Прихващане на насрещни вземания при иск за обезщетение от ексцес

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 570

София, 09.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като разгледа докладваното от съдия Александър Цонев гражданско дело № 4554 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.

Делото е образувано на основание чл. 200, ал.1 КТ по иск на А. К. срещу ТП ДГС „Доспат“ за плащане на обезщетение за неимуществени вреди от 30000лв., поради настъпил ексцес след претърпяна трудова злополука, заедно със законната лихва от ексцеса (21.06.21г.) до окончателното плащане. Ищецът признава съпричиняване при настъпването на трудовата злополука, поради груба небрежност в размер на 25%. В срока за отговор ответникът работодател е оспорил твърдението за ексцес и е направил евентуални възражения за съпричиняване от 25% и за прихващане със следните свои вземания срещу ищеца- присъдени суми по обратен изпълнителен лист, издаден по гр.д. 53/17г. на РС- Смолян- 30628,15лв. главница, 12333,21лв. законна лихва върху главницата от 10.04.15г. до 28.03.19г., 2063,30лв. разноски по гр.д. 53/17г. на РС- Смолян и 4000лв. надплатени разноски за адвокат и ЧСИ за неоснователно внесената сума, за които суми било образувано изпълнително дело при ДСИ.

Въззивният съд е приел, че е настъпил ексцес. Настъпила била луксация на дясната тазобедрена става на ищеца през м.юни 2021г., която става била увредена още на 10.04.15г. от трудовата злополука. Съдът е обосновал този извод чрез приетата по делото СМЕ, както и от приетите медицински документи и от свидетелските показания на Зейра К. и Е. К.. Според въззивния съд справедливият размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД бил 50000лв. предвид големите болки от самите изкълчвания на ставата и невъзможността за движение, от множеството последователни оперативни намеси, физическите страдания от гипсовата имобилизация на ищеца в пакет от кръста надолу в продължение на почти месец и после от раните, причинени от гипса, страданието от необходимостта да бъде обслужван от други хора, денонощно, дори за елементарни нужди, като всичко това докарвало ищеца до състояние да обмисля самоубийство, и налагало дълго и често приемане на комбинации от обезболяващи и успокоителни. Понастоящем ищецът не можел да се движи без патерици и по стълби и трябвало да бъде обгрижван от друг човек за повечето нужди. От друга страна, въззивният съд приел съпричиняване в размер на 25% на основание чл. 201, ал.2 КТ, доколкото между страните липсвало спор относно този факт. Така съдът заключил, че искът по чл. 200, ал.1 КТ бил основателен за сумата от 37500лв., заедно със законната лихва от 21.06.2021г.(датата на ексцеса) до 11.07.24г.(датата на постановяване на решението), която лихва възлизала на 13261,28лв.. Също така въззивният съд приел, че възражението за прихващане е основателно. По издадените в полза на работодателя два изпълнителни листа били образувани две изпълнителни дела, като актуалните размери на задълженията към 11.07.24г.(датата на постановяване на въззивното решение) били общо 46213,17лв.. След прихващането между двете насрещни вземания работодателят оставало да дължи сумата 7407лв. за неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 21.06.21г. до окончателното плащане. В останалата част искът бил отхвърлен заради прихващането.

Срещу въззивното решение в осъдителната част е подадена касационна жалба на ТП ДГС „Доспат“. В жалбата са изложени доводи за недопустимост и евентуално за неправилност на решението, тъй като съдът бил приел със СПН, че вземането на ищеца е 37500лв., при положение, че искът бил само 30000лв.. Освен това есцесът не бил доказан, тъй като бил причинен от общо заболяване на ищеца, а не от трудовата злополука. Оспорва се и определеният размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД в размер на 50000лв., заради икономическите условия в страната, доколкото тази сума би довела до неоснователно обогатяване.

В срока за отговор ищецът е оспорил твърдението за недопустимост на решението, доколкото в диспозитива на решението нямало произнасяне „свръхпетитум“. Ексцесът се доказвал от заключението на вещото лице по СМЕ, а размерът на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД не бил завишен доколкото ищецът бил претърпял три операции, интензивни физически болки, както и морални страдания, доколкото се нуждаел от чужда помощ при обслужване.

Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по въпроса- „При основателност на възражението за прихващане, към кой момент се установяват двете вземания по основание и размер?“.

Отговорът на поставения въпрос е даден с т.р.№2/22г. на ОСГТК съгласно което при уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т. е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение.

При така дадения отговор, доколкото съдът е обвързан от посоченото в жалбата съгласно чл. 290, ал.2 ГПК, ВКС намира следното по допустимостта и правилността на въззивното решение, както и по съществото на спора:

Неоснователно е възражението за недопустимост на въззивното решение. Когато се уважава възражение за прихващане, постановеното решение формира СПН относно пасивното вземане, а относно насрещното активното вземане, с което се прихваща, се формира СПН за целия му размер, когато е по- малко от пасивното, а когато е по- голямо, СПН се формира само до размера на пасивното вземане съгласно т.р.2/22г. на ОСГТК. В случая въззивният съд не е излязъл извън пределите на търсената защита в диспозитива на решението си, а мотивите към съдебното решение не формират СПН.

Правилно въззивният съд е приел, че е настъпил ексцес. Влошаването на здравословното състояние и причинната връзка с трудовата злополука се установяват категорично от заключението на СМЕ, което е обективно и компетентно, не е оспорено от страните, и изводът на вещото лице е в съответствие с приетите по делото доказателства и не се разколебава от твърденията на работодателя за наличието на друга причинна връзка, доколкото тези твърдения са останали голословни и недоказани. Правилно въззивният съд е определил обезщетението по чл. 52 ЗЗД в размер на 50000лв., имайки предвид претърпените интензивни физически болки и душевни страдания. Претърпените интензивни болки, извършените три операции, невъзможността да ходи и да се обслужва, гипсовата имобилизация, продължаващото състояние на необходимост от чужда помощ при обслужване, както и прогнозата за сигурно изтърпяване на бъдещи болки, както и размерът от 1616лв. на средномесечната работна заплата за страната към момента на ексцеса, обуславят обезщетението по чл. 52 ЗЗД да се определи в размер на 50000лв., доколкото то има за цел да предостави други имуществени блага, които да компенсират претърпените болки и страдания. Правилно въззивният съд е приложил и нормата на чл. 201, ал.2 КТ като е приспаднал съпричиняването в установения размер от 25 %. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че вземането на ищеца по чл. 200, ал.1 КТ за неимуществени вреди от ексцес е 37500лв.. Доколкото решението формира СПН относно пасивното вземане, което ще се прихваща, то следва, че вземането на ищеца е за 30000лв.- толкова, колкото е поискано. Неправилно въззивният съд е начислил лихва за забава върху главница от 37500лв. за периода от ексцеса до датата на постановяване на въззивното решение в размер на 13261,28лв., при положение, че вземанията се прихващат с обратна сила към момента на възникване на ексцеса, т.е. към 21.06.2021г. (както е прието в посоченото по- горе тълкувателно решение). Неправилно въззивният съд е приел и че насрещното вземане на ответника, заедно с лихвата за забава до 11.07.24г. било 46213,17лв.. От представените обратен изпълнителен лист и разпореждане за присъждане на разноски, се установява категорично, че на ответника работодател са присъдени следните суми срещу ищеца- за 23 371,78лв. главница, заедно със законната лихва от 07.11.2016г. до окончателното плащане и 2063лв. разноски. В отговора на исковата молба ответникът изрично е заявил, че вземането си за лихва за забава върху главницата претендира до 28.03.2019г.. Вземането от 4000лв., също претендирано от ответника с отговора на исковата молба, не е присъдено и не е доказано в производството. При това положение вземанията си, с които ответникът прихваща (активните вземания ) са следните: вземане за главница в размер на 23371,78лв., сумата от 5661,17лв., представляваща лихвата за забава върху главницата от 07.11.2016г. (както е присъдена) до 28.03.2019г.(както е поискана), и сумата от 2063лв. присъдени разноски. Доколкото със същите вземания е прихванато задължението на работодателя за имуществени вреди от ексцеса в размер на 2144,13лв. (в тази част решението на въззивния съд е влязло в сила), то вземанията на ответника, с които ще прихваща обезщетението за неимуществени вреди от 30000лв., са сумите 23371,78лв. главница и 5580,04лв. лихва. След прихващане, респективно погасяване на по- малкото от двете вземания, остава работодателят да дължи на увредения ищец сумата от 1048,18лв., заедно със законната лихва от 21.06.21г. до окончателното плащане. За останалата част искът следва да се отхвърли поради прихващане.

Съгласно изхода на спора и на основание чл. 78 ГПК ищецът има право на разноски за 3,26% от направените разноски съгласно уважената част на иска, а ответника има право на 96,74% от направените разноски съгласно отхвърлената част. Видно от представените списъци с разноски и доказателствата за извършването им, адв. Д. Н. като представител на ищеца има право на възнаграждение в размер на 564,23лв. за всички инстанции на основание чл. 38, ал.2 ЗА, а ответникът има право на разноски в размер на 8987,15лв. за всички инстанции. Ответникът следва да бъде осъден да плати държавна такса за първа и втора инстанция в размер на общо 6% от 1048,18лв. или 62,89лв..

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 144/11.07.24г., постановено по гр.д. 112/24г. на СмОС, в частта, в която ТП ДГС „Доспат“ е осъдена да плати на А. З. К. сумата над 1048,18лв. до 7407лв. заедно със законната лихва от 21.06.21г. до окончателното плащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 200, ал.1 КТ, предявен от А. З. К. срещу ТП ДГС „Доспат“ за плащане на сумата над 1048,18лв. до 7407лв., заедно със законната лихва от 21.06.21г. до окончателното плащане, поради извършено прихващане на вземането на ищеца от 30000лв. с вземане на ТП ДГС „Доспат“ срещу А. К. за сума в размер на 23371,78лв., представляваща главница по неоснователно платена сума, и сумата от 5580,04лв., представляваща неприхванат и дължим остатък от лихвата за забава върху главницата за периода от 07.11.2016г. до 28.03.2019г., които суми са присъдени на ответника съгласно ИЛ №20064/07.08.20г. по в.гр.д. 274/18г. на ОС-Смолян.

ОСТАВЯ в сила въззивното решение в останалата обжалвана част, в която ответникът е осъден да плати сумата 1048,18лв. заедно със законната лихва от 21.06.2021г. до окончателното плащане.

ОТМЕНЯ въззивното решение в частта, в която са присъдени разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

Осъжда ищеца А. З. К. да плати на ответника ТП ДГС „Доспат“ 8987,15лв. разноски за всички инстанции.

Осъжда ответника ТП ДГС „Доспат“ да плати на адв. Д. Д. Н. от ЛАК като представител на ищеца, 564,23лв. възнаграждение за всички инстанции на основание чл. 38, ал.2 ЗА.

Осъжда ответника ТП ДГС „Доспат“ да плати държавна такса по сметка на съда в размер на 62,98лв..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: