Определяне на обезщетение за прекратено разследване срещу бивш служител

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 15

гр.София, 29.03.2022г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретаря Райна Стоименова, като изслуша докладвано от съдията Даниела Стоянова гр.дело № 1834/2021г ., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба с вх.№ 3008/26.02.21г. от Прокуратурата на Република България чрез прокурор Поповска от Апелативна прокуратура - [населено място], против въззивно решение от 16.02.2021 г., постановено по в. гр. дело № 2701/2020 г., на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1183 от 12.02.2020 г., постановено по гр. д. № 2359/2019 г. на Софийски градски съд, ГО І-15 с-в, поправено с решение № 3519 от 16.06.2020 г., постановено по същото дело, в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да заплати на Д. Й. Й. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от образувано срещу него досъдебно производство № 313/2014г. по описа на СО-ДГП, за престъпление по чл. 284, ал. 1 НК, което е прекратено с постановление на СГП от 28.11.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 28.11.2016г. до 17.02.2019г., както и в частта за разноските, направени пред първата инстанция.

В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния и на процесуалния закон и необоснованост – оплаквания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложени са доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с действително претърпените от лицето, че присъденото обезщетение е необосновано завишено. Искането е за отмяна на решението и намаляване размера на присъденото обезщетение. В открито съдебно заседание касаторът се представлява от прокурор Д., която поддържа жалбата. Поддържа възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ответникът по жалбата Д. Й. Й. в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Чрез процесуалния си представител – адв.Риджаков, в проведеното открито съдебно заседание оспорва жалбата на ПРБ и поддържа подадения отговор срещу нея. Претендира разноски.

С определение №60697 от 14.10.2021г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната му част е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос, касаещ приложението на обществения критерий за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство.

В определението по чл. 288 от ГПК е прието, че апелативният съд е разрешил правния въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС ППВС № 4/23.12.1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, и основаната на тях практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. Съгласно тази трайно установена задължителна практика, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. В тази задължителна практика на ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, по което ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. Прието е също така, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Изтъкнато е и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта” до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.

В случая, съдът е обосновал извод, че справедливият размер обезщетение възлиза на сумата 15000лв. За да определи този размер въззивният съд е приел за установено, че с постановление от 25.11.2014г. на прокурор от СГП срещу ищеца е било образувано досъдебно производство за това, че в периода 14-15.05.2013г., в качеството си на длъжностно лице – зам.-председател на ДАНС, във вреда на държавата е съобщил на неустановено лице информация, поверена му и станала му известна във връзка със службата му и за която е знаел, че представлява служебна тайна – деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 284, ал. 1 НК; че досъдебното производство е прекратено с постановление от 28.11.2016г. поради това, че деянието не съставлява престъпление, тъй като липсват елементи от обективния и от субективния състав на престъплението по чл. 284, ал. 1 НК – изнесената информация не представлява служебна тайна и у лицето липсвал пряк умисъл и специална цел; че продължителността на досъдебното производство е била две години и три дни, през който период не е било повдигнато обвинение на ищеца, същият не е бил задържан под стража, не са взимани по отношение на него мерки за процесуална принуда или мерки за неотклонение, а с участието му е извършено само едно процесуално-следствено действие – разпит в качеството на свидетел на 02.09.2015 г. Въз основа на писмените доказателства и изслушаните свидетелски показания въззивният съд е приел за установено и това, че като висш служител на ДАНС ищецът е публично известна личност и е имал добро име и висок авторитет в професионалните среди; че по време на парламентарните избори през 2013 г., във връзка с т.нар. „Костинбродска афера“ относно отпечатване на изборни бюлетини, в общественото пространство, професионалните и политическите среди станала широко известна информацията, че Д. Й. е заподозрян за изтичане на информация от ДАНС, където заемал ръководна длъжност; че по време на образуваното досъдебно производство и във връзка с последното, му било отнето личното огнестрелно оръжие и разрешението за достъп до класифицирана информация до ниво „строго секретно“; че непосредствено преди започване на разследването срещу Д. Й. се готвело назначаването му отново като зам.-председател на ДАНС, но поради отнетите му служебни правомощия той не могъл да заеме ръководна длъжност в агенцията, нито да започне друга работа в държавния апарат съобразно професионалната си квалификация, а това засегнало финансовото му състояние и това на семейството му и го принудило да започне дейност, в която нямал опит. Съдът е приел за установено също, че всички тези събития са се отразили негативно на психиката на ищеца и са засегнали авторитета и доброто му име; че в зряла възраст – 54години, в края на трудовия си стаж, с капацитет да продължи да изпълнява висши държавни длъжности и да се пенсионира с почести, ищецът е бил подложен на унизително отношение, попаднал в социална и професионална изолация, до прекратяване на досъдебното производство не можел да заеме ръководна длъжност или друга такава, изискваща достъп до класифицирана информация, и в тази късна възраст е бил принуден да търси икономическо оцеляване в частния сектор без никакъв опит.

При тези мотиви на въззивния съд п равилно е прието, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като досъдебното производство срещу ищеца е завършило с постановяване на постановление за прекратяване. В тази връзка, въззивният съд е изпълнил задължението си да посочи кои са релевантните факти, относими за определяне размера на обезщетението, но не е преценил в достатъчна степен значението и връзката им с увреждането на ищеца в конкретния случай. Вследствие на това, неправилно е приложен материалният закон – чл.52 ЗЗД, като необходимият за репариране на претърпените морални вреди размер на обезщетението е необосновано завишен.

Съдът не е отдал нужното значение на обстоятелствата, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, наказателното производство е приключило в разумен срок; че досъдебното производство е било образувано за престъпление, което не е за тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК, че спрямо ищеца не е било повдигнато обвинение, не са взимани по отношение на него мерки за процесуална принуда или мерки за неотклонение, а с участието му е извършено само едно процесуално - следствено действие – разпит в качеството на свидетел на 02.09.2015 г., и не са били ограничени личните права и свободи на лицето, както и че липсват доказателства за настъпили трайни и необратими последици, касаещи здравето му. Проведеното наказателно производство несъмнено е било причина за отнемане на достъпа до класифицирана информация и личното оръжие, и на практика е възпрепятствало професионалното му развитие в рамките на висящото досъдебно производство, но липсват доказателства след края на това производство как е продължила професионалната реализация на ищеца, върнал ли се е на работа в същата агенция или не, съответно ако не се е върнал по какви причини. Медийната разгласа също не може еднозначно да бъде определена като източник на неимуществени вреди с по-голям интензитет, доколкото от една страна - по делото липсват данни прокуратурата неправомерно да е предоставяла невярна информация за хода на наказателното производство, а от друга страна – служебното положение на ищеца предполага засилен обществен интерес във връзка с дейността на служители на ДАНС. Отделен е въпросът какви заглавия и внушения съдържат медийните публикации – за произтичащите от тези обстоятелства морални вреди, отговорността на прокуратурата не може да се ангажира, тъй като съдържанието на публикациите се определя от техните автори и от политиката на издателя на съответната медия.

Предвид изложеното, не са налице данни незаконното обвинение и наказателният процес да са довели до настъпване в личен и професионален план за ищеца на други вреди, извън обичайните. Без да се подценяват претърпените от него негативни преживявания - стрес, притеснения, обида, подтиснатост, затваряне в себе си, самоизолиране, компрометиране на доброто име и професионалната му репутация за известен период от време, определеното от въззивния съд обезщетение в размер на 15 000 лв. е прекомерно завишено и несъответно на вида, продължителността и интензитета на претендираните вреди.

При съобразяване на тежестта на обвинението, липсата на взети мерки за неотклонение и друга процесуална принуда, разумната продължителност на досъдебното производство (2 г. и 3 дни), липсата на повдигнато обвинение, броя проведени процесуални действия с участието на ищеца – 1 разпит като свидетел, неговата възраст (54 г.) към датата на повдигане на обвинението; общественият и социалният му статус; липсата на необратими по характер вреди в личен и професионален план, липсата на категорични доказателства, че преизбирането му на ръководен пост е осуетено именно и само поради обрзуваното досъдебно производство, както и при съобразяване на обществено-икономическите условия на живот в страната към датата на увреждането, съставът на ВКС счита, че сумата от 8 000 лв. е справедливият размер обезщетение, който е достатъчен за репарацията на настъпилите вреди. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на претърпените болки и страдания, както и на вида на упражнената процесуална принуда. В случая, по делото не е установено на ищеца да са причинени неимуществени вреди в по-голям обем и интензитет от обичайно настъпващите в наказателно производство вреди. Уважаването на иска за неимуществени вреди в по-голям или по-малък размер би довело до несъответствие на обезщетението с действителния размер на моралните вреди, несъобразяване с обществения критерий за справедливост, както и с практиката на съдилищата в подобни случаи. При определянето на този размер, настоящият съдебен състав взема предвид и обстоятелството, че самото осъждане на ответната ПРБ, като процесуален субституент на държавата, да заплати това обезщетение, има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди.

Изложеното налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според приетото по-горе, въззивното решение следва да се отмени в частта, с която претенцията на ищеца е уважена за разликата над сумата 8 000 лв. до размера на сумата от 15 000 лв., като за тази разлика искът следва да се отхвърли. В останалата си част въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила.

Касаторът не е претендирал разноски за настоящото производство. Възражението му за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ответника по жалбата е неоснователно. Минималният размер на адвокатско възнаграждение съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случая е 980лв. Уговореният и заплатен хонорар от ответника по жалбата е 1200лв. При отчитане, че същият е близо до минималния размер, на договорната свобода, фактическата и правна сложност на делото и характера на касационното производство, според съда, така направеният разход не е прекомерен. Същият обаче следва да бъде редуциран съобразно уважения размер на касационната жалба до размер 640лв.

Съобразно гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение от 16.02.2021 г., постановено по в. гр. дело № 2701/2020 г., на Софийския апелативен съд, в частта , с която е потвърдено решение № 1183 от 12.02.2020 г., постановено по гр. д. № 2359/2019 г. на Софийски градски съд, ГО І-15 с-в, поправено с решение № 3519 от 16.06.2020 г., постановено по същото дело, в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да заплати на Д. Й. Й. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от образувано срещу него досъдебно производство № 313/2014г. по описа на СО-ДГП, за престъпление по чл. 284, ал. 1 НК, което е прекратено с постановление на СГП от 28.11.2016г., над размер 8000лв. до размер 15000лв., ведно със законната лихва върху тази разлика за периода от 28.11.2016г. до 17.02.2019г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д. Й. Й. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата 7 000 лв. (разлика над сумата 8 000 лв. до размера на сумата 15 000 лв.) обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от образувано срещу него досъдебно производство № 313/2014г. по описа на СО-ДГП, за престъпление по чл. 284, ал. 1 НК, което е прекратено с постановление на СГП от 28.11.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 28.11.2016г. до 17.02.2019г.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 16.02.2021 г., постановено по в. гр. дело № 2701/2020 г., на Софийския апелативен съд в останалата му обжалвана част, в това число и в частта за разноските.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Д. Й. Й. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер 640лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: