Отказ за отмяна на влязло в сила решение за достъп до общ коридор на тавански етаж

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 492
София, 16.07.2026 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 472 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК.

Образувано е по молба Д. Е. Т. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на влязло в сила решение № 22447 от 11.12.2024 по гр.д. № 39482/2023г. на Районен съд – София, с което по предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС е осъдена да допуска И. Б. В. до коридора на таванския етаж в ниското тяло на сградата, находяща се в [населено място], [улица], водещ към таванско помещение № 4, както и на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД да му заплати сумата от 1 784 лв. - обезщетение за имуществени вреди, настъпили в периода от 21.08.2021 г. до 30.06.2023 г. в резултат на нейното поведение, пречещо на ищеца да упражнява правото си на собственост върху таванско помещение № 4 от 16 кв. м., намиращо се на таванския етаж в ниското тяло на сградата в [населено място], [улица], ведно със законната лихва от 14.07.2023 г. до окончателното плащане и 2 255 лв. разноски по делото.

Ответникът по молбата И. Б. В. изразява становище за неоснователност на молбата.

Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 307 ГПК № 895 от 25.02.2026г. Със същото определение е оставена без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решени на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, като определението в тази му част не е обжалвано и е влязло в сила.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира следното:

Производството по гр.д. № 39482/2023г. на Районен съд – София е образувано по предявени от И. Б. В. против Д. Е. Т. искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД.

В решението, чието отмяна се иска, е прието за безспорно, че ищецът е собственик на апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в сградата в [населено място], [улица], както и на прилежащото таванско помещение № 4 на таванския етаж в ниското крило и на съответните общи части от сградата; че достъпът до таванско помещение № 4 е възможен единствено през коридора на таванския етаж; че коридорът на таванския етаж е заключен от ответницата и тя отказва да му предостави достъп до него.

Спорно по делото е било дали действията на ответницата са неоснователни и в частност дали заключеният от нея коридор е обща част или е нейна собственост. В тази връзка по делото е установено, че с нотариален акт № 156, н.д. № 2009/1959 г. А. И. Т. и Л. Х. Т. /наследодатели на ответницата/ са закупили апартамент, състоящ се от една стая, кухня, антре и клозет, намиращ се в таванския етаж в ниското крило на зданието, находящо се в [населено място], [улица], при съседи: западен калкан, двор, Д. З., коридор на тавана и стълбището на етажната собственост. С нотариален акт № 163, н. д. № 528/2004г. ответницата е закупила таванско помещение, принадлежащо към апартамент № 4, находящо се в ниското крило на гореописаната жилищна сграда, представляващо първото по ред таванско помещение вдясно при влизане в таванския коридор от 9 кв. м., при съседи: коридор, стълбище, В. Ч..

Установено е от заключението на съдебно-техническата експертиза, че архитектурният проект за жилищната сграда в [населено място], [улица], е от 1940 г. Тя е построена през 1941 г. и се състои от високо и ниско тяло. На трети етаж по архитектурен проект са обозначени два апартамента във високата част на сградата. Вдясно от стълбищната клетка в ниското тяло се намират четири тавана, достъпни от общ коридор, като освен това от коридора се влиза в тоалетна клетка и две помещения - кухня за портиера и стая за портиера. През 1968 г. архитектурният проект е претърпял промяна, касаеща високото тяло, а ниското тяло е без отразена в архива промяна, въпреки че върху чертежа на ръка са направени изменения с мастило от арх. Я. Я., който в доклад от 20.05.1940 г. до архитектурната комисия е посочил, че проектът може да се одобри с поправките. Поправките се изразяват в следното: кухнята и стаята за портиера се свързват с врата на междинната им стена; входът на стаята на портиера откъм коридора се затваря; достъпът се изтегля в началото на коридора; коридорът е преграден с врата и по този начин се обособява малък коридор, който да обслужва тавани № 2, № 3 и № 4 и който е затворен с една врата от коридора към стаята на портиера; достъпът до тавани № 2, № 3 и № 4 се запазва през тази обособена част, а таван № 1 и тоалетната остават към преградения в началото коридор, който се явява преходен. Още преди 1958 г. портиерското жилище е трансформирано в апартамент, състоящ се от една стая, кухня, антре и клозет, при съседи: западен калкан, двор, Д. З., коридор на тавана и стълбище на етажната собственост, но в архива на СО - НАГ не са открити данни за одобрено преустройство на таванските помещения в апартамент.

Вещото лице е посочило, че апартаментът на ответницата се състои от дневна - спалня, стая, коридор, кухня и баня - тоалетна, като в това жилище е усвоен коридор. В архива на СО - НАГ липсват решения на етажната собственост, касаещи този апартамент.

За да уважи иска по чл. 109 ЗС, районният съд е приел, че фактическото състояние на апартамента на ответницата е резултат от извършено преустройство, при което портиерското жилище, тоалетната и таван № 1 са обединени чрез приобщаване към тях на част от намиращия се между тях коридор към таваните, като липсва одобрен архитектурен проект за преустройството. Коридорът на таванския етаж в ниското тяло на сградата по архитектурен проект е бил предвиден да служи за достъп до намиращите се на този етаж четири тавана и портиерско жилище, което е имало характера на обща част. Направен е извод, че коридорът е обща част и фактическото приобщаване на обща част към индивидуален обект в сградата не е достатъчно условие общата част да престане да съществува и да бъде изключена от съсобствеността, а това може да стане само чрез преустройство, направено със съгласието на всички етажни собственици и въз основа на одобрен архитектурен проект. По делото липсват доказателства за одобрено изменение на архитектурния проект и за взето от етажните собственици решение, по сила на които част от коридора на таванския етаж да подлежи на присъединяване към портиерското жилище и към таван № 1, наред с което да е осигурен алтернативен достъп до другите тавански помещения. В заключение е направен извод, че ответницата няма основание да заключва коридора на таванския етаж и да отказва достъп на ищеца до него, защото не притежава право на собственост върху него, което да брани по този начин и действията й са неоснователни.

Отмяната на влязло в сила решение на основание чл.303, ал.1 ГПК е предпоставена от установяване наличието на трите кумулативно предвидени в тази разпоредба предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание.

Твърденията на молителката са, че новите доказателства, на които основава молбата си, са й станали известни от писмо на Главния архитект на СО- район „Средец“ от 10.09.2025г. Видно от последното по искане на молителката е извършена проверка в техническия архив на район „Средец“ и там се съхранява одобрена документация за преустройство на таванско помещение в стая за творческа работа, което помещение е съседно на собственото на ответницата помещение. Към молбата за отмяна са приложени разрешение за строеж № 106 от 22.08.2022г. , с което на К. С. е разрешено да извърши преустройство на таванско помещение в стая за творческа работа, обяснителна записка, касаеща това преустройство, одобрен проект по разрешене за строеж № 106 от 22.08.2022г., извлечение от протокол, с който етажните собственици в кооперация „Д.“ са дали съгласие К. С. да ремонтира собствения си таван и да разшири капандурата му.

Настоящият състав на ВКС намира, че представените от молителката писмени доказателства са нови по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, защото са съществували, но не са могли да бъдат представени от молителката в хода на производството. Видно от последните, те касаят обект на трето за спора лице и липсват доказателства, че молителката е разполагала тях или че е знаела за тях и могла да се снабди своевременно с тези документи и да ги представи по делото.

Независимо от горното, молбата е неоснователна, защото представените доказателства не са от съществено значение за делото- такова, че да биха могли да доведат до постановяване на различно решение. Всички изброени документи са във връзка с преустройството на таванско помещение, собственост на трето за спора лице, поради което и са неотносими към съществения за спора въпрос относно статута на преградения от молителката коридор като обща част. Въз основа на тези документи не може да се промени направеният от районния съд извод, че липсват доказателства за одобрено изменение на архитектурния проект и за взето от етажните собственици решение, по сила на които част от коридора на таванския етаж да подлежи на присъединяване към портиерското жилище и към таван № 1, наред с което да е осигурен алтернативен достъп до другите тавански помещения.

Молителката поддържа, че решението подлежи на отмяна поради това, че новопредставените доказателства разколебават констатациите на съдебно- техническата експертиза, че няма одобрен проект за преустройство. Според молителката е достатъчно новите доказателства да са от такова естество, че ако са били приети биха наложили различни фактически изводи или поне нова техническа експертиза.

Горните доводи са неоснователни. За да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, то новите доказателства трябва да установяват релевантни за спора факти и ако са били приети в инстанцията по същество, то биха довели до различни фактически и правни изводи. При съмнение в правилността на заключението на съдебно- техническа експертиза, страната е разполагала с възможността по чл. 201 ГПК, като пропускът й да поиска назначаване на допълнителна експертиза, не може да бъде преодолян по реда на чл. 303 и сл. ГПК чрез представяне на доказателства, от които според страната констатациите на експерта са разколебани.

Ответната страна е поискала присъждане на направените по делото разноски в размер на 2 600 евро, като молителката е направила възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Настоящият състав при съобразяване на критериите по чл. 36, ал.3 от ЗА, намира същото за основателно. Заплатеното от ответника по молбата за отмяна адвокатско възнаграждение не е съобразено с фактическата и правна сложност на настоящето производство за отмяна на основание чл. 303, ал., 1, т.1 ГПК. При съобразяване на извършената работа от процесуалния представител на ответника по молбата / подаване на отговор, явяване в открито съдебно заседание/, както и на фактическата и правна сложност на делото, ВКС намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 1 500 евро.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Е. Т. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 22447 от 11.12.2024г., постановено по гр.д. № 39482/2023г. на Районен съд – София.

ОСЪЖДА Д. Е. Т. от [населено място], [улица], ет.5, ап.15 да заплати на И. Б. В. с адрес: [населено място], [улица], № 14, ет.5, ап. 16 на основание чл. 78 ГПК сумата от 1 500 евро /хиляда и петстотин евро/, представляваща направени разноски за производството пред ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.