Давност при заплащане на некомпенсиран извънреден труд на военнослужещ

Текстът на акта

Ключови фрази

2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50229/2022 г.

гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втората година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Диана Аначкова, като разгледа гр.д. № 3703 по описа за 2019 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Ж. Л. Б., с адрес в [населено място], представляван от адв. М. П., против решение № ІІІ-50 от 7 юни 2019 г., постановено по в.гр.д. № 340/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което след отмяна на първоинстанционното решение № 123 от 16 януари 2019 г., постановено по гр.д. № 4955/2016 г. по описа на Районен съд Бургас, в частта му, с която Военно формирование 26720 -Черноморец е осъдено да заплати на Б. сумата над 321,63 лева главница, представляваща неплатено възнаграждение за положения извънреден труд на длъжността „старши техник“ в радиотехническа команда в първи зенитно-ракетен канал за периода 01.06.2013 г.-31.05.2016 г., и сумата над 45,99 лева обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.06.2013 г.-31.05.2016 г., заедно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба, както и в частта за разноските и дължимото плащане към бюджета на съда, е постановено ново, с което е отхвърлен предявеният от Б. против военното формирование иск за сумата 7217,13 лева главница, представляваща неплатено възнаграждение за положения извънреден труд на длъжността „старши техник“ в радиотехническа команда в първи зенитно-ракетен канал за периода 01.06.2013 г.-31.05.2016 г., и сумата 155,12 лева обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.06.2013 г.-31.05.2016 г., заедно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба.

С определение № 439 от 1 юни 2022 година, постановено по настоящото дело, обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по правните въпроси има ли право военнослужещият сам да определи почивката си по чл. 136а, ал. 4 КТ в условията на удължено служебно време и възможно ли е това право да се погаси с кратката тригодишна давност, без да е направено волеизявление на работодателя му за това, и възможно ли е възражението за изтекла погасителна давност да бъде направено извън исковия процес, и дали началният момент на вземането на военнослужещия за възнаграждение за положен труд над нормалната продължителност на служебното време, некомпенсирано с почивка, е моментът на прекратяване на служебното правоотношение.

По въпросите следва да се има предвид, че правото на военнослужещия да ползва компенсация чрез намалено работно време за положен повече от нормативно определения при даване на 24 часови дежурства труд е непарично и при спор не може да бъде предявено с друг иск освен установителен. То не може да бъде реализирано принудително чрез предявяването на осъдителен иск срещу работодателя. По своето естество погасителната давност представлява изтичането на установен в закона период от време, през който, ако носителят на правото не го упражни, то се погасява. Същата представлява санкция за носителя на правото, който бездейства и не го упражнява, поради което не може да бъде прилагана, когато то не може да бъде упражнено поради законови пречки за това. Носителят на правото не може да бъде санкциониран за това, че не е упражнил правото си в случаите, когато той не може да направи това принудително чрез предявяването на осъдителен или конститутивен иск, или чрез предприемане на едностранни действия, на които насрещната страна в правоотношението не може да се противопостави. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ, съгласно която погасителната давност започва да тече от момента, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. Ето защо, когато правото не може да бъде упражнено, давност не може да започне да тече. Именно възможността работникът или служителят да определи едностранно времето на ползването на платения годишен отпуск по чл. 176, ал. 3 КТ, съответно по чл. 59, ал. 6 ЗДСл, обуславя възможността за погасяване на това право по давност съгласно чл. 176а КТ, съответно по чл. 59 ЗДСл. Затова предвидената в чл. 136а, ал. 4 КТ възможност работникът или служителят сам да определи времето, за което ще ползва компенсацията, би могло да обоснове погасяването на това право по давност. Разпоредбата обаче е обща и не може да намери приложение в случаите, когато се касае до отношения, които са предмет на специална нормативна уредба. Дори и да съществува възможност за такова прилагане, поради наличието на празнота в специалната уредба, това прилагане трябва да бъде не буквално, а съответно - с отчитане на естеството на правоотношенията, наложили специалното регулиране.

В конкретния случай изпълняваните от военнослужещите задължения са от такова естество, че не дават възможност те сами да преценяват кога трябва да преустановят тяхното изпълнение. Нито ЗОВСРБ /отм./, нито действащият ЗОВСРБ, дават право на военнослужещият сам да определи времето, през което ще ползва платения си годишен отпуск, нито пък съдържат правило като това по чл. 136а, ал. 4, изр. второ КТ, даващо право на същия да определи кога ще ползва полагащата му се компенсация. И в двата закона липсва общо препращане за неуредените случаи към разпоредбите на КТ, а случаите, в които той е приложим, са посочени в съответната разпоредба на закона. Правила като посочените по-горе липсват и в ПКВС /отм./, ППЗОВСРБ /отм./, ППЗОВСРБ и Наредба № Н-18/19.12.2012 г. за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите, неговото отчитане извън нормалната му продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници – последната издадена въз основа на чл. 194, ал. 8 (предишна ал. 7) на действащия ЗОВСРБ. Всички посочени нормативни актове съдържат правила, че определянето на времето, през което военнослужещия ще се ползва от намалено работно време, се извършва със заповед на командира на съответното военно формирование. Поради това правилото на чл. 136а, ал. 4, изр. второ КТ е неприложимо в конкретния случай. Този извод следва и от развитието на законодателството – в ДВ бр. 98/09.12.2016 г. е обнародван ЗИД ЗОВСРБ, в който е създадена нова ал. 5 на чл. 194 ЗОВСРБ, съгласно която служебното време над нормалната му продължителност се компенсира с намалено служебно време при условия и по ред, определени с акта на министъра на отбраната по ал. 8 (предишна ал. 7). Последната разпоредба също е изменена и предвижда, че редът за разпределяне на служебното време, за неговото отчитане и компенсиране извън нормалната продължителност, се определя с акт на министъра на отбраната. От тук следва, че военнослужещият не разполага с възможност сам (без съответното насрещно изявление на командира на военното формирование) да определи времето на ползване на компенсацията чрез намалено работно време за положен повече от нормативно определения при даване на 24 часови дежурства труд, поради което и това негово право не може да бъде погасено по давност. При положение, че правото не може да бъде трансформирано в парично докато съществува служебното правоотношение, нито може да бъде упражнено едностранно от военнослужещия, то за него давност не може да започне да тече до момента на прекратяването на правоотношението. С прекратяването на служебното правоотношение това право се трансформира в парично вземане на военнослужещия и от този момент започва да тече погасителна давност за същото – ТР № 6/2017 г., ОСГК, ВКС.

Предвид даденото тълкуване, решението на въззивния съд в обжалваната му част е неправилно.

Въззивният съд е проследил историята на назначенията на ищеца Б. от 20.05.1991 г. до назначаването му при ответното формирование, в което той е изпълнявал длъжността „старши техник“ в радиотехническа команда в първи зенитно-ракетен канал. Със заповед от 27.05.2016 г. на командира на военното формирование договорът за военна служба на Б. е прекратен и той е освободен от длъжността и зачислен в запаса, а със заповед от 09.06.2016 г. е отчислен от списъчния състав на поделението. Предявената от Б. претенция, след сторените изменения, е за заплащане на сумата от 7538,76 лева главница за 1636 часа за периода 01.03.2009 г.- 31.05.2016 г.; за сумата от 4721,63 лева законна лихва за забава за периода 01.05.2009 г.-30.08.2016 г., като при условията на евентуалност е направено искане за заплащане на стойността на неизплатеното обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение за отработено и некомпенсирано с почивки удължено служебно време над нормално установеното му време за работа в периода 01.03.2009 г.-31.05.2016 г. в размер на 10157,52 лева за 1636 часа, и лихва за забава от 228,60 лева за периода 10.06.2016 г.-30.08.2016 г.

Съдът съобразява, че общата продължителност на работното време на военнослужещия обхваща времето от 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица, като общата продължителност на служебното време на военнослужещия в денонощие не може да превишава с повече от 1/2 нормалната дневна продължителност на служебното време; максималната продължителност на дежурствата на военнослужещия не може да надвишава 24 часа за деня, а в рамките на един месец – 168 часа, като това време съгласно чл. 195 ал. 3 ЗОВСРБ се счита за служебно време. Предявената претенция обхваща периода на действие на ЗОВСРБ /отм./, действал до 12.05.2009 г., а от тази дата нататък в сила е Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, както и Правилника за кадровата военна служба, отменен на 12.06.2009 г., а от 23.03.2011 г. в сила е Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи. Съгласно чл. 158 ал. 2 от Правилника за кадровата военна служба, извънреден е трудът, с който се превишава дневната продължителност на служебното време, определен в чл. 203 ал. 2 ЗОВСРБ /отм./, и касае времето над 12 часа дневно и над 24 часа за носене на дежурства, като извънредният труд следва да е положен над максимално допустимата месечна продължителност на служебното време. Когато кадровият военнослужещ изпълнява дежурства по график, той получава допълнително възнаграждение по чл. 226 ЗОВСРБ /отм./ за времето над служебното време по чл. 203 ал. 2 от закона, или за почивни или празнични дни. Времето при полагане на 24 часови дежурства е удължено служебно време, а не извънреден труд, и не се заплаща като такъв. Изключение е налице, когато дежурството продължава повече от 24 часа, или когато, макар и да не надхвърляло 24 часа, то не е било компенсирано с почивка до прекратяване на служебното правоотношение с военнослужещия. Компенсацията е уредена в разпоредбата на чл. 136а КТ, която е най-близка съобразно правилата на чл. 46 ал. 2 ЗНА, тъй като в ЗОВСРБ липсва пълна уредба. При съставяне на графика за следващия месец съответният командир взема предвид извънредния труд на военнослужещия, за да бъде осъществена компенсация. Преобразуващото право за извършване на компенсация се погасява с тригодишна давност съобразно чл. 111, б. „а“ЗЗД, като давността започвала да тече от прекратяване на трудовото правоотношение, от който момент работодателят дължи парична равностойност, тъй като не може да компенсира извънредния труд в почивка поради прекратяване на трудовото правоотношение. По отношение на паричното задължение бил важим принципа на погасяване по давност за тригодишен срок от прекратяване на трудовото правоотношение. Първоинстанционният съд е взел предвид тези обстоятелства, позовал се на направеното от военното формирование правопогасяващо възражение за периода 01.04.2001 г.-01.06.2013 г., но в диспозитива на съдебния акт осъдил военното формирование да заплати на въззиваемия сумата от 7739,87 лева. Затова въззивният съд приема първоинстанционното решение за неправилно в частта досежно главницата за процесния период 01.06.2013 г.-31.05.2016 г. над 321,63 лева, и мораторна лихва за периода 27.05.2016 г.-30.08.2016 г. над сумата от 201,11 лева. В останалата му част, изключая присъдените разноски и сумата, която следвало да се плати в бюджета на съдебната власт, решението е счетено за правилно.

Съобразено е още, че положеният извънреден труд с оглед предявената претенция представлява разликата между фактическата продължителност на служебното време, нормативно определената продължителност за процесния период и настъпилия ефект от направеното възражение за погасяване по давност. В този смисъл въззивният съд съобразява и заключението на вещото лице, което, отговаряйки на поставените задачи, е определило фактически отработените часове; вещото лице е съобразило Наредба № Н-18 от 19.02.2012 г., според която увеличението за делнично дежурство е 25 %, за дежурство през почивните дни увеличението е 50 %, и за дежурство в празнични дни увеличението е 100 %; в приложения № 8 и № 9 към заключението са направени изчисления за дължимостта на претендираните суми, като в приложение № 1 извлечението е направено по заповедните книги при некомпенсирани 71 часа и начислена мораторна лихва, а в приложение № 9 – при вариант по заповедните книги, като е посочен размер на главницата от 321,63 лева и мораторна лихва от 45,99 лева, изчислена от първо число, следващо месеца след полагане на дежурството, до датата на подаване на исковата молба; именно по приложение № 9 вещото лице е взело предвид и направеното възражение за погасителна давност. Предвид изложеното, въззивният съд приема, че военното формирование следва да заплати на Б. сумата от 321,63 лева и мораторна лихва от 45,99 лева, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба, като в останалата част до присъдените 7739,87 лева претенцията следва да бъде отхвърлена. Евентуалните искове за заплащане на обезщетение за некомпенсирано с почивки удължено работно време и съответната лихва за забава, са отхвърлени от първата инстанция и в тази част решението е потвърдено.

Както е посочено от въззивния съд, съществуващото между военното формирование и Б. служебно правоотношение е прекратено със заповед на командира на формированието, считано от 10.06.2016 г.; с последваща заповед на командира на военното формирование Б. е отчислен от списъчния състав на формированието. Съобразно приетото с ТР № 6/2017 г., ОСГК, ВКС, вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24 часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение; от този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност по чл. 358 ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 2 КТ. В конкретния случай правото на Б. да търси обезщетение за некомпенсиран с почивка труд повече от нормативно определения при даване на 24 часови дежурства е възникнало на 10.06.2016 г., от която дата е започнал да тече предвиденият в закона тригодишен давностен срок, а исковата молба е подадена в съда на 30.08.2016 г., като към тази дата давността не е изтекла. Ето защо искът за паричното обезщетение не може да бъде отхвърлен поради това, че вземането е погасено по давност. За да отхвърли иска за разликата над уважения размер от 321,63 лева до претендираните 7538,75 лева, въззивният съд не е приел, че вземането на Б. за парично обезщетение е погасено по давност, но е погасено правото му да ползва компенсация за положен повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства труд. Според съда това право се погасявало с тригодишна давност от момента, в който компенсацията е трябвало да се предостави за ползване. След като правото на Б. да ползва компенсация за положен повече от нормативно определения при даване на 24 часови дежурства труд е погасено по давност за периода 01.03.2009 г.-31.03.2013 г., за него не можело да възникне правото на парично обезщетение за неползването на тези компенсации. Предвид дадения отговор на правния въпрос, този извод на въззивният съд е неправилен, което налага ревизия на постановеното от него решение, като в дължимото на Б. обезщетение се включи дължимото такова и за непредоставените на ищеца компенсации за положен повече от нормативно определения при даване на 24 часови дежурства труд за периода 01.03.2009 г.-31.03.2013 г. От заключението на изслушаната и приета по делото икономическа експертиза се установява, че за целия исков период 01.03.2009 г.-31.05.2016 г. Б. е положил повече от нормативно определения при даване на 24 часови дежурства труд, некомпенсиран с намалено работно време, в размер на 1636 часа, за които му се дължи сумата от 7538,76 лева.

Въз основа на изложеното, обжалваното въззивно следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен предявения от Б. срещу военното формирование иск за сумата 7217,13 лева главница (разликата между присъденото възнаграждение от 321,63 лева и дължащото се такова от 7538,76 лева), представляваща неплатено възнаграждение за положения извънреден труд на длъжността „старши техник“ в радиотехническа команда в първи зенитно-ракетен канал за периода 01.03.2009 г.-31.05.2016 г., като се постанови друго, с което искът бъде уважен. Върху сумата 7538,76 лева се дължи законна лихва за забава, считано от датата на прекратяване на служебното правоотношение – 10.06.2016 г.; до датата на предявяване на иска 30.08.2016 г., тя е в размер на 171,76 лева. Затова обжалваното въззивно решение трябва да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. срещу военното формирование иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащате на сумата 125,77 лева (разликата между присъдените 45,99 лева и действително дължащите се 171,76 лева), представляваща законна лихва за забава върху главницата от 7538,76 лева за периода 10.06.2016 г. до предявяването на иска. В останалата обжалвана част решението на въззивния съд следва да бъде потвърдено.

Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която са определени разноските между страните, като с оглед изхода на спора военното формирование ще заплати на Б. сумата 4408,91 лева, представляваща извършени разноски пред всички съдебни инстанции, а по сметка на ВКС сумата от 146,86 лева държавна такса .

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № ІІІ-50 от 7 юни 2019 г., постановено по в.гр.д. № 340/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас, в частта му , с която са отхвърлени предявените от Ж. Л. Б. срещу Военно формирование 26720-Черноморец иск с правно основание чл. 203 ЗОВСРБ /отм./ и чл. 194 ЗОВСРБ за заплащане на сумата 7217,13 лева главница (разликата между присъденото възнаграждение от 321,63 лева и дължащото се такова от 7538,76 лева), представляваща неплатено възнаграждение за положения извънреден труд на длъжността „старши техник“ в радиотехническа команда в първи зенитно-ракетен канал за периода 01.03.2009 г.-31.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащате на сумата 125,77 лева (разликата между присъдените 45,99 лева и действително дължащите се 171,76 лева), представляваща законна лихва за забава върху главницата от 7538,76 лева за периода 10.06.2016 г. до предявяването на иска, и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Военно формирование 26720-Черноморец да заплати на Ж. Л. Б., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3, чрез адвокат М. П., на основание чл. 203 ЗОВСРБ /отм./ и чл. 194 ЗОВСРБ сумата от още 7217,13 лева главница (разликата между присъденото възнаграждение от 321,63 лева и дължащото се такова от 7538,76 лева), представляваща неплатено възнаграждение за положения извънреден труд на длъжността „старши техник“ в радиотехническа команда в първи зенитно-ракетен канал за периода 01.03.2009 г.-31.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от още 125,77 лева (разликата между присъдените 45,99 лева и действително дължащите се 171,76 лева), представляваща законна лихва за забава върху главницата от 7538,76 лева за периода 10.06.2016 г. до предявяването на иска.

ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІІ-50 от 7 юни 2019 г., постановено по в.гр.д. № 340/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас в останалата му обжалвана част .

ОСЪЖДА Военно формирование 26720-Черноморец да заплати на Ж. Л. Б. сумата от 4408,91 лева, представляваща извършени разноски пред всички съдебни инстанции.

ОСЪЖДА Военно формирование 26720-Черноморец да заплати по сметка на ВКС сумата от 146,86 лева държавна такса.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: