Измама чрез пълномощно при заем и последици от нищожност на сделката

Текстът на акта

Ключови фрази

Измама по чл. 209, ал. 2 и 3 НК * имотна вреда * съставомерност на деяние

Р Е Ш Е Н И Е

№ 495

Гр.София, 14.10.2024г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ПЛАМЕН ДАЦОВ

при секретар Г.ИВАНОВА

и в присъствието на прокурора С.МИЛЕВА

изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 542 /2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от подс.Л. И. Я., подадена чрез защитника ѝ- адв.Г. В. срещу въззивна присъда № 5 от 12.02.2024г. постановена по ВНОХД №466/2023г. по описа на окръжен съд -гр.Шумен, с релевирани касационни основания по чл.348, ал.1,т.1,2,3 НПК. Акцент се поставя върху факта, че е налице решение на гражданския съд, с което е прогласена нищожността на разпоредителната сделка с предмет апартамента на пострадалата, като се твърди, че не е причинена имотна вреда, изискваща се за съставомерността на деянието по чл.209 НК. Моли се касационната инстанция да отмени въззивната присъда и оправдае подсъдимата, алтернативно- да намали наказанието ѝ.

В съдебно заседание пред касационната инстанция, защитникът на подсъдимата- адв.В. заявява, че поддържа касационната жалба с направените в нея оплаквания и искания. Развива доводите, че липсва вреда за пострадалата, поради което деянието е несъставомерно.

Адв.Д., също защитник на подсъдимата, поддържа аргументите на адв.В., като се спира на доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд, изразяващи се в липса на направен собствен доказателствен анализ, вътрешна противоречивост на мотивите досежно кредитираните доказателства и възприетата за установена фактическа обстановка, както и липса на доказателствена обезпеченост на фактическите и правни изводи. Твърди, че отсъства правна аргументация в решението, с която да се отхвърлят мотивите на първия съд, че е осъществено престъпление по чл.209, ал.1 НК, а не по чл.209, ал.2 НК. Оспорва наличието на предпоставки, водещи до ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимата по предявеното й обвинение по чл.209, ал.2 НК. Счита, че присъдата на въззивния съд следва да се отмени и подсъдимата да се оправдае или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на второинстанционния съд.

Подсъдимата Л. Я. не се явява пред касационната инстанция и не взима отношение по касационната си жалба.

Частният обвинител Е. Д. и повереникът ѝ също не се явяват в съдено заседание.

Представителят на Върховна прокуратура оспорва жалбата. Не счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения и намира, че материалният закон е приложен правилно, а наказанието е справедливо индивидуализирано. Що се отнася до доводите за липса на съставомерен резултат подчертава, че последиците от решението, постановено като резултат от заведеното от пострадалата гражданско дело, не изключват обективните признаци на измамата по чл.209, ал.2 НК и същите се преценяват към момента на осъществяване на престъплението.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си установи следното:

С присъда № 33 от 25.07.2023г. постановена по НОХД № 58/2023г. на РС-гр.Шумен подс.Л. И. Я. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото ѝ обвинение за извършено престъпление по чл.209, ал.2 НК.

Депозиран протест е инициирал въззивна проверка, при която ОС Шумен е отменил първоинстанционния съдебен акт и е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимата за виновна в това, че на 19.02.2016г. в гр. Търговище, с цел да набави за себе си имотна облага, използвала неосведомеността на Е. Д. и с това ѝ причинила имотна вреда в размер на 30000лв. и на основание чл.209, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 НК я е осъдил на 2 години „лишаване от свобода“. На основание чл.66 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила. Въззивният съд е осъдил подс.Я. да заплати направените по делото разноски.

Касационната жалба на подсъдимата е неоснователна.

Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК.

В съдебно заседание пред касационния съд, адв.Д. развива аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като предвид определящото им значение, същите ще се разгледат на първо място. Не могат да се споделят оплакванията на защитата, че качеството на мотивите изготвени към въззивната присъда не удовлетворява законовите изисквания по чл.305 НПК, както и че са нарушени изискванията на чл. 13 и 14 НПК.

Действително, би могло да се очаква по-детайлно анализиране на част от доказателствата от страна на въззивния съд, но отсъствието на желаната подробност не може да се определи като липса на мотиви, за да направи касационната инстанция изводи за наличие на съществено процесуално нарушения. В принципен план пропуските в осъществената от съда аналитична дейност по оценка на доказателствата биха се определили като такова нарушение, ако правят неразбираема волята на съда, ако илюстрират противоречивост и нелогичност, която съчетана с отсъствие на правдива интерпретация на съдържанието на доказателствата, води до невъзможност да се проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на съда и неговата правилност.

Подобни пороци по настоящото дело не се установяват. Мотивите към въззивната присъда удовлетворяват стандартите заложени в чл.305 НПК. Посочени са кредитираните доказателства, очертани са фактите, които се приемат за установени и въз основа на кои доказателства е станало това. Вярно е, че част от обясненията на подсъдимата и част от показанията на св.Г. не съвпадат с показанията на пострадалата, но окръжният съд точно е посочил, че ги цени относно безспорните факти, а именно, че на инкриминираната дата пострадалата Д. се е срещнала с подсъдимата, по повод отпускането на паричен заем, че подсъдимата завела Д. в кантората на св.Г. и пострадалата подписала пълномощно, с което упълномощила подс. Я. да се разпорежда с жилището ѝ като подписала и два броя декларации. Заемът на пострадалата бил даден, като се оформил договор с ВСК „П. к. А.“ / явяващ се с невярно съдържание/, а парите фактически не били на касата, а лични средства на подсъдимата. Шест дни след упълномощителната сделка, още преди падежа на първата вноска по кредита, имотът на пострадалата бил продаден от подсъдимата, която задържала продажната цена. Очевидно след направения подробен доказателствен анализ на показания на пострадалата и възприемайки за достоверно заявеното от нея, че е смятала за свой кредитор ВСК„П. к. А.“, както и че подписва всички документи като такива относими към заема, без да има намерение да продава жилището си, съдът е илюстрирал волята си да ги оцени като правдиви. Респективно не е възприел тезата на подсъдимата за осведоменост на св.Д. относно факта кой е действителният заемодател и какво са законовите процедури при сключване на паричен заем.

По повод възражението на адв.Д., направено като твърдение за нарушение на чл.13 и 14 НПК следва да се отбележи, че е незаконосъобразно да се очаква от съда да съпоставя показанията на пострадалата с изложеното от същата в сигнала до полицията и така да се търсят неизяснени противоречия, а като крайна цел да се атакува обективността на разследването и качеството на процесуалната дейност на съда по анализ на доказателствата. Отправената в тази насока критика от страна на защитата не може да се сподели, доколкото изложените от свидетелката факти в жалбата ѝ до полицията не са показания, които да се приобщят към доказателствената съвкупност и да подлежат на обсъждане.

Неоснователно е възражението за процесуална незаконосъобразност на приобщени чрез прочитане показания на св.Д. / купувач на жилището на пострадалата/, дадени пред РС Тръговище, поради обстоятелството, че не са нарушени разпоредбите на чл.281, ал.1 НПК.

Може да се обобщи, че мотивите на въззивния съд не страдат от пропуски, които да компрометират тяхната законосъобразност, поради което и не може да се сподели възражението на защитата в тази насока.

Аргументите за недостатъчна доказателствена обезпеченост и твърденията, че е следвало да се съберат още гласни доказателства / да се разпитат служителите в нотариалната кантора/ всъщност е възражение по обосноваността на съдебния акт, което не е касационно основание. Въпросите за достатъчността и достоверността на доказателствата касаят правото на самостоятелна преценка на съда и тя не подлежи на касационен контрол.

Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК.

Защитата оспорва доводите на въззивния съд, с които е прието, че е осъществена измама по смисъла на чл.209, ал.2 НК, както и че е настъпила имотно вреда за пострадалата.

На първо място следва да се отбележи, че упълномощаването извършено на подсъдимата с правото да се разпорежда с имота на пострадалата, е основният предмет на обсъждане по настоящото наказателно дело. Въззивният съд е приел, че то е получено от подсъдимата по измамен начин, след като тя се е възползвала от неосведомеността на Д., а разпореждането с имота е довело до набавянето на облага за подсъдимата и причиняване на имотна вреда на пострадалата.

Правни изводи на съда са верни и мотирани. В случая е осъществен съставът на „пасивна“ измама по чл.209, ал.2 НК. Пострадалата е била неосведомена относно определени обстоятелства, като за това подсъдимата не е имала принос. Неосведомеността на пострадалата се отнася до въпросите, от кого всъщност взима заем, като е била със знанието, че заемодател е ВСК „Популярна каса Армеда“, а фактически получила пари собственост на пострадалата, без да е информирана за този факт. Не е била осведомена за обстоятелството, че няма нужда да представи нотариален акт още по-малко да подписва пълномощно даващо право на подсъдимата да се разпорежда с имота ѝ при сключване на заема. Доколкото пострадалата доброволно е носела със себе си въпросния документ за собственост на жилището и за това не е била мотивирана от подсъдимата, то очевидно последната се е възползвала от това обстоятелство, както и от незнанието на пострадалата относно процедурата по отпускане на кредит и реалния заемодател, за да подпише тя пълномощно, дало основание на подсъдимата да се разпореди с жилището й.

Аргументите на въззивния съд относно обективните и субективни признаци на деянието са изчерпателни и не може да се сподели възражението на адв.Д. в обратна насока. Не е нужно въззивният съд да оборва правните съждения на първата инстанция, с които е оправдана подсъдимата, щом е декларирал несъгласието си с тях и е изложил убедителни мотиви във връзка с виновността ѝ по повдигнатото обвинение.

Доводите на касатора, изложени подробно в касационната жалба на адв.В., за несъставомерност на деянието поради липса на имотна вреда, настъпила за пострадалата, са неоснователни. Черпейки аргументи от постановеното решение по гражданското дело, обявяващо нищожността на договора, с който е прехвърлен имотът от подсъдимата / като пълномощник на св.Д./ на трето лице, се защитава тезата, че сделката не е произвела правни последици, респективно не е ощетила пострадалата. Аргументите са били на вниманието на въззивния съд и той е изложил законосъобразни мотиви, с които ги е отхвърлил. Действително измамата е резултатно престъпление изискващо осъществяване на имуществено разпореждане от страна на пострадалия, мотивирано от възбудено или поддържано от дееца заблуждение / в случая на активната измама/ или използвано заблуждение, незнание или неосведоменост на пострадалия, от които деецът се е възползвал /пасивна измама/.

Касационната инстанция споделя изложените от касатора теоретични разсъждения относно нищожността, като правен институт и последиците й. Няма спор, че с въпросното решение № 33/02.03.2020г по гр.д.7/2020г. на ОС Търговище, в сила от 10.12.2020г. , е обявен за нищожен договорът, сключен във формата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот- апартамент, собственост на пострадалата Д., като прикриващ съглашение, с което се уговаря предварително удовлетворяване на кредитора по начин, различен от този, предвиден в закона, на основание чл.152 ЗЗД.

В рамките на наказателното производство се търси отговорност на подсъдимата за това, че е използвала неосведомеността на пострадалата, която неосведоменост в крайна сметка е довела до подписването на пълномощно, овластяващо подсъдимата да се разпорежда с апартамента ѝ. Гражданско-правните последици, настъпили в резултат на постановеното решение по гражданското дело не заличават значимостта и естеството на стореното от подсъдимата в наказателноправен аспект, довело до квалифициране на деянието като пасивна измама. Съставомерността на поведението ѝ се преценява към момента на осъществяване на деянието, когато възползвайки се от липсата на информация у пострадалата за реалния заемодател и нужните документи, подсъдимата е била упълномощена от пострадалата да се разпорежда с имота й, което тя сторила само шест дни след това.

Не трябва да се пренебрегва обстоятелството, че правното основание, на което е прогласена нищожността на разпоредителната сделка е чл.152 ЗЗД, тъй като съдът е установил, че тя е прикривала съглашение, с което се уговаря предварително удовлетворяване на кредитора по начин, различен от този, предвиден в закона, на основание чл.152 ЗЗД. Очевидно продажбата на жилището на пострадалата всъщност е признато за незаконосъобразно обезпечение по отношение вземането на подсъдимата. Наказателноправният аспект на деянието, касаещо упълномощаването въз основа, на което е осъществено разпореждането с имота обаче, покрива признаците на престъпление по чл.209, ал.2 НК, тъй като към датата на разпоредителната сделка, с извършването на продажбата е била причинена имотна вреда на подсъдимата. Користната цел се обективира ясно с последващото поведение на подсъдимата Я., която само няколко дни след упълномощаването и преди падежа на първата вноска по отпуснатия заем се е разпоредила с имота като го е продала на „Е-И.“ ЕООД без да предаде след това сумата на пострадалата / както би било редно ако е налице реално упълномощаване за осъществяване на продажбата/. В крайна сметка имотът е възстановен в патримониума на пострадалата не по друг начин, а след решението на гражданския съд.

Така че правните последици на решение по гражданското дело, постановено няколко години след деянието, са възстановили правоотношенията в гражданската сфера, но не заличават съставомерния характер на поведението на подсъдимата.

Относно справедливостта на наказанието.

Съобразно предвидените от закона граници, след преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства и констатиран баланс между тях въззивният съд ѝ е наложил наказание от 2 години „лишаване от свобода“ изтърпяването, на което е отложено за срок от 5 години на основание чл.66 НК. Възраженията на касатора, че въпреки настъпилата реабилитация по предходни осъждания е отчетено незаконосъобразно обремененото съдебно минало като отегчаващо обстоятелство не е основателно. Без да се спори по въпроса за същността на реабилитацията, която заличава осъждането и последиците му, трябва да се отбележи, че въззивният съд не е третирал подсъдимата като осъждана. Приложеният подход към съдебното й минало е направило възможно приложението на института на условното осъждане

По така изложените съображения, настоящата инстанция счита, че касационната жалба на подсъдимата е неоснователна. Не се констатират нарушения на материалния закон, не са допуснати съществени процесуални нарушения, нито определеното наказание е явно несправедливо, поради което присъдата на въззивния съд следва да се остави в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 5 от 12.02.2024г. постановено по ВНОХД №466/2023г. по описа на Окръжен съд -гр.Шумен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: