Разваляне на договор за гледане и издръжка при отказ от съдействие на кредитора

Текстът на акта

Ключови фрази

14
Р Е Ш Е Н И Е

№ 228
гр. София, 23.04.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България , Гражданска колегия, Трето отделение , в открито съдебно заседание проведено на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

при секретаря Росица Иванова, като изслуша, докладваното от съдия Невин Шакирова гр.д. № 2847 по описа за 2024г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. К., чрез процесуален представител адв. Г. Ф. против решение № 322/22.03.2024г., постановено по в.гр.д. № 1492/2023г. по описа на Апелативен съд – София.

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционно решение № 263350 от 22.11.2022г. постановено по гр.д. № 1054/2021г. по описа на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е развален сключеният между М. А. М. с ЕГН [ЕГН], като прехвърлител и Д. С. К. с ЕГН [ЕГН], като приобретател договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане с предмет самостоятелен обект с ид. № ......................... по КК на [населено място] – апартамент със застроена площ от 63.29 кв.м., ведно с таванско помещение и 1.422% ид.ч. от общите части на сградата, находяща се в [населено място], район В.,[жк], бл. 13 и самостоятелен обект с ид. № ..................... по КК на [населено място] – апартамент със застроена площ от 100 кв.м., ведно с избено помещение от 8.5 кв.м. и таванско помещение от 10 кв.м. и 21/300 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата на ЕС „В. Родина“, с ид. .................... находящ се в [населено място], район „С.“, [улица], целият с площ от 331 кв.м., обективиран в НА № .... от .....г. по нот.д. № ...........г. на Нотариус С. С., с рег. № ............. по регистъра на НК, с район на действие – СРС, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване на прехвърлителката върху имотите, поради неизпълнение само на задължението за гледане поето от приобретателя.

Касационното обжалване е допуснато в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по процесуалноправния въпрос: преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, прикрепваща се към волеизявлението, с което ищецът се отказва от иска разпростира ли се върху защитните възражения на ответника, заявени по нов иск на същия ищец срещу същия ответник, но на друго основание, както и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК за преценка допустимостта на обжалваното решение.

По правния въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното: отказът от иск е едностранно процесуално действие, свързано с процесуалноправни последици – волеизявление, отправено до съда, с което ищецът заявява, че не поддържа занапред иска си. С така направеното волеизявление ищецът се отказва от търсената искова защита, десезира съда със спора, което има за правна последица окончателно загубване на възможността претенцията да бъде отново предявена. Като процесуално действие, реализирането на отказ от иск не съставлява отказ от материално право, т.е. с осъществяването му страната не формира материалноправен отказ от претендирано материално право, а изявление пред съд, че неговото правно твърдение не отговаря на действителността /че твърдяното от него право не съществува/, съответно признание, че неговият иск е неоснователен и признание основателността на твърдението на ответника, че предявеният иск е неоснователен; че изоставя търсената правна защита и десезира съда с предявения иск предвид неговата неоснователност.

Последиците на отказа от иска са специфични – съдът не постановява решение за отхвърляне на иска като неоснователен, а прекратява делото; процесът става недопустим, съответно недопустимо става вече постановеното решение по съществото на спора; отказът поражда сила на пресъдено нещо без постановено решение; законодателят удовлетворява интереса и на двете страни окончателно да се преустанови спора между тях, като към волеизявлението на ищеца за отказ от иска прикрепва правния ефект на силата на пресъдено нещо със съдържанието, което тя има по отношение на съдебното решение, с което се разрешава материалноправен спор.

Разпоредбата на чл. 233 от ГПК не регламентира силата на пресъдено нещо като правна последица на отказа от иска, а посочва една от последиците й – непререшаемост на правния спор /арг. чл. 233, изр. второ от ГПК/. Силата на пресъдено нещо се прикрепва към волеизявлението, с което ищецът се отказва от иска.

Субективните предели на силата на пресъдено нещо, при валидно направен отказ от иска, са ограничени само между страните по делото и техните правоприемници, без да засяга лицата, спрямо които се разпростира силата на пресъдено нещо на решението – третите лица. В този смисъл мотивите към т. 6 о т Тълкувателно решение № 7/31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС.

За да се отговори на въпроса за обхвата на обективните предели на силата на пресъдено нещо, при валидно направен отказ от иска, е необходимо да се изходи от правната същност на силата на пресъдено нещо като защитно въздействие на процеса спрямо материалното право. Това защитно въздействие се съдържа в правните последици породени от решението /определението/ спрямо страните и се изразява в това, без да променят материалноправните си отношения, страните да съобразят извънпроцесуалното си поведение с действителното правно положение, така както то е разкрито от съдържанието на решението, като по този начин заместят съществуващото между тях състояние на правен спор със състояние на правен мир – непосредствена цел на всеки исков процес във всички негови форми /установителен, осъдителен, конститутивен/.

Обективните предели на СПН обхващат правото, предмет на делото, както с белезите, които индивидуализират това право, така и с времето, към което неговото съществуване или несъществуване е установено.

Ищецът определя предмета на делото, а ответникът не може да въздейства върху заявения от ищеца предмет на делото. Предметът на делото е спорното гражданско право – твърдяното или отричано от ищеца гражданско право /индивидуализиращите белези на което следват от основанието и петитума на иска/, чието съществуване или несъществуване ищецът иска да бъде установено от съда със СПН. Съдът е длъжен да удовлетвори това искане на ищеца като постанови решение по същество на спора. С него се установява съществуването или несъществуването на спорното право и по този начин предметът на делото се превръща в предмет на решението, т.е. предмет на съдебното установяване. СПН има за предмет правото, което е предмет на решението, а чрез него правото, което е предмет на делото. Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание /чл. 298, ал. 1 от ГПК/ и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане /чл. 298, ал. 4 от ГПК/.

Меродавният момент, към който СПН на решението установява, че спорното право съществува или не съществува, това е денят, когато са приключени тези устни състезания пред първата или пред въззивната инстанция, след което решението е влязло в сила /станало е необжалваемо/. Когато със СПН бъде установено, че към деня на приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила, правото, предмет на иска не съществува, съществуването на правото не може вече да се твърди на това основание, което е било заявено в исковата молба. Не се преклудират обаче другите, различни основания, на които същият петитум може да бъде основан. Това е така, защото различното основание е източник на едно различно право от предявеното по отхвърления иск. И именно понеже то е различно, то не се обхваща от СПН. Силата на пресъдено нещо важи само за правоотношението, предмет на делото, и то към времето на приключване на устните състезания, след които СПН е възникнала.

С оглед очертания в действащия ГПК фактически състав на отказа от иск /чл. 233 от ГПК/ и вече описаната правна същност на едностранното процесуално действие на ищеца, законът, с оглед удовлетворяване на легитимния интерес на ответника за правна защита, равностойна на тази, която би получил чрез съдебното решение, вместо да задължава съда да постановява решение с отнапред определено съдържание, е предвидил той да прекрати делото. На това прекратяване е предадена СПН, която е прикрепена пряко към отказа от иск. Така, без помощта на съдебно решение сам по себе си отказът поражда СПН, която прави недопустим висящия исков процес /чл. 233, изр. 3 от ГПК/, защото превръща неговият спорен предмет в безспорен. Ответникът получава чрез отказа от иска същото, което би получил чрез отхвърлянето на иска по същество /аналогичен е законодателният подход и в чл. 228, ал. 2 от ГПК – отказът от иск и тук е несъвместим с продължаване на процеса срещу първоначалния ответник, за да бъде постановено решение въз основа на отказа от иск/. Последицата от отказа от иск обхваща всички отражения на СПН, вкл. и нейното зачитане от следващ съд и от другите държавни органи.

След като меродавният момент, към който СПН на решението установява, че спорното право съществува или не съществува е денят, когато са приключени тези устни състезания пред първата или пред въззивната инстанция, след което решението е влязло в сила, то меродавният момент, към който СПН на отказа от иск установява, че спорното право съществува или не съществува е денят, в който отказа от иск е заявен от ищеца. Преклудиращото действие на СПН в този случай означава, че когато със СПН е било установено, че правото съществува към посочения момент или че правото не съществува към същия този момент, последицата е, че неговото съществуване, респ. несъществуване не може да се оспорва въз основа на факти, които са възникнали преди този момент, т.е. преди заявяване на отказа от иск. За разлика от съдебното решение обаче, което съдът може да постанови единствено след приключване на устните състезания /чл. 149, ал. 2 от ГПК/, отказът от иск може да бъде заявен от ищеца във всяко положение на делото, вкл. и преди конституиране на ответника /чл. 2, чл. 6, чл. 131, ал. 1 от ГПК/. В случаите, в които отказът от иск е заявен от ищеца преди конституиране на ответника, то преклудиращото действие на СПН на този отказ от иск не обхваща фактите, настъпили преди отказа от иск, но които не са били въведени в предмета на делото. Принципът е, че никое възражение не може да бъде преклудирано, ако не е съществувала възможност за предявяването му в процеса. Преклудиращото действие на СПН на отказа от иск обхваща всички възможни възражения на ответника, с които той разполага към момента, в който е възможно тези възражения да бъдат направени по предвидения законов ред. Тези възражения, които процесуално е било невъзможно да бъдат упражнени, не могат да се считат преклудирани /Определение № 577 от 22.12.2010г. по ч.гр.д. № 330/2010г., I ГО; Определение № 150 от 23.02.2012г. по ч.гр.д. № 656/2011г., IV ГО; Решение № 380 от 15.10.2012г. по гр.д. № 1015/2011г. на ВКС, IV ГО/. Следователно, преклудиращото действие на СПН отразява това материалноправно положение между спорещите, което съществува при приключване на устните състезания по делото, след които решението е станало необжалваемо /чл. 235, ал. 3 от ГПК/, респ. при заявяване на отказа от иск съобразно и в обема на предмета на делото към този момент.

Въз основа на всичко изложено, на поставения процесуалноправен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд дава следния отговор:

Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, прикрепваща се към волеизявлението, с което ищецът се отказва от иска не се разпростира върху защитните възражения на ответника, заявени по нов иск на същия ищец срещу същия ответник, но на друго основание. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, прикрепваща се към волеизявлението, с което ищецът се отказва от иска не се разпростира и върху възраженията на ответника, които е било невъзможно да бъдат упражнени по предвидения законов ред, поради което не са били заявени по делото, по което ищецът е предприел отказ от иск към момента на заявяването му.

По касационните основания:

Касаторът Д. С. К. поддържа касационни основания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което отправя искане същото да бъде отменено и предявената искова претенция да бъде отхвърлена.

Ответникът по касация М. А. М., чрез процесуален представител адв. М. Д. - М. оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

На 26.01.2021г. М. А. М. предявила срещу Д. С. К. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения помежду им на 12.07.2019г. алеаторен договор оформен с НА № ............г. на Нотариус С. С., поради неизпълнение на ответника – приобретател само на задължението за полагане на грижи за прехвърлителката.

Искът е основан на твърдения, че от момента на сключване на договора до настоящия момент ответникът не полага грижи за прехвърлителката в уговорените обем и начин. Той продължава да заплаща ежемесечно сумата в размер на по 850 лева, като от м. февруари 2020г. до предявяване на иска, платените от ответника суми са в изпълнение на поето от него задължение за издръжка по алеаторния договор. Сумата обаче е дължима наред с изпълнение на поетото задължение за гледане, с оглед здравословното и финансово състояние на ищцата предполагащо необходимост от полагане на непосредствени грижи.

Ответникът оспорил иска като недопустим, тъй като ищцата е предявила иск за разваляне на договора – предмет на гр.д. № 74413/2019г. по описа на СРС – производството по което е прекратено поради отказ от иска с влязло в сила на 10.09.2020г. определение. Евентуално оспорил иска по основание по възражения, че заявеният от ищцата отказ от предявения конститутивен иск по гр.д. № 74413/2019г. по описа на СРС представлява нейно признание, че уговорените в алеаторния договор грижи и издръжка са престирани от ответника до 10.09.2020г. До настоящия момент ответникът плаща ежемесечна издръжка в размер на 850 лева и е на разположение да се грижи за ищцата. Без причина в началото на м. декември 2019г. М. поискала да й върне ключовете за дома й и престанала да го търси, а на обажданията му не отговаряла. Заявила, че не желае ответникът или друг вместо него да ходят в дома й, тъй като се притеснява от сезонния грип, а впоследствие и от Covid-19. От нейно име му се обадил адвокат за заведено дело, поради което ищецът отправил нотариална покана за изясняване на отношенията им. Делото впоследствие било прекратено. През 2020г. се наложило ответникът да замине за Испания за един месец по работа. Уведомил М., че при нужда може да търси Д. П., когото ищецът ангажирал да се грижи за нея. Седмица преди предявяване на исковата молба М. го помолила и той я е упълномощил да постави климатици в прехвърлените недвижими имоти. При липса на съдействие от страна на прехвърлителката да полага непосредствени грижи за нея, то задължението за грижи, което може да се изпълнява само в натура при забава на кредитора се е погасило поради невъзможност, за която длъжникът не отговаря. Отправил искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

По делото е установено, че на 19.12.2019г. М. А. М. предявила срещу Д. С. К. конститутивен иск за разваляне на сключен между страните алеаторен договор по НА № 77/2019г., по който е образувано гр.д. № 74413/2019г. по описа на СРС. С молба от 14.08.2020г. ищцата заявила отказ от така предявения иск. С определение от 24.08.2020г., влязло в сила на 10.09.2020г. Софийски районен съд прекратил производството по това дело на основание чл. 233 от ГПК.

За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения конститутивен иск за разваляне на сключения между страните алеаторен договор, от правна страна въззивният съд e приел, че с оглед заявения от ищцата отказ от предходно предявения иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, с правна последица, аналогична на силата на пресъдено нещо на решение за отхвърлянето му, са преклудирани осъществените до 10.09.2020г. /датата на влизане в сила на определението за прекратяване на производството по гр.д. № 74413/2019г. по описа на СРС/ факти на неизпълнение на задължението за гледане. За допустимо основание на настоящия иск е приел неизпълнението на задължението за полагане на грижи след 10.09.2020г. до предявяване на исковата молба на 26.01.2021г. За преклудирани приел в същото време и всички осъществени до този момент факти, които са послужили или са могли да послужат за обосноваване от ответника на възражения срещу иска. Като несъответен поради това на събраните по делото гласни доказателства приел изводите на първоинстанционния съд за влошаване на отношенията между страните след 10.09.2020г. Въз основа на самостоятелен анализ на показанията на свидетелите К. и Л. приел за установено, че съобщените от тях факти за преустановяване на контактите по причина, че въззивницата не отговаряла на телефонните обаждания на ответника и не му отваряла вратата на жилището се отнасят до предходен период – края на 2019г. – началото на 2020г. Тези факти приел също за преклудирани от правното действие на отказа по чл. 233 от ГПК. Отбелязал, че самият ответник не е навел твърдение, че след 10.09.2020г. е предлагал грижи на ищцата, вместо това заявява готовност да се отзове, ако тя поиска. Приел, че по делото не е установено от носещия доказателствената тежест ответник, че след 10.09.2020г. е предприел действия по гледане в дължимия по договора обем, които прехвърлителката неоправдано не е приела. Готовността му да полага грижи след поискване посочил, че не е достатъчна. Установяването на ответника да живее в [населено място] изтъкнал, че не го поставя в невъзможност да престира, тъй като е могъл да извърши действията по гледане чрез трето лице. Така достигнал до решаващ извод за неизпълнение на съществена част от дължимата престация – обгрижването на ищцата след 10.09.2020г. до подаването на настоящата искова молба на 26.01.2021г. /четири месеца и половина/, за което ответникът отговаря и което е основание за разваляне на договора поради виновно неизпълнение, в който смисъл постановил и крайния си акт.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадения отговор от касационната инстанция, като е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и нарушение на материалния закон. Основателни са оплакванията в касационната жалба в този смисъл.

Правилно въззивният съд е квалифицирал отношенията предмет на спора относно потестативното право на ищеца да развали сключен между страните алеаторен договор от 12.07.2019г. поради неизпълнение на поето от ответника задължение за гледане и постановяване на исканата материалноправна промяна в отношенията между спорещите.

Правилно въззивният съд е приел, че със заявения от ищеца с молба от 14.08.2020г. отказ от иска предявен по гр.д. № 74413/2019г. по описа на СРС е формирана сила на пресъдено нещо, с която е отречено потестативното право на ищцата да развали поради виновно неизпълнение договора за прехвърляне на недвижим имот срещу поето задължение за издръжка и гледане по НА № 77/12.07.2019г., обвързваща страните по делото. Правилно съдът е отчел в тази връзка, че предявеният по настоящето дело иск е допустим за времето от влизане в сила на определението, с което първото дело е прекратено – 10.09.2020г. до предявяване на втората искова молба на 26.01.2021г. и че твърдението за неизпълнение в този период е ново основание, необхванато от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, прикрепваща се към волеизявлението, с което ищецът се отказал от първия си иск. В практиката си ВКС приема, че е допустим иск за разваляне на алеаторен договор поради неизпълнение на договора за последващ отказа от иск период от време – Решение № 196/20.06.2013г. по гр.д. № 787/2012г., IV ГО.

Неправилно и в отклонение от отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивният съд е приел, че преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, прикрепваща се към волеизявлението, с което ищецът се е отказал от първия иск обхваща и възраженията на ответника, които не са били заявени по делото, по което ищецът е предприел отказ от иск до момента на заявяването му, без да прецени дали тези възражения са били възможни към момента на отказа от иск и дали са били въведени като предмет на делото по законоустановения ред към същия този момент – за влошените отношения между страните; за неоказано съдействие и забава на кредитора по задължението за издръжка и гледане в натура за времето след 10.09.2020г. Въз основа на така допуснатото нарушение на процесуалните правила, което е съществено, въззивният съд очертал неправилно спорния предмет по делото – неизпълнението на задължението за престиране на издръжка в натура след 10.09.2020г. не е спорно в отношенията между страните, като спорно е единствено дали това неизпълнение е виновно или се дължи на забава на кредитора, който не дава необходимото съдействие за изпълнението на задължението за издръжка и гледане в натура.

Ето защо обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а спорът – разрешен по същество от настоящата инстанция по арг. от чл. 293, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК.

Установено е по делото от текста на договора и съдържанието на уговорките, че Д. К. е поел за в бъдеще издръжката и гледането на прехвърлителката М. М., като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, като полага необходими грижи при нужда на прехвърлителката – грижи при болест и старческа немощ, до края на живота й, като страните уговорили задължението за гледане да се изпълнява лично от длъжника или чрез трети лица, а издръжката да се дължи ежемесечно до 10-то число на месеца в размер не по-малко от 850 лева, платима чрез банков превод. Уговорили, че в случай на здравословни проблеми на прехвърлителката и необходимост от настаняване в лечебно заведение, приобретателят да оказва съдействие на лекарския екип за контакт с него и прави всичко необходимо в изпълнение на лекарските предписания за лечение след напускане на лечебното заведение.

Няма спор между страните, налице е признание на ищеца /в исковата молба и в молба от 06.10.2021г./ и с писмени доказателства се установява, че в допустимия процесен период ответникът е изправен по задължението си за плащане на ежемесечна издръжка на прехвърлителя в размер на 850 лева.

Няма спор между страните, че в релевантния период след 10.09.2020г. ответникът не е осъществявал издръжка и гледане в натура при нужда на прехвърлителя.

Възраженията на ответника за забава на кредитора и обективна невъзможност за изпълнение на задължението за престиране на грижи в натура са допустими и не са преклудирани от отказа от иск, заявен от ищцата по гр.д. № 74413/2019г. по описа на СРС. Видно от приетата по делото преписка по това дело, към момента на заявяване на отказа от иск ответник по това дело не е бил конституиран, поради което не е било възможно тези възражения да бъдат въведени в предмета на делото по законустановения ред. След като не са били възможни, тези възражения не са и преклудирани. Изводът в обратния смисъл в обжалваното решение е изведен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон /чл. 87, ал. 3; чл. 95 от ЗЗД/.

Установено е от показанията на свидетелите С. К. и Т. Л., че в края на 2019г. и началото на 2020г. М. М. изведнъж престанала да комуникира с Д. К.; не позволявала той да се свързва с нея; не отговаряла на позвъняванията му; не отваряла вратата при посещенията му и не желаела да комуникира с него. Свидетелят Л. придружил ищеца двукратно до дома на ищцата, позвънили на домофона, но след като Д. се обадил, връзката била прекъсната. Срещнали домоуправителя, качили се на етажа на ищцата, звънели на звънеца й, но отговор не последвал. Д. позвънил на мобилния й телефон, чули звънене на телефон отвътре, но отговор не последвал. От тогава ищецът живее в [населено място].

С нотариална покана рег. № 36551/20.12.2019г., връчена на ищцата на 07.01.2020г., който факт е официално удостоверен от помощник-нотариус по заместване на нотариус И. Д., № ....., Д. К. поканил М. М. да му окаже необходимото съдействие за изпълнение на задължението за гледане по сключения между тях договор.

По делото не се твърди и не се доказва, че прехвърлителката е имала оправдателна причина /с влязло в сила определение по гр.д. № 74413/2019г. по описа на СРС е формирана СПН в отношенията между страните, че до 10.09.2020г. ответникът е бил изправен по поетото алеаторно, единно и неделимо задължение/ да откаже да приема надлежно предлаганите грижи в натура, с което ищцата се е поставила в забава като кредитор. Наличието на оправдание за неприемане на предлагани от ответника грижи в натура след 10.09.2020г. не се установява и от показанията на свидетелите Л. Л. и И. Л..

От последните се установява, че М. М. живее сама в апартамент. През юни 2021г. е правила ремонт на апартамента на [улица]; винаги тя е плащала сметките по заведения и не е оставяла друг да ги плаща; през м. декември М. помолила първия свидетел да се обади на Д., тъй като била разстроена и не можела да говори с него да се разберат по договора за издръжка и гледала, но не си спомня съдържанието на разговора. От показанията на свидетеля Л. Л. се установява, че в периода от м. септември 2020г. до средата на 2021г. е бил таксиметров шофьор и много пъти е возил ищцата, която често му се обаждала – по заведения, на пазар, до болница да си вземе изследвания, до гробища. Сама слизала и се качвала в таксито; плащала и му оставяла бакшиш; тя е плащала сметките в заведенията, а свидетелят не е плащал никога.

От заключение на СМЕ, прието пред първата инстанция е установено, че ищцата е в задоволително общо състояние в покой, с влошаване на състоянието при усилие, водещо до невъзможност да измине повече от 10 метра самостоятелно, поради задух и силна умора. Пуши по 60 цигари дневно. Страда от исхемична болест на сърцето; преживян миокарден инфаркт /2009г./, сърдечна недостатъчност и ХОББ. Придвижва се трудно поради лесна заморяемост, поради което посрещането на ежедневните й нужди е затруднено и изисква чужда помощ.

Установено е в същото време, че в релевантния период необходимите за издръжка на молителката средства съгласно прието неоспорено от страните заключение на СИЕ по данни на НСИ възлизат на 456.80 лева, а стойността на лекарствата, приемани от ищцата за месец – на 63.01 лв. Няма спор по делото, че доходите на прехвърлителката през процесния период се формират от плащаната й от ответника издръжка /850 лв./, от пенсия /333.67 лв./ и от получаван наем от жилище на [улица]в [населено място].

Последователно в практиката си ВКС е разяснил, че алеаторният договор е такъв, при който кредиторът срещу прехвърляне право на собственост върху недвижим имот получава като насрещна престация грижи и издръжка. За да е налице точно изпълнение на същия от страна на длъжника той следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Точното изпълнение на поетите задължения изисква кредиторът да получи желаните от него грижи и натурална издръжка непрекъснато и ежедневно, но не извън договорения обем. Длъжникът по задължението за даване на издръжка в натура от своя страна, дължи само точното изпълнение на същото, т.е. това, което е уговорено и както е уговорено /чл. 79 от ЗЗД/. Дължимата престация по своя характер е единна и неделима и поради това задължението на длъжника/длъжниците по алеаторния договор е също неделимо съгласно чл. 128, ал. 1 от ЗЗД. Ето защо при твърдяно от кредитора частично неизпълнение, водещо следва да бъде дали е постигнато в крайна сметка пълно изпълнение на задължението /точно изпълнение/ и дали кредиторът е напълно удовлетворен. Последното е израз на специфичната крайна социална цел на алеаторния договор – да се осигури на кредитора един по-добър начин на живот, чрез ежедневно покриване на потребностите му.

Изпълнението на задължението за гледане и издръжка в натура изисква и съдействие от страна на кредитора. Когато кредиторът по обективни причини /правомерно/ отказва да даде необходимо съдействие за изпълнението на задължението в натура, той има право да иска изпълнението на задължението да стане в паричния му еквивалент, докато тази причина съществува, защото липсата на такава възможност не води до отпадане на самото задължение /чл. 97 от ЗЗД/ и такава следва да се счете, че е волята на страните, съдържаща се имплицитно в поетите по договора задължения. Когато кредиторът без основателна причина /по своя вина/ не изпълнява задължението за оказване на съдействие за изпълнение, длъжникът има право да трансформира задължението си за даване на издръжка в натура в паричния й еквивалент и да изпълнява задължението си чрез заплащане на съответна сума по установения ред. Сумите, които се плащат при трансформирано задължение са отново предназначени за задоволяване на жизнените и битови нужди на кредитора.

Неоказването на съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението за издръжка в натура не освобождава длъжника от поетите с договора задължения, но изпълнението на същото не може да стане без съдействието на кредитора. Това позволява задължението да се изпълнява в пари. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и ако кредиторът е в забава, за да е изправна страна, длъжникът трябва да продължи изпълнението на поетото задължение като престира в пари, без да чака решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена.

При установена забава на кредитора, ако длъжникът не предложи трансформирано изпълнение на задължението си, той изпада в забава, а последицата от нея е виновно неизпълнение на задължението и разваляне на договора. Затова, при поддържано в процеса възражение за неоказано съдействие от страна на кредитора, длъжникът по договора ще бъде изправна страна, ако преди това е поискал трансформация на задължението си в парична равностойност или е предоставил същата парична равностойност без да е предприел и изчакал трансформация. По предявен иск за разваляне на алеаторния договор, поради неизпълнение от приобретателя, в доказателствена тежест на последния е да установи, че изпълнението покрива задълженията му по договора за издръжка и гледане, респ. че неизпълнението е незначително с оглед интереса на кредитора /чл. 87, ал. 4 от ЗЗД/. Ако приобретателят твърди, че се е освободил от задължението си, той трябва да докаже своето изпълнение. Ако твърди забава на кредитора, ответникът следва да установи, че прехвърлителят неоснователно не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на уговорената между страните престация, съответно че сам е започнал изпълнение в пари, вместо уговореното в натура до решение на съда за трансформацията на задължението. В този смисъл Тълкувателно решение № 96 от 28.VI.1966г. по гр.д. № 65/66г. на ОСГК; ТР № 6/15.05.2012г. по тълк.д. № 6/2011г. на ОСГК на ВКС; Решение № 50238/13.01.2023г. по гр.д. № 3424/2021г., IV ГО; Решение № 243/17.07.2015г. по гр.д. № 6828/2014г., IV ГО; Решение № 238/26.10.2015г. по гр.д. № 1368/2015г., III ГО; Решение № 402/21.01.2015г. по гр.д. № 1921/2014г., IV ГО; Решение № 169/19.07.2013г. по гр.д. № 1210/2012г., III ГО; Решение № 284/01.10.2014г. по гр.д. № 1892/2014г., IV ГО; Решение № 238/26.10.2015г. по гр.д. № 1368/2015г., III ГО; Решение № 340/04.11.2015г. по гр.д. № 1668/2015г., IV ГО; Решение № 363/26.05.2010г. по гр.д. № 756/2009г., III ГО; Решение № 82/05.04.2011г. по гр.д. № 1313/2009г., IV ГО; Решение № 494/16.11.2011г. по гр.д. № 642/2011г., IV ГО; Решение № 8/26.01.2015г. по гр.д. № 2754/2014г., IV ГО и др.

При установените по делото факти и даденото в съдебната практика на ВКС правно разрешение, което настоящият съдебен състав споделя като правилно, следва извод, че в резултат на неоправдан отказ на прехвърлителката за комуникация и за даване на съдействие за изпълнение на задължението за престиране на издръжка и гледане в натура, ответникът е бил поставен в невъзможност да изпълнява задължението си за издръжка в натура, която не може да му се вмени във вина. Исковата молба в случая е основана на твърдение, че задължението за издръжка е точно изпълнявано от ответника, а неизпълнение е налице единствено по отношение на престацията в натура. Поетото от приобретателя задължение по договора обаче е единно и неделимо, а по делото е установена престация на паричен еквивалент при липса на съдействие на кредитора за изпълнение на престацията в натура. Установено е и няма спор в отношенията между страните, че ответникът е престирал парична издръжка в полза на прехвърлителя ежемесечно в минимален уговорен размер от 850 лева по банков път непрекъснато.

Този размер на плащаната издръжка, съпоставен с конкретните доказани нужди на прехвърлителя /необходимата парична сума за ежемесечна издръжка и за поддържане на физическото здраве на едно лице по данни на НСИ за 2020г. и 2021г. и общата стойност на приеманите от ищцата лекарства възлиза на 519.81 лв./; отчитайки възрастта му към 10.09.2020г. /76 г./; физическото и здравословното състояние към същия момент /ищцата е била в задоволително общо състояние в покой; придвижва се трудно поради лесна заморяемост, затруднено е посрещането на ежедневните й нужди и изисква чужда помощ; страда от хронични заболявания, но посещава заведения и се движи с такси; а по делото не е установено здравословното състояние на прехвърлителя да е изисквало задоволяване на специфични потребности в исковия период/, съдът приема, че е достатъчен с оглед подлежащия на удовлетворение интерес на кредитора. Ето защо следва да се приеме, че с получаваната издръжка е била удовлетворена ежемесечната нужда на кредитора за задоволяване на жизнените и битови нужди.

При уговорен размер на дължимата по алеаторния договор издръжка не по-малко от сумата от 850 лева е налице изправност на приобретателя по това задължение, при непрекъснато изпълнение. Длъжникът в случая е плащал и без да има решение на съда за трансформация. При конкретно установените по делото нужди на кредитора съпоставени с плащаният паричен еквивалент от длъжника през цялото време от процесния период след 10.09.2020г. и като се отчете забавата на кредитора и недаването на необходимото съдействие за изпълнението на единното задължение в натура, която забава на кредитора не се установява да е преустановена към момента на приключване на устните състезания по делото, са все факти, обосноваващи правен извод, че ответникът е изправна страна по договора.

Не е налице виновно неизпълнение, поради което сключеният договор не може да бъде развален на предявеното основание. Ето защо предявеният иск е недоказан по основание и следва да се отхвърли.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното решение като неправилно следва се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

В частта, с която с въззивното решение е отменено първоинстанционно определение постановено в производство по чл. 248 от ГПК, решението не е предмет на касационно обжалване, поради което е влязло в сила.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на касатора и ответник по делото следва да се присъдят поискани и доказани разноски под формата на платена държавна такса в размер на 954.02 лева, а в полза на адв. Г. Ф. – адвокатско възнаграждение, уговорено в договор за правна защита и съдействие сключен в хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за две инстанции. Този размер, след отчитане на вида на материалноправния спор, материалния интерес по него /184 802.20 лева/, вида и количеството на извършената работа, както и с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът определя на по 2000 лева за всяка инстанция.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 322/22.03.2024г., постановено по в.гр.д. № 1492/2023г. по описа на Апелативен съд – София, с което на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е развален сключеният между М. А. М. с ЕГН [ЕГН], като прехвърлител и Д. С. К. с ЕГН [ЕГН], като приобретател договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № ..... от .....г. по нот.д. № ......г. на Нотариус С. С., поради неизпълнение на задължението за гледане поето от приобретателя и вместо него постанови:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД предявения от М. А. М. с ЕГН [ЕГН] срещу Д. С. К. с ЕГН [ЕГН] иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № ........ от .............г. по нот.д. № .............г. на Нотариус С. С., поради неизпълнение на задължението за гледане поето от приобретателя след 10.09.2020г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. А. М. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. С. К. с ЕГН [ЕГН] сумата от 954.02 лева, представляваща разноски по делото за касационна инстанция.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. А. М. с ЕГН [ЕГН] да заплати на адв. Г. Ф. сумата от 4000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение определено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за въззивна и касационна инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.