Разграничаване между солидарен длъжник и поръчител по потребителски кредит

Текстът на акта

Ключови фрази

Потребителски спорове, чл. 113 ГПК * солидарен длъжник * поръчителство * Давностни срокове

8

Р Е Ш Е Н И Е
№ 207

Гр . София , 21.07. 202 5г .

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд , Търговска колегия, Първо отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Кацарска к.т . д . № 1861 по описа за 202 4г ., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

С определение № 420/10.02.2025г. по к.т.д. № 1861/2024 г. на ВКС, ТК, Второ търговско отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 3020/20.05.2024г. по в.гр.д.№ 4167/2023г., постановено от Софийски градски съд, 2а състав, с което е потвърдено решение № 894/19.01.2023 г. по гр.д. № 46793/2021 г. на Софийски районен съд, 164 с-в, с което са отхвърлени предявените от касатора „Юробанк България“ АД срещу Й. С. Д. искове по чл. 422 ГПК за признаване на установено, че ответницата му дължи следните суми, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 28.10.2020 г. по ч. гр. дело № 46126/2020 г. на СРС, 164-и състав, а именно: сумата от 15 817,93 лв. - предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № FL 975808 от 21.03.2019 г. за периода от 24.09.2019 г. до 09.09.2020 г., ведно със законна лихва от 24.09.2020 г. до изплащане на вземането; 633,96 лв. - договорна лихва за периода от 24.09.2019 г. до 12.02.2020 г.; 327,82 лв. - мораторна лихва за периода от 21.09.2019 г. до 12.03.2020 г.; 1018,49 лв. - мораторна лихва след извънредното положение за периода от 14.05.2020 г. до 09.09.2020 г.; 52 лв. - такси по обслужване на кредита за периода от 25.09.2019 г. до 09.09.2020 г.; и 84 лв. - нотариални такси за периода от 25.09.2019 г. до 09.09.2020 г.
В касационната жалба на „Юробанк България“ АД се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че е неправилен изводът на въззивния съд, че ответницата Й. С. Д. не е съдлъжник по процесния договор за кредит, а поръчител за задълженията на Р. Г. М.. Касаторът сочи, че не била тълкувана клаузата на чл. 8, ал. 1 и чл. 14 от договора, като в първата бил употребен изразът „кредитополучатели“, което означавало, че и двете лица са такива. Поддържа, че никъде в договора Й. Д. не е обозначена като поръчител и няма това качество. Твърди, че тя е съкредитополучател и е налице солидарна отговорност по силата на договора за банков кредит, изрично уговорена в чл. 1, ал. 4 от същия. В хода на касационното производство касаторът поддържа жалбата и излага подробни съображения в писмена защита чрез процесуалния си представител – адв. З., като претендира отмяна на решението, уважаване на предявените искове, както и присъждане на разноски по списък.
Ответницата по касационната жалба – Й. С. Д. оспорва жалбата чрез процесуалния си представител адв. Т. Б., като излага подробни съображения в отговора и в писмена молба от 16.05.2025г. В същата сочи, че според нея банката е злоупотребила с положението си, като е съставила договор с неравноправни клаузи и при условията на нелоялна търговска практика, поради което претендира оставяне на въззивното решение в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното въззивно решение, СГС е приел, че на 21.03.2019 г. е сключен договор за потребителски кредит № FL 975808, със страни: кредитодател “Юробанк България” АД и кредитополучатели Р. Г. М. и Й. С. Д., като същият е подписан от Р. М., спрямо която издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е влязла в сила, и от Й. Д. – ответник по иска по чл. 422 ГПК. Въззивният съд е приел, че представените по делото погасителен план по кредит и искане за отпускане на кредит са съставени единствено на името на кредитополучателя Р. М. и само тя е избрала да ползва допълнителен пакет услуги -застраховка. СГС е изтъкнал, че ответницата Й. Д. е подписала “Искане съкредитоискател”, в което не е изявила желание да сключи застраховка, а е посочено, че Д. има задължение към друга банкова институция в размер от 2000 лева, но в процесния договор за потребителски кредит не било предвидено това задължение да бъде погасено с отпуснатата сума.
Въззивният съд е приел, кредитирайки заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че сумата по кредита е усвоена чрез превод по банковата сметка на Р. М., открита в банката по силата на чл. 2, ал. 1 от сключения договор, като е употребена за рефинансиране на стари задължения на М. към банки и небанкови институции в общ размер на 13 921, 16 лв.; заплащане на застрахователна премия от 1512 лв. по договор за групова застраховка със застраховано лице М.; заплащане такса за оценка на кредитоспособността в размер на 290 лв., а остатъкът от 765 лв. е изплатен на каса на Р. М.. Приел е, че по договора за кредит са били заплатени общо 3024,44 лв., които са послужили за погасяване на част от дължимата главница до размер от 694,07 лв.; договорна лихва до размер от 773, 34 лв.; застраховка в пълен размер от 1512 лв.; лихва за просрочие от 24,03 лв. и такси за обслужване на разплащателна сметка от 21,00 лв. Съдът е отчел, че последната заплатена по кредита сума е от 11.02.2020г., не са били платени вноски с падеж от 21.09.2019 г. до 21.01.2020 г., поради което е счел, че след връчване на уведомление от кредитора, считано от 12.02.2020г., кредитът е обявен за предсрочно изискуем. СГС е приел, че към датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда /24.09.2020 г./, размерът на неплатените задължения е: главница в размер на 15 817, 93 лв., от която 723,48 лв. - падежирала главница и 15 094, 45 лв. – предсрочно изискуема главница; неплатената договорна лихва за периода от 21.09.2019 г. до 12.02.2020 г. - 633, 96 лв., такса обслужване на сметка в размер на 14,00 лв., такса просрочие от 38,00 лв.; незаплатена лихва за забава върху просрочена главница за периода от дата на падежа до 12.03.2020 г. /дата на обявяване на извънредното положение в страната заради Ковид кризата/ и от 14.05.2020 г. /когато е отменено извънредното положение/ до 09.09.2020 г. е в общ размер на 671,28 лв.
СГС е приел, че с уведомления, връчени с разписки от ЧСИ М. Б., е обявена предсрочна изискуемост на вземанията по договор за потребителски кредит, като на Д. то е връчено на 09.02.2020 г., а на Р. М. - на 12.02.2020 г. Въззивният съд е приел, че ответницата се е задължила по процесния договор за кредит като поръчител, отговарящ солидарно за заплащането на задължението на главния длъжник Р. М.. Счел е, че в договора, с минимални отклонения, се използвала основно думата “кредитополучател” в трето лице единствено число, а в чл. 14 било посочено, че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, като пристъпи към принудително събиране на вземането си, чрез насочване на изпълнението върху цялото имущество на кредитополучателя и/или срещу поръчителите по установения законов ред. Въззивният съд е посочил, че се наблюдавало значително различие в положението на двете физически лица, подписали договора, тъй като цялата сума по кредита е отпусната по банкова сметка с титуляр М., с кредита са погасени единствено нейни задължения към други финансови институции, макар да било видно, че и Д. има такова непогасено задължение, за което погасяване не е предвидено. Посочил е, че само по отношение на М. е сключена застраховка с покрит риск - непогасяване плащания по кредита на падеж, само тя имала достъп до разплащателната сметка, открита на нейно име за обслужване на кредита, само тя реално е и заплащала паричните суми по заема. СГС е приел, че по отношение на задължението на ответницата Д. следва да бъдат приложени правилата на ЗЗД относно поръчителството, и в частност разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, според която отговорността на поръчителя съществува в срок от 6 месеца от падежа на главното задължение, който срок е краен и преклузивен, съгласно разясненията, дадени в т. 4-б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и отпада, ако кредиторът в този период бездейства и не предявява иск срещу главния длъжник. СГС е счел, че в случая банката се е възползвала от възможността да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, за което обстоятелство надлежно е връчила уведомления до М. /на 09.02.2020 г./ и до Д. /на 12.02.2020 г./, а заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено на 24.09.2020 г. Приел е, че въпросът за началния момент, от който започва да тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за ангажиране отговорността на поръчителите при наличието на договор за банков кредит и погасителен план, в който е уговорено връщане на представената парична сума при разсрочени плащания от страна на кредитополучателя, в хипотезата на обявена предсрочна изискуемост, е разрешен с Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на ОСТГК на ВКС, съгласно което шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост и че в случая календарният шестмесечен преклузивен срок, в който кредиторът е следвало да предяви иска за вземането си, е изтекъл на 12.08.2020 г.. СГС е съобразил и разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците в приложимата му редакция, действала от 13.03.2020 г. до изменението на разпоредбата на 09.04.2020 г. /т.е. за период от 27 дни/, но дори и при отчитане на тези дни, е приел, че преклузивният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД се явява изтекъл на 08.09.2020 г., когато е бил последният възможен ден за предявяване на правата на ищеца спрямо ответницата Д.. Отчитайки, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 24.09.2020 г., СГС е приел, че правата на кредитора по отношение на поръчителя Д. са се преклудирали, поради което предявеният иск подлежи на отхвърляне. С така изложените мотиви е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение.
С определение № 420/10.02.2025г. по к.т.д. № 1861/2024 г. на ВКС, Търговска колегия, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос: „По въпроса за приложението на чл.20 ЗЗД във връзка със задължението на съда при тълкуване, да търси действителната воля на страните“.
По правния въпрос, обусловил допускането на въззивното решение до касационно обжалване, е налице константна практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав. Съгласно постановените от ВКС решение № 89/17.07.2009 г. по т. д. № 523/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, І т. о., решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 151/05.10.2010 г. по т. д. № 1035/2009 г. на ВКС, ТК, и мн.др., критериите за тълкуване на договорите са законово установени и следва отделните договорни уговорки да не се тълкуват изолирано, а във връзка едни с други; всяка една уговорка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор; всички клаузи да се тълкуват с оглед целта на конкретния договор, обичаите в практиката и добросъвестността, и че при всяко тълкуване съдът е задължен да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата воля и не може да подменя нейното съдържание, като съобрази всички обстоятелства при постигане на уговорката. Съгласно решение № 546/23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2009 г. на ВКС, IV г.о. решение № 89 от 17.17.2009 г. по т.д. № 523/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 81/07.07.2009 г. по т.д. № 761/2008 г. на ВКС, I т.о. и др., при тълкуване на договора по конкретен казус, за да изясни каква е действителната воля на страните, съдът следва да зачете обстоятелствата, при които е сключен договора и поведението на страните; доколко отделна уговорка може да бъде тълкувана по аргумент за противното или за по-силното основание; каква е обичайно възприетата практика в отношенията между страните по договора и други обстоятелства, имащи значение за точното прилагане на критериите по чл. 20 ЗЗД. В решение № 81/07.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 761/2008 на І т.о. и решение №89 от 17.07.2009 г. на ВКС по т.д. №523/2008г. на ІІ т.о., се дава еднозначно положителен отговор на допуснатия въпрос, т.е. съдът е длъжен да приложи правилата за тълкуване на договорите съгласно чл. 20 от ЗЗД, за да достигне до действителната обща воля на страните, с оглед на което и това е отговорът, който настоящият състав на ВКС, ТК, І т.о. дава на обуславящия въпрос. Съгласно решение № 96 от 22.08.2022 г. по гр. д. № 2007/2021 г. на ВКС, ІV г. о., което се споделя от настоящия състав, от обстоятелството, че кредитът е усвоен по сметката на един от солидарните длъжници, не може да се направи извод как е ползвана сумата. При общо поемане на задължението, отговорността спрямо кредитора е солидарна, докато обезпечаването на задължението чрез поръчителство изисква сключването на договор за поръчителство, за който съгласно чл. 138, ал.1 ЗЗД е предвидена писмена форма за действителност. В този смисъл е и решение №60119 от 23.12.2021г. по т. д. №1024/2020г. на ВКС, І т. о., съгласно което при тълкуване на волеизявленията на страните, инкорпорирани в договор за кредит, следва да се разграничава поръчителството от солидарна отговорност.
По основателността на касационната жалба:
Предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Настоящият съдебен състав намира, че ответницата Д. има качеството солидарен длъжник по смисъла на чл. 121 и сл. ЗЗД, като намира за неоснователни доводите й, че тя е поръчител по процесния договор за кредит. Посочването на лица, в случая ответницата като съдлъжник в договора, подписването на същия от нея в това й качество, попълването и подаването на искането за отпускане на кредит именно като съкредитоискател, обективира волеизявления на всички страни за постигнато между тях съгласие за възникване на солидарна отговорност между длъжниците спрямо кредитора. Даденото съгласие в началната част на договора, удостоверено с подпис, в края на договора и на всяка негова страница, е за задължаването на ответницата заедно с другото лице по договора като съкредитополучател. Изрично е поето като нейно основно задължение по чл. 4, ал.1 - да изплаща кредита, и то възниква независимо от това на кое от лицата - съдлъжници е предадена фактически сумата и как е ползвана, т. е. налице е съгласие за възникване на основание чл. 121 и сл. ЗЗД на солидарност. Липсва в договора и съпътстващите го документи изявена воля за учредяване на поръчителство, както от страна на ответницата Д., така и от страна на банката, още повече, че договорът за поръчителство съгласно чл. 138, ал.1 ЗЗД следва да е в писмена форма, като тази форма на договора е за действителност на съглашението или изявлението. Никъде в сключения договор и другите документи към него няма обективирано писмено двустранно волеизявление, и изобщо няма изявление на която и да е от страните, че ответницата ще поеме задължения по същия като поръчител, за да се приеме, че е спазена формата по чл. 138, ал. 1 ЗЗД.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно, тъй като съдът е приел, че ответницата Д. има качеството на поръчител, не е спазен срокът по чл.147 ЗЗД за предявяване на претенцията спрямо нея, и само и единствено с този мотив е отхвърлил исковите претенции. Въззивният съд не е изложил никакви други съображения по същество на спора и относно дължимостта на процесните вземания, не е обсъдил налице ли са неравноправни клаузи в договора, което се поддържа от ответницата, включително и в молбата й от 16.05.2025г. Тези й твърдения не може да бъдат обсъдени за първи път от касационната инстанция и без възможност на страните да изразят становище. Горното налага връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Предвид връщане на делото за ново разглеждане касационната инстанция не се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, които следва да бъдат съобразени от въззивния съд с оглед крайния изход на спора – чл. 294, ал. 2 във връзка с чл. 78 ГПК.
Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 3020/20.05.2024г., постановено по в.гр.д.№ 4167/2023г., на Софийски градски съд, 2а състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.