Недопустимост на повторно произнасяне върху влязло в сила съдебно решение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
София, 04.03.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 2201 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба /наименована частна жалба/ на Е. Г. Г. чрез пълномощника му адвокат Р. А. против определение № 260217 от 12.02.2021 г. по гр. д. № 3338/2020 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е обезсилено решение № 1104 от 19.10.2017 г. по гр. д. № 2385/2016 г. на Районен съд - Стара Загора в частта за осъждане на Л. Г. Г. да заплати на Е. Г. Г. сумата 14 880.85 лв., представляваща 1/2 от общата стойност на извършени подобрения и разноски за апартамент № 33 в [населено място],[жк]бл.5 8, вх. А, ет. 3 и искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 16068.13 лв., както и в частта, с която Л. Г. Г. е осъден да заплати държавна такса в полза на бюджета на съда в размер на 595.23 лв. и на Е. Г. Г. разноски в размер на 200.00 лв., като съдебният акт се атакува в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено за сумата 6968.88 лв. с довод, че в тази част същото е било влязло в сила.

Л. Г. Г. е подал писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК чрез пълномощника си адвокат С. Ч., с който заявява, че в случай на уважаване на жалбата, не следва да заплаща разноски, тъй като не е станал причина за образуване на касационното производство, евентуално – че заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар е прекомерен.

С определение № 60389 от 5.11.2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.второ ГПК с цел с цел проценка допустимостта на произнасянето на въззивния съд в обжалваната част като постановено спрямо влязъл в сила съдебен акт.

Данните по делото са следните:

С първоинстанционното решение е уважен за сумата 14 880.85 лв. и отхвърлен за разликата до 16068.13 лв., предявения от Е. Г. Г. против Л. Г. Г. във втората фаза на производство за съдебна делба облигационен иск за заплащане на подобрения и разноски за делбен имот.

Това произнасяне на Районен съд - Стара Загора е било атакувано с въззивна жалба от Л. Г. Г. в частта, с която искът е уважен.

С решение № 74 от 12.03.2019 г. по гр. д. № 1331/2018 г. Окръжен съд - Стара Загора е отменил първоинстанционното решение за разликата над сумата 6968.88 лв. до сумата 14 880.85 лв., относно държавната такса и присъдените разноски между страните и е отхвърлил иска в тази част. Това решение е обжалвано само от ищеца Е. Г. Г..

С решение № 118 от 12.11.2020 г. по гр. д. № 799/2020 г. на ВКС, I гр. о. е обезсилено решение № 74 от 12.03.2019 г. по гр. д. № 1331/2018 г. Окръжен съд - Стара Загора в обжалваната част, с която искът на Е. Г. Г. против Л. Г. Г. е отхвърлен за разликата над сумата 6968.88 лв. до сумата 14 880.85 лв. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за предприемане на действия по отстраняване нередовности на исковата молба.

При новото разглеждане на делото Окръжен съд - Стара Загора е постановил атакуваното в настоящото производство определение, с което е обезсилил изцяло първоинстанционното решение № 1104 от 19.10.2017 г. по гр. д. № 2385/2016 г. на Районен съд - Стара Загора, постановено по облигационния иск и е върнал исковата молба.

Доколкото в настоящото производство този съдебен акт се обжалва само в частта относно сумата 6968.88 лв., то следва, че за разликата над тази сума въззивното определение № 260217 от 12.02.2021 г. по гр. д. № 3338/2020 г. на Окръжен съд - Стара Загора е влязло в сила, тъй като не е било предмет на касационната жалба на ищеца Е. Г. Г. и на постановеното по нея решение № 118 от 12.11.2020 г. по гр. д. № 799/2020 г. на ВКС, I гр. о., в което изрично е посочено, че произнасянето е само за разликата над сумата 6968.88 лв. до сумата 14 880.85 лв. и само в тази част делото се връща за ново разглеждане с указания за отстраняване нередовността на исковата молба. Произнасянето по допустимостта на влязъл в сила акт е в нарушение на чл. 297 и чл. 299 ГПК и е процесуално недопустимо.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че от друга страна, процесуално недопустимо въззивният съд е обезсилил съдебно решение на първоинстанционният съд с определение в закрито съдебно заседание, което като съдебен акт съгласно чл. 252 ГПК се постановява, когато съдът се произнася по въпроси, с които не решава спорът по същество, но не и когато като въззивна инстанция преценява валидността или допустимостта на постановено решение по съществото на спора, тъй като чл. 270 ГПК изисква волята на въззивният съд и в тези хипотези да бъде обективирана в съдебно решение, след разглеждане на въззивната жалба в отрито съдебно заседание според нормата на чл. 268 ГПК.

С произнасянето на въззивния съд в частта по предявения от Е. Г. Г. против Л. Г. Г. иск в размер на сумата 6968.88 лв.., представляваща 1/2 от общата стойност на извършени подобрения и разноски за апартамент № 33 в [населено място],[жк]бл.5 8, вх. А, ет. 3, по дължимата и присъдена с първоинстанционото решение държавна такса за в размер на 278.76 лв. (4 % от 6968.88 лв.) и 200 лв. разноски за първоинстанционното производство, дължими от Л. Г. Г. на Е. Г. Г., следва да бъде обезсилено като процесуално недопустимо.

Л. Г. Г. следва да възстанови на Е. Г. Г. направените в настоящото производство разноски в размер на 529.38 лв., представляващи заплатена държавна такса в производствата по допускана и по разглеждане на касационната жалба и възнаграждение от 350 лв. на адвокат Р. А.. Неоснователна е тезата на Л. Г. Г., че не дължи разноски за настоящото производство, тъй като не е дал повод за образуването му. Като ответник по облигационния иск Л. Г. е оспорвал вземането на ищеца Е. Г., а обстоятелството, че в настоящото производство се атакува произнасянето на въззивния съд само в частта, касаеща влязлото в сила решение, е неотносимо при преценка дължимостта на разноските в хипотезата на чл. 78, ал.1 ГПК. Неоснователно е и възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, доколкото същото е под минималния размер по чл. 9, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА определение № 260217 от 12.02.2021 г. по гр. д. № 3338/2020 г. на Окръжен съд - Стара Загора в атакуваната му част, с която е обезсилено решение № 1104 от 19.10.2017 г. по гр. д. № 2385/2016 г. на Районен съд - Стара Загора в частта за осъждане на Л. Г. Г. да заплати на Е. Г. Г. сумата 6968.88 лв., представляваща 1/2 от общата стойност на извършени подобрения и разноски за апартамент № 33 в [населено място],[жк][жилищен адрес] както и в частта, с която Л. Г. Г. е осъден да заплати държавна такса в полза на бюджета на съда в размер на 278.76 лв. и на Е. Г. Г. разноски в размер на 200.00 лв.

ОСЪЖДА Л. Г. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Е. Г. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] разноски за настоящото касационно производство в размер на 529.38 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: