Отмяна на присъда заради недовършена поправка на протокол и неизяснена годност на свидетел

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство по чл.115 НК * свидетелска годност * липса на съдебен протокол * протокол от съдебно заседание * поправка на съдебен протокол * липса на отговор по направени възражения * абсолютно нарушение на процесуални правила * комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза

Решение по н.д. № 650/23 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение стр. 5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 154

гр. София,07.03.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА

2. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при участието на секретаря ГАЛИНА ИВАНОВА и прокурора КИРИЛ ИВАНОВ, след като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА н.д. № 650/23 г., въз основа на закона и доказателствата по делото прие следното:

Производството е по реда на глава ХХІІІ НПК.

Образувано е по касационни жалби на защитниците на подсъдимите П. Т. И. и Т. Л. А. срещу Решение № 133 от 13 април 2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 982/22 г. по описа на Софийския апелативен съд.

С въззивното решение е изменена Присъда № 13 от 1 юни 2022 г., постановена по н.о.х.д. № 435/21 г. по описа на Софийския окръжен съд, 7. първоинстанционен състав, наказателно отделение, като деянието на подсъдимите е преквалифицирано в такова по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс и те са оправдани по повдигнатото им обвинение по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, а наказанията им са намалени, респективно, от единайсет на осем години лишаване от свобода (за подсъдимия А.) и от десет на седем години лишаване от свобода (за подсъдимия И.).
С касационната жалба на адвокат Д. М. – защитник на подсъдимия П. И., са заявени основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК. Поддържаното нарушение на материалния закон е аргументирано с твърдение за недоказаност на обвинението. Като допуснати съществени процесуални нарушения са посочени: липса на мотиви относно конкретната деятелност на всеки от подсъдимите, както и при индивидуализацията на наказанията им; необсъждане на наведените от защитата възражения; основаване на присъдата на предположения; превратно тълкуване на доказателствата; недопускането на комплексна психиатрична и психологична експертиза на свидетеля Г. Ю.. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е подкрепено с довод за недооценяване на смекчаващите обстоятелства и надценяване на данните за съдебното минало на подсъдимия. Отправеното с тази жалба искане е за оправдаването на подсъдимия, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане или значително намаляване на размера на наказанието и приложението на чл. 66, ал. 1 НК.
С касационната жалба на другия защитник на подсъдимия – адвокат Е. П., е наведена претенция за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието поради явната му несправедливост. И с тази жалба е въведено оплакване за неизясняване на психическата годност на свидетеля Ю. (и в двете инстанции) и за липсата на отговор във въззивното решение на повдигнатите възражения. Конкретно е отбелязано, че апелативният съд не е обсъдил довода за недовършената от първата инстанция процедура по отправените две искания за поправка на протокола от проведеното съдебно заседание в частта за разпита на свидетеля Ю.. Като подчертава, че хипотезата на недовършената процедура се приравнява на липсата на протокол, защитникът смята, че следва да бъдат отменени и въззивното решение, и присъдата. Поддържаната явна несправедливост на наказанието е развита със съображения, идентични с тези от посочените в предната жалба.
С касационната жалба на адвокат Е. М., защитаваща подсъдимия Т. А., се претендира наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Според изложеното санкцията била отмерена неправилно при превес на отегчаващи обстоятелства, доколкото не се установявало интензивността на действията на А. да е била по-голяма или ожесточена в сравнение с обичайното, а и не било съобразено, че именно този подсъдим опитал да възпре другия с думите „стига толкова, да не го утепаме“. От касационната инстанция се иска да намали наказанието в размер около средния.

Не са постъпили възражения срещу касационните жалби.

Пред настоящата инстанция касаторите поддържат жалбите си по изнесените в тях съображения, които възпроизвеждат. Явилият се трети защитник на подсъдимия И. – адвокат Е. Б. се присъединява към казаното от своите колеги и излага подробни съображения в подкрепа на довода за допуснато съществено процесуално нарушение, намерило израз в отказа на съдилищата да проверят свидетелската годност на свидетеля Ю..

Всеки от подсъдимите се присъединява към изразената от защитниците позиция.

Прокурорът от Върховната прокуратура пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт, намирайки същия за справедлив и постановен след правилно изясняване на всички значими за делото обстоятелства.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец А. Ч. – адвокат О. Б., също застъпва позиция за потвърждаване на обжалваното решение.

В предоставената му последна дума всеки от подсъдимите отправя молба за намаляване на наказанието.

След като прецени заявените касационни основания и изложените доводи, и становищата на страните, Върховният касационен съд прие следното:

И трите касационни жалби са допустими – всяка от тях е депозирана от процесуалнолегитимирана страна, в рамките на предвидения 15 – дневен срок от съобщението за решението и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.

С приоритетно значение следва да бъдат обсъдени оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, развити в жалбите на защитниците на подсъдимия П. И., тъй като ако такива са налице фактологията по условие не се явява изяснена в удовлетворение с изискванията на процесуалния закон, което на свой ред определя като невъзможна преценката за съблюдаването на материалния закон и справедливостта на наложеното наказание.

Основателно е изтъкнатото в жалбата на адвокат П., че въззивният съд не е отговорил конкретно на наведеното възражение за допуснато от първата инстанция съществено процесуално нарушение – недовършването на процедурата по чл. 312, ал. 2 НПК. Възражението не е било несъществено, доколкото с него се е претендирало наличието на основанието по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК – липса на протокол от съдебното заседание, което е сред категорията на абсолютните съществени процесуални нарушения. Пропускът на апелативния съд да обсъди този въпрос е значим - ако се бе занимал с него вероятно би достигнал до извод, че следва да упражни правомощието си по чл. 334, т. 1 НПК, тъй като нарушението действително е допуснато.

Прегледът на материалите по делото на окръжния съд разкрива, че защитникът на подсъдимия И. е направил две искания за поправка на протокола от проведеното на 23 март 2022 г. съдебно заседание (вж. стр. 234 и 235) – и двете, свързани с разпита на ключовия за обвинението свидетел Г. Ю.. Председателят на съдебния състав ги е оставил без уважение, отбелязвайки, че протоколът отразява вярно обстоятелствата и изявленията от съдебно заседание и допълвайки „за произнасяне от състава в с.з. на 1.06.2022 г.“ Произнасяне от съдебния състав не е последвало нито в закрито заседание, както предвижда разпоредбата на чл. 312, ал. 2 НПК, нито в проведеното открито съдебно заседание, което е било и последно.

В съдебната практика е утвърдено разбирането, че производството по чл. 312, ал. 2 НПК е приключващ стадий на предвидения ред за окончателното съставяне на протокол за съдебно заседание и недовършването на процедурата препятства установяването на протокола като годно доказателствено средство за установяване на извършените процесуални действия и събраните от съда доказателства. Липсата на произнасяне на съдебния състав по неуважената от председателя молба за поправка или допълване на протокола се равнява на липса на протокол от съдебно заседание. Вж. Решение № 440 от 17.5.2016 по н.д. № 1301/2015 г., първо н.о.; Решение № 137 от 4.7.2019 г. по н.д. № 555/2019 г., първо н.о. на ВКС, Решение № 387 от 14.10.1999 г. по н.д. № 347/1999 г. на ВКС, първо н.о.; Решение № 19/1987 г. на ВК на ВС; Решение № 265/26.07.1985 г. по н. д. № 272/85 г. на ВС, второ н. о.

Тъй като коментираното нарушение не е констатирано от въззивния съд, а и е неотстранимо от него, касационната инстанция следва да упражни правомощието си да отмени не само въззивното решение, а и присъдата и да върне делото за ново разглеждане в първата инстанция, където е било допуснато нарушението.
Основателно е и възражението, че инстанциите по фактите, основали фактическите си изводи за втората част от инцидента (нанасянето на удари в двора) единствено на показанията на свидетеля Г. Ю., не са взели дължимите мерки за проверка на свидетелската му годност, при все че са възникнали съмнения в нея. Видно от протокола от 23 март 2022 г., в проведеното открито съдебно заседание съдът е назначил комплексна съдебно – психиатрична-и-психологична експертиза, уважавайки искането на представителя на прокуратурата. Последното е било направено след провеждане на разпита на свидетеля, на който е присъствал психолог. Психологът е заявил, че интелектуалните и паметови възможности на непълнолетния свидетел са в границите на ниската норма към лека умствена изостаналост, а също и че е податлив на внушение, влияние и сплашване. Тази информация, както и неясните изявления на свидетеля след прочитане на показанията му от досъдебното производство (първо е отрекъл да е казал прочетеното, а след това е заявил, че не отрича да е говорил така) е налагала проверка на въпроса за свидетелската годност на свидетеля и съдът с основание е уважил искането за назначаване на експертно изследване. В делото не се съдържа документална следа за определянето на експертите, които е следвало да изготвят експертизата, но от молба (л. 233), подадена от д-р Ц. П. и Н. Г., изглежда като да са били ангажирани те. В съдебното заседание на 1 юни 2022 г., когато е приключено разглеждането на делото в окръжната инстанция, вещите лица са се явили, а съдът е докладвал молбата им, съдържаща изявление, че експертизата не е изготвена, тъй като свидетелят не се бил явил за провеждане на изследванията, за което търсят съдействие от съда. Вместо да предприеме действия в тази насока съдебният състав отменил определението си за назначаване на експертизата с мотив, че въпросите, които следвало да изясни експертизата били установени чрез разпита на свидетеля М. Б. по “безсъмнен и категоричен начин.“ Едва ли се нуждае от разяснение, че психическият и психологичен статус в аспекта на свидетелската годност на което и да е лице, попада в компетентността на съответните експерти, притежаващи специални знания. Той не може да се установява чрез показанията на свидетел, който освен всичко останало е заявил, че не помни дали свидетелят е разбирал въпросите. Като е приел обратното, съдът е нарушил задължението си по чл. 106 НПК, защото не е използвал нужния доказателствен способ за проверка на свидетелската годност на Г. Ю..
Апелативният съд, пред когото дори са били повдигнати и възражения в жалбите, на свой ред не е констатирал и не е отстранил този процесуален проблем, а е отхвърлил искането на защитата за назначаване на експертиза. Противно на застъпената от него мотивировка, тази инстанция намира, че изясняването на въпроса дали свидетелят Ю. страда от състояние, препятстващо способностите му да възприема правилно фактите от действителността и да ги възпроизвежда има пряка връзка с оценката на достоверността на неговите показания.
При новото разглеждане на делото въпросът за свидетелската годност на Ю. следва да бъде изяснен по надлежния ред - чрез използване на специалните знания на вещи лица (психиатър и психолог), като бъде допусната експертиза с участието на такива експерти.
В заключение се обосновава, че решението на въззивния съд и изменената с него първоинстанционна присъда следва да бъдат отменени, а делото върнато за ново разглеждане в първата инстанция. При новото разглеждане на делото следва да се провери по надлежния ред свидетелската годност на Г. Ю..
Касационната инстанция не следва да се произнася по оплакванията за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания. Разглеждането им е мислимо само при отсъствието на съществени процесуални нарушения.

В обобщение на всички изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 НПК, ВКС, второ наказателно отделение.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение № 133 от 13 април 2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 982/22 г. по описа на Софийския апелативен съд и изменената с него Присъда № 13 от 1 юни 2022 г., постановена по н.о.х.д. № 435/21 г. по описа на Софийския окръжен съд, 7. първоинстанционен състав

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – София.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.