Плащането в брой не изключва преобразуване на лично имущество в имот по време на брак

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 4

София, 02.02.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №2452 от 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№265656/13.04.2021г., подадена от Н. Н. Е. от [населено място], [община], чрез процесуалния ѝ представител адв.Д. В. от АК-В., срещу решение №IV-1 постановено на 22.02.2021г., от Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав по в.гр.д.№2696/2020г., в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд от 02.03.2020г., с което е допуснато извършването на съдебна делба между Б. С. Е. и Н. Н. Е. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...........по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-09/30.01.2009г. на изп. директор на АГКК, с адрес в [населено място], [улица], вх.А, ет.6, ап.14, който самостоятелен обект се намира в сграда №2, разположена в ПИ с идентификатор ............, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта едно, с площ от 105.42 кв.м., ведно с прилежащите части: 14.42 кв.м. ид.части от общите части на сградата и съответния процент от правото на строеж върху терена, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж – ...........и ..............., под обекта – ............, над обекта – ................, .................и ..................

Касаторът Н. Н. Е. поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, а по същество – неправилно поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Поддържа, че решението е недопустимо, тъй като страните при развода са подписали договор за подялба на имущество, съставляващ споразумение за уреждане на собствеността ѝ върху целия имот, закупен по време на брака чрез уреждане на отношенията им след прекратяване на съпружеската имуществена общност. За неправилен счита извода на въззивния съд, че щом паричните средства, с които е платена продажната цена на имота не са платени от неин влог, а са били внесени в брой по сметка на продавача в деня на плащането, то цената е платена с общо имущество, което се счита за съпружеска имуществена общност, още повече, че задатъкът е платен по банков път. За неправилен счита и извода на съда, че е сезиран с възражение за трансформация на лично имущество, а не с инцидентен установителен иск. Поддържа също така, че неправилно съдът е приел, че не е доказала да разполага с парични средства в момента на придобиване на недвижимия имот, като твърди, че е доказала, че всички средства от спестяванията ѝ са били предавани на брат ѝ, към момента на покупката са били налични и съхранявани в дома им, като тези суми са били придобити от нея преди сключването на брака с ответника по жалбата, докато последният не е доказал как е внесъл суми за покупката на имота в България след като няма разкрита банкова сметка. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено, евентуално отменено и вместо това предявеният иск за делба бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Б. С. Е., чрез процесуалните си представители адв. С. Н. и адв. М. П., двете от АК-Б., изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в молба-становище, постъпила преди провеждане на откритото съдебно заседание по делото. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С определение №60363/21.10.2021г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Бургаския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса плащането на цената на закупен на името на единия от съпрузите имот по време на брака в брой изключва ли наличие на трансформация на лично имущество на този съпруг.

Според настоящия състав на I г.о. на ВКС, обстоятелството дали цената на закупен по време на брака на името на единия от съпрузите недвижим имот е извършено в брой е ирелевантно при извършването на преценка дали придобитият недвижим имот представлява лично имущество на съпруга, посочен като приобретател в договора. Действително СК от 2009г. изключва паричните влогове от обхвата на чл.21 СК за разлика от чл.19 СК от 1985г., според който и паричните влогове, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са придобити. Това обаче не изключва възможността да се доказва произхода на средствата, с които цената на имота е платена в брой (внесена в брой по сметка на продавача). Непроменено и при действието на СК от 2009г. остава становището на ВКС, че критерият за преобразуване на лично имущество в закупения по време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените при придобиването средства към момента на придобиване на вещното право по правилата на съответния придобивен способ (ППВС №5/1972г.). И при действието на СК от 2009г. следователно плащането на цената на закупен на името на единия от съпрузите имот по време на брака в брой не изключва наличие на трансформация на лично имущество на този съпруг. Допустимо е твърдението, че цената на имота е платена с лични средства на съпруга, посочен като приобретател в договора, както и произхода на тези средства да се доказва и със свидетелски показания.

По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Б. С. Е. е предявил срещу Н. Н. Е. иск за делба на недвижим имот, с твърдението, че съделителите са бивши съпрузи, сключили граждански брак в Република Турция на 16.06.2016г., като бракът е прекратен отново в Република Турция с решение №314/2017г. на 5-ти Семеен съд в [населено място], постановено по дело №212/2017г. и влязло в сила на 05.06.2017г. Твърди, че по време на брака с н.а. №........, том ..., рег.№.........., дело №...........от 02.05.2017г., в който като купувач е посочена само бившата съпруга, закупили апартамент, находящ се в [населено място], [улица], вх.А, ет.6, ап.14. Моли делбата да бъде допусната при квоти 4/5 идеални части за него и 1/5 идеална част за бившата му съпруга Н. Н. Е., като поддържа, че цялата сума, която била платена за закупуването на апартамента е набрана от негови лични средства, придобити от продажба на бутиковия му хотел в курортното селище Ч. в Република Турция на 01.07.2016г.

В писмен отговор на исковата молба съделителката Н. Н. Е. оспорва иска за делба, като оспорва квотите в съсобствеността, претендира трансформация на нейно лично имущество с твърдението, че имотът е придобит с нейни лични средства – спестени от доходи от трудова дейност преди брака и отдаване под наем на притежавани от нея три апартамента в [населено място], закупени преди сключването на брака. Твърди, че няма банкова сметка в България, поради което при посещения на нейни роднини в Турция в периода м.март 2016г. до датата на покупката на апартамента им предавала да носят и да съхраняват за нея в България личните ѝ спестявания. На датата на сключване на предварителния договор внесла лично по своя новоразкрита банкова сметка сумата от 19 470 лв., която превела по сметка на продавача, а на датата на сключване на окончателния договор заплатила лично целия остатък от продажната цена в размер на 134 800 лв., като внесла парите на каса по банковата сметка на продавача. Попълнила и декларация за произхода на средствата за покупката на имота по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП, в която указала произхода на средствата – „лични спестявания“.

Поддържа също така, че предявеният иск за делба е недопустим, тъй като по време на развода между страните същите са подписали договор №...........от 02.03.2017 г. за подялба на имущество във вид на протокол, с който се съгласили считано от датата на съставянето на договора да декларират, че са съгласни и приемат режим на имуществена разделност и са съгласни всеки един от тях, в рамките на закона да ползва правото си на управление, ползване и спестяване върху имуществото, което е на негово име.

От фактическа страна по делото е установено, че страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак в Република Турция на 16.06.2016г., който впоследствие е прекратен със съдебно решение №2017/314 по дело №2017/2012 на 5-ти семеен съд в [населено място], Република Турция, влязло в сила на 05.06.2017 г.

Установено е, че Б. С. Е. е турски гражданин, който за периода 13.02.2017 г. – 04.12.2018 г. е пребивавал в Република България с разрешение за продължително пребиваване, а Н. Н. Е. е български гражданин. От брака си страните имат едно дете, родено на 12.12.2016 г. в Република Турция. По време на брака страните са сключили писмен договор за подялба на имущество във вид на протокол №..........от 02.03.2017 г., заверен от пом. нотариус в И., Република Турция, с който са уговорили, че считано от сключване на брака на 16.06.2016 г. и занапред приемат режим на разделност, като всеки от тях има право да ползва правото си на управление, ползване и спестяване на имуществото, което е на негово име, като този, който твърди, че определено имущество е негово, е длъжен да го докаже, като в противен случай имуществата, за които не е доказана собственост, се считат за такива в дялова собственост. В протокола е посочено, че всеки от съпрузите ще носи отговорност за собствените си задължения и за всички имущества, на които е титуляр, както и че в случай, че имущественият режим приключи, всеки от съпрузите следва да получи обратно имуществото, което е във владение на другия, както и че този, който докаже „голяма полза, заедно с другите мерки“, ще може да поиска имуществото с дялова съсобственост да му бъде дадено, при условие, че в деня на плащане дела на другия му заплати полагаемото.

На 27.04.2017 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между Т. Х. (продавач) и Н. Е. (купувач), по силата на който продавачът се задължава да прехвърли на купувача чрез окончателен договор в нотариална форма процесния имот с адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.6, ап.14 срещу заплащане на продажна цена в размер на 107 000 евро, от която сумата от 10 000 евро задатък, като по делото е представена вносна бележка от 27.04.2017 г., с която Н. Е. е внесла в брой по своя банкова сметка в „У. Б.“ сумата от 10 000 евро, равняваща се на 19 470 лв., която сума в лева с последващо платежно нареждане от същата дата е преведена на продавача с посочено основание капаро за покупка на процесния имот.

На 02.05.2017 г. е сключен договор за покупко-продажба в нотариална форма, по силата на който Н. Е. е придобила правото на собственост върху процесния имот срещу заплащане на по-ниска от посочената в предварителния договор цена, а именно 154 000 лева, за която е вписано, че е изплатена предварително на продавача по банков път. На 02.05.2017 г. от „Банка Д.“ Е. е издадена операционна бележка, в която е отразено, че Н. Е. е внесла в брой по сметка на продавача на имота сумата от 134 530 лв. с основание – доплащане за апартамент в [населено място], [улица], ап.14.

По делото е представено и удостоверение, че Н. Е. е била наета по трудово правоотношение от м.ноември, 2015 г. с трудово възнаграждение от 5000 турски лири, както и договори за наем, сключени между Н. Е. и трети лица за периода 2009-2016 г. на обща стойност 159 600 турски лири, но в обжалваното решение е прието, че няма данни дали и кога сумите по тях са платени, дали са платени на Н. Е., респ. дали сумите по тях са били обменени от турски лири в друга валута, в т.ч. лева, евро или щатски долари, с оглед данните за валутата на вложените в покупката на имота парични средства.

По делото са ангажирани свидетелски показания, като разпитаните по искане на Б. С. Е. свидетели, които са без родствена връзка с него, сочат, че знаят, че след сключване на брака съпругата не е работила и е била на издръжка на съпруга си; че процесният апартамент е закупен с негови средства на името на съпругата му с пари от продажбата на негов хотел; че с цел да не остави имущество на дъщеря си от първия брак страните по делото сключили договор, че ако след време се разделят и не могат да се разберат, съпругата ще му върне имотите обратно. Въззивният съд е посочил, че според доведените от този съделител свидетели, преди познанството на страните Н. Е. не е имала никакви пари и че е работила като секретарка в И. с месечно възнаграждение от 1500 турски лири, като по данни на свидетеля О. след запознанството с ищеца ответницата е работила в негова фирма, която впоследствие същият прехвърлил на племенника си. Посочено е, че според тези свидетели взетите от Н. Е. кредити за закупуване на жилища в Турция впоследствие били изплатени от Б. Е..

Посочено е, че в противоположна посока са свидетелските показания на разпитаните по искане на Н. Е. свидетели – нейната майка и брак, които сочат, че тя е работила 10 - 15 години в Турция и е спестявала пари от заплати и от апартаменти, които отдавала под наем. Взето е предвид, че св.Х., майка на съделителката, сочи, че често е посещавала дъщеря си в Турция и също е работила там като се грижела за възрастни хора; че се налагало да се връща в България на всеки три месеца и при пътуванията си до България пренасяла около 10 000 щатски долари, които предавала на сина си (св.Х., брат на съделителката). Посочено е, че според св.Х. тези пари били общи на нея и дъщеря ѝ и не знае какъв е размерът на общо пренесените пари; че с тези пари дъщеря ѝ си купила процесния апартамент.

Посочено е, че според св.Х., брат на съделителката Н. Е., че той е съхранявал пренесените от майка им пари, които били спестяванията на сестра му и майка му, съхранявал ги при себе си в каса, като същите били повече от 200 000 лв.; че парите за покупко-продажбата на процесния апартамент били в долари и в евро и след обмяната им в [населено място] били преведени от сестра му на продавача. Според този свидетел съделителят Б. Е. не е присъствал на сделката, като и след развода е идвал в [населено място].

С определение №IV-261015 от 14.12.2020 г. въззивният съд е указал на страните в едноседмичен срок да изложат фактическите си твърдения къде е било постоянното им местопребиваване по смисъла на чл. 48, ал. 7 КМЧП към момента на сключване на брачния договор, към момента на нотариалното извършване на договора за покупко-продажба, както и към момента на прекратяване на брака.

С писмено становище от 29.12.2020 г. процесуалните представители на съделителя Б. Е. са заявили, че същият за първи път идва в България на 04.12.2016 г., за да подаде документите си за пребиваване в служба „Миграция“ в [населено място]. Детето на страните било родено на 12.12.2016 г., като след раждането страните съвместно решават, че ще е по-добре да живеят в България, за да може бабата от майчина страна да помага за отглеждането му. Трайно се установяват в [населено място] от 07.07.2017 г., живеейки в една част от семейната къща на родителите на Н. Е., като съвместното им съжителство в Република България продължава до м. септември, 2018. Твърдят, че бившите съпрузи по време на придобиването на имота са пребивавали и в двете държави (за периода 04.12.2016 г. до 27.09.2018 г. пътували и преминали границата между България и Турция заедно поне 10 пъти), но с оглед намерението им да се установят трайно в Република България, следва да се счита, че в Република България е било и обичайното им местопребиваване.

В молба-уточнение от 14.01.2021 г. съделителката Н. Е., чрез процесуалния си представител заявява, че към момента на нотариалното извършване на договора за покупко-продажба на процесния имот и към момента на прекратяване на брака е имала обичайното си местопребиваване в Република България; че веднага след раждането на детето се е установила да живее трайно в България.

При тези данни въззивният съд е приел, че приложимият материален закон досежно придобиваването на недвижим имот на територията на Република България по време на брака на страните съгласно чл. 79, ал. 3 КМЧП е действащия понастоящем български Семеен кодекс.

Прието е също така, че съдът е сезиран с иск за делба, като всеки от бившите съпрузи твърди, че е налице хипотеза на преобразуване на негово лично имущество – съделителят Б. Е. твърди частична трансформация по чл. 23, ал. 2 ЗС, а съделителката Н. Е. – пълна трансформация по чл. 23, ал. 1 СК.

Изложени са съображения, че претенцията на съделителката Н. Е. в писмения отговор е направена под формата на възражение, но същото не е от категорията на възраженията по чл. 298 ГПК. И доколкото в чл. 341 и сл. ГПК не е предвидено специално правило, указващо какво следва да съдържа диспозитива на съдебното решение в производството по допускане на делбата по отношение на преюдициалните спорове, то е прието, че при прилагане на общите правила, регламентирани в чл. 236, ал. 2 ГПК, според които по възраженията съдът се произнася само в мотивите към съдебното решение, разрешението на преюдициалния спор ще намери отражение в диспозитива на решението в зависимост от начина, по който този спор е въведен в производството. И тъй като в случая не е предявена нарочна искова молба за трансформация на лично имущество, то съдът следва да се произнесе по възражението само в мотивите на съдебното решение, а не в неговия диспозитив.

В обжалваното решение са изложени съображения, че когато се касае за придобиване на имот само на името на единия съпруг, какъвто е процесният случай, може да възникне или съпружеска имуществена общност по презумпцията на чл. 21, ал. 1 СК или трансформация за придобиващия съпруг.

Прието е, че не е доказана твърдяната от съделителката Н. Е. пълна трансформация по чл. 21, ал. 1 СК.

Изложени са съображения, че съгласно мотивите на ТР №5 от 29.12.2014 г. по тълк.д.№5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените при придобиването средства към момента на придобиване на вещното право по съответния юридически способ (ППВС №5/1972 г.). Прието е, че придобитото по време на брака чрез договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статутът на паричните средства, вложени при придобиването. Посочено е, че съделителката Н. Е. твърди, че вложените в покупката парични средства са били пренесени след м.март, 2016 г., в Република България в брой, но по делото не се твърди и няма данни тези парични средства да са внесени по нейни влогови сметки, които по сега действащия СК са изключени от режима на СИО. Посочено е също така, че по делото е установено, че сумите, платени като капаро и като остатък от продажната цена са внесени от съделителката по банковата сметка на продавача в брой в деня на плащането, но не се установява по категоричен начин нито сочения от съделителката извънбрачен произход на средствата, нито техния размер, като в това число по делото не се твърди нито се установява същите да са били предварително изтеглени от влог на Н. Е.. Прието е, че ангажираните в тази връзка свидетелски показания са коренно противоречиви и не доказват твърденията на съделителката за извънбрачния произход на средствата, като що се касае до показанията на свидетелите (майка и брат на съделителката Н. Е.), следва да се отчете заинтересуваността им от изхода на делото, а отделно от това по делото не е установено каква част от пренесените недекларирани пред властите суми, които според св.Х. възлизат в общ размер на 200 000 лв., е била притежание на майката и каква част е притежавала съделителката, съобразно твърденията ѝ, че цялата продажна цена е била платена с нейни средства.

Прието е също така, че с оглед липсата на изрично деклариране на размера на твърдените като пренесени през границата в брой суми, съделителката не може да извлича права от собственото, респ. на близките си недобросъвестно поведение.

Изложени са съображения, че не се установява получаваните от съделителката Н. Е. трудови възнаграждения преди брака, респ. доходите от наем на нейни лични имоти, да са били на такава стойност, която да е била достатъчна по размер за плащане на цялата или част от продажната цена.

С оглед на това въззивният съд е приел, че щом паричните средства, с които е била платена продажната цена, не са били изплатени от влог на съделителката Н. Е., а са внесени в брой по сметка на продавача, то продажната цена е платена с имущество, което по смисъла на чл. 21, ал. 1 СК се счита за съпружеска имуществена общност.

По отношение на сключения между страните „договор за подялба на имущество“ въззивният съд е приел, че същият валидно е обвързал страните предвид нотариалната му заверка по смисъла на чл. 39, ал. 1 СК и макар да няма доказателства да е вписан в публичния регистър към Агенцията по вписванията съгласно изискванията на чл. 19 СК, това не опорочава валидността му, тъй като регистрирането на брачния договор не е част от фактическия му състав, а цели оповестително действие спрямо третите лица.

Взето е предвид, че страните са уговорили, считано от 16.06.2016 г., режим на разделност по смисъла на чл. 27, ал. 3, вр. чл. 38, ал. 2 СК, но под условие, че който от тях твърди, че притежава определено имущество, следва да докаже правата си, като в противен случай имуществото ще се счита придобито в режим на СИО. Прието е, че в случая въпреки доказателствената тежест, която носи съделителката Н. Е., тя не е оборила презупмцията по чл. 21, ал. 3 СК, тъй като не е провела пълно и главно доказване на твърденията си за извънбрачното фактическо и правно основание, на което твърди, че е придобила средствата за закупуването на имота, както и че именно те са били вложени за покупката на целия процесен недвижим имот.

Така постановеното въззивно решение е валидно, процесуално допустимо, но по същество неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл. 235 ГПК) и при неправилно приложение на материалния закон (чл. 21, ал. 3 СК и чл. 23, ал. 3 СК).

Неоснователно е оплакването на касатора, че обжалваното решение е недопустимо. Както е посочено в постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение №60363 от 21.10.2021 г., съдът следва да отчете настъпването на съответните вещно-правни последици от сключеното в брачния процес споразумение между съпрузите, но само ако то предвижда такива и само при установените в споразумението условия. В настоящия случай, както правилно е прието в обжалваното въззивно решение, страните са уговорили, считано от 16.06.2016г., режим на разделност по смисъла на чл.27, ал.3, вр. чл.38, ал.2 СК, но под условие, че който от тях твърди, че притежава определено имущество, следва да докаже правата си, като в противен случай имуществото ще се счита придобито в режим на СИО, т.е. всеки един от бившите съпрузи следва да докаже твърденията си за влагане на лични средства при придобиване на недвижимо имущество на негово име по време на брака. Наличието на подобно по съдържание споразумение не представлява процесуална пречка за предявяване на иск за делба на придобитото по време на брака имущество, а дори напротив, в производството по предявен иск за делба всеки един от бившите съпрузи разполага с процесуална възможност да представи доказателства в подкрепа на твърденията си.

Неоснователно е и оплакването на касатора, че съдът е следвало да възприеме съдържащото се в отговора на исковата молба искане като предявяване на инцидентен установителен иск, а не като възражение. Както е посочено в постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение №60363 от 21.10.2021 г., твърденията за пълна или частична трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23 СК могат да бъдат въведени в предмета на делото за делба било чрез иск (при условията на първоначално или последващо обективно съединяване на искове), било чрез възражение, като в първия случай исковата молба (първоначална или последваща, с която се предявява инцидентен установителен иск) следва да отговаря на установените в общата част на ГПК правила. Само когато е предявен иск за установяване наличие на пълна или частична трансформация, съдът дължи постановяване на диспозитив по тази претенция. Когато доводите за трансформация са въведени в спорния предмет под формата на възражение, съдът се произнася по неговата основателност в мотивите на съдебното решение и отразява извода си в диспозитива по чл. 344, ал. 1 ГПК без да постановява самостоятелен диспозитив по възражението – ако приеме възражението за пълна трансформация за основателно, съдът ще отхвърли иска за делба, а ако приеме за основателно възражението за частична трансформация, ще допусне делбата при съответните на това делбени права. В настоящия случай, както е посочено в обжалваното решение, не е предявена нарочна искова молба за трансформация на лично имущество, и правилно въззивният съд се е произнесъл по възражението само в мотивите на съдебното решение, а не в неговия диспозитив.

Неправилен обаче е изводът на въззивния съд, че щом паричните средства за заплащане на цената при придобиване правото на собственост върху процесния недвижим имот не са били изплатени от влог на съделителката Н. Е., а са внесени в брой по сметка на продавача, то продажната цена е платена с имущество, което по смисъла на чл. 21, ал. 3 СК се счита за съпружеска имуществена общност.

Както беше посочено по-горе, обстоятелството дали паричните средства за заплащане на цената на имота при придобиване на собствеността са преведени от влог на съпруга, на чието име е придобит имота, или са били внесени в брой по сметка на продавача, е ирелевантно при извършването на преценка за наличие на пълна или частична трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23 СК. От съществено значение е какъв е произходът на средствата, с които е платена тази цена, а не начинът, по който е извършено плащането. Както ВКС приема в своята практика, във всички случаи, когато единият от бившите съпрузи твърди, че е налице такава трансформация на негово лично имущество (лични средства), той следва да го докаже, дори в хипотеза, при която цената на имота е платена със средства от негов влог (в този смисъл решение №126 от 31.01.2020г. по гр.д.№352/2019г. на II г.о. на ВКС). И при действието на СК от 2009 г., по който паричните влогове са изключени от обхвата на чл. 21, приложение намира правилото, че статутът на придобитото по време на брака имущество е функция на правното положение, т.е. на произхода на средствата, с които е платена неговата цена. Установените в СК правила (чл. 21, ал. 1 и ал. 2; чл. 22 и чл. 23 СК) касаят единствено необходимостта определени факти и обстоятелства да бъдат доказвани от единия от бившите съпрузи, респ. да се приемат за установени при липса на други доказателства.

В настоящия случай съделителката Н. Е. твърди, че цената на процесния апартамент е платена с нейни лични средства, спестени от доходи от трудова дейност преди брака и отдаване под наем на притежавани от нея три апартамента в [населено място], закупени преди сключването на брака. Именно и само тези твърдения съделителката следва да докаже, за да се приеме за основателно възражението ѝ за наличие на пълна трансформация на лично имущество при придобиване на процесния недвижим имот, независимо, че цената е била платена в брой, т.е. внесена в брой по банкова сметка на продавача.

Тези твърдения, както вече беше посочено по-горе, могат да бъдат доказвани както с писмени доказатателства и експертни заключения, така и със свидетелски показания, каквито са ангажирали в настоящето производство и двете спорещи страни. Събраните по делото писмени и гласни доказателства обаче не са преценени от въззивния съд в съответствие с установеното в чл. 235 ГПК правило в тяхната съвкупност и при спазване на правилата на формалната житейска логика, вкл. с оглед обстоятелството, че и двете спорещи страни твърдят, че паричните средства, с които е платена цената на апартамента, са пренасяни през границата в брой. Не е съобразено и доказателственото значение на всяко едно от тези доказателства и по-специално на писмените доказателства, които са представени по делото и не са надлежно оспорени и неправилно е прието, че не се установява получаваните от съделителката Н. Е. трудови възнаграждения преди брака, респ. доходите от наем на нейни лични имоти, да са били на такава стойност, която да е била достатъчна по размер за плащане на цялата или на част от продажната цена.

От представеното по делото удостоверение, издадено на 05.04.2019г. от „Д. М. Ъ. С. И.. М.. Т.. С.. ВЕ Д. Т.“О. се установява, че Н. Е. е работила в дружеството в периода 15 май 2010г. – 10 март 2016г. в отдел „Продажби и маркетинг“ със заплата в размер на 3500 турски лири и премии, като това удостоверително изявление не се опровергава от показанията на разпитания по делото свидетел К., според които откакто той познава Н. тя никога не е работила и не е имала пари, след което свидетелят уточнява, че след като Н. и Б. се оженили, т.е. от 16.06.2016г., Н. не е работила въобще. Свидетелят е заявил, че познава Н. Е. от края на 2015г., както и че се среща със съделителя Б. Е. веднъж годишно, докато представеното удостоверение съдържа данни за работа по трудово правоотношение в предходен период от време. Още повече и свидетелят е заявил, че знае, че Н. е работила и само негова е преценката, че не е възможно да е печелила толкова пари, доколкото свидетелят не разполага с информация за размера на получаваното от Н. Е. трудово възнаграждение. В същия смисъл са и показанията на св.О., който е заявил, че знае, че Н. е дошла в Турция около 10-15 години преди да се запознае с Б. Е. и е работила като секретарка. Тези доказателства установяват, че преди сключването на брака със съделителя Б. Е. съделителката Н. Е. е разполагала със средства, представляващи доходи от трудови правоотношения, в посочения в удостоверението размер.

По делото са представени документи за придобиване на право на собственост върху три апартамента в [населено място] на името на Н. Е. (Н. Х., дъщеря на Н.) съответно на 24.06.2009г., 01.02.2013г. и 14.06.2016г., т.е. преди сключването на брака между страните, които представляват лично имущество на съделителката по смисъла на чл. 22, ал. 1 СК. Обстоятелството, че цената на един от апартаментите е била платена със средства от банков заем, изплащан след сключването на брака от Б. Е. (според свидетеля О.) не представлява годно основание за промяна в титуляра на правото на собственост, а оттам и не опровергават извода, че получените като наемна цена за тези имоти средства са лична собственост на Н. Е..

По делото са представени договори за отдаване под наем на трети лица на придобитите на името на Н. Е. апартаменти в [населено място] за период, следващ придобиването на собствеността, с посочена в договорите наемна цена и уговорен начин на плащане „в брой“. Тези доказателства установяват, че преди сключването на брака със съделителя Б. Е. съделителката Н. Е. е разполагала със средства, представляващи доходи от отдаване под наем на нейно лично имущество (апартаменти в [населено място]) в посочения в договорите размер и за периода на действие на тези договори, както и че такива средства съделителката е получавала и след сключването на брака.

Според показанията на св.Х., майка на съделителката Н. Е., тя е работила около 15 години в Турция с дъщеря си и спестявали пари, за да вземат къща, и когато свидетелката се връщала в България, дъщеря ѝ изпращала по нея пари, като носела около 10 000 долара, когато се прибирала в България. Свидетелката е заявила, че дъщеря ѝ искала отделна къща в България. Искала да се отдели от тях и да си закупи апартамент в [населено място]. Заявила е също така, че дъщеря ѝ имала апартаменти, които отдавала под наем, а наемите спестявали и връщали в България. Парите, които свидетелката пренасяла, били общо нейни и на дъщеря ѝ спестявания, които давала на сина си да ги съхранява. Дъщеря ѝ вземала повече пари от нея, живеела в собствен апартамент и нямала разходи. Свидетелката осигурявала храната, която дъщеря ѝ идвала да взема всяка седмица.

Според показанията на св.Х., брат на съделителката Н. Е., сестра му решила да закупи апартамент в България, за да има жилище, където да живее заедно с бебето. Свидетелят намерил апартамента по обява и се свързал с продавача. Съобщил това на сестра си, изпратил ѝ снимки и тя го харесала. Според свидетеля парите за покупката на апартамента били в България – майка му и сестра му работили в Турция повече от 10 години; той често им ходел на гости и те му давали постоянно пари да ги пренася в България и да ги съхранява. Майка му също носела пари и му ги предавала, като той ги държал в каса в дома си. Парите били повече от 200 000 лв. Свидетелят е заявил, че продажната цена била изплатена в банката в деня на сделката.

Действително показанията на тези свидетели, като близки роднини на съделителката Н. Е., следва да бъдат преценявани по реда на чл. 172 ГПК, но това само по себе си не обосновава недостоверност на казаното от свидетелите. Изводът дали на тези свидетели следва да бъде дадена вяра, следва да се основава на преценката и на останалите доказателства, съдържащи данни за събирането на средства за заплащането на цената на процесния апартамент, доколкото по делото няма спор, че цената е била платена в деня на сключването на договора със средства, които са пренасяни през границата в брой (в този смисъл са показанията на всички разпитани по делото свидетели).

Свидетелите К. и О. са заявили, че знаят от своя приятел Б. Е., че апартаментът е закупен с негови средства. Свидетелите обаче не споделят конкретни обстоятелства около начина, по който парите, получени от Б. Е. от продажбата на негови имоти, са достигнали до Република България (доколкото по делото е установено, че цената на процесния апартамент, с изключение на капарото, е платена в брой), нито са присъствали при сключването на договора за покупко-продажба. Показанията им не са основани на лични, преки и непосредствени впечатления за тези обстоятелства за разлика от показанията на свидетелите Х. и Х., които споделят пред съда своите лични, преки и непосредствени впечатления от фактите и обстоятелствата, за които дават показания. С оглед на това следва да се приеме, че по делото не е установено осъществяването на факти и обстоятелства, които да опровергават казаното от свидетелите Х. и Х. – показанията на свидетелите К. и О. не съдържат данни за осъществяването на факти, опровергаващи казаното от свидетелите Х. и Х..

Освен това св.К. е заявил, че г-н Б. му е казвал, че България е хубаво място и ако желаят да живеят тук или да идват, могат да пренасят по 10 000 евро през границата на всяко идване, за да си закупят имот, което потвърждава казаното от свидетелите Х. и Х. за размера на пренасяните суми.

Неоснователни са наведените от съделителя Б. С. Е. доводи, че показанията на свидетелите Х. и Х. са противоречиви и непоследователни и от тях не се установява безспорно, че именно тези средства са били вложени в закупуването на процесния имот. Както беше отбелязано по-горе, тези свидетели излагат пред съда в тяхната логична и времева последователност фактите, касаещи произхода на средствата, които са били пренасяни през границата, целта, поради която са били пренасяни и предавани на съхранение на свидетеля Х., като от показанията на последния се установява по категоричен начин, че именно с предадените му за съхранение средства е платена цената при придобиване правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Поради това следва да се приеме за установено, че към момента на сключване както на предварителния, така и на окончателния договор за придобиване правото на собственост върху процесния недвижим имот съделителката Н. Е. е разполагала с достатъчно лични средства за заплащане цената на имота и именно с тази нейни лични средства е платена цената. Още повече, че уговореният в предварителния договор задатък е платен по банкова сметка на продавача от влог на съделителката Н. Е..

От показанията на св.Х. се установява, че цената на процесния недвижим имот е платена именно със средствата, които неговата сестра и неговата майка са му предали за съхранение. Както вече беше отбелязано, при липсата на други данни за произхода на средствата, с които е платена цената и при липса на конкретност в показанията на доведените от съделителя Б. С. Е. свидетели, показанията на св.Х. следва да се приемат за достоверни.

С оглед на това следва да се приеме, че цената на процесния недвижим имот е платена с лични средства на съделителката Н. Н. Е., една част от които представляват получени от нея трудови възнаграждения преди сключването на брака и доходи от наем на недвижими имоти, които са нейна лична собственост, а друга част – дарени ѝ от нейната майка с цел придобиване именно на процесния недвижим имот (както свидетелката Х. е посочила в показанията си, с дъщеря ѝ са спестявали пари, за да може последната да си закупи апартамент). При наличието на тези данни обстоятелството каква част от предадените на свидетеля Х. парични средства са били на съделителката Н. Н. Е. и каква част на нейната майка е ирелевантно. Направеното от съделителката Н. Н. Е. възражение за трансформация на нейно лично имущество при придобиване правото на собственост върху процесния недвижим имот е основателно, поради което за неоснователен следва да се приеме предявеният иск за делба – процесният недвижим имот представлява лично имущество на съделителката Н. Н. Е. по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК и не е съсобствен между страните.

Този извод съответства и на правилата на формалната житейска логика, тъй като имотът е придобит по време на висящия бракоразводен процес и след сключване на споразумението между страните. Обстоятелството, че за периода от 04.12.2016 г. до датата на придобиване на апартамента (02.05.2017 г.) и двамата бивши съпрузи са пътували от Турция за България, е ирелевантно, доколкото по делото не се установява при тези пътувания да са били пренасяни средства от съделителя Б. С. Е., с които да е платена цената на апартамента,

По тези съображения следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е неправилно. По реда на чл. 293, ал. 2 ГПК същото следва да бъде отменено и вместо това предявеният от Б. С. Е. иск за делба бъде отхвърлен като неоснователен.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №IV-1, постановено на 22.02.2021 г. от Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен състав по в.гр.д.№2696/2020 г. в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд от 02.03.2020г., с което е допуснато извършването на съдебна делба между Б. С. Е. и Н. Н. Е. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...........по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-09/30.01.2009г. на изп. директор на АГКК, с адрес в [населено място], [улица], вх.А, ет.6, ап.14, който самостоятелен обект се намира в сграда №2, разположена в ПИ с идентификатор .............., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта едно, с площ от 105.42 кв.м., ведно с прилежащите части: 14.42 кв.м. ид.части от общите части на сградата и съответния процент от правото на строеж върху терена, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж – .............и ............., под обекта – ..........., над обекта – .............., .................и ..............и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Б. С. Е., гражданин на Република Турция, от [населено място], Б., Х. М., Х. Ш. сокак №24, ап.2 срещу Н. Н. Е., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], Бургаска област, иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..............по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-09/30.01.2009г. на изп. директор на АГКК, с адрес в [населено място], [улица], вх.А, ет.6, ап.14, който самостоятелен обект се намира в сграда №2, разположена в ПИ с идентификатор ............., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта едно, с площ от 105.42 кв.м., ведно с прилежащите части: 14.42 кв.м. ид.части от общите части на сградата и съответния процент от правото на строеж върху терена, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж – ............и ..............., под обекта – ............, над обекта – ................, ...........и ..............

ОСЪЖДА Б. С. Е. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Н. Н. Е. сумата от 7060 лв . ( седем хиляди и шестдесет лева ) , представляващи направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: