Реално разпределение при съдебна делба на имоти с различно предназначение

Текстът на акта

Ключови фрази

15

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50007

София, 02.02.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №3957 от 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№260302/21.08.2020г., подадена от В. С. Ч. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.К. Б. от АК - Р. и по касационна жалба с вх.№261096/28.09.2020г., подадена от К. С. Ч., от [населено място], действащ като ЕТ „Поли-К. Ч.“, чрез процесуалния му представител адв.П. И. от АК - Р., срещу решение №249, постановено на 10.07.2020г. от Русенския окръжен съд, ГК по в.гр.д.№186/2018, потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е изнесен на публична продан допуснатия до делба недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ...........съгласно КК на [населено място], който поземлен имот е с площ от 392 кв.м., с адрес: [населено място], [улица], с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план .........., кв..........., парцел .., заедно с построената в имота сграда с идентификатор ..............със застроена площ 195 кв.м., брой етажи – два, предназначение – друг вид сграда за обитаване, при граници на имота: поземлени имоти с идентификатори .........., .........., ............и .........., с пазарна стойност 200223лв., като съделителите се удовлетворят от продажбата съобразно правата си: 4/8 ид.части за Р. В. Р., 2/8 ид.части за Р. Р. Р., 1/8 ид.част за В. С. Ч. и 1/8 за ЕТ“Поли-К. Ч.“.

Касаторът В. С. Ч. поддържа, че постановеното от въззивния съд решение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, тъй като при постановяването му са пренебрегнати всички основни принципи на делбата : че всеки съделител по възможност трябва да получи реален дял от имота, както и че трябва да се изследват всички възможни варианти на образуване на реални дялове от делбеното имущество с цел формиране на възможно най-малки парични суми за уравняване на дяловете. За неправилен счита извода на въззивния съд, че имотите са нееднородни и че това съставлява пречка да бъдат разпределени между съделителите. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по същество с цел извършване на реално разделяне на имота по чл. 353 ГПК.

Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание. Претендира присъждане на направените по делото разноски, вкл. за изготвения и одобрен инвестиционен проект.

Касаторът К. С. Ч., действащ като ЕТ „Поли-К. Ч.“ поддържа, че обжалваното решение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. За неправилен счита извода на въззивния съд, че не може да се извърши разпределение на дяловете по чл. 353 ГПК като счита, че този извод противоречи на фактите по делото. Поддържа, че по делото са допуснати и множество процесуални нарушения като съдът е отказал да приеме втори проект за делба, при който се образуват 4 дяла с по-равностойно парично уравнение, както и че не е дал възможност да се огледат и други варианти за делба, като например магазинът да възстанови статута си на жилищен имот. Навежда довод, че с постановеното решение въззивният съд е нарушил основния принцип на делбата, произтичащ от чл. 69, ал. 2 ЗН и затвърден от съдебната практика, според който всеки от съделителите следва да получи при възможност дял в натура. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с цел извършване на реално разделяне на имота по чл. 353 ГПК.

Допълнителни съображения излага в представена писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба Р. В. Р. и Р. Р. Р. чрез процесуалния си представител адв. В. Б. Ф. от АК-Р. изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излагат в молба, подадена по електронна поща на 14.10.2022г., както и в проведеното по делото открито съдебно заседание и в представена писмена защита. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

С определение №356/19.07.2022г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Русенския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за възможността ликвидирането на съсобствеността по реда на чл. 353 ГПК да се извърши в хипотеза, при която образуваните реални дялове включват имоти, които не са еднакви по вид и предназначение (еднородни).

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Производството е за делба във фазата по извършване.

С решение №187 от 18.05.2016г., постановено по гр.д.№107/2016г. по описа на Русенския окръжен съд, е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор .........съгласно КК на [населено място], който поземлен имот е с площ от 392 кв.м., с адрес: [населено място], [улица], с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план ........, кв........, парцел ....., заедно с построената в имота сграда с идентификатор ...........със застроена площ 195 кв.м., брой етажи – два, предназначение – друг вид сграда за обитаване, при граници на имота: поземлени имоти с идентификатори ..............., ..........., ...........и ..........., при права 4/8 ид.части за Р. В. Р., 2/8 ид.части за Р. Р. Р., 1/8 ид.част за В. С. Ч. и 1/8 ид.част за К. С. Ч., действащ като ЕТ „Поли-К. Ч.“. В производството пред въззивния съд е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, според което сградата е поделяема и от нея могат да бъдат обособени четири самостоятелни дяла, като три от тях са жилища, съобразени с изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗУТ, а четвъртият – магазин за промишлени стоки. Според заключението дял №1 представлява самостоятелно жилище на втория етаж, състоящо се от антре, санитарен възел, кухня, преходна дневна към две спални и едно от складовите подпокривни помещения, както и друго складово подпокривно помещение, достъпно от коридор към стълбището; на първия етаж се обособяват два самостоятелни дяла с жилищно предназначение със самостоятелни външни стълбища и входове, както следва: дял №2, състоящ се от входно антре, тоалетна, баня с тоалетна, кухня, преходна дневна и спалня и дял №3, състоящ се от входно антре, обединено дневно пространство, включващо кухня и две спални, като в този дял е необходимо извършването на преустройство за обособяване на санитарен възел. Дял №4 според заключението представлява магазин за промишлени стоки в полуподземен етаж, като според вещото лице дял №1 и дял №4 са реално обособени към настоящия момент, а необходимите преустройства за разделянето на дял №3 и №2 и разходите за тях са във връзка с осигуряване на санитарно помещение в дял №3 и самостоятелно складово за него, както и за кухненски мивки в двата дяла. За трите жилищни имота според заключението е необходимо също така да се осигурят самостоятелни електромери и водомери, при което общите разходи за тези преустройства възлизат на 8730лв.

По делото е представен и приет одобрен инвестиционен проект за разделянето на сградата на четири самостоятелни обекта: апартамент А1 (дял №1) на втория етаж със застроена площ от 195 кв.м., състоящ се от кухня, преходна дневна към две стаи, стая с капандура на изток, санитарен възел и складово помещение, което е достъпно от коридора на стълбището; апартамент А2 (дял 2) на първия етаж със застроена площ от 78.50 кв.м., състоящ се от кухня, дневна, спалня, антре и две бани-тоалетни, като е предвидено складово помещение в сутерена чрез изграждане на стена от гипсокартон; апартамент А3 (дял 3) на първия етаж със застроена площ от 96.39 кв.м., състоящ се от антре, кухня, свързана чрез стъклен портал с трапезария, дневна, спалня, като е предвидено изграждане на стена от гипсокартон с изолация от вата за оформяне на баня-тоалетна, както и складово помещение в сутерена; съществуващ магазин за промишлени стоки (дял 4), разположен в полуподземния етаж, с височина 1.6 метра над терена, с площ от 111.88 кв.м., състоящ се от три свързани помещения.

Според заключението на в.л.К. К. предвидените по проект в дял №1 складово помещение и таванска стая не са самостоятелни помещения и за обособяването им са необходими допълнителни инвестиции, поради което вещото лице дава оценка на този дял в два варианта – първи съгласно одобрения инвестиционен проект и втори по действителното състояние на помещенията. Според предложения от вещото лице втори вариант, възприет от въззивния съд, пазарната стойност на дял №1 възлиза на 65101лв., на дял №2 – на 60672лв., на дял №3 – на 74499лв. и на дял №4 – на 63701лв., или общо – на 263972лв., а разходите за преустройство на имота по одобрения проект с отчитане на преустройството на двете подпокривни пространства на таванския етаж в склад и таванска стая (за дял №1) възлизат на 15408.30лв.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че ликвидирането на съсобствеността следва да се извърши чрез изнасянето на имота на публична продан.

Изложил е съображения, че към извършването на делбата чрез разпределение на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК съдът пристъпва когато броят на имотите е равен или по-голям от броя на съделителите и същевременно тегленето на жребий е невъзможно или неудобно по критериите, посочени в т.5 на ППВС №7/1973г. – когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност и същевременно дяловете на съделителите са различни или съделителите са направили в отделен дял съществени подобрения.

Прието е, че за да се ликвидира съсобствеността чрез разпределяне на дяловете по реда на чл. 353 ГПК е необходимо да се образуват еднородни реални дялове за всеки съделител, като е посочено, че според практиката на ВКС, изразена в решение №195/23.03.2004г. по гр.д.№807/2003г. на I г.о. на ВКС; решение №258/25.10.2011г. по гр.д.№144/2011г. на II г.о. на ВКС; решение №7/27.01.2016г. по гр.д.№4711/2015г. на I г.о. на ВКС, с оглед спазването на равенството на съделителите във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, максимално съответстващи на дяловете на съделителите, като неравенството на дяловете се уравнява в пари. Прието е, че е допустимо разпределение на различни по вид самостоятелни имоти само ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове, а при наличието на спор, за да се приложи способът по чл. 353 ГПК е необходимо да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество.

В случая въззивният съд е приел, че при съществуващия спор между съделителите и невъзможността да се обособят еднородни имоти в дял за всеки от тях, ликвидирането на съсобствеността не може да се извърши по реда на чл. 353 ГПК.

Така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно.

Неправилен е изводът на въззивния съд, че в случая делбата не може да бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК.

Както е прието в ТР №2/2021 от 11.04.2022г. по тълк.д.№2/2021г. на ОСГК на ВКС, за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). Според мотивите към тълкувателното решение извършването на делбата по начин, че всеки съделител да получи реален дял, е водещият принцип в делбата, уреден в чл. 69, ал. 2 ЗН. Различната стойност на делбените имоти, както е подчертано и в т. 5 от ПП-7-73г., не е пречка за извършване на делбата чрез разпределение, защото, съгласно изричното правило на чл. 69, ал. 2 ЗН - неравенството в стойността на дяловете се уравнява в пари. Не е пречка и различието във вида и предназначението на делбените имоти. Понятието „различни по вид“ (разнородни) имоти е относително, защото имотите могат да променят предназначението си както по инициатива на собствениците, така и по инициатива на администрацията при приемане на нов подробен устройствен план (ПУП), а това се отразява пряко върху експлоатационните им качества и стойността им. Изискването за еднородност на имотите, които се разпределят, води до невъзможност делбата да се извърши чрез разпределяне на дял в натура и до изнасяне на делбените имоти на публична продан. Способът, предвиден в чл. 348 ГПК, обаче е изключение, приложимо, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете.

С постановяването на това тълкувателно решение противоречието в практиката на ВКС беше преодоляно, а становището, съдържащо се в посочените в обжалваното решение актове на тричленни състави на ВКС – отречено.

Доколкото по делото е наличен одобрен инвестиционен проект, както и последващо заключение на СТЕ, определящо стойността на всеки един от реално обособените според проекта дялове и стойностното изражение на преустройствата, които е необходимо да бъдат извършени, следва да се приеме, че спорът за способа за извършване на делбата и начина, по който реалните дялове следва да бъдат разпределени между съделителите, може да бъде разрешен в това производство без делото да бъде връщано за ново разглеждане от друг въззивен състав на окръжния съд.

Доводите на касатора К. С. Ч., че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за да се огледат и други варианти за делба, като например магазинът да възстанови статута си на жилищен имот не могат да бъдат споделени предвид и обстоятелството, че етажът, на който се намира дял 4, представляващ към настоящия момент магазин, е полусутерен и не може да бъде използван за жилищни нужди.

При извършването на преценка за начина, по който следва да бъде извършена делбата на сградата, следва да бъдат взети предвид няколко обстоятелства – съществува ли възможност от допуснатата до делба сграда да бъдат обособени няколко самостоятелни реални дяла, както и дали така обособените самостоятелни дялове съответстват на броя на съделителите, т.е. съществува ли възможност всеки съделител да получи при извършването на делбата реален дял в индивидуална собственост. Следва да бъде съобразен и размера на дела на всеки съделител от съсобствеността, доколкото извършването на делбата чрез теглене на жребий е възможно само в хипотеза, при която съществува възможност всеки съделител да получи самостоятелен реален дял (или самостоятелен дял да получи всяко коляно в наследяването) и при това дяловете на съделителите са равни или броя на обособените реални дялове съответства на числото, представляващо знаменателя на дробта, при която са определени квотите в съсобствеността.

Или в хипотеза, при която броят на реално обособените дялове е равен или по-голям от броя на съделителите, но са налице пречки делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий, съдът следва да извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, като разпредели реално обособените дялове от допуснатите до делба имоти между съделителите, независимо от обстоятелството, че стойността, вида и предназначението им е различно. Разликите в стойността на реалните дялове, както и техния вид и предназначение, съдът ще следва да вземе предвид при извършването на преценка кой имот в чий дял да постави, съобразявайки при това установеното в съдебната практика правило по възможност получения при делбата имот да съответства в максимална степен по стойност на стойността на дела на съделителя в съсобствеността.

В настоящия случай във фазата по извършване на делбата от допусната до делба сграда според одобрения инвестиционен проект могат да бъдат обособени четири самостоятелни обекта: апартамент А1 (дял №1) на втория етаж със застроена площ от 195 кв.м., състоящ се от кухня, преходна дневна към две стаи, стая с капандура на изток, санитарен възел и складово помещение, което е достъпно от коридора на стълбището; апартамент А2 (дял 2) на първия етаж със застроена площ от 78.50 кв.м., състоящ се от кухня, дневна, спалня, антре и две бани-тоалетни, като е предвидено складово помещение в сутерена чрез изграждане на стена от гипсокартон; апартамент А3 (дял 3) на първия етаж със застроена площ от 96.39 кв.м., състоящ се от антре, кухня, свързана чрез стъклен портал с трапезария, дневна, спалня, като е предвидено изграждане на стена от гипсокартон с изолация от вата за оформяне на баня-тоалетна, както и складово помещение в сутерена; съществуващ магазин за промишлени стоки (дял 4), разположен в полуподземния етаж, с височина 1.6 метра над терена, с площ от 111.88 кв.м., състоящ се от три свързани помещения. Пазарната стойност на дял №1 възлиза на 65101лв., на дял №2 – на 60672лв., на дял №3 – на 74499лв. и на дял №4 – на 63701лв., или общо – на 263972лв., а разходите за преустройство на имота по одобрения проект с отчитане на преустройството на двете подпокривни пространства на таванския етаж в склад и таванска стая (за дял №1), обособяване на складово помещение в полуподземния етаж (за дял 3), зазиждане на врата между дял 2 и дял 3, обосоляване на санитарен възел на първия етаж в частта за дял 2, монтиране на врата, направа на вентилация, направа на отвор за канализационна тръба и изграждане на канализационен щранг, изграждане на съвременна баня за дял 3, възлизат на 15408.30лв. Стойността на необходимите преустройства следователно е под 10%, поради което следва да се приеме, че същите не са значителни по смисъла на чл. 39, ал. 2 ЗС и чл. 203, ал. 1, изр. 1 ЗУТ. Не е установено също така тези преустройства при извършването си да създадат неудобства, по-големи от обикновените.

При тези данни следва да се приеме, че обособяването на самостоятелни обекти от допуснатата до делба сграда в четири реални дяла е допустимо и възможно. И доколкото сградата е допусната до делба между четирима съделители, съществува възможност делбата да се извърши по начин всеки един от тях да получи в индивидуална собственост самостоятелен обект от сградата. По реда на чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това делбата бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК, като обособените реални дялове бъдат разпределени между съделителите при спазване на съотношението между пазарните стойности на дяловете и стойностното изражение на квотите на съделителите в съсобствеността, както и при съобразяване на трайно установения начин на ползване за част от обектите и други релевантни за избора на способ обстоятелства.

В производството пред въззивния съд е представен инвестиционен проект, одобрен от главния архитект на [населено място] на 09.12.2019г. Върху заглавната страница на проекта, както и върху схемите за обособяването на всеки един от дяловете е положен син печат за съгласуване на проекта, печат на [община] и подпис на главния архитект, поради което следва да се приеме, че възраженията на съделителите Р. В. Р. и Р. Р. Р., че при одобряването на проекта не е положен подпис на главния архитект са неоснователни. Проектът е изготвен и одобрен по предвидения в ЗУТ ред и е приет от въззивния съд в проведеното на 17.12.2019г. открито съдебно заседание, поради което представлява годно доказателство за поделяемостта на допуснатата до делба сграда.

Неоснователни са доводите на ответниците по касационна жалба, че процедурата по одобряването на инвестиционния проект не е спазена.

Действително съгласно чл. 203, ал. 1 ЗУТ главният архитект на общината (района) по предложение на съда и в определен от него срок одобрява инвестиционен проект. Съдебната практика обаче категорично приема, че инвестиционният проект може да бъде одобрен и по вариант, различен от предложения от съда, както и че не съществува пречка съделителите да представят в съдебно заседание одобрен от главния архитект проект дори предложение от съда в този смисъл да не е било изпращано до общината. Още повече съгласно изречение трето на чл. 203, ал. 1 ЗУТ при наличие на техническа възможност, доказана с инвестиционен проект, могат да бъдат одобрени и повече от един варианти за делба на сградата. При съдебната делба, за да бъде разделено едно жилище на два реално обособени дяла, са необходими две условия - одобрен от главния архитект инвестиционен проект, както и спазване на изискването преустройствата да не бъдат значителни и да не се създават неудобства, по-големи от обикновените (решение №269 от 29.03.2010г. по гр.д.№203/2009г. на I г.о. на ВКС; решение №103/22.07.2019г. по гр.д.№2831/2018г. на I г.о. на ВКС). Обстоятелството дали инвестиционният проект е изпратен на главния архитект за одобрение от съда или му е представен от страните е ирелевантно при извършването на преценката за поделяемост. В настоящия случай след изслушване на СТЕ, изпълнена от в.л. П. П. въззивният съд е задължил съделителя К. С. Ч. да представи инвестиционен проект за разделянето на имота и именно в изпълнение на тези указания е бил представен приетият по делото одобрен инвестиционен проект, като при неговото изготвяне и одобрение експертизата е била взета предвид.

Неоснователни са и възраженията, че необходимите за обособяването на дяловете преустройства са значителни. Както последователно приема ВКС в своята практика, като обективен критерий за значителността на преустройството трайно се възприема съотношението между стойността на делбения имот в състоянието му към момента на извършване на делбата и стойността на необходимите строително-монтажни работи за обособяването на самостоятелните обекти в него. Този критерий обаче не е абсолютен, тъй като значение имат и видът и обемът на строително-монтажните работи, които се налага да бъдат извършени, т.е. преценката е комплексна. Относно съдържанието на другия показател - "неудобства, по-големи от обикновените", в съдебната практика се е наложило разбирането, че се касае за такива неудобства, които с оглед вида и времетраенето на преустройството, създават продължително затруднение във връзка с ползването на имота, като налагат отклонение от нормалния начин и стандарт на живот на неговите обитатели. Във всички случаи обаче преценката е комплексна и конкретна (решение №259 от 12.02.2014г. по гр.д.№524/2012г. на I г.о. на ВКС). Това е фактически въпрос и се решава конкретно във всеки отделен случай. За да се направи извод дали преустройствата са значителни, следва да се съпоставят състоянието и стойността на жилището преди преустройството с обема и стойността на необходимите строително-монтажни работи за обособяването на самостоятелните обекти в него (решение №102 от 19.07.2013г. по гр.д.№490/2012г. на I г.о. на ВКС). В настоящия случай, както вече беше отбелязано, стойността на необходимите преустройства не надвишава 10% от общата стойност на реално обособените дялове, като същите с оглед естеството си не би следвало да създадат неудобства, по-големи от обикновените, особено като бъде взето предвид, че към настоящия момент само част от сградата се използва по предназначение. Необходимите ремонтни дейности за привеждане на сградата във вид, подходящ за обитаване във всички нейни части, не следва да се вземат предвид.

Неоснователни са и доводите на ответниците по касационна жалба, че разпределението на дяловете по чл. 353 ГПК би означавало техните права да бъдат нарушени дотолкова, доколкото те са носители на по-голямата част от съсобствеността. Трайна, непротиворечива и категорична е практиката на съдилищата, че съдът избира способа за извършване на делбата, съобразявайки всички данни по делото, при което становището на съделител, че не желае реалното поделяне на допусната до делба сграда, е ирелевантно, ако сградата е реално поделяема и съществува възможност всеки съделител да получи реален дял. Делбеният имот трябва да се раздели щом могат да се обособят дялове на съделителите, макар и в несъответствие с паричната равностойност на частите на съсобствениците, като неравенството между стойността на квотата в съсобствеността и стойността на реалния дял на съделителя се уравнява в пари. Имотите не се изнасят на публична продан, когато има достатъчно дялове за всеки от съделителите, макар те да са неравностойни (решение №60/26.07.2010г. по гр.д.№534/2009г. на І г.о. на ВКС). Ако броят на допуснатите до делба имоти (или на обособените дялове) е равен или по-голям от броя на съделителите, то всеки съделител следва да получи дял в натура, било чрез разпределяне на дяловете по чл. 353 ГПК, било чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по чл. 352 ГПК. В този смисъл са: решение № 140 от 24.03.2011г. по гр.д. № 373/2010г. на І г.о., решение № 74 от 25.03.2013г. по гр.д. № 744/2012г. на ІІ г.о., решение № 29 от 21.02.2014 по гр.д. № 561382013г. на ІІ г.о., решение №118/05.11.2015г. по гр.д.№1262/2015г. на II г.о. на ВКС и др. Още повече съгласно чл. 34, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може, въпреки противната уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго. Установеното в чл. 32, ал. 1 ЗС правило обаче касае само ползването и управлението на съсобствената вещ, но не и възможността за реалното ѝ поделяне.

Сградата е допусната до делба между съделителите при права 4/8 ид.части за Р. В. Р., 2/8 ид.части за Р. Р. Р., 1/8 ид.част за В. С. Ч. и 1/8 ид.част за К. С. Ч., действащ като ЕТ „Поли-К. Ч.“. Дяловете на съделителите са различни, поради което следва да се приеме, че не съществува възможност делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий.

Магазинът според обяснителната записка към одобрения инвестиционен проект, е съществуващ съгласно удостоверение №313 от 2004г., издадено от [община]. Процесуалният представител на съделителите Р. В. Р. и Р. Р. Р. е оспорил тази констатация с твърдението, че спрямо този обект не е било проведено производство по промяна на предназначението и с удостоверението е признато само, че сградата е в режим на търпимост, издадено на основание чл. 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ.

Възражението на ответниците, че четвъртият дял не представлява магазин, тъй като предназначението му не е променено по предвидения в закона ред е неоснователно. Предназначението на един обект се определя от съответния инвестиционен (архитектурен) проект, одобрен при построяването на сградата, както и от инвестиционен (архитектурен) проект, надлежно одобрен с цел поделянето на сградата по реда на чл. 203 ЗУТ (в този смисъл решение №16 от 17.05.2022г. по гр.д.№2429/2021г. на I г.о. на ВКС). В настоящия случай именно с инвестиционен проект, одобрен по реда на чл. 203 ЗУТ е извършено обособяването на приземния етаж в магазин, за което е било издадено през 2004г. и съответното удостоверение за търпимост. При това е съобразено и обстоятелството, че този етаж вече се ползва като магазин.

Обстоятелството с каква цел е било издадено удостоверението е ирелевантно към настоящия момент, тъй като промяната на предназначението на обекта, обозначен с №4 – магазин, е извършена с факта на одобряването на инвестиционния проект от главния архитект на [община]. Има значение обаче обстоятелството дали в предходен момент този обект е бил ползван като магазин, от кой от съделителите, както и по какъв начин този обект се използва понастоящем.

Удостоверение №313/01.07.2004г. е издадено от гл. архитект на [община] на основание §16, ал. 1 ПР ЗУТ и удостоверява, че жилищна сграда с магазин за промишлени стоки в сутерена, на адрес: [населено място], [улица], строена през 1893г. без наличие на строителни книжа в УПИ ..........., кв. ..........., може да бъде обект на прехвърлителна сделка. Същата е търпим строеж по смисъла на ЗУТ и не подлежи на премахване и забрана за ползване.

От съдържащите се в това удостоверение данни може да се направи извод, че сградата може да бъде обект и на съдебна делба.

Удостоверението е издадено по искане с вх.№34-А-200/29.06.2004г. за собствениците на сградата А. В. Р. (К.), праводател на съделителите В. С. Ч. и К. С. Ч., и съделителя Р. В. Р.. При това следва да бъде взето предвид и изявлението на съделителя Р. В. Р., съдържащо се в писмени отговори на поставени от съда въпроси по реда на чл. 176 ГПК, с което същият изразява становище, че имотът е реално поделяем при отчитане на обстоятелството, че има и магазинна част. В същия смисъл е и изявлението на съделителя, направено лично в проведеното на 26.04.2016г. открито съдебно заседание по гр.д.№107/2016г. по описа на Русенския окръжен съд, по което е постановено и решението по допускане на делбата.

В производството по гр.д.№107/2016г. по описа на Русенския окръжен съд, образувано по подадена въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд по допускане на делбата, на съделителя Р. В. Р. са били поставени въпроси по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, като съделителят е уведомил съда, че не е в състояние да се яви в откритото съдебно заседание поради служебен ангажимент и е представил отговори в писмен вид. На въпрос №3 съделителят е дал отговор, че имотът е реално поделяем, че е достатъчно голям и може да се раздели на много повече от 4 части; че през годините е бил ползван едновременно от 6 юридически лица са офиси, както и от две семейства, а има и магазинна част. А поставеният въпрос 3 е „знаехте ли, че при съществуващата съсобственост върху делбения имот преди извършените от Вас дарения, при една съдебна делба е възможно имотът да се окаже реално неподеляем между предишните собственици, особено при обединяване между нас – ответниците-съсобственици, за получаване на общ реален дял?“.

В проведеното на 26.04.2016г. открито съдебно заседание Р. Р. се е явил лично и е заявил, че къщата е реално поделяема – състои се от шест стаи на първия етаж, четири на втория и магазинни помещения около 120 кв.м. в сутерена, от които три са използваеми. Заявил е, че е убеден, че имотът е реално поделяем. Именно това изявление, както и представените по делото писмени доказателства, касаещи предназначението на този дял, следва да бъдат взети предвид и въз основа на тях да се приеме, че имотът е реално поделяем.

Стойностното изражение на дяловете на съделителите според квотите им от допуснатата до делба сграда е както следва:

За Р. Р. – 131986.50лв.

За Р. Р. – 65993лв.

За В. Ч. – 32996.50лв.

За К. Ч. – 32996.50лв.

При тези данни на съделителите Р. и Р. Райкови в дял следва да бъдат поставени имотите на по-висока стойност, като от тези имоти в дял на Р. Р. бъде поставен апартамент № 1 на стойност 65101лв. – този имот е бил разпределен на съделителя за ползване с постигнатото между Р. и Р. Райкови съгласие за разпределението на ползването и се ползва от него понастоящем. В дял на Р. Р. следва да бъде поставен ап. 3, който е на по-висока стойност (74499лв.). В дял на В. Ч. – апартамент №2 (на стойност 60672лв.), а на упражняващия търговска дейност К. Ч. – магазинът (на стойност 63701лв.).

За уравнение на дяловете Р. Р. Р. следва да заплати на Р. В. Р. сумата от 8506лв., В. С. Ч. следва да заплати на Р. В. Р. сумата от 27675.38лв. и К. С. Ч. следва да заплати на Р. В. Р. сумата от 30704.38лв.

Съгласно трайно установената практика на ВКС в полза на касаторите следва да бъдат присъдени направените в производството пред въззивния и касационния съд разноски, но според дяловете на страните в съсобствеността, вкл. платените държавни такси за обжалването, заплатеното адвокатско възнаграждение, разноските за изслушаните експертизи във връзка с поделяемостта, както и разноските за изработването на одобрения и приет инвестиционен проект. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Р. Р. следва да заплати на В. С. Ч. сумата от 732.77лв. и на К. С. Ч. сумата от 3462.78лв., представляваща разноските, направени в производството пред въззивния съд и пред ВКС, а Р. В. Р. следва да заплати на В. С. Ч. сумата от 1465.55лв. и на К. С. Ч. сумата от 6925.55лв., представляваща разноските, направени в производството пред въззивния съд и пред ВКС.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение №249 от 10.07.2020г., постановено от Русенския окръжен съд, ГК по в.гр.д.№186/2018г. и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Р. В. Р. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с ЕГН [ЕГН], на основание чл. 353 ГПК жилище на втория етаж от сграда, находяща се в [населено място], [улица], с идентификатор на сградата ..........., представляващо апартамент А1 със самостоятелен вход от [улица], обособен с одобрен на 09.12.2019г. от главния архитект на [община] инвестиционен проект, със застроена площ на апартамента от 195 кв.м., състоящ се от кухня, две стаи, преходна дневна към двете стаи, стая с капандура на изток, санитарен възел и складово помещение, достъпно от коридора на стълбището, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор ...........по КККР на [населено място], целият с площ от 392 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана и начин на трайно ползване-ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план .........., кв..........., парцел .....

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Р. Р. Р. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с ЕГН [ЕГН], на основание чл. 353 ГПК жилище на първия етаж от сграда, находяща се в [населено място], [улица], с идентификатор на сградата .........., представляващо апартамент А3 със самостоятелен вход от [улица], обособен с одобрен на 09.12.2019г. от главния архитект на [община] инвестиционен проект, със застроена площ на апартамента от 96.39кв.м., състоящ се от антре, кухня, свързана със стъклен портал с трапезария, дневна, спалня, с предвидено изграждане на стена от гипсокартон с изолация от вата за оформяне на баня-тоалетна, при съседи: апартамент А2, двор и от две страни улици, както и складово помещение в сутерена, при съседи на складовото помещение: складово помещение към апартамент А2, обща част за инсталации и двор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор ...........по КККР на [населено място], целият с площ от 392кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана и начин на трайно ползване-ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план ........., кв.........., парцел .....

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на В. С. Ч. от [населено място], [улица], вх.А, ет.8, ап.14, с ЕГН [ЕГН], на основание чл. 353 ГПК жилище на първия етаж от сграда, находяща се в [населено място], [улица], с идентификатор на сградата ............, представляващо апартамент А2 със самостоятелен вход от двора, обособен с одобрен на 09.12.2019г. от главния архитект на [община] инвестиционен проект, със застроена площ на апартамента от 78.50 кв.м., състоящ се от кухня, дневна, спалня, антре и две бани-тоалетни, при съседи: апартамент А3, двор и улица, с предвидено складово помещение в сутерена чрез изграждане на стена от гипсокартон при съседи на складовото помещение: складово помещение към апартамент А3, обща част за инсталации и двор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор ............по КККР на [населено място], целият с площ от 392кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана и начин на трайно ползване-ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план ........., кв.........., парцел .....

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на К. С. Ч., действащ като ЕТ“Поли-К. Ч.“, с адрес [населено място], [улица], вх.Б, ет.2, офис 2, ЕИК 827195657, на основание чл. 353 ГПК магазин за промишлени стоки според одобрен на 09.12.2019г. от главния архитект на [община] инвестиционен проект, разположен в полуподземния етаж от сграда, находяща се в [населено място], [улица], с идентификатор на сградата .............., с площ на магазина от 111.88кв.м., състоящ се от три свързани помещения, при съседи: обща част за инсталации, складово помещение към апартамент А3, двор и от две страни улици, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор ............по КККР на [населено място], целият с площ от 392кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана и начин на трайно ползване-ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план .........., кв.............., парцел ......

ОСЪЖДА Р. Р. Р. да заплати на Р. В. Р. за уравнение на дяловете сумата от 8506лв. (осем хиляди петстотин и шест лева), ведно със законната лихва от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА В. С. Ч. да заплати на Р. В. Р. за уравнение на дяловете сумата от 27675.38лв. (двадесет и седем хиляди шестстотин седемдесет и пет лева и 38ст.), ведно със законната лихва от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА К. С. Ч., действащ като ЕТ“Поли-К. Ч.“ да заплати на Р. В. Р. за уравнение на дяловете сумата от 30704.38лв. (тридесет хиляди седемстотин и четири лева и 38ст.), ведно със законната лихва от датата на влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА Р. В. Р. да заплати по сметка на Русенския районен съд държавна такса в размер на 5279.46лв. (пет хиляди двеста седемдесет и девет лева и 46ст.).

ОСЪЖДА Р. Р. Р. да заплати по сметка на Русенския районен съд държавна такса в размер на 2639.72лв. (две хиляди шестстотин тридесет и девет лева и 72ст.).

ОСЪЖДА В. С. Ч. да заплати по сметка на Русенския районен съд държавна такса в размер на 1319.86лв. (хиляда триста и деветнадесет лева и 86ст.).

ОСЪЖДА К. С. Ч. да заплати по сметка на Русенския районен съд държавна такса в размер на 1319.86лв. (хиляда триста и деветнадесет лева и 86ст.).

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. В. Р. да заплати на В. С. Ч. сумата от 1465.55лв. (хиляда четиристотин шестдесет и пет лева и 55 ст.) и на К. С. Ч., действащ като ЕТ „Поли-К. Ч.“ сумата от 6925.55лв. (шест хиляди деветстотин двадесет и пет лева и 55ст.), представляваща направените разноски в производството пред въззивния съд и пред ВКС.

ОСЪЖДА Р. Р. Р. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на В. С. Ч. сумата от 732.77лв. (седемстотин тридесет и два лева и 77 ст.) и на К. С. Ч., действащ като ЕТ „Поли-К. Ч.“ сумата от 3462.78лв. (три хиляди четиристотин шестдесет и два лева и 78 ст.), представляваща направените разноски в производството пред въззивния съд и пред ВКС.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: