Незаконно уволнение при явяване на работа след възстановяване от съда

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 96

гр. София, 15.02.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

разгледа докладваното от съдия Декова

гр.дело №857 по описа за 2023 год.

Производството е по чл.290 ГПК.

Постъпила е касационна жалба, подадена от С. П. Р. – конституирана на мястото на починалата в хода на производството Ц. П. Р., чрез адв. А. Г., против въззивно решение № 407 от 09.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 541/2022 г. по описа на Окръжен съд - Русе, в частта му, с която е отменено решение № 162 от 16.08.2022 г. по гр. д. № 455/2022 г. по описа на Районен съд - Бяла, в частта, с която е признато за незаконно и е отменено уволнението на Ц. П. Р., извършено със заповед № 380#1/16.05.2022 г. на кмета на Община Две могили и вместо това искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отхвърлен като неоснователен и са присъдени съдебноделоводни разноски.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 2734 от 28.09.2023г. на основание чл.280, ал.1, т.1 КТ по поставения от касатора правен въпрос: : „Допустимо ли е въззивният съд да събере доказателства, които страната не е представила пред първата инстанция поради процесуална небрежност, които не са новооткрити или нововъзникнали и за тях не е налице изключението по чл. 266, ал. 3 ГПК и да се позове на тях в решението си?“, който е относим към правилността на въззивното решение. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се направените разноски в първа и въззивна инстанции и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв. – за касационната инстанция.

Ответникът по жалбата Община Две могили в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

С въззивното решение в обжалваната част след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от Ц. П. Р. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено на основание чл.325, ал.1, т.2 КТ, вр. с чл.345, ал.1 КТ със заповед № 380#1/16.05.2022 г. на кмета на Община Две могили.

Въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно на приложеното основание за уволнение, тъй като ищцата не се е явила да заеме предишната си работа, на която е възстановена, като е приел, че е следвало да се яви на работа на адреса на Община Две могили, а не на адреса на „Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“ [населено място], общ. Две могили.

Установено е, че Ц. П. Р. е заемала длъжността управител в Защитено жилище [населено място], Община Две могили. В връзка с решение № 944, взето на заседание на Общински съвет Две могили, с протокол № 48/22.02.2019 г. е закрита социалната услуга „Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“. На 05.12.2019 г. ищцата получила предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение и считано от 05.01.2020 г. същото било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. С влязло в сила решение № 260025/07.10.2020 г. по гр. д. № 130/2020 г. по описа на Районен съд - Бяла уволнението е признато за незаконно и Ц. П. Р. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – управител на „Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“ [населено място], общ. Две могили. На 18.04.2022 г. по реда на чл. 345, ал. 1 КТ Р. е уведомена от Районен съд - Бяла, че е възстановена на предишната длъжност и има право да се яви на работа за заемане на длъжността в срок от две седмици от получаване на съобщението, изтичащ на 03.05.2022 г. – първи присъствен ден. Съгласно медицинско направление от 18.04.2022 г. и болничен лист от 04.05.2022 г. ищцата се намирала във временна неработоспособност в периода 01.04.2022 г. – 15.05.2022 г., което правилно е прито от въззивния съд, че е уважителна причина срокът да не бъде спазен. За тези обстоятелства Ц. Р. своевременно е уведомила кмета на Община Две могили с две заявления – от 26.04.2022 г., получено на 29.04.2022 г. и от 09.05.2022 г., с което представила болничния лист и уведомила, че на 16.05.2022 г. в 09.00 ч. ще започне да изпълнява задълженията си като управител в „Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“ [населено място]. На 16.05.2022 г. Ц. П. Р. не се явила на адреса по седалището на ответника в [населено място] могили, [улица], в резултат на което работодателят Община Две могили прекратил трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, поради неявяване за заемане на длъжността в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, за което издал процесната заповед № 380#1/16.05.2022 г. – предмет на оспорване в производството по делото. От показанията на свидетелите И. К. и Л. В. е установено, че на 16.05.2022 г. за времето от около 08.45 ч. до около 09.20 ч. заедно с ищцата и процесуалния й представител били пред сградата на „Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“ в [населено място]. Р. имала готовност да заеме длъжността, на която била възстановена от съда, но сградата била заключена, а вратите на двата входа били затворени със синджир и катинар. Тъй като не се явил нито кметът на общината, нито негов представител, ищцата и свидетелите си тръгнали и била сигнализирана прокуратурата за неизпълнението от страна на кмета на Община Две могили на съдебното решение за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.

За да отмени първоинстанционното решение, с което предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е уважен, въззивният съд е приел за установено с представените с въззивната жалба трудов договор № 160/16.08.2010 г. /по силата на който Ц. П. Р. е назначена на длъжност социален работник с място на работа Община Две могили, при пълно работно време от 8 часа, а Защитено жилище [населено място] се явява работното място, където изпълнява трудовите си задължения/ и допълнително споразумение № 316/30.12.2011 г. /с което трудовото правоотношение е изменено, като освен социален работник в защитеното жилище, Р. е приела да изпълнява и длъжността управител на същото, при пълно работно време от 8 часа, а като мястото на работа отново е посочено Община Две могили/. Аргументирал се е, че с допълнителното споразумение № 755/19.12.2012 г., на което се позовава ищцата, трудовото правоотношение е изменено по отношение продължителността на работното време, което е намалено от 8 часа на пълно работно време 7 часа, а мястото на работа е запазено в Община Две могили, Защитено жилище [населено място].

Въззивният съд неправилно е приел е, че на това основание уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ се явява законно, тъй като на 16.05.2022 г. /след отпадане на уважителната причина за неспазване на двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 КТ/, ищцата не се е явила да заеме длъжността, на която е възстановена в предприятието-работодател по неговото седалище – [населено място] могили, [улица], където е мястото на работа. Изложил е, че дори и да се приеме, че с оглед характера на работата, мястото на работа е било определено в [населено място], то ищцата отново не би могла да се яви на това място за заемане на длъжността, поради факта, че Защитеното жилище, на което е била управител, е закрито и Р. знае, че такава услуга вече не се предоставя от работодателя, т. е. това място на работа, с оглед характера на самата работа, вече не съществува. Приел е, че единственото място, на което Р. е следвало да се яви, за да заеме длъжността, на която е възстановена е седалището на работодателя Община Две могили, а именно в [населено място] могили, [улица].

Решението е неправилно.

Неправилно въззивният съд е основал решението си на доказателства, събрани във въззивното производство в нарушение на разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК. Трайно и последователно в практиката на ВКС се приема, че с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК е осигурена процесуална възможност за страните в гражданския процес да поискат от въззивната инстанция да събере във въззивното производство нови доказателства, които са от значение за спора, но не са били допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения. Допускането на доказателствата предполага кумулативното наличие на две предпоставки - доказателствата да са поискани от страната в рамките на предвидените за това преклузивни срокове и отказът на първоинстанционния съд да ги приобщи към делото да не е съобразен с правилата на процесуалния закон. В случая искането във въззивната жалба за събиране на нови доказателства е обосновано с отказа на първоинстанционния съд да изиска и приложи делото по спора за законосъобразност на предходното уволнение на служителката, в който според страната са събрани доказателствата, чието събиране се иска във въззивната жалба по настоящия трудов спор. Видно от данните по делото за извършените от страните и съда процесуални действия в първата инстанция обаче, искането за прилагане на предходното дело е направено от ищцата и първоинстанционният съд се е произнесъл по нейното искане, а ответникът по иска не е направил доказателствени искания с отговора на исковата молба. Отделно от това, приетите от въззивния съд доказателства, представени с въззивната жалба на ответника по иска, не са относими съм някое от твърдените от него обстоятелства в първата инстанция, а към заявено едва с въззивната жалба обстоятелство, че договореното място на работа на служителката е Община Две могили. Т.е. не се касае за доказателства, които страната да не е могла да посочи своевременно, както и че липсват данни събирането им да е отказано поради процедиране на първоинстанционния съд в разрез с процесуалните правила.

Неправилно въззивният съд не е отдал значение на отправеното от възстановената на работа служителка до кмета на Община Две могили изявление в срока по чл.345 КТ, което обвързва работодателя да изпълни задължението си да допусне възстановения на работа работник до работното му място, каквато е трайната и неотстъпно следвана практика на ВКС - решение № 60209/ 04.01.2022г. по гр.д. № 319/2021г. на ІІІ г.о.; решение № 145/2011г. по гр.д. № 1186/2010 г. на ІІІ г.о., решение № 913/2009г. по гр. д № 4080/2008 г. на ІV г.о., решение № 518/2010г. по гр. д № 374/2009г. на ІV г.о. и други. В практиката на ВКС /решение № 245 от 28.06.2010г.по гр.д.№1048/09г. на ВКС, ІVг.о., решение № 913/2009 от 01.12.2009г по гр.д.№ 4080/2008г. на ВКС, 4-то гр.отд./, която се възприема и от настоящия съдебен състав, се приема, че еднократно отправеното изявление на работника обвързва работодателя да изпълни задължението си да допусне възстановения на работа работник до работното му място за изпълнение на съответните на заеманата длъжност трудови функции. Добросъвестността налага работодателят, до когото е достигнало волеизявлението на работника за намерението да заеме длъжността, на която е възстановен, да го допусне незабавно до изпълнението й или да стори това в разумен срок, съобразно спецификата на работа. Следва да бъде споделено приетото в решение №245, че: следва да се спазва практиката, посочена в решенията, приемащи, че не е необходимо работникът ежедневно да се явява, за да осъществи възстановяването си и че е задължително само да изяви желанието си да заеме отново длъжността, на която е възстановен, а че това желание може да се изрази и с една писмена молба и че: задължение на работодателя е било да посочи кога, къде и при какви условия ще упражнява трудовите си задължения, ако е имало някакво изменение на обстоятелствата докато е траел процеса на обжалване на заповедта за уволнение, разбира се без да се променят условията на трудовия договор.

Съобразно изложените по-горе мотиви, настоящият съдебен състав приема, че искът с правно основание чл. 334, ал. 1, т.1 КТ, е основателен.

По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържано от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК то трябва да се отмени и доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, следва искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ да се уважи като основателен и доказан. С оглед изхода на спора по иска за признаване за уволнението за незаконно и неговата отмяна, и на основание чл.81 ГПК, на С. П. Р., в чието лице е продължило производството по делото като наследник на починалата ищца Ц. Р., следва да бъдат присъдени разноски за първата и въззивната инстанции по делото в размер на общо 710лв. За осъщественото в полза на касатора процесуално представителство, ответникът по касация следва да заплати на адв.А. В. Г. на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., вр. с чл.38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. възнаграждение, което определя в размер на сумата 780лв.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от № 407 от 09.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 541/2022 г. по описа на Окръжен съд – Русе в обжаваната част и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на Ц. П. Р., извършено със заповед № 380#1/16.05.2022 г. на кмета на Община Две могили.

ОСЪЖДА Община Две могили с ЕИК[ЕИК] да заплати на С. П. Р. с ЕГН [ЕГН] сумата 710лв. – разноски по делото в първата и въззивната инстанции.

ОСЪЖДА Община Две могили с ЕИК[ЕИК] да заплати на адвокат А. В. Г. от Адвокатска колегия – Русе, [населено място], [улица], ет.4, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата в размер на 780лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: