Допустимост на делба на съсобствен парцел с отделни сгради преди регулация

Текстът на акта

Ключови фрази

1

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 124

СОФИЯ, 15.02.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Емилия Петрова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 4849/2019 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С въззивно решение № 351 от 10.10.2019 г. по в.гр. № 569/2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик е потвърдено решение № 208 от 19.06.2019 г. по гр.д. № 366/2018 г. на Районен съд - Велинград, с което е допуснато извършване на съдебна делба между съделителите М. Ю. В. и А. И. В. като съпрузи, и А. Ю. В. и Ф. А. В. като съпрузи, на недвижим имот, представляващ УПИ .... кв. .... по плана на [населено място], целият с площ 666 кв.м, при квоти 1/2 ид. част за съпрузите М. В. и А. В. в режим на СИО, и 1/2 ид. част за съпрузите А. В. и Ф. В. също в режим на СИО.

С определение № 331 от 25.06.2020 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост по подадената касационна жалба от А. Ю. В. и Ф. А. В..

Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е неправилно. Предмет на делбата е съсобствен УПИ, в който има построени две самостоятелни жилищни сгради, собственост съответно на ищците и на ответниците по делото. Считат, че в тази хипотеза са приложими разясненията, дадени в т. 1”д” от ППВС 2/82 г./ , според които е недопустима делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици.

Ответниците по касация считат, че решението е недопустимо, тъй като е постановено при наличие на основание за спиране по смисъла на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК - висящо административно производство по чл. 201 ЗУТ по изменение на действащия план за регулация с цел обособяване на два самостоятелни УПИ от съсобствения имот.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Спирането на съдебното производство е отклонение от типичното развитие на процеса и представлява изключение, поради което може да се основава само на изрична процесуална разпоредба. Съгласно чл. 229, ал.1, т.4 ГПК съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В тази хипотеза спирането се налага заради връзката на преюдициалност между делата, тъй като ще формира сила на пресъдено нещо относно право или правоотношение, релевантно за признаването или отричането на спорното право, предмет на подлежащото на спиране дело.

В случая не се установява, а и не се твърди от страните, да е налице друго висящо дело пред съд, чийто изход би бил обуславящ правилното решаване на настоящото. Наличието на висящо административно производство по чл. 201, ал.3 ЗУТ, в което се решава въпроса за поделяемостта на урегулиран поземлен имот, предмет на съдебна делба, с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти, не е основание по смисъла на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делбеното дело. Вярно е, че в случаите, когато в урегулирания поземлен имот са построени две или повече сгради, които са изключени от съсобствеността, този въпрос е от значение на изхода на делото в първата фаза на делбата, тъй като ако действащият план за регулация не бъде изменен със заповед на кмета на общината, делбата на имота би била недопустима и съдът ще следва да отхвърли предявения иск. Висящите административни производства по издаване на административен акт обаче не са посочени като основание за спиране на производството по гражданското дело. Нормите, които уреждат основанията за спиране не могат да бъдат тълкувани разширително или прилагани по аналогия.

Предвид изложеното, въззивното решение е допустимо, но е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.

Предмет на иска за делба е съсобствен УПИ, в който има построени две жилищни сгради, които са изключени от съсобствеността. Едната жилищна сграда е собственост на жалбоподателите А. Ю. В. и Ф. А. В.. Тя е построена в лицевата част на имота. Втората жилищна сграда е собственост на М. и А. В.. Тя е построена във вътрешността на имота.

За да допусне до делба дворното място въззивният съд е приел, че за всяка от жилищните сгради може да се обособи самостоятелен УПИ, който отговаря по площ и лице на изискванията на закона. За да обоснове този извод се е позовал на заключението на приетата по делото съдебно техническа експертиза, според която в случая относно минималните размери на новообразуваните УПИ следва да намери приложение разпоредбата на чл. 19, ал.1, т.5 ЗУТ, тъй като урегулираният поземлен имот се намира в населено място с преобладаващ стръмен терен, с денивелация над 10%. При съобразяване площта и разположението на жилищните сгради, разстоянията между тях, както и лицето на парцела, вещото лице е предложило вариант за разделяне, при който за достъп до вътрешния парцел е предвидена улица - тупик с широчина 3.5 м, съгласно разпоредбата на чл. 81, ал.1 ЗУТ. По този начин вътрешният парцел ще има лице, равно на ширината на улицата - 3.5 м, а външният ще има лице откъм съществуващата улица и откъм улицата- тупик. Препис от заключението на вещото лице е изпратено на Община Велинград за становище относно поделяемостта на имота, съгласно разпоредбата на чл. 201 ЗУТ. Главният архитект на общината е дал становище, че имотът е поделяем и е дал мотивирано предписание до страните за внасяне на проект за изменение на регулацията. В изпълнение на това предписание съделителят М. В. е внесъл проект за разделяне на УПИ .... в два варианта. Проектите са разгледани от ЕСУТ, който е приел вариант втори и е оправомощил главния архитект да одобри този вариант, при който двата новообразувани парцела са с равни площи съответно по 298.55 кв.м. До приключване на устните състезания пред въззивната инстанция заповед на кмета на общината за изменение на ПУП- ПР не е представена.

В ППВС № 2/82 г. , т. 1, б. "д" прието, че е недопустима делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. В своята практика / цитирана и от въззивния съд/ Върховният касационен съд последователно приема, че делбата на такъв съсобствен поземлен имот би била допустима, ако от него могат да се обособят два или повече самостоятелни УПИ, които да обслужват съществуващите сгради. Тъй като допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно място се преценява с оглед състоянието и градоустройствения статут на имота към момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза на производството, от значение за допускане или отхвърляне на иска за делба е дали към този момент има завършена административна процедура по чл. 201 ЗУТ с издаване на заповед за изменение на плана за регулация. Когато по делото са събрани доказателства за поделяемост на имота, взето е становище на главния архитект и е дадено предписание на страните за внасяне на проект за изменение на действащия план за регулация, което те са изпълнили, но не издадена заповед за изменение на плана, процедурата по обособяване на нови УПИ не е завършена. В тези случаи в изпълнение на задължението си по чл. 7 и чл. 10 ГПК да съдейства на страните за изясняване на фактите, които са от значение за решаване на делото, съдът следва да изиска от компетентния административен орган да се произнесе. Преди въпросът за поделяемостта на имота да е разрешен окончателно с влязъл в сила административен акт - заповед на кмета за изменение на регулацията, респ. отказ да бъде допуснато такова изменение, съдът не може да пристъпи към постановяване на решение по чл. 344 ГПК по допускане на делбата, тъй като от него зависи дали земята ще бъде със статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, в който случай делбата би била недопустима, или със статут на обикновена съсобственост, която подлежи на делба на общо основание.

По тези съображение въззивното решение, с което е допусната делба на урегулиран поземлен имот, в който всяка от страните притежава сграда в индивидуална собственост, преди да е завършила процедурата по чл. 201 ЗУТ по обособяване на нови УПИ за всяка сграда, се явява неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. На основание чл. 281, т.3 ГПК същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане съдът следва да даде възможност на страните и сам да предприеме необходимите действия за изясняване на въпроса завършена ли е процедурата по чл. 201 ЗУТ с издаване на заповед за изменение на действащия план за регулация.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 351 от 10.10.2019 г. по в.гр. № 569/2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: