Връщане на делото за изясняване на видимостта и съпричиняването при тежка катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * причинна връзка * съпричиняване * отказ да се назначи експертиза * арбитражна експертиза

9
Р Е Ш Е Н И Е

№ 300

гр.София, 20 май 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ

СПАС ИВАНЧЕВ

при участието на секретаря Елеонора Михайлова

и в присъствието на прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ

като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №1060/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалби от защитника на подсъдимия М. Д. С. – адв. Н. Д., и от повереника на частните обвинители Д. К. Т. и Й. Д. Т. – адв. И. Т., срещу решение № 103 от 23.06.2023г. по внохд № 51/2023г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

С присъда № 260003 от 22.08.2022г., постановена по НОХД № 611/2019г., Хасковският окръжен съд е признал подс. М. Д. С., за виновен в това, че на 21.05.2018г., в [населено място],[жк], [улица]в района до дом № 15, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка БМВ, модел „328“ с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21 ал. 1 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Б. Д. Т. и средна телесна повреда на И. Д. Д., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „г“, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 2, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1 б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 55 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим, като на основание чл. 304 от НПК го е признал за невинен и го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. „б“, вр. ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 343, ал. 1 от НК и за това, деянието да е извършено при условията на независимо съпричиняване с М. М. Д..

На основание чл. 343г от НК съдът наложил на подс. М. Д. С. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години.

На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил общо наказание на подс. М. С. измежду наложеното по тази присъда и наложеното му по НОХД 833/2019г. на Районен съд – Хасково за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, а именно лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим, като на основание чл. 23, ал. 2 и 3 от НК присъединил към така определеното общо наказание наказанията лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години и глоба в размер на 250 лева.

Със същата присъда съдът признал подс. М. М. Д. за невинна за това, че на 21.05.2018г. в [населено място],[жк], [улица], в района до дом № 15, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка БМВ, модел „318“, с рег. № ............, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно – чл. 37 ал. 3 от ЗДвП и чл. 77 ал. 1 от ППЗДвП, и по непредпазливост, при условията на независимо съпричиняване с М. Д. С., причинила смъртта на на Б. Д. Т., както и средна телесна повреда на И. Д. Д., поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдал по предявеното й обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 4 и ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските.

Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалба от защитника на подсъдимия М. Д. С. – адв. Н. Д., и от частните обвинители Д. К. Т. и Й. Д. Т., чрез техния повереник – адв. И. Т.. С решение № 103 от 23.06.2023г. по внохд № 51/2023г. по описа на Пловдивски апелативен съд присъда № 260003 от 22.08.2022г., постановена по НОХД № 611/2019 г. на Хасковския окръжен съд, е била потвърдена.

С касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от защитника на подсъдимия М. Д. С. – адв. Н. Д., са заявени всички основания за проверка по чл. 348, ал. 1 от НПК. Оплакванията на касатора, свързани с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се свеждат до това, че решението на апелативния съд е постановено при неизяснена фактическа обстановка и е следствие на порочно формирано вътрешно убеждание. Твърди се, че съдът е нарушил принципните правила на чл. 12 и чл. 13 от НПК и правото на защита на подсъдимия С. като не е назначил повторна КСМАТЕ по делото. Преимуществената част от изложението в жалбата се отнася до възражения за липса на отговор в приетите от съда експертизи на основни и важни за съществото на делото въпроси, сред които моментът на възникване на опасността за подсъдимия и мястото на удара, като в тази насока се цитира и съдебна практика относно значението на определяне на момента на възникване на опасността за движението. Твърди се, че изясняването на момента на възникването на опасността има отношение и към отговорността на подсъдимата Д.. Заявява се, че никъде експертите не са изследвали отстояния и предотвратимост на удара, а при отговорите на първите и най-важни въпроси не са използвали специални знания, формули и изчисления. Сочи се още, че в нито една експертиза не е разработен правният аспект на възникване на опасността, а се говори за момент на видимост. Възразява се, че съдът е приел механизъм на деянието, който не се подкрепя от събраните доказателства, и е запълнил липсата на такива със собствени съждения. Нарушението на материалния закон касаторът обвързва с допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила при осъществяване аналитичната дейност на съда. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е свързано с това, че макар въззивният съд да е отчел смекчаващите вината обстоятелства, не е приложил чл. 66 от НК, като, според касатора, изолирането на подсъдимия от обществото в затвор не би довело до постигане на целите на наказанието. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия С., алтернативно отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание, алтернативно отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд със задължителни указания за прилагане на закона, отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения и допускане на нови доказателства. В случай, че касационната инстанция не удовлетвори нито едно от тези искания, се настоява за намаляване на наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС и отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода на основание чл. 66 от НК.

С касационната жалба от повереника на частните обвинители Д. К. Т. и Й. Д. Т. – адв. И. Т., се ангажира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК по отношение на подс. М. С. и касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК по отношение на подс. М. Д.. Възражението срещу оправдаването на подс. Д. се състои в това, че материалният закон е приложен неправилно, поради липса на обсъждане на целия доказателствен материал, касателно нейната отговорност. Несправедливостта на наложените на подс. С. наказания, според касатора, се състои в подценяване на обществената опасност на деянието и дееца. Прави се искане признаване на подс. Д. за виновна по повдигнатите обвинения и увеличаване на наложените на подс. С. наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС.

В съдебно заседание пред касационната инстанция повереникът на частните обвинители и жалбоподатели Д. К. Т. и Й. Д. Т. – адв. И. Т., поддържа касационната жалба по изложените доводи, както и направените искания. Акцентира на обстоятелството, че по посочените в жалбата причини обществената опасност на деянието и дееца е по-висока от средната, с оглед извършеното от подс. С., както и че, за да оправдае подс. Д., съдът не е взел предвид всички данни, обективирани в доказателствения материал, и по-конкретно АТЕ, които сочат, че и нейни действия допринасят за настъпването на ПТП.

Адв. Д. като защитник на подс. М. С. заявява, че поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея подробни съображения като акцентира върху някои от тях и оспорва жалбата на частното обвинение, като сочи, че последващото осъждане на подсъдимия, релевирано като отегчаващо обстоятелство, е ирелевантно за отговорността му и не следва да се взима предвид.

Адв. Х. К., защитник на подсъдимата М. Д., пледира за неоснователност на депозираните жалби, като посочва, че категорично по делото е доказано, че в момента на навлизане на неговата подзащитна в платното за движение на подсъдимия не е имало опасност за движението, а след навлизането не е имало поведение, което е можела да предприеме, за да предотврати ПТП.

Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Счита, че въззивният съд е приложил закона правилно като е потвърдил осъдителната присъда на първоинстанционния съд. Намира, че приетите по делото две единични АТЕ и двете КСМАТЕ установяват мястото на удара на двата автомобила. Сочи, че е разкрита и основната причина за настъпилото ПТП – поведението на подс. С.. Приема за правилна преценката на апелативния съд за оправдаване на подс. Д., предвид че допуснатите от нея нарушения на ЗДвП не се намират в причинна връзка с настъпилия резултат и че същата не е била в състояние да предотврати произшествието. Не констатира явна несправедливост на наложените на подсъдимия М. С. наказания, като се солидаризира с мотивите на въззивната инстанция, че не се налага нито тяхното увеличаване, нито тяхното редуциране. Пледира за оставяне в сила на атакуваното решение.

Подсъдимите и частните обвинители не участват в заседанието пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира подадените касационни жалби за процесуално допустими, като подадени в срок от правно легитимирани лица, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Касационните жалби са основателни, но не изцяло по изложените в тях доводи.

По жалбата от защитника на подс. С. – адв. Д..

Доводите в тази касационна жалба, подкрепящи основанието по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, в съществената си част са такива за необоснованост, доколкото се твърди неправилност на възприетата фактология. В тази връзка няма да бъдат обсъждани доводите за неточно възприемане в мотивите на решението на моментите на потегляне и на навлизане в лентата на лекия автомобил, управляван от подс. Д.; за доказателствена неподкрепеност на възприетия механизъм на произшествието; за възприемане на неправилни изводи на вещите лица във връзка с вариантите на движения на автомобила на същата подсъдима. Възраженията следва да бъдат разгледани само от гледна точка на това, дали правилно е извършена преценката на доказателствата, дали не са възприети произволни изводи, в пълнота ли са изяснени значимите обстоятелства и налице ли е порок във вътрешното убеждение на решаващия съд.

Оплакването за допуснато процесуално нарушение с отказ да бъде назначена повторна комплексна медико-автотехническа експертиза не може да бъде възприето като основателно. Пловдивският апелативен съд е обективирал преценката си за липса на необходимост да бъде назначена повторна експертиза, като е аргументирал отсъствие на основания за това. По този начин не е налице ограничаване на правото на защита на подсъдимото лице, както и не се констатира нарушаване на изискването за обективност, всестранност и пълнота на изясняване на обстоятелствата по делото. Последното е изводимо от обстоятелството, че всички въпроси, които са били поставени в искането от защитника и които без съмнение са от значение за установяване на техническите параметри на произшествието, са били обсъдени в комплексните експертизи и са намерили своя отговор. Споделяемо е становището на въззивния съд за това, че не са били налице основания за допускане на повторна експертиза, като такава съгласно чл. 152 от НПК следва да бъде назначена, ако заключението не е обосновано или възниква съмнение за неговата правилност. Тезата на защитника за необходимост от такава експертиза на практика се обосновава от несъгласието му с възприетите от решаващите съдилища експертни изводи. Поставените от него въпроси дали правилно е определено мястото на удара, обективно обосновани ли са приетите скорости на движение на двата автомобила, какво е било отстоятнието на лекия автомобил, управляван от подсъдимия в момента на навлизане на автомобила, управляван от подс. Д., са намерили експертен отговор (както ще стане дума и по-надолу) и предвид обективирания в писмените заключения научно обоснован подход, посочване на възприетите методи на работа, няма място за съмнение в обосноваността и защитимостта на заключенията на вещите лица.

Критиките в касационната жалба, свързани с дадения от апелативен съд отговор на защитни възражения, свързани със състава на т. нар. „арбитражна експертиза“, не могат да бъдат възприети. На стр. 22 от решението си съдът е обосновал липсата на процесуално нарушение при допускането и определянето на състава на разширената допълнителна експертиза в първата инстанция. Защитил е също и възприетото от първия съд кредитиране на заключенията на комплексните експертизи предвид на по-големия обем изходни данни, върху които са работили, както и обясненият научен метод, който е използван. В тази връзка следва да се посочи, че е въпрос на вътрешно убеждение на решаващия съд възприемането на експертното заключение, като то обаче не може да е декларативно и произволно. В случая изводите на комплексните експертизи са били обсъдени, наред с гласните и писмените доказателства по делото и убедителността на експертните заключения е дала основание за тяхното възприемане, още повече, при съпоставяне с фактическите данни, изводими от другите доказателствени източници – напр. по отношение на разположението на автомобилите след произшествието, по отношение на обстоятелството на ускоряване на скоростта на движение от страна на подс. С. преди произшествието.

Във връзка с конкретните възражения за необоснованост на комплексните експертизи: Несъгласието на защитника с определеното място на удара се базира на липсата на изчисления. Само че за да посочат мястото на удара по дължина и ширина на пътното платно вещите лица са отчели обективни факти – взаимното разположение на двете МПС към момента на удара съобразно техните деформации, мястото на следите от ГСМ и на задиранията, както и крайното разположение на автомобилите след удара. Изолираното цитиране в жалбата на едно изречение от заключението по отношение на векторите на скоростта на автомобилите не може само по себе си да доведе до извод за недостоверност на изводите за скоростта им на движение, още повече че тази величина е изведена въз основа на направени изчисления. Доводът, че в нито една от експертизите не е разработен правния аспект на възникване на опасността, не е основателен, доколкото изводите по правото са в компетентността на решаващия съд, а не на вещите лица.

Твърдението в касационната жалба, че е допуснато процесуално нарушение, като доказателствена информация по отношение на ъглите на деформация на автомобилите не е събрана по надлежния ред, е без основание. Действително, при огледа на веществени доказателства – двата автомобила (л. 96 и сл., т. 1 от ДП), не са правени такива замервания, но са отразени констатациите по отношение на деформациите и тяхната локализация, на основата на които вещите лица чрез използване на специални знания са достигнали до извод за ъгъла между надлъжните оси на автомобилите в момента на удара.

Няма основание и доводът на защитата, че не е изяснено на какво разстояние се е намирал лекия автомобил, управляван от подс. С., в момента на навлизането на другия автомобил в лентата му за движение, защото отговор на този въпрос се съдържа в заключението на КМАТЕ (л. 356, т. 2 от съд. Производство) и то е определено на 97,69м.

При все това обаче въззивният съд не е отговорил на защитните доводи, свързани с разстоянието на видимост между превозните средства, а и не е положил усилия чрез използване на специалните знания на вещите лица да доизясни това обстоятелство – при устните разяснения на вещите лица или чрез поставяне на допълнителна задача. Това е така, понеже експертите са дали заключение за приблизително 70-метрова взаимна видимост, която са замервали на място. Не е изяснено обаче дали това разстояние е съобразено с обстоятелството, че автомобилите са се движили с включени къси светлини и характеристиките на осветеността при всеки от автомобилите. Този въпрос е съществен за преценката дали подс. Д. е допуснала нарушенията на правилата за движение, които са й инкриминирани. Той е от значение и за отговорността на подс. С.. Независимо от обоснованите изводите, че подс. С. при управление на автомобила е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се е движел със скорост от 108 км/ч при разрешена 50 км/ч, и в пряка причинно следствена връзка с това нарушение е причинил смърт на пътуващата в лекия му автомобил Б. Т. и средна телесна повреда на свид. Д., то за неговата отговорност е от значение дали е налице съпричиняване на престъпния резултат от страна на подс. Д..

По жалбата от частните обвинители Д. Т. и Й. Т. чрез повереника им – адв. Т..

В нея се изразява недоволство от оправдаването на подс. Д. по повдигнатото й обвинение, с оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В касационната жалба и в допълнението към нея се сочи, че съдът не е обсъдил в съвкупност целия доказателствен материал и това е довело до неправилни правни изводи. Тези, макар и общо заявени нарушения при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, имат основание. Както вече беше посочено, липсата на коректно изясняване на разстоянието на видимост е непълнота, която препятства преценката за това дали подс. Д. е извършила нарушение на правилата за движение. В добавка към това следва да се посочи, че на практика решаващите съдилища са приели, че моментът на възникване на опасността е моментът на възприемане на другия автомобил, съобразно разстоянието на видимост. Определянето на момента на възникване на опасността е от решаващо значение за преценката на поведението на водачите. Освен това, по отношение на подс. Д. моментът, в който е могла да възприеме движещото се по пътя с предимство МПС, е от значение за преценката дали е изпълнила задължението си като водач да пропусне движещите се по пътя превозни средства.

По-нататък, двете съдебни инстанции приемат, че подс. Д. е извършила нарушение, предвид наличната хоризонтална маркировка – единичната непрекъсната линия между двете ленти на пътното платно, която тя е нарушила, предприемайки завой наляво. В решението на въззивния съд декларативно е заявено, че това нарушение няма пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, а се е дължало обосноваване на този извод, доколкото възражения в тази насока са правени както в жалбата от защитника на подс. С., така и в тази на частните обвинители. Този въпрос е основен по делото и липсата на отговор сочи на липса на мотиви на съдебния акт. Това, че подсъдимата е предприела маневрата в момент, когато тя не е могла да възприеме движещия по пътя с предимство автомобил на подс. С., както и че не е била в състояние да предотврати настъпването на удара в момента, в който е възприела другия автомобил като опасност на пътя, не могат да послужат за обосноваване на извод за липса на причинна връзка, защото тези обстоятелства касаят задължението й да пропусне превозните средства по пътя с предимство и при предприета вече маневра – невъзможността да избегне удара, но не са свързани с извършването на забранената маневра. Въззивният съд в решението си е посочил различните варианти, разгледани от експертите, на осъществяване на маневрата от страна на подс. Д., сред които е и този, ако тя беше извършила правомерна маневра – завой надясно. Макар че в тази хипотеза удар отново би настъпил, то той би бил с различни характеристики и с различни последици. Тези варианти е следвало да бъдат осмислени от контролирания съд също на плоскостта за причинната връзка на допуснатото от Д. нарушение и съставомерния резултат, доколкото въз основа на тях може да се осмисли има ли съпричиняване или не.

Предвид на изложените съображения настоящият състав намира, че са налице основания за отмяна на атакуваното въззивно решение поради допуснати процесуални нарушения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане следва да се изяснят обстоятелствата, свързани с разстоянието на видимост между превозните средства, участвали в пътно-транспортното произшествие. Следва да се извърши преценка дали осъщественото от подс. Д. нарушение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, като се извърши цялостна аналитична оценка на доказателствата по делото.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

Отменява решение № 103 от 23.06.2023г. по внохд № 51/2023г. по описа на Пловдивски апелативен съд и връща делото за нова разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.