Собственост върху неприложена регулация и интерес от иск за сграда

Текстът на акта

Ключови фрази

решение по гр.д.№ 1787 от 2024 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 384

гр.София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия Гроздева гр.д.№ 1787 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

С определение № 913 от 26.02.2025 г. настоящият състав на ВКС, ГК е допуснал касационно обжалване на решение № 22 от 31.01.2024 г. по в.гр.д.№ 518 от 2023 г. на Смолянския окръжен съд, първи въззивен граждански състав в следните негови части:

1. ЧАСТТА, с която, след отмяна на решение № 88 от 31.10.2023 г. по гр.д.№ 90 от 2022 г. на Районен съд- Златоград, е отхвърлен предявеният от С. Б. Т. срещу Община Златоград иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост на С. Т. върху 1/9 ид.ч. от следния имот: място с площ от 203 кв.м., попадащо в обхвата на УПИ ***- държавен в кв.*** по плана на [населено място], [община], област С., означено в жълт цвят на комбинираната скица на вещото лице инж.М. Т., находяща се на лист 364 от първоинстанционното дело и представляваща неразделна част от решението;

2. ЧАСТТА, с която, след отмяна на решение № 88 от 31.10.2023 г. по гр.д.№ 90 от 2022 г. на Районен съд- Златоград, е отхвърлен предявеният от С. З. К. срещу Община Златоград иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост на С. З. К. върху 2/3 ид.ч. от следния имот: място с площ от 203 кв.м., попадащо в обхвата на УПИ ***- държавен в кв.*** по плана на [населено място], [община], област С., означено в жълт цвят на комбинираната скица на вещото лице инж.М. Т., находяща се на лист 364 от първоинстанционното дело и представляваща неразделна част от решението;

3. ЧАСТТА, с която е обезсилено решение № 88 от 31.10.2023г. по гр.д.№ 90 от 2022 г. на Районен съд- Златоград в частта му, с която е признато за установено по отношение на Община Златоград, че С. З. К. е собственик на 1/2 ид.ч. от двуетажна масивна сграда, цялата с площ от 70 кв.м., построена в парцел ***- държавен в кв.*** по плана на [населено място], [община], област С. и производството по този иск е прекратено и

4. ЧАСТТА, с която е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските и са присъдени разноски за двете инстанции, съобразно изхода на спора пред въззивния съд.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК /за точното прилагане на закона и за развитието на правото/ по следните въпроси:

1. Издаването на основание чл.56 от ЗТСУ /отм./ на разрешение за строеж за построяване на сграда в имот, в който има придадени по регулация части от имоти на други лица, достатъчно основание ли е да се приеме, че към момента на издаване на това строително разрешение регулацията по отношение на имота е „приложена“ по смисъла на чл.33 ЗТСУ /отм./ ?

2. Представлява ли оспорване на правото на собственост върху сграда снабдяването на ответника с констативен акт за собственост /конкретно акт за общинска или държавна собственост/ за терена, върху който е построена сградата ?

3. Налице ли е правен интерес за собственика на сграда да предяви установителен иск за собственост на тази сграда срещу лицето, снабдило се с констативен акт за собственост за мястото, върху което е построена сградата ?

В проведеното открито съдебно заседание касаторите С. Б. Т. и С. З. К. не се явяват и не изпащат представител. Изпращат писмени становища, в които заявяват, че поддържат жалбите си и молят решението на Смолянския окръжен съд в обжалваните от тях части да бъде отменено и предявените от тях искове- уважени.

Ответникът Община Златоград не изпраща представител. Взел е становище по жалбите в представени по делото писмени отговори на касационните жалби от 09.04.2024 г. и от 18.04.2024 г.

Пълномощникът на третите лица- помагачи на страната на ответника З. А. К. и Ю. З. К.- адв.Г. заявява, че оспорва жалбите, излага съображения за тяхната неоснователност и моли решението на Смолянския окръжен съд да бъде оставено в сила.

I. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд, приема следното:

1. По първия въпрос /Издаването на основание чл.56 от ЗТСУ /отм./ на разрешение за строеж за построяване на сграда в имот, в който има придадени по регулация части от имоти на други лица, достатъчно основание ли е да се приеме, че към момента на издаване на това строително разрешение регулацията по отношение на имота е „приложена“ по смисъла на чл.33 ЗТСУ /отм./?/: Съгласно чл.56, ал.11 ЗТСУ /отм./ строеж в парцел, към който са придадени имоти на други лица, се разрешава, ако условията за заемане на придадените имоти по този закон са изпълнени. Действително, съгласно чл.33, ал.2 ЗТСУ /отм./ и разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д.№ 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС, заемането по законния ред на придаваемите по регулация части от съседни имоти е един от способите за прилагането на дворищнорегулационния план при действието на ЗТСУ /отм./. Разпоредбата на чл.56, ал.11 ЗТСУ /отм./ обаче не презюмира приложена дворищна регулация относно имотите, за които има издадено разрешение за строеж, а въвежда условие за издаването на такова разрешение за строеж: да са изпълнени условията за заемане на придаваемите части /тоест, дворищната регулация да е приложена/. Затова само по себе си даването на разрешение за строеж в имот, в който има придадени по регулация части от съседни имоти, не е достатъчно основание, за да се приеме, че към момента на издаване на това разрешение регулацията по отношение на имота е „приложена“ по смисъла на чл.33 ЗТСУ /отм./?/. При липса на доказателства за приложена дворищна регулация по някои от предвидените в чл.33 ЗТСУ /отм./ способи, издаването на разрешение за строеж по чл.56, ал.11 ЗТСУ /отм./ може да обоснове само извод за незаконосъобразност на административния акт, с който е дадено това разрешение.

2. По втория въпрос /Представлява ли оспорване на правото на собственост върху сграда снабдяването на ответника с констативен акт за собственост /конкретно акт за общинска или държавна собственост/ за терена, върху който е построена сградата?/ настоящият състав на ВКС приема следното: Както е прието в Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. по гр.д.№ 150 от 1985 г. на ОСГК на ВС и т.3Б от Тълкувателно решение № 4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, инициирането на производство по снабдяването и съответно снабдяването на дадено лице с констативен акт за собственост върху конкретен имот /нотариален акт по чл.587, ал.1 или ал.2 ГПК или акт за общинска или държавна собственост/ представлява правно действие, с което се оспорва правото на собственост на действителния собственик на имота, тъй като с издаването на такъв акт се създава несигурност за правото на собственост на действителния собственик и се нарушава неговото право пълноценно да упражнява правомощията си на собственик предвид възможността лицето, посочено в констативния акт за собственост, да се разпореди с имота.

С оглед презумпцията на чл.92 ЗС, че собствеността на постройката следва собствеността на земята, върху която е изградена тази постройка, констативният акт за собственост на терен /без в него изрично да е посочено, че изградената в този терен сграда не е предмет на констативния акт за собственост/ легитимира лицето, в полза на което е издаден констативният акт за собственост на терена, като собственик и на построената в него сграда, дори и когато тази сграда е собственост на трето лице. Предвид на това инициирането на производство и снабдяването с констативен акт за собственост на терен, върху който е построена сграда /без в него изрично да е посочено, че тази сграда не е предмет на констативния акт за собственост/, представлява правно действие, с което се оспорва правото на собственост на собственика на построената в този терен сграда.

3. По третия въпрос /Налице ли е правен интерес за собственика на сграда да предяви установителен иск за собственост на тази сграда срещу лицето, снабдило се с констативен акт за собственост за мястото, върху което е построена сградата ?/: Както е прието в т.3Б от Тълкувателно решение № 4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, правният интерес от предявяване на установителен иск за собственост се преценява конкретно по всяко дело с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. Както бе посочено в отговора на втория поставен въпрос, инициирането и снабдяването с констативен акт за собственост на терен, върху който е построена сграда /без в него изрично да е посочено, че тази сграда не е предмет на констативния акт за собственост/, представлява правно действие, с което се оспорва правото на собственост на собственика на сградата. Поради това, в случаите, в които ищецът твърди, че е собственик на сграда, изградена в терен, за който ответникът разполага с констативен акт за собственост, в който не е посочено, че сградата не е предмет на акта, следва да се приеме, че за него е налице правен интерес да предяви установителен иск за собственост на сградата срещу лицето, в чиято полза е съставен констативният акт за собственост на терена, върху който е изградена тази сграда. За правния интерес на ищеца да предяви такъв иск няма значение на какво основание той твърди, че е собственик на сградата: дали защото е собственик и на терена, върху който е изградена тази сграда; дали защото сградата е построена в чужд имот, но след надлежно учредено право на строеж или защото е била построена от собственика на терена, преди този терен /без сградата/ да е бил прехвърлен или придобит на оригинерно основание от титуляра на акта за собственост на терена.

II. По СЪЩЕСТВОТО НА ЖАЛБИТЕ: По предявените от С. З. К. и С. Б. Т. установителни искове за собственост върху съответно 2/3 ид.ч. и 1/9 ид.ч. от процесния имот /място с площ от 203 кв.м., попадащо в обхвата на УПИ ***- държавен в кв.*** по плана на [населено място], [община], област С., означено в жълт цвят на комбинираната скица на вещото лице инж.М. Т., находяща се на лист 364 от първоинстанционното дело/, настоящият състав на ВКС, ГК приема следното: По делото е установено от фактическа страна и не се е споряло между страните, че парцел ***- държавен в кв.*** по плана на [населено място] е образуван след частично изменение на регулационния план на селото от 1978 г., одобрено със заповед № 9 от 23.01.1984 г. Парцелът е образуван от държавен имот без планоснимачен номер /намиращ се до 1984 г. извън регулация/ и придаваема към него част от съседния парцел ***-***, собственост на З. М. К. и М. А. К., а понастоящем- собственост на ищеца С. З. К. и на тримата наследници на брат му Б. З. К. /една от които е ищцата С. Б. Т./, по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 4 от 25.01.1989 г. Дворищнорегулационният план на селото е изменен с последваща заповед № 4 от 22.09.1989 г., с която границите на парцелите отново са променени. Според заключението на вещото лице инж.Т., от направения графичен анализ на трите регулационни плана се установява, че с регулационните изменения от 1984 г. и 1989 г. към парцел ***- държавен се придават 203 кв.м. от парцел ***-***. Тези 203 кв.м. са отразени на изготвена от вещото лице скица с жълт цвят. Доказателства за заплащане на обезщетение за тези придаваеми части вещото лице не е открило при направените от него проверки.

От представения протокол от 20.04.1982 г. на Комисия по чл.95 ЗТСУ /отм./ се установява, че с този протокол е извършена оценка на подобренията в частта от имот пл.№ 175, която се включва в новообразувания парцел ***- държавен. Видно от разписка от 28.04.1982 г., този протокол е връчен на собственика на парцел ***-*** З. К.. От удостоверение № 472 от 02.07.2021 г. на кметство [населено място] се установява, че в архива на кметството не са открити документи за провеждане на процедура по чл.112 ЗТСУ /отм./ във връзка с чл.279 ППЗТСУ /отм./ за заплащане на обезщетение за придадените към парцел *** части от имот пл.№ ***.

Съгласно представеното и неоспорено от страните удостоверение за факти и обстоятелства по ТСУ изх.№ 46 от 02.07.2021 г. на Кметство с.Старцево, общ.З., поземлен имот с кадастрален номер ***, кв.*** по плана на [населено място] е с обща площ от 1 548 кв.м. и след дворищното регулиране на местността е разделен както следва: от 965 кв.м. е образуван парцел ***- ***; 175 кв.м. са включени в парцел ***- ***; 197 кв.м. са включени в парцел ***- държавен; 30 кв.м. са останали извън регулация, а 181 кв.м. в уличната регулация.

В това удостоверение е посочено още, че в УПИ ***- държавен има построени следните сгради: триетажно масивно жилище с площ от 76,5 кв.м., пристроена към него масивна сграда с площ от 20 кв.м., двуетажна жилищна сграда със застроена площ 69 кв.м. /част от която попада и в уличната регулация/ и масивна сграда със застроена площ от 34 кв.м. /част от която попада в УПИ ***-***/.

Намиращата се в УПИ ***- държавен триетажна масивна сграда е изградена в резултат на отстъпено на Б. З. К. /наследодател на част от ищците/ и на Ю. З. К. /трето- лице помагач по настоящото дело/ право на строеж със заповеди № 45 и № 46 от 28.03.1985 г. и договори за отстъпване на право на строеж върху държавен недвижим имот. За построяването на триетажната сграда между Б. К. и Ю. К. е бил сключен договор за групов строеж от 16.03.1987 г. Издадено е било разрешително за строеж № 34 от 22.04.1986 г. и протокол № 30 от 22.04.1986 г. за определяне на строителна линия и триетажната сграда е построена. С нотариални актове № 124 от 29.06.2020 г. и № 27 от 03.02.2021 г. Ю. К. и З. К. са признати за собственици на първи и втори жилищен етаж от тази триетажна жилищна сграда с площ от 84,50 кв.м.

От удостоверение № 68 от 25.02.2021 г. и удостоверения от 20.04.2021 г. и от 17.08.2021 г. по чл.202 ЗУТ е прието за установено, че построените в УПИ ***- държавен двуетажна жилищна сграда с площ от 69 кв.м. и едноетажна стопанска постройка /на североизточната граница на УПИ/ с площ от 29 кв.м. са „търпими“ строежи, които не подлежат на премахване и забрана за ползване, както и че представляват обособени обекти по смисъла на чл.202 ЗУТ. Според удостоверенията по чл.202 ЗУТ, двуетажната сграда с площ от 69 кв.м. е обособена в два обекта- западен и източен близнак, като всеки от близнаците има самостоятелен вход и включва: полувкопан гараж с площ от 28 кв.м. и втори жилищен етаж със застроена площ от 39 кв.м. Според свидетелката К. К. /сестра на С. К., Б. К. и Ю. К./, С. и Б. са построили двуетажната жилищна сграда и стопанската сграда по времето, когато Ю. К. започнал да строи триетажната къща.

Видно от констативен протокол, на основание молба на С. К. и З. К., със заповед № 107 от 12.04.2022 г. кметът на община Златоград е одобрил допълване на действащия кадастрален план на [населено място] с нанасяне на двуетажна жилищна сграда с площ 70 кв.м. и стопанска сграда с площ 21 кв.м., находящи се в поземлен имот с кадастрален номер ***, в частта му, участваща в УПИ ***- държавен, кв.*** по ПУП на [населено място], която заповед е влязла в законна сила на 04.05.2022 г. За удостоверяване правата си върху УПИ *** Община Златоград е съставила акт за частна общинска собственост № 2017 от 23.02.2021 г. Актът е издаден на основание чл.2, ал.1, т.1, чл.3, ал.3 и чл.59 от Закона за общинската собственост.

Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВКС достигна до следните правни изводи: Ищците С. Т. и С. К. са придобили правото на собственост на дворно място с площ от 1210 кв.м., находящо се в [населено място], представляващо парцел ***-*** по регулационния план на селото от 1978 г., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, въз основа на договор за дарение от З. М. К. и М. А. К., обективиран в представения по делото нотариален акт № 4 от 25.01.1989 г., и на основание наследяване от Б. К., починал на 29.07.2021г.: ищецът С. К. на 2/3 ид.ч. от този парцел, а С. Т. на 1/9 ид.ч. С последващите дворищнорегулационни планове на селото спорните 203 кв.м., които са били част от парцел ***-*** по регулационния план на селото от 1978 г., са били придадени по регулация към парцел ***-държавен /сега собственост на ответника община Златоград / и като такива са станали собственост на държавата. До влизане в сила на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и изтичане на сроковете по пар.6, ал.2 и ал.4 от Преходните правила на ЗУТ обаче дворищнорегулационните планове от 1984 г. и 1989 г. не са били приложени по предвидения в чл.33, ал.2 ЗТСУ /отм./ ред, разяснен в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д.№ 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС: чрез заплащане на паричното обезщетение за придаваемите части или чрез заемане на тези части по законоустановения ред /чрез доброволно отстъпване по реда на чл.111 ЗТСУ /отм./ или чрез въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение- нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик по давност съгласно чл.134, ал.3 ЗТСУ /отм.//. Както бе прието и в отговора на първия поставен по делото правен въпрос, при липса на доказателства за приложена регулация по някои от способите, посочени в чл.33 ЗТСУ /отм./, издаването на разрешение за строеж № 34 от 22.04.1986 г. в парцел ***- държавен /за строеж на триетажна жилищна сграда в друга част от имота, която не засяга придадените по регулация 203 кв.м./ може да обоснове извод за неправилност /незаконосъобразност/ на административния акт, с който е дадено разрешението за строеж в имота, но не и извод за приложена дворищна регулация по отношение на този имот. Не може да се приеме и че дворищната регулация от 1984 г. и 1989 г. е приложена поради заемането на придаваемите части след построяването на триетажната сграда, за която през 1986 г. е издадено разрешение за строеж, и владението им в продължение на повече от 10 години /способ за прилагане на дворищнорегулационни планове, изменени на основание чл.32, ал.1, т.2, 4 и 5 от ЗТСУ /отм./, посочен в чл.33, ал.1 ЗТСУ /отм.//, тъй като придаваемите части от 203 кв.м. никога не са била заемани от държавата и не са били владяни от нея или от ответната община в продължение на 10 и повече години: видно от скицата на вещото лице инж.М.Т., в границите на спорните 203 кв.м. от парцела, означени на скицата с жълт цвят, се намира двуетажната жилищна сграда, построена от ищеца С. К. и брат му Б. К., но не и изградената въз основа на разрешението за строеж от 1986 г. триетажна жилищна сграда.

Предвид неприлагането на дворищнорегулационните планове от 1984 г. и 1989 г. в сроковете по пар.6, ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ, на основание пар.8 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на тези планове е прекратено. Тоест, след изтичането на сроковете по пар.6, ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ спорните 203 кв.м. са станали собственост отново на собствениците на парцела, от който са били отчуждени по регулация- парцел /сега УПИ/ ***-***, собственост на ищеца С. З. К. и тримата наследници на Б. К., една от които е ищцата С. Б. Т..

С оглед на горното предявените от С. З. К. и С. Б. Т. установителни искове за собственост върху процесните 203 кв.м. са основателни до притежаваните от тези ищци идеални части от имота: 2/3 ид.ч. за С. К. и 1/9 ид.ч. за С. Т.. Предвид на това обжалваното въззивно решение в частта му за отхвърляне на тези искове следва да се отмени като неправилно, а вместо него- следва да се постанови решение за уважаването им.

Предвид отговора на втория и третия поставени правни въпроси, неправилно е и като такова следва да бъде отменено въззивното решението и в частта му за обезсилване на първоинстанционното решение в частта му, с която е признато за установено по отношение на Община Златоград, че С. З. К. е собственик на 1/2 ид.ч. от двуетажна масивна сграда, цялата с площ от 70 кв.м., построена в парцел ***- държавен в кв.*** по плана на [населено място], [община], област С. и производството по този иск е прекратено. Видно от исковата молба, С. З. К. е твърдял, че е собственик на 1/2 ид.ч. от двуетажната масивна сграда, построената УПИ ***- държавен в кв.*** по плана на [населено място], [община], област С., за който УПИ ответникът Община Златоград разполага с констативен акт за собственост- акт за частна общинска собственост № 2017 от 23.07.2021 г., в който не е посочено, че процесната сграда не е предмет на този акт. Предвид на това С. К. има правен интерес от предявяване срещу Община Златоград на установителен иск за собственост върху сградата, съответно предявеният от него иск за тази сграда е допустим. Допустимо е и постановеното от първоинстационния съд решение по този иск. След отмяната на въззивното решение в горепосочената част, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане и произнасяне по същество от друг състав на въззивния съд.

Следва да се отмени въззивното решение и в частта за присъдените разноски за двете съдебни инстанции и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд и в тази част- за присъждане на разноски за първата и втората инстанция съобразно изхода на делото при новото му разглеждане.

На основание чл.294, ал.2 ГПК, новият състав на въззивния съд следва да се произнесе и за разноските, направени по делото във ВКС.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 22 от 31.01.2024 г. по в.гр.д.№ 518 от 2023 г. на Смолянския окръжен съд, първи въззивен граждански състав В ЧАСТТА МУ, с която, след отмяна на решение № 88 от 31.10.2023 г. по гр.д.№ 90 от 2022 г. на Районен съд- Златоград, са отхвърлени предявените от С. З. К. и от С. Б. Т. срещу Община Златоград искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост на С. К. върху 2/3 ид.ч. и на С. Т. върху 1/9 ид.ч. от следния имот: място с площ от 203 кв.м., попадащо в обхвата на УПИ ***- държавен в кв.*** по плана на [населено място], [община], област С., означено в жълт цвят на комбинираната скица на вещото лице инж.М.Т., находяща се на лист 364 от първоинстанционното дело и представляваща неразделна част от решението И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Златоград- гр.Златоград, ул.“Стефан Стамболов“ № 1, че С. З. К. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 7, чрез адв.Д. С. М., е собственик на 2/3 ид.ч. от следния имот: място с площ от 203 кв.м., попадащо в обхвата на УПИ ***- държавен в кв.*** по плана на [населено място], [община], област С., означено в жълт цвят на комбинираната скица на вещото лице инж.М.Т., находяща се на лист 364 от първоинстанционното дело и представляваща неразделна част от решението.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Златоград- гр.Златоград, ул.“Стефан Стамболов“ № 1, че С. Б. Т. със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.Д. К., е собственик на 1/9 ид.ч. от следния имот: място с площ от 203 кв.м., попадащо в обхвата на УПИ ***- държавен в кв.*** по плана на [населено място], [община], област С., означено в жълт цвят на комбинираната скица на вещото лице инж.М.Т., находяща се на лист 364 от първоинстанционното дело и представляваща неразделна част от решението.

ОТМЕНЯ решение № 22 от 31.01.2024 г. по в.гр.д.№ 518 от 2023 г. на Смолянския окръжен съд, първи въззивен граждански състав В ЧАСТТА, с която е обезсилено решение № 88 от 31.10.2023 г. по гр.д.№ 90 от 2022 г. на Районен съд- Златоград в частта му, с която е признато за установено по отношение на Община Златоград, че С. З. К. е собственик на 1/2 ид.ч. от двуетажна масивна сграда, цялата с площ от 70 кв.м., построена в парцел ***- държавен в кв.*** по плана на [населено място], [община], област С. и производството по този иск е прекратено, както и в ЧАСТТА за присъдените разноски за двете съдебни инстанции и

ВРЪЩА делото В ТЕЗИ ЧАСТИ за ново разглеждане от друг състав на Смолянския окръжен съд.

Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на ответника Община Златоград- Ю. З. К. и З. А. К..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.