Отмяна на влязло в сила решение поради нови обстоятелства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 81

София, 08.04.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Диана Аначкова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1405/2021 г ., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по молба на И. Г. М. за отмяна на влязло в сила решение № 62/20.02.2018 г. на Окръжен съд Видин, постановено по гр.д. № 427/2016 г.

То е първоинстанционно и е потвърдено с решение № 253/28.01.2020 г. от Апелативен съд София по въззивно гр. д. № 4799/2018 г. Последното не е допуснато до касационно обжалване.

Молителят основава молбата с „нови обстоятелства, описани в Постановление на Окръжна прокуратура Видин по прокурорска преписка № 2103/2019 г.“

Съставът на Върховния касационен съд приема, че предмет на молбата за отмяна е въззивното решение № 253/28.01.2020 г. на Апелативен съд София, постановено по въззивно гр. д. № 4799/2018 г., както изрично е изяснено и в т. 13 от ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата е подадена в срок, изхожда от легитимна страна.

Ответникът по молбата В. Н. Ц. отговаря, че молбата е неоснователна, а също, че не е получил приложените към нея писмени доказателства.

Съставът на Върховния касационен съд, в закрито заседание, поведено на 22.04.2021 г., е констатирал, че по делото липсва върнато съобщение до ответника Ц., за да има възможност съдът да провери какви книжа са му били връчени. Администриращият съд не е предприел нужното за установяване точното изпълнение на процедурата по чл. 306, ал. 3 ГПК и евентуалната нередовност на молбата за отмяна и е изпратил направо преписката с делото на ВКС. При наличните данни съдебният състав е приел, че няма доказателства за надлежно връчване на приложенията към молбата за отмяна на ответника Ц.; по делото липсва втори комплект от тях, а и в самата молба е изрично посочено, че доказателствата са представени само в един екземпляр, защото насрещната разполагала с тях; няма указания от администриращия съд по чл. 306, ал. 1, изр. 2 ГПК.

Съставът е заключил, че е налице нередовност на молбата за отмяна по чл. 306, ал. 1, изр. 1, вр. чл. 261, т. 1 ГПК и с определение № 126/22.04.2021 г. е оставил производството по делото без движение, с указание до молителя да представи копие от доказателствата, приложени към молбата, за връчване на насрещната страна.

Постъпило е изпълнение в срок и с определение от 10.05.2021 г. производството по делото е възобновено. Разпоредено е копия от доказателствата да се връчат на ответника по молбата за отмяна, като му е даден допълнителен едноседмичен срок да отговори. Връчването е извършено лично на В. Н. Ц. на 09.06.2021. В указания срок не са постъпили допълнителни съображения към отговора.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК урежда хипотеза на откриване на ново обстоятелство от съществено значение за делото – такова, което не е могло да бъде известно на страната при постановяване на решението, или което тя, при проявена грижа, не е могла да посочи своевременно. Предвидената правна защита е на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. Това значи, че ако решаващият съд би установил посочените с молбата нови обстоятелства, би достигнал до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска. Новите обстоятелства по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на формиране на силата на присъдено нещо по делото, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на процесуалната небрежност на страната.

Разглежданият случай не е такъв.

Молбата за отмяна се основава на ново обстоятелство, а именно, че Ц. не е дал на М. пари в заем, което обстоятелство било установено в Постановление на ОП – Видин за отказ да се образува досъдебно производство от 28.04.2020 г. срещу В. Ц. за престъпления по чл. 252 или чл. 255 НК. В мотивировъчната част на постановлението е отразено, че КПКОНПИ извършило проверка със заключение, че са налице конкретни противоправни деяния, осъществяващи признаците на документни престъпления, както и на такива против паричната и кредитната система, в частност лихварска дейност, извършени от В. Ц.. Заключение на НАП кореспондирало с твърдения на М., че не са събрани доказателства за реално предоставени в заем парични средства от Ц. на М.. Социалният статус на Ц. и хронологията на договорите (нови, в значителен размер, преди да са върнати задълженията по старите), също води на извод, че реално предаване на суми между двамата не е имало. Прокурорът заключил, че не е установено по безспорен начин обстоятелството, че В. Н. Ц. в действителност и реално е предоставил на жалбоподателя сумите, посочени в договорите за заем от 26.08.20007 г., 30.11.2008 г. и 30.12.2014 г.

С влязло в сила решение Софийският апелативен съд е осъдил И. М. да заплати на В. Н. Ц. сумата от 45 000 лв. по договор за заем от 30.11.2008 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2016 г. до окончателното издължаване.

В производството пред инстанциите по същество ответникът М. е възразил, че не дължи връщане на исковата сума, защото не е подписал представения с исковата молба писмен договор и реално не е получил пари от ищеца, т.е. твърдението е, че между насрещните страни не е налице договор за заем от 30.11.2008 г.

Следователно не се касае за ново обстоятелство по см. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – Ц. не само е знаел, но е и изрично въвел в предмета на спора твърдението, че между него и ищеца няма договор за заем относно спорната сума. Постановеното от съда влязло в сила решение не може да бъде променено с твърдение, че други органи са приели нещо различно, щом не се касае за хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, а безспорно случаят не е такъв.

Съдът в решението, чиято отмяна се желае се е и произнесъл, като е заключил, че страните са обвързани от заемно правоотношение. Дали този извод не отговаря на обективната действителност било поради допуснати от съдилищата нарушения на материалния или процесуалния закон, било поради проявено бездействие или небрежност от страната при упражняване на правата си по делото, е без значение в настоящото извънредно производство по отмяна на влязло в сила решение.

Автентичността на писмения договор, представен по делото, не може да се преценява в производството по чл. 303 ГПК, нито съдът може да цени експерти заключения, дадени в други производства във връзка с този въпрос. Основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК за отмяна на влязло в сила решение, основано на писмен документ, е когато по надлежен съдебен ред се установи неистинност на този документ с влязла в сила присъда за установено документно престъпление, респективно влязло в сила решение за установяване на престъпното деяние в хипотезата на чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Няма нито твърдения, нито доказателства за влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК в посочения смисъл.

Всички други съображения по настоящото делото, свързани с фактическите и правни изводи на въззивния съд, извършените процесуални действия и доколко те са законосъобразни, нямат отношение към производството за отмяна и е недопустимо да бъдат обсъждани.

В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и, като такава, следва да бъде оставена без уважение.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Г. М. за отмяна на влязло в сила решение № 253/28.01.2020 г. на Апелативен съд София, постановено по въззивно гр. д. № 4799/2018 г.,

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: