Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 05 Май 2025

Осъждане за закана с убийство и разпит на малолетен свидетел

Върховен касационен съд · 05 Май 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Подсъдимият е признат за виновен за отправяне на закана с убийство към бившата си съпруга, съпроводена с физическо насилие в автомобил. Защитата оспорва присъдата с довод, че на малолетното им дете не е било разяснено правото да откаже да свидетелства срещу своя баща. Върховният касационен съд оставя осъдителната присъда в сила, като приема, че процесуалните правила са спазени и наказанието е справедливо.

Какво приема съдът

Непредставлява процесуално нарушение неразясняването на правото за отказ от свидетелстване по чл. 121, ал. 1 от НПК на малолетен свидетел, тъй като той е наказателно неотговорен и не може самостоятелно да упражнява субективни процесуални права, като защитата му е обезпечена чрез разпит в присъствие на психолог.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

закана с убийствомалолетен свидетелотказ от свидетелстванеразпит с психологнеимуществени вреди

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 144, ал. 3 НК * разпит на малолетен/непълнолетен * отказ да свидетелствува

Р Е Ш Е Н И Е

№ 237

гр. София, 20. 05. 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година, в следния състав:

Председател: Милена Панева

Членове : 1 . Петя Колева

2. Иван Стойчев

в присъствието на секретаря Иванова и прокурора Славовв, като разгледа докладваното от съдия Стойчев КНОХД № 112 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по повод на касационна жалба от защитника на подсъдимия Д. К. Т. адвокат Ж. Ж. срещу присъда № 182 от 30.10.2024 г., постановена по ВНОХД № 6142/23 г. по описа на СГС – НО, 14ти с-в , с която съдът отменил присъда на СГС – НО, 109 с-в по НОХД№ 11512/2019г., като вместо нея:

ПРИЗНАЛ подсъдимия Д. К. И., роден на ********, в град София, живущ в с. М. б., ул. "Л." № **, българин, български гражданин, неосъждан, разведен, със средно образование, работещ, ЕГН ********** за ВИНОВЕН за това, че на 28.04.2018 година, около 11,30 часа, в град София, ж.к. "О.", на ул. "Д. Л.", в лек автомобил, марка «БМВ 535 Д», ДК № ** **** ** се заканил на П. К. Н., ЕГН ********** с престъпление против нейната личност, «убийство», а именно: през отворен прозорец на предната дясна врата на автомобила И. захванал с дясната си ръка голям кичур коса на Н., издърпал я силно, а с другата си ръка й нанесъл множество удари в областта на главата, областта на дясната ръка, рамо и предмишница и я заплашил с думите: «Ще те убия, ще те унищожа! Само така може да приключи всичко с теб. Ще те убия, ще те застрелям! Ще се отърва от тебе и от цялото ти семе!» и това заканване е възбудило у нея основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл.144,ал.3, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66,ал.1 от НК ОТЛОЖИЛ ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание «лишаване от свобода» за срок от шест месеца с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. ИЗМЕНИЛ ПРИСЪДАТА в частта й, с която Д. К. И., ЕГН ********** е осъден да заплати на П. К. Н., ЕГН ********** обезщетение за причинени неимуществени вреди като увеличил размера на присъденото обезщетение от 1000 лева на 2000 лева. ПОТВЪРДИЛ ПРИСЪДАТА в останалата й част.

С касационната жалбата се иска постановяване на решение, с което подсъдимият да бъде оправдан, а при условията на евентуална защита да се намали наказанието.

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата на основанията посочени в нея съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието /чл.348 ал.1 т.2 и 3 от НПК/.

Представителят на прокуратурата счита, че жалбата е изцяло неоснователна, не са налице сочените в нея нарушения на процесуалните правила, а определеното наказание е справедливо.

Частният обвинител П. К. Н. редожвно уведомена не се явява и не взема становище пред касационния съд.

Повереникът адвокат Т. Г., счита жалбата за неоснователна и моли въззивната осъдителна присъда да бъде потвърдена.

Подсъдимият счита, че е невинен и моли да бъде оправдан, а ако не бъде да му се намали наказанието.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери жалбата за неоснователна..

Твърдението за нарушение на процесуалните правила е подкрепено с няколко конкретни довода.

На първо място защитата, счита че те са нарушени, тъй като на малолетния свидетел не е разяснено от въззивния съд правото му да откаже да свидетелства срещу подсъдимия, който е негов баща. Вярно е, че в съдебните протоколи, както на въззивния, така и на първоинстанционния съд, такова разясняване не е отразено, но следва де се има в предвид, че разпитът на този свидетел и пред двете инстанции е проведен в присъствието на психолог. И двете съдилища по фактите са разяснили на малолетния свидетел необходимостта да даде правдиви показания, но не са го предупреждавали за наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, каквато той не носи. Що се отнася до субективното му процесуално право да откаже да свидетелства по реда на чл. 121 ал.1 от НПК от една страна то е предвидено от законодателя, като изключение от наказателна отговорност за затаяване на истина по отношение на наказателно отговорните лица / чл.290 ал1 от НК/, а малолетният свидетел е наказателно неотговорен. От друга страна, спорно е дали малолетният свидетел въобще може да упражнява самостоятелно субективни права, в това число и процесуални. Поначало правата на малолетните се упражняват от техните родители, в качеството им на законни представители, само че в този случай интересите на двама родители са противоречиви. Назначаването на особен представител само за реализирането на това процесуално право е неоправдано, както с оглед ненужното оскъпяване и усложняване на процеса, така и с оглед на самото решение дали малолетния да свидетелства, което практически ще бъде взето от трето лице, но обективно ще е в полза на единия родител и във вреда на другия. При тези обстоятелства и първата и въззивната инстанция законосъобразно не са предоставили възможност за отказ от свидетелстване на малолетния К. И., като са гарантирали правата и законните интереси на страните, а и на самия свидетел, чрез стриктно спазване на специалните правила за разпит на непълнолетни.

Според защитата въззивният съд не бил мотивирал отделно необходимостта от повторен разпит на малолетния свидетел в нарушение на чл.281 от НПК. СГС е посочил в определението, с което е допуснат повторен разпит, че това е необходимо за изясняване на обективната истина, тъй като той е очевидец. Според настоящият касационен състав по този начин е било спазено изискването на цитирания законов текст. Всяка по голяма конкретност, особено такава свързана с обсъждане пълнотата и качеството на първоначалния разпит, би създала условия въззивният съд да бъде упрекнат в предубеденост.

Възраженията на защитата относно задълбочеността на самия повторен разпит допуснат служебно от въззивния съд имат твърде общ и оценъчен характер, за да им се отговори конкретно. Отделно от това, защитата също е могла при условията на равнопоставено и състезателно съдебно производство да поставя въпроси и да иска констатиране на противоречия с предходния разпит и съответно прочитане на показания.

Що се отнася до начина, по който се атакува доказателствения анализ на СГС, той несъмнено разкрива претенция на защитата за необоснованост на въззивната присъда, а не за нарушение на процесуалните правила. СГС е посочил защо счита за изолирани и опровергани от всички останали доказателства обясненията на подсъдимия. Мотивирал е и защо не приема твърде високите изисквания за прецизност и детайлност на показанията на малолетния свидетел, които е поставил първият съд в мотивите си, както и подходът му да придаде ключово значение на това, че той не възпроизвежда и не потвърждава в цялост същото което твърди пострадалата. В крайна сметка, в доказателствената си дейност и двете съдилища по фактите са били поставени в трудната ситуация да анализират взаимноизключващите се твърдения на двама родители с тежки конфликтни отношения и малолетното им дете. Достигнали са до противоположни изводи по фактите, като са изложили своите основания за това. Касационната инстанция не е трета инстанция по фактите и не може да арбитрира по същество между двата анализа.

Неоснователно е и твърдението за явна несправедливост на наказанието.

При липса на специален минимум в приложимата норма на материалния закон, наказанието Лишаване от свобода е наложено в размер от 6 месеца, което е далеч под средния размер по чл.144 ал.3 от НПК. Основателно е възражението на защитата, че минали заплахи и побои от подсъдимия към пострадалата не могат да бъдат приемани за факт без да са установени с влязла в сила присъда. Но дори това обстоятелство да бъде изключено от кръга на отегчаващите, следва да бъде споделено като релевантно другото отегчаващо вината обстоятелство, изтъкнато от СГС, а именно отправянето на заплахата в присъствието на малолетното дете на подсъдимия и пострадалата, което в достатъчна степен обосновава незначителното отклонение от общия минимум на наказанието Лишаване от свобода.

Размерът на присъденото с въззивната присъда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000лв., също не противоречи на изискването за справедливост по чл.52 от ЗЗД. В случая заплахата е отправена при съчетаване на физическа и вербална агресия и в присъствието на малолетното дете на пострадалата, обстоятелства, които обосновават в достатъчна степен посочения размер на обезщетението.

В заключение, не е налице никое от релевираните с жалбата касационни основания, поради което атакуваната присъда следва да бъде оставена в сила.

Водим от горното, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 182 от 30.10.2024 г., постановена по ВНОХД № 6142/23 г. по описа на СГС – НО, 14ти с-в.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.