които да могат да бъдат събрани по делото.
Отделно и независимо от изложеното за приложението на разпоредбата на чл.172 ГПК настоящият състав намира за необоснован извода на въззивния съд, който се основава на твърденията на свидетелите за значителния размер на месечните приходи от търговска дейност на ответниците (от 10 000 до 15 000 лева месечно, а според свидетеля Б. до 20 000 лева на месец), тъй като те не твърдят обстоятелства, от които може да се направи еднозначен извод, че впечатленията им са непосредствени, точни, пълни и достоверни, никой от свидетелите не е бил изцяло ангажиран в твърдяната дейност – не твърдят да са водили счетоводство, да са събирали и подреждали документи, или да са били касиери или материално отговорни лица.
Твърдените приходи през този сравнително отдалечен период от време за дейност, която е извършвана в магазин в населено място до населено място и в съседните му села М., Х. и О., и доставки на мляко в Р. и Б. са значителни по своя размер и предполагат обороти на много по-големи парични стойности, за които предвид описанията на дейността следва да съществуват писмени доказателства. Поради което настоящият състав намира, че неподкрепените показания на заинтересованите свидетели не звучат правдоподобно.
Поради изложеното настоящият състав намира за неправилен извода на въззивния съд, че свидетелските показания на родителите на ответниците следва да се кредитират поради това, че са най-близките им хора, които са най-запознати с постъпващите в семейството им финансови средства.
Поради изложеното настоящият състав намира, че изводът за размера на приходите въз основа на преценката на събраните по делото гласни доказателства е извършен при допуснати процесуални нарушения и е необоснован, поради което го прима за неправилен.
Неправилният извод, че посочените доходи имат за източник търговска дейност, се е отразил на извода на въззивния съд, че източникът на тези приходи не е незаконен (че е законен), който също е необоснован (за него няма други доказателства, освен показанията на заинтересованите в полза на ответниците свидетели, които нямат непосредствени, точни и пълни впечатления за точния размер на приходите).
Неправилният извод, че посочените доходи имат за източник търговска дейност се е отразил и на извода, че е налице несъответствие в размер на 83 897.69 лева в имуществото на проверяваното лице, което не е значително несъответствие по смисъла на чл.21,ал.2 вр. § 1, т.7 ДР ЗОПДНПИ (отм.), поради което не се налага изследване на законността на доходите за придобиване на претендираните имущества.
От изложеното следва извод, че касационната жалба е основателна, а въззивното решение е неправилно. Поради това и с оглед правомощията на настоящата инстанция, предвидени в чл.293 ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на въззивния съд, който да извърши съдопроизводствени действия – да определи размера на несъответствието по смисъла на чл.21,ал.2 вр. § 1, т.7 ДР ЗОПДНПИ (отм.) и при извод, че е значително, да извърши преценка за законността на доходите за придобиване на претендираните имущества.
При повторното разглеждане на делото съгласно чл.294,ал.2 ГПК следва да се произнесе по разноските за водене на делото във върховния касационен съд.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1230 от 10.06.2020 г. по въззивно гр.д. № 3216 / 2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Връща делото за повторно разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.