Задължителност на указанията на ВКС при връщане на дело за ново разглеждане

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 48

гр. София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова………………………………….

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4513 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 295 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД – [населено място] срещу въззивно решение № 352/11.07.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 362/2023 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 816/27.11.2020 г. по гр. д. № 1796/2020 г. на Районен съд – Велико Търново. С първоинстанционното решение е уважен предявения от П. Б. К. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата не дължи на ответника сумата 5 306,47 лв. – стойност на начислена електрическа енергия за периода 23.11.2017 г. - 02.04.2020 г. по фактура № [ЕГН]/28.07.2020 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответната страна по жалбата – П. Б. К., чрез адв.Й. Х., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

С определение № 3243/25.06.2024 г. касационното обжалване е допуснато по въпроса за задължението на въззивния съд при връщане на делото за ново разглеждане да съобрази дадените в отменителното решение на ВКС указания по тълкуването и прилагането на закона.

Практиката на ВКС е безпротиворечива, че новото разглеждане на делото в хипотезата на чл. 294, ал. 1 ГПК е с различни рамки от тези при първоначалното разглеждане на спора от въззивния съд. Новото разглеждане на делото започва от това процесуално действие, което е било опорочено и което е дало основание за отмяна на решението, а указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане. Указанията на касационната инстанция по материалния закон задължават въззивния съд да приеме правната квалификация, посочена в отменителното решение - кои факти и обстоятелства са правно релевантни, кои са правно ирелевантни и какво е съдържанието на породените правни последици. При новото разглеждане на делото въззивния съд преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но ако приеме за установени съответните факти, той не може да признае или отрече права с различно съдържание. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. Споровете за правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационния съд, се преклудират и въззивният съд е длъжен да се съобрази с направеното тълкуване при постановяване на решението си ( вж. – решение № 418/27.06.2024 г. по гр.д. № 1665/2023 г., ІІІ г. о., решение № 119/26.05.2014 г. по гр. д. № 7034/2013 г., I г. о., решение № 606/13.11.2009 г. по гр. д. № 265/2009 г., II г. о. и др.).

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, намира следното:

С решение № 50230/05.05.2023 г. по гр.д. № 2315/2021 г. на ВКС, ІV г.о., с което е отменено първото въззивно решение, е прието, че отношенията между страните се уреждат от нормата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ. Тя предвижда, че в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Изискването е СТИ да е технически изправно, като без значение са причините, довели до наличие на измерени количества електроенергия в невизуализиран регистър, тъй като се приема, че те са преминали през СТИ и са реално потребени. В тази връзка, касационната инстанция е приела, че от събраните по делото доказателства се установява, че електромерът в процесния обект е технически изправен, а данните в невизуализирания регистър Т3 са вследствие на софтуерна промяна в схемата за отчитане. Това означава, че съответното количество ел.енергия е преминало и е доставено на абоната. Делото е върнато за ново разглеждане с указания за назначаване на допълнителна техническа експертиза, която да извърши проверка как електромерът отчита преминаващата през него електроенергия през различните часове от денонощието и преминава ли в този случай електроенергия през регистър Т3, и ако да – в кой времеви период; за какъв период, считано назад от датата на проверката, е възможно да бъде потребено отчетеното в Т3 количество електроенергия от 27 164,650 kWh с оглед на тези мощности; да се изработи и втори вариант при липса на данни за инсталираните мощности, с оглед обичайното потребление за обекти с такова предназначение, като ако само част от електроенергията е могла да бъде потребена за периода 23.11.2017 г.- 02.04.2020 г. да се посочи каква е тази част и се определи нейната стойност.

Предвид мотивите на отменителното решение, в които е определен приложимият материален закон, обсъдени са събраните до този момент доказателства и е преценена тяхната доказателствена сила, преклудирани за разрешаване между страните са въпросите относно техническата изправност на СТИ; че регистрираната в тарифа Т3 ел.енергия се дължи на софтуерна промяна в схемата за отчитане и е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ; както и че отчетеното количество електроенергия от 27 164,650 kWh е доставено на потребителя.

Следователно, предметът на новото въззивно производство, според задължителните указания на ВКС се изчерпва с установяването на обстоятелствата – дали софтуерната намеса в тарифната схема на СТИ е била налице към момента на проверката в обекта на ищцата, или е съществувала в предшестващ момент – преди монтирането на електромера в процесния обект; как СТИ отчита преминаващата ел.енергия през различните часови зони на денонощието; количеството енергия в Т3 може ли да се потреби за изследвания период (23.11.2017 г.- 02.04.2020 г.).

При повторното въззивно разглеждане на делото, въззивният съд е назначил указаната с отменителното решение на ВКС допълнителна техническа експертиза. В с.з. вещото лице е заявило, че не е изследвало електромера и как той отчита преминаващата през него ел.енергия. С експертното заключение не е даден отговор на въпроса дали софтуерната намеса в тарифната схема на СТИ е осъществена преди или след монтажа на електромера в обекта на ищцата. По останалите спорни въпроси експертът е предложил теоретичен математически модел за изчисление на електроенергията за периода 23.11.2017 г. - 02.04.2020 г., според който доставеното на абоната количество енергия е в размер на 17 800 kWh, на стойност 3 477,22 лв.

За да уважи предявения иск въззивният съд е приел, че липсвали доказателства на какво се дължат показанията в тарифа Т3 и как са възникнали. Посочил е, че съгласно заключението на приетата в първата инстанция съдебно-техническа експертиза, СТИ е настроен да отчита преминаващото през него количество ел. енергия по две тарифи, които се визуализират на дисплея му - Т1 (нощна тарифа) и Т2 (дневна тарифа), както и че той е метрологично годен и измерва точно потребената ел.енергия. При монтирането му в процесния обект, СТИ не било ново, но е преминало метрологична проверка, при която са отчетени натрупаните до този момент показания в Т1 и Т2, като експертният протокол не съдържал данни за показанията в регистър Т3. За количеството енергия по тарифа Т3 не можело да се установи причината за наличието му, нито началният момент на регистриране на показанията. Приетата допълнителна техническа експертиза изрично сочела, че от процесното СТИ (което не е smart) може да се извлече информация само за неговите текущи стойности, но не и за показанията на тарифите за минал период от време. Предвид това съдът е счел, че твърдението на ответното дружество да е доставило отчетената в Т3 ел.енергия от 27 164,650 kWh за периода 23.11.2017 г. - 02.04.2020 г., било голословно, тъй като не било установено реално потребление на такова количество ел.енергия за процесния имот. Вещите лица допускали няколко възможни причини за натрупването на показания в невизуализираната тарифа Т3, но не посочвали с достатъчна степен на яснота конкретна причина за наличието им в случая. Направен е извод, че не е правно и логически обосновано в тежест на ищеца да бъдат възложени неблагоприятните последици, при положение, че не би могло да се установи безспорната причина за наличието на показания в регистър Т3 и началният им момент.

С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е постановено в нарушение на правилото по чл. 294, ал. 1 изр. 2 ГПК. Указанията на касационната инстанция във връзка с тълкуването и прилагането на материалния и процесуалния закон са задължителни за въззивния съд и тяхното несъобразяване води до незаконосъобразност на постановеното при новото разглеждане на делото въззивно решение. Преклудирани за разрешаване са споровете за правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационния съд. В случая, въпреки приетото в мотивите на отменителното решение на ВКС, че натрупването на показания в регистър Т3 се дължи на софтуерна намеса в схемата за отчитане, въззивната инстанция е приела, че не е ясна причината за наличието на такива показания. Незаконосъобразен е и изводът за неустановяването на началния момент на натрупване на показанията, тъй като той е изведен на базата на приетото непълно и необосновано заключение на допълнителната техническа експертиза. При дадени от ВКС указания вещото лице да извърши техническа проверка за това как СТИ отчита преминаващата през него ел.енергия, отчитат ли се показания в Т3 и в кой времеви период, съдът е приел допълнителното заключение въпреки, че вещото лице не е извършило такава проверка и не я е документирало. На практика, в нарушение на правилата по чл. 201 и чл. 202 ГПК е прието заключение, което почива на предположения, не е пълно, ясно и обосновано и не дава отговор на основния въпрос – дали софтуерната намеса в схемата за отчитане на процесното СТИ е била налице към момента на извършената от дружеството проверка, или е съществувала в предшестващ (преди датата на монтирането му в обекта) период. Този въпрос е от съществено значение, доколкото не е спорно, че при монтирането си електромерът не е бил нов - в протокола са отразени показанията за Т1 и Т2, но липсва отбелязване за регистър Т3. Документираната в протокола от 05.06.2017 г. на „ЕЛЛАБ България“ ООД - [населено място] метрологична проверка съдържа констатация за техническа изправност на СТИ, за показанията на Т1 и Т2, но не и за Т3 и за сумарната тарифа. Неизяснен е останал и въпросът, ако софтуерната намеса е съществувала към момента на извършената от ответника проверка на СТИ (02.04.2020 г.), възможно ли е отчетеното в Т3 количество ел.енергия от 27 164,650 kWh да е потребено за изследвания период 23.11.2017 г. - 02.04.2020 г., или ако само част от това количество е възможно да се достави и потреби за този период, каква е неговата стойност.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, като на делото трябва да бъде даден ход по същество пред касационната инстанция по реда на чл. 295, ал. 2 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 352 от 11.07.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 362/2023 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

ДАВА ХОД на делото по същество.

НАЗНАЧАВА техническа експертиза със следните задачи: да се извърши техническа проверка на електромера и да се изследва как СТИ отчита преминаващата през него електроенергия за различните часови зони от денонощието; преминава ли в този случай електроенергия през невизуализирания за отчет регистър Т3 и ако отговорът е положителен – в кой времеви период, като проверката да бъде документирана чрез посочване на начина на отчитане на електроенергията; кой е началният момент на софтуерната намеса и на показанията в регистър Т3; възможно ли е показанията в регистър Т3 да са натрупани преди датата на монтажа на СТИ (02.04.2020 г.) в обекта на ищцата; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на СТИ, възможно ли е отчетеното в Т3 количество електроенергия от 27 164,650 kWh да е преминало за периода 23.11.2017 г. - 02.04.2020 г., или ако само част от това количество е възможно да се потреби за посочения период, каква е неговата стойност.

НАЗНАЧАВА за вещи лица инж. Н. Н. Х. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] тел. – [ЕГН], и инж. П. В. С. от [населено място], пл. ... , ап. .., тел. -[ЕГН].

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 1 400 лв., вносим от „Електроразпределение Север“ АД – [населено място], в едноседмичен срок от съобщението.

НАСРОЧВА делото в открито заседание на 23.04.2025 г. в 10.00 часа, за когато да се призоват страните и вещите лица.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.