Отхвърляне на искане за отмяна на арбитражно решение за неустойка

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение- ненадлежно уведомяване на страната или невъзможност за участие * отмяна на арбитражно решение- разрешен спор извън арбитражното споразумение или произнасяне извън предмета на спора * отмяна на арбитражно решение- образуване на арбитражен съд или процедура без съобразяване със споразумението на страните * отмяна на арбитражно решение-липса или недействителност на сключено арбитражно споразумение * договаряне сам със себе си

Р Е Ш Е Н И Е
№ 183

Гр . София , 01.11. 202 4г .

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд , Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ИВАНОВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря Ина Андонова, като разгледа докладваното от съдия Кацарска т . д . № 247 по описа за 202 4г ., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА.
Образувано е по искова молба, подадена от „ТЕДИ 2007“ ЕООД, срещу Т. В. Н., с искане за отмяна на решение от 10.10.2023г. по арб. дело №1/2021г. по описа на Арбитражен съд – Велико Търново при Сдружение „Правна помощ и медиация“, и при условията на евентуалност - прогласяване на нищожността му.
Ищецът „ТЕДИ 2007“ ЕООД твърди, че с решението е осъден да заплати на Т. В. Н. сумата от 270 193,50 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорни задължения по чл. 12, ал. 1 от договор за подпомагане и насърчаване на търговската дейност на ЕООД от 14.08.2009г. Поддържа, че са налице предпоставки за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗМТА, тъй като арбитражният договор е нищожен. Твърди, че същият е антидатиран и е част от поредица действия на Т. Н., насочени срещу бившия й съпруг – К. М., представляващ дружеството „Теди 2007“ ЕООД. Сочи, че договорът е нищожен и поради абсолютна симулация, тъй като не са целени правните му последици, респ. се позовава на липса на съгласие. Поддържа и че е нищожен поради противоречие със закона – нарушение на разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗЗД, тъй като Т. Н. е договаряла сама със себе си, в лично качество и като представляващ юридическото лице. Ищецът поддържа и основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗМТА, като твърди, че не е бил надлежно уведомен за назначаването като арбитри на Н. Банков и председателя С. З.. Сочи наличието на основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т.5, пр.2 от ЗМТА, а именно, че арбитражното решение съдържа произнасяне по въпроси извън арбитражното споразумение, за което се позовава на липсата на пълна идентичност между лицата – собственици на имотите и страна 1 по договора, както и на липса на идентичност на самите имоти. Ищецът твърди и че образуването на абритражния съд не е съобразено със споразумението между страните, като твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 47, ал.1, т.6, пр.1 от ЗМТА, обосновавайки го с доводи, че в [населено място] има два арбитражни съда и в арбитражната клауза не е надлежно индивидуализирано кое от двете сдружения е компетентно. Счита, че е налице и основанието по чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, като поддържа, че арбитражното решение е по спор, който не подлежи на решаване от арбитраж, защото Т. Н. е действала като физическо лице и съответно в качеството си на потребител. Излага доводи за нищожност на клаузата за неустойка по договора и за погасяване на претенцията по давност, като изтъква, че по този начин се е погасило и арбитражното споразумение. С оглед гореизложените съображения претендира отмяна на решението на арбитражния съд, евентуално прогласяването му за нищожно. В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание поддържа исковите си претенции чрез процесуалния си представител – адв. Д., като претендира уважаването им и присъждане на разноски по представен списък.
Ответницата Т. В. Н. оспорва предявените искове по чл. 47 от ЗМТА за отмяна на арбитражното решение по съображения, подробно изложени в подадения на 14.06.2024г. писмен отговор чрез процесуалния й пълномощник – адв. Д.. Не оспорва допустимостта на претенциите, но твърди, че същите са неоснователни. Поддържа, че страните са обвързани от действителна арбитражна клауза, като развалянето или прекратяването на договора не влияят върху същата, че процесният договор не е антидатиран, като се позовава на изслушаната в арбитражното производство съдебно-почеркова експертиза. Изтъква, че са неоснователни доводите за неуведомяване за конкретните арбитри, тъй като е имало представител на ищцовата страна и не е нарушено правото на защита. Счита, че арбитражният съд е конституиран съобразно уговореното в чл. 15 от договора. В проведеното открито съдебно заседание поддържа оспорването на исковите претенции чрез процесуалния си представител адв. Д. по изложените съображения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и събраните по делото доказателства, приема следното:
Арбитражното производство е започнало по искова молба на ответницата, с която на основание чл. 92 от ЗЗД тя е претендирала присъждане на неустойка в размер на 270 193,50 лв., дължима по чл. 12, ал.1 от сключен договор за насърчаване и подпомагане на търговската дейност на еднолично дружество с ограничена отговорност от 14.08.2009г. Молбата е депозирана пред АС – Велико Търново, който със съобщение от 14.12.2021г. е разпоредил изпращането й за отговор на ответника. От ответника „Теди 2007“ ЕООД е постъпил подробен писмен отговор от 10.01.2022г., с който е оспорен представения с исковата молба договор като антидатиран и нищожен на посочените основания. С отговора са заявени доказателствени искания, посочен е арбитър и негов заместник, като липсва оспорване компетентността на конкретно сезирания Арбитражен съд - Велико Търново.
С разпореждане по арбитражното дело от 07.02.2022г. е заменен посочения от ищцата арбитър поради неговия отвод, с арбитър В. Б. В., който също се е отказал, и след указания и нова молба на ищцата, с разпореждане от 24.02.2022г. е определен за арбитър – Н. М. Банков. С определение от 25.02.2022г. арбитражният съд в описания състав - председател С. З., член Н. Банков и трети член – посочения от ответника арбитър Р. М., е направил подробен доклад по делото и се е произнесъл по доказателствените искания на страните, като определението им е съобщено изрично, в частност на молителя „Теди 2007“ ЕООД със съобщение, връчено му на 27.04.2022г. чрез пратка на Спиди, видно от материалите по арбитражното дело.
Пред АС е изслушана съдебно - оценителска експертиза и съдебно-почеркова експертиза, като в заключението на вещото лице К. по СПЕ се посочва, че подписите върху изследвания от нея договор от 14.08.2009г. са положени от лицата, от които изхождат, а именно Т. В. Н., З. Е. И. и Н. В. Н., но не може да бъде определена с точност годината на съставяне на документа, нито от стареенето и овехтяването на хартията, нито според химикалната паста и принтерното мастило.
Арбитражният съд е провел заседание на 26.06.2023г. в посочения си състав, на което са присъствали процесуални представители на страните, като за ответника „Теди 2007“ ЕООД се е явил, освен упълномощения адвокат, така и управителя К. М..
С постановеното решение на АС, от 10.10.2023г. и съгласно отбелязването, вписано в книгата на АС на 17.10.2023г., е прието, че спорът, повдигнат пред АС, е арбитрируем, като е посочено, че с оглед целта на договора и съдържанието му, ищцата не е действала в качеството на потребител. По подробно изложени мотиви, АС е приел, че сключеният договор не е недействителен на някое от сочените от ответника основания, следователно и че съдържащата се в него арбитражна клауза не е нищожна. АС е приел, че ответното търговско дружество е било с едноличен собственик на капитала до 10.09.2009г. ищцата Т. В., а след това, поради прехвърляне на дялове, съпругът й към онзи момент – К. М.. АС е счел, че е безспорно, че по силата на договор, сключен с нотариален акт за покупко-продажба от 14.10.2009г., дружеството е придобило описаните имоти от лицата З. И., Н. Н., съответно другите посочени прехвърлители, като всички продавачи, без Т. Н., са представлявани с пълномощно от К. М., за цена на описаните имоти общо в размер на 2500 лв. АС, възприемайки заключението на оценителната експертиза, е приел, че цената на прехвърлените имоти е около 42 пъти по - ниска от данъчната им оценка и 132 пъти по - ниска от пазарната им цена и че на практика била извършена дарствена сделка. Счел е, че с горното е постигната целта на договора от 14.08.2009г. - да се подпомогне дейността на търговското дружество. АС е счел, че тези имоти са прехвърлени от дружеството на трето лице – „Кейт спешъл“ ЕООД с договор за покупко-продажба от 20.07.2018г., т.е. преди изтичане на уговорения 10 годишен срок. АС е счел, че е налице неизпълнение от страна на търговското дружество на задължението му по договора да ползва имотите за своята търговска дейност, и да не прехвърля собствеността върху тях на трети лица, че договорената клауза за неустойка не е нищожна поради противоречие с добрите нрави и е с компенсаторен характер. С оглед горното и уговорената активна солидарност по чл. 13 от договора, е приел, че сумата е дължима. Счел е, че възражението на ответника за намаляването на неустойката поради прекомерност е неоснователно, тъй като с оглед качеството му на търговец, е налице търговска сделка и е приложима разпоредбата на чл. 287 от ТЗ и чл. 309 от ТЗ, но същевременно е посочил и че размерът на уговорената неустойка не е прекомерен предвид огромната разлика между цената, която е платена и пазарната цена на имотите. Счел е и че задължението за неустойка не е погасено по давност, тъй като дължимото непрехвърляне на имотите от търговското дружество е било до дата 14.10.2019г., а от тази дата до датата на исковата молба – 09.08.2021г. не е изтекъл тригодишния срок. С оглед горното АС е уважил иска и присъдил търсената неустойка. Видно от приложеното по арбитражното дело съобщение, решението е връчено на „Теди 2007“ЕООД на 20.10.2023г.
При така установеното по делото, настоящият състав на ВКС, 2 т.о. приема следното:
Молбата за отмяна на арбитражното решение е подадена от страна в арбитражното производство, в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА (на 16.01.2024 г. при връчване на решението на 20.10.2023 г.), поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият съдебен състав на ВКС, 2 т.о. счита, че не е налице поддържаното основание за нищожност на арбитражното решение по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Съгласно разпоредбата, нищожни са арбитражните решения, постановени по спорове, неподлежащи на решаване от арбитраж, каквито са споровете, по които страна е потребител – чл. 19, ал. 1 ГПК. „Потребител“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 ГПК вр. § 13, т. 1 ЗЗП е физическо лице, което получава стоки/услуги, непредназначени за търговска/професионална дейност или сключва договор извън рамките на своята търговска/професионална дейност. В пар. 13а, т. 9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл.2, б. "б" от Директива 93/13 е формирана практика на Съда на Европейския съюз, в която е дефинирано понятието „потребител“, като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Както се посочва и в ДР на ЗЗП параграф 13 "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В решение по дело С-419/11 TiaXEC, е прието, че физическото лице, което има професионални връзки с дружеството, като например управлението или мажоритарното участие в същото, не може да се счита за потребител по смисъла на тази разпоредба. В разглеждания случай молителят „Теди 2007“ ЕООД е търговско дружество, а твърденията му, че с оглед участието като страна по договора на лицето Т. Н. като физическо лице, тя била в качеството на потребител, не може да бъде споделено. Видно от данните по делото, Т. Н. към момента на сключване на процесния договор е била едноличен собственик на капитала на търговското дружество „Теди 2007“ ЕООД, като самият договор с оглед целта и характера му, изрично означен като договор за подпомагане и насърчаване на търговската дейност на ЕООД, е пряко свързан с осъществявана търговска дейност под формата на еднолично търговско дружество и изключва качеството й на потребител. Договорът е сключен с търговец и във връзка с упражняваната от физическото лице към момента на сключването му търговска дейност като едноличен собственик на капитала на дружеството, което изключва критерия за липса на връзка с търговска/професионална дейност. С оглед горното, обстоятелството, че страна по договора е и физическото лице Т. Н., предвид установената й тясна връзка с търговското дружество, изключва тя да действа като потребител по същия. Предвид изложеното доводите на ищеца, че спорът не е арбитрируем поради качеството на потребител на Т. Н., са неоснователни.
По отношение на соченото основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т.4 от ЗМТА с твърдения от ищеца, че не е бил надлежно уведомен за назначаването на арбитри, съдът намира, че същото е неоснователно. Видно от данните по делото на молителя е бил редовно връчен препис от исковата молба, с което същият е бил уведомен за започването на арбитражното производство. По същия начин е бил и надлежно уведомен за възможността да посочи арбитър, което право е упражнил своевременно и посоченият от него арбитър – Р. М. е назначена като такъв. Не е бил лишен и от възможност за участие в производството, напротив активно е участвал, като е подал писмен отговор, изразявал становища по твърденията и исканията на другата страна, ангажирал е доказателства, участвал е в проведеното арбитражно заседание и е представил и писмени бележки по съществото на спора. Замяната на отказалия се посочен от ищцата Т. Н. арбитър с друг такъв – Н. Банков, е осъществено с изричен акт, като след това е постановено от арбитражния съд определение от 25.02.2022г., който е действал в описания си състав от председател - С. З., член Н. Банков и трети член – посочения от ответника арбитър Р. М., като определението е съобщено изрично на „Теди 2007“ ЕООД със съобщение, връчено на 27.04.2022г. чрез пратка на Спиди. Твърденията на процесуалния представител на ищеца, че съставът на абритражния съд по определението бил различен, не съответства на данните по делото, напротив от самия акт се установява, че съставът е именно гореописания, т.е. ищецът е надлежно уведомен за тримата участващи арбитри. Следователно за конкретния персонален състав на арбитражния съд, ищецът е бил уведомен при връчването на определението от 25.02.2022г. и не е възразил нито при уведомяването му, нито впоследствие при разглеждане на спора, като не е поискал отвод на някой от арбитрите. Поради това молителят не е бил лишен от възможността да се защити в арбитражното производство, в която се изразява отменителното основание по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА и тази искова претенция се явява неоснователна.
По заявеното основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА, същото би било налице, когато решението е постановено от арбитражен съд, без да е било сключено арбитражно споразумение или ако сключеното арбитражно споразумение е недействително. Изискванията за валидност на арбитражно споразумение са посочени в нормата на чл.7, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА - да е постигнато писмено съгласие от страните, оформено в отделно споразумение, като клауза в друг договор или в подписани от страните документи, за възлагане на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали помежду им относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. В качеството му на самостоятелен процесуален договор арбитражното споразумение е независимо от действителността на договора, по повод на който е сключено, и нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на споразумението за арбитраж съгласно чл.19, ал.2 ЗМТА. Както се приема в практиката на ВКС, арбитражното споразумение е особен вид процесуален договор, насочен към уреждане на процесуални, а не на материалноправни отношения между страните и за да е действително арбитражното споразумение, трябва да е сключено в писмена форма, от лица, имащи право по закон или по пълномощие да изразяват волята на страните по договора, като при сключване на договор от търговци - юридически лица, волеизявлението се прави от представителя по закон - управител, изпълнителен директор или упълномощено от тях лице. Поради разликата между материалния договор и арбитражното споразумение, е възможно арбитражното споразумение да е валидно и в сила, макар че материалноправният договор е недействителен или вече прекратен и съдът, сезиран с иск за отмяна на арбитражно решение по чл. 47 ЗМТА, не може да прави проверка на правилността по същество на решението на арбитражния съд, основано на материалноправния договор, следователно и и на самия договор. В случая от събраните доказателства пред настоящия съдебен състав не се установи сключеният договор да е неистински документ, т.е. да не е подписан от лицата, от чието име изхождат изявленията, нито да е сключен от лице, при липса на представителна власт, тъй като няма спор и е видно от публичния Търговски регистър, че към момента на подписване на договора, Т. В. е едноличен собственик на капитала и законен представител на дружеството „Теди 2007“ ЕООД. Твърденията на ищеца за антидатиране на договора, в това число и съдържащата се в същия арбитражна клауза, са недоказани. Наред с горното съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ЗМТА законодателят признава компетентност на арбитражния съд и в хипотезата на презумирано мълчаливо съгласие на ответника за сключване на арбитражно споразумение, материализирано чрез предприетите от последния процесуални действия по съществото на делото, без да оспорва компетентността на арбитража, сезиран с искова молба от ищеца /когато ответникът приеме спорът за бъде разгледан от арбитража или когато участва в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен иск или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража, а в случая в подадения отговор ответникът е оспорвал действителността на договора на сочените основания, но не и компетентността на сезирания арбитражен съд. Ищецът не установи по делото, при условията на главно и пълно доказване твърдяното антидатиране или ненадлежно представителство. Следва да се има предвид, че ищецът е страна по договора, който твърди, че е антидатиран и чрез това оспорване той не става трето за договора лице и не отпада качеството му на страна - участник в съставянето на документа. В тази връзка следва да се имат предвид и очертаните в ТР № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС особености на органното представителство на юридическите лица: органите на ЮЛ са средство, чрез което волята на ЮЛ се формира и изразява по отношение на трети лица; органите на ЮЛ съвпадат със самото ЮЛ; волята на органите се обявява за воля на ЮЛ, а действията им - за негови действия. Независимо от основанието за оспорването на датата на документа, договорът за дружеството, по който то е страна - съставител, има дата, която му е противопоставима, т.е. достоверна, обвързваща дата, която може да опровергава, и именно върху ищеца тежи доказателствената тежест съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. При формирането на този извод настоящият състав има предвид и разрешенията, дадени в акта по чл. 290 по т.д. № 2413/2015 г. на 2 т.о. на ВКС /когато изявленията в частни документи обхващат датата на документа, всяко от лицата може да опровергава верността й и носи на основание чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта да установи действителното време на съставянето, при съответните процесуални ограничения относно доказването/ и в решението по т.д. № 1305/2017 г. на 1 т.о. на ВКС /когато страната оспорва подписан от нея частен документ, сключен от нея макар и чрез пълномощник, следва да докаже неистинността му/. В този смисъл е и практиката в решение № 23/11.09.2017 г. по т. д. № 2413/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 18/13.02.2019 г. по т. д. № 2233/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., в които е прието, че когато договорът е подписан от страната - юридическо лице чрез нейн представител, тя се явява съставител на документа, а не трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, и в случай на оспорване се прилагат правилата на чл. 193, ал. 3 ГПК - оспорващата страна носи тежестта да докаже неистинността на съдържанието на документа, включително посочената в него дата и действителното време на съставянето му. С оглед горепосоченото настоящият съдебен състав намира, че ищецът не установи твърденията си за антидатиране на договора, респ. други пороци на волята, включително и сочената симулация, които да правят същия несъществуващ или нищожен в цялост, включително и в частта относно арбитражната клауза, поради което предявеният иск се явява неоснователен.
По отношение на фактическия състав на чл. 47, ал. 1, т. 5, предложение второ ЗМТА, на който ищецът основава искането си за отмяна с твърдения, че арбитражното решение съдържа произнасяне извън предмета на спора, съдът намира следното:
Диспозитивното начало е водещ принцип в производството, в което по общо съгласие на страните, спорът е в правораздавателната власт на арбитраж. С оглед на договорния характер на арбитража, диспозитивното начало е със съществена значимост и присъждане на повече или на друго в сравнение с претендираното, е самостоятелно основание за отмяна. Произнасяне извън предмета на спора е налице, когато арбитражният съд е присъдил нещо различно или повече от претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право, очертано в исковата молба чрез основанието - твърдяните факти и обстоятелства, от които произтича правото и искането, отправено до решаващия орган. Произнасяне по въпроси извън предмета на спора е налице, когато в противоречие с диспозитивното начало, решението е постановено въз основа на невъведени от ищеца в исковата молба обстоятелства от значение за възникване на спорното материално право, или е налице произнасяне по невъведено от ищеца искане, или по искова молба, в която спорният предмет не е индивидуализиран. Основанието е налице ако е присъдено нещо различно или в повече в сравнение с предмета на спора и с искането за защита, когато съдът подмени изложените в исковата молба правопораждащи спорното право обстоятелства. В настоящия случай това основание не е налице. Арбитражният съд се е произнесъл в рамките на заявения предмет по твърденията в исковата молба относно вземането, по въведените обстоятелства от значение за възникване на спорното материално право и повдигнатите от ответника възражения. Извън преценката на ВКС е определянето на приложимия материален закон, правилното му приложение, евентуалната непълнота на доказателства и обосноваността на фактическите констатации на решението на арбитражния съд. Пороците на едно арбитражно решение, включително и правилността му, не са основания за отмяна по чл. 47 ЗМТА. Изложените от молителя аргументи се свеждат до оплаквания за неправилност на фактически, съответно правни изводи на арбитражния съд, които обаче не съставляват основания за отмяна на арбитражното решение.
По соченото основание за отмяна по чл. 47, ал.1, т.6, пр.1 от ЗМТА, обосновано с довод, че в [населено място] имало два арбитражни съда и в арбитражната клауза не е надлежно индивидуализирано кое от двете сдружения е компетентно, настоящият съдебен състав намира следното:
Според цитираната разпоредба, арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд, ако страната, която иска отмяна докаже, че образуването на арбитражния съд или провеждането на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните, а ако такова липсва, противоречи на повелителни разпоредби на закона, т.е. когато не са приложени разпоредбите на ЗМТА. По приложението на чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА е установена последователна практика на ВКС, обективирана в решения по т. д. № 920/2012 г., II т. о., т. д. № 2651/2014 г., I т. о., т. д. № 246/2017 г., II т. о., т. д. № 1546/2018 г., II т. о. и т. д. № 82/2020 г., I т. о., в които се приема, че отклонение от приложимите правила, които засягат образуването на арбитражния съд или арбитражната процедура като цяло, има когато е приложен процесуален ред, различен от предписания от закона или уговорения в споразумението, като не са основания за отмяна отделните процесуални нарушения в арбитражното производство. Това произтича от естеството на арбитража като средство за извънсъдебно уреждане на спорове, основаващо се на волята на страните и разпоредителната им власт спрямо техните частни правоотношения. Производството по чл. 47 ЗМТА не е такова по обжалване на арбитражното решение и извън правомощията на ВКС е проверката на правилността на отделните процесуални действия на решаващия орган. Следва да се отбележи, че основанието включва не всяко сочено от ищеца процесуално нарушение, а само тези конкретно указани от нормата - по формиране на арбитражния състав и съобразяване на арбитражната процедура със закона и постигнатото споразумение. Под арбитражен съд законът има предвид конкретния решаващ състав, който се състои от един или повече арбитри, а не арбитражната институция, пред която е отнесен за разрешаване спора, като в чл. 11 и чл. 12 от ЗМТА е уреден съставът и конституирането на арбитражния орган, в който смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в решение № 68/04.05.2022г. по т.д.№258/2022г. на ВКС, 1 т.о., решение №122/20.07.2016г. по т.д.№3589/2015г., 1 т.о. и др. В случая в чл. 15 от сключения договор е уговорено, че страните са уговорили разрешаването на споровете от арбитражен съд [населено място] при сдружение „Арбитражен съд Велико Търново“ съобразно с неговия правилник. Това, че във Велико Търново има друг арбитражен съд, който е с различно наименование, а именно „Арбитражен съд „Сдружение за съдебна реформа, извънсъдебно решаване на спорове, медиация и арбитраж“ не променя извода, че формирането на арбитражния състав е съгласно правилата и не води до извод, че арбитражната клауза е неконкретизирана, тъй като в случая е сезиран именно Арбитражен съд Велико Търново, а не арбитраж с наименование „Сдружение за съдебна реформа, извънсъдебно решаване на спорове, медиация и арбитраж“. Наред с горното следва да се има предвид, че в подадения от ответника – ищец по настоящото производство, отговор на исковата молба няма никакво възражение срещу компетентността на конкретно сезирания арбитражен съд, ответникът е упражнил правото си на избор на арбитри, като доводите му са само относно недействителност на договора от 14.08.2009г., но не и във връзка със сезирането на конкретната арбитражна институция. Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗМТА възражението за некомпетентност на арбитражния съд, без значение причината за това, трябва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. При пропускане на този срок, без уважителни причини, ответникът губи правото да се позовава на съответното основание за некомпетентност, като освен това, в хипотезите на липсващо или нищожно арбитражно споразумение, активното му участие в арбитражното производство, посредством депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен иск или явяване в арбитражно заседание, се приравнява на сключване на арбитражно споразумение - чл. 7, ал. 3, пр. 2 ЗМТА. С оглед горното настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за отмяна на арбитражното решение съгласно така сочената от ищеца хипотеза.
Поради изчерпателността на основанията за отмяна по чл. 47 ЗМТА, в които обосноваността на фактическите констатации на АС не се включват, съставът на ВКС не може да проверява конкретните фактически изводи на арбитражния съд, нито преценката на доказателствата, която последният е извършил. Това включва твърденията на ищеца относно изтекла погасителна давност и неправилното й незачитане от арбитражния съд, тъй като тя касае самото материално вземане за неустойка, но не и самостоятелната по характер арбитражна клауза. Аргументът, че ако е прекратен самия договор, то е погасено и арбитражното споразумение, включено в него, е несъстоятелен, тъй като арбитражната клауза е самостоятелен процесуален договор и обхваща както е посочено в същата - всички спорове по договора, т.е. споровете относно изпълнението, неизпълнението и прекратяването на договора, поради което не е налице основание за отмяна на арбитражното решение поради липса арбитражно споразумение в хипотезата на твърдения за прекратен материалноправен договор, в който същото е инкорпорирано, в която насока е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 60149/ 22.12.2021г. по т.д. № 1470/2021 г., Т. К., І т.о. на ВКС, решение №2/18.05.2016г. по т.д.№2671/2015г., 1 т.о. на ВКС и др. Развалянето и прекратяване на договора, съдържащ арбитражна клауза, е без значение за действието на арбитражната клауза, тъй като са относими единствено към материалното правоотношение, съгласно трайната практика на ВКС /решение № 149 от 03.10.2014 г. по т.д. № 1368/2014 г. на I т.о., решение № 37 от 16.06.2015 г. по т.д. № 2049/2014 г. на I т.о. и др./. Извън обхвата на проверката по чл. 47 ЗМТА е правилността на арбитражното решение, тъй като с тези искове не се осъществява инстанционен контрол от ВКС върху решенията на арбитражните съдилища. Необосноваността на решението, съответно неправилната преценка на доказателствата и/или нарушението на материалния закон, са относими именно към правилността на решението, поради което не се обхващат от преценката, която извършва ВКС по реда на чл. 47-48 ЗМТА, и изложените от ищеца доводи в тази насока в исковата молба са неотносими.
По изложените съображения предявените искове с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4, т.5 и т.6 ЗМТА и чл. 47, ал. 2 ЗМТА са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски, а ответницата не е доказала извършването на такива, като и не е заявила изрично, че претендира разноски.
Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ т.о.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Теди 2007“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], срещу Т. В. Н., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес – [населено място], [улица] партер / вътрешен двор/ - адв. Д. Д., искове с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 ЗМТА и чл. 47, ал. 2 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 10.10.2023г. по арб. дело №1/2021г. по описа на Арбитражен съд – Велико Търново при Сдружение „Правна помощ и медиация“, респ. прогласяване на нищожността му, като неоснователни.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.