Отказ от експертиза въз основа на собствени знания на съда и съпричиняване при ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * съпричиняване * неимуществени вреди * експертиза

Страница 7 от 7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 153

Гр. София, 11.06. 2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, Първо отделение, 5-ти състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
разгледа докладваното от съдия Татяна Костадинова к.т.д. № 1506/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С Определение № 382/06.02.2025 г. е допуснато касационно обжалване на Решение № 349/27.03.2024 г. по гр.д. № 2238/2023 г. на АС–София в частта, с която след частична отмяна на Решение № 52/19.05.20243 г. по гр.д. № 192/2022 г. на ОС-Благоевград касаторът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД е осъден да заплати на А. А. Синански на основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително сумата от 11 710,48 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от настъпило на 13.12.2019 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 12.05.2020 г. до погасяването.
В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение на основания по чл. 281, т. 3, пр. 2 и 3 ГПК – поради съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд е определил погрешно размера на извършеното от касатора извънсъдебно плащане (1 736,52 лв. вместо 3 505,68 лв.), макар това обстоятелство да е било отделено като безспорно, а и да се установява от приетото като писмено доказателство преводно нареждане. Наред с изложеното касаторът твърди, че въззивният съд неправилно е отхвърлил възражението за допринасяне от увредения за настъпване на вредите поради неизползване на обезопасителен колан. В тази връзка се сочи, че съдът е приел за общоизвестна неефективността на пасажерските колани при страничен удар, но в нарушение на разпоредбата на чл. 155 ГПК не е обявил това на страните, както и че необосновано не е кредитирал заключението на автотехническата експертиза, а се е позовал на медицинската експертиза и то в частта й относно инерционните сили и движението на тялото на увредения, в която част тя не е от компетентността на експерта. Касаторът допълва, че решението на въззивния съд почива на предположения относно точното място в купето на автомобила, в което главата на ищеца се е ударила, като изводите му не се подкрепят нито от събраните доказателства, нито от опитните правила и науката. При тези съображения моли за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба А. А. Синански счита, че решението е постановено при правилна съвкупна оценка на доказателствата във връзка с възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Според него не е доказано нито че е пътувал без поставен колан, нито че при поставянето на такъв би се избегнало настъпването на процесните травматични увреждания. В тази връзка заявява, че заключението на автотехническата експертиза, некредитирано от въззивния съд, е изготвено без позоваване на обективни данни относно скоростта на движение на автомобилите, както и че двете експертизи – автотехническа и медицинска, допускат възможността уврежданията по главата му да са настъпили в резултат от удар в дясното предно стъкло, а не в сенника. Отделно от това ответникът по жалбата сочи, че е налице противоречие по въпроса в кой от двата сенника е реализиран ударът, което според него засилва недостоверността на тезата за съприкосновение с този предмет. Поради изложеното обобщава, че възражението за допринасяне като непълно доказано правилно не е било уважено от въззивния съд, и моли решението в обжалваната част да бъде оставено в сила. В хода на устните състезания ответникът по жалбата представя становище, с което допълва, че ако бъде прието наличие на допринасяне, то същото следва да бъде отчетено в много ниска степен, а справедливото обезщетение да бъде определено в размер, по-голям от приетия от въззивния съд. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, приема следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от А. Синански срещу касатора осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер от 26 500 лв. (след допуснато увеличение по чл. 214 ГПК) и за имуществени вреди (разходи за лекарства и консумативи) в размер от 53 лв., настъпили в причинна връзка с реализирано на 13.12.2019 г. пътно-транспортно произшествие.
Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: на процесната дата в [населено място] водач на автомобил, чиято гражданска отговорност е задължително застрахована от ответника, не спазва знак „Б2-СТОП“ и удря в предната дясна част движещия се с предимство автомобил, в който ищецът е седял на мястото до шофьора; в резултат от произшествието ищецът е получил мозъчно сътресение и разкъсно-контузни рани в областта на лявото слепоочие, третирани чрез хирургични шевове и оставили трайни белези; в продължение на месец той е бил в постелен режим, преживяна е и психическа травма, довела до преустановяване на работата му като шофьор; уврежданията са допринесли за влошаване на съществуващото преди инцидента заболяване на Б.; за лечението си ищецът е направил разходи за лекарства и медицински консумативи. При тези факти съдът е определил като справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди сумата от 20 000 лв., както и приел, че имуществените вреди под формата на направени разходи са в претендирания размер.
Във връзка с направеното от ответника възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД поради неизползване от увредения на обезопасителен колан първоинстанционният съд се е позовал на приетата от него автотехническа експертиза, според която ищецът е пътувал необезопасен, като в резултат от инерционните сили, задействани от спирачната реакция на шофьора, тялото му е политнало напред и главата му е реализирала удар с левия ръб на десния сенник (над пасажерското място). Поради това е счетено, че ищецът е допринесъл за вредите си в равна степен с делинквента. След приспадане на извършеното преди процеса частично плащане в размер от 1 789,52 евро (факт, отделен като безспорен с доклада на делото) искът за имуществени вреди е отхвърлен изцяло, а за неимуществените вреди е присъдено обезщетение в размер от 6 553 лв.
Въззивният съд е възприел изводите за виновност и противоправност на поведението на застрахования при касатора водач и за причинна връзка между деянието и процесните вреди. По възражението за допринасяне обаче съдът се е позовал на заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза и на разясненията на вещото лице, депозирани при разпита му, според които ищецът вероятно е бил без колан, но поставянето на такъв не би ограничило движението му наляво, каквото е било осъществено в резултат от сблъсъка на автомобилите, и не би препятствало удара на главата му в левия сенник (над мястото на шофьора). За да даде превес на съдебно медицинската експертиза и да не кредитира автотехническата, въззивният съд се е мотивирал с допускането, че ако левият сенник е бил в свалена позиция, разстоянието между него и главата на пътника би било неголямо и съответно преодолимо и с поставен колан при странично отклоняване на тялото, при каквото според съда е ноторна неефективността на колана. Като допълнително основание за некредитиране на автотехническата експертиза въззивният съд е посочил, че силата на удара не се определя само от установената от вещото лице скорост на движение на увреждащия автомобил, а от освободената кинетична енергия, сбор от скоростите на двете превозни средства, което не е било отчетено от автоексперта.
С тези мотиви въззивният съдът е счел, че възражението за допринасяне е недоказано и че от определеното справедливо обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лв. следва да се приспадне само стойността на извършеното извънсъдебно плащане. Последната обаче е определена на 1 789,52 лв., без да са изложени съображения относно по-големия размер, отделен като безспорен по реда на чл. 140 ГПК.
По въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване.
Обжалването е обосновано в хипотезата на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК със следните въпроси:
1. Може ли съдът да не кредитира експертно заключение, мотивирайки се със свои специални знания от областта, в която е възложил изготвяне на експертизата?
2. Когато релевантен за делото факт е отделен като ненуждаещ се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, може ли с решението съдът да установи друго относно този факт, без да е уведомил страните относно необходимостта от провеждане на доказване за него?
За да отговори на първия въпрос, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. С т. 10 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС е прието, че съдът трябва и служебно да допусне експертиза, щом това се налага за съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, имащи отношение към обосноваността на решението.
Същото задължение съдът има и ако сам разполага със съответните специални (неюридически) знания, включително ако те са надлежно удостоверени. На първо място, това произтича от ролята, която вещото лице има в процеса - то разяснява фактически положения от специални области не само за нуждите на съда, но и за да подпомогне усилията на страните да докажат обективната истина. По този начин се гарантира точното приложение на принципите на чл. 9 и чл. 10 ГПК, тъй като на страните се осигурява равна възможност да установят фактите, дори когато едната от тях притежава специални знания, а другата - не. На следващо място, при изслушване на експертното заключение страните имат призната от закона възможност да се защитят срещу него, оспорвайки знанията и констатациите на експерта, или пък възможност да изяснят за съда и за себе си фактически положения, от които да направят други изводи или доказателствени искания, но подобна възможност те не биха могли да реализират (или поне не в същата инстанция), ако едва със съдебното решение съдът приложи свои специални знания. В., гореизложените аргументи са намерили законодателен израз в прецизирането на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК, в която за разлика от чл. 157, ал. 1 ГПК (отм.), е отпаднало изискването да се касае за знания, „каквито съдът няма“.
Необходимостта от специални знания, освен че води до задължение за допускане на експертиза, логично изключва и възможността съдът да не кредитира заключението, позовавайки се на свои специални знания. Идентично следва и от разпоредбата на чл. 202 ГПК, според която некредитирането на експертизата може да се обоснове само с анализ на други събрани по делото доказателства. Поради това съгласно казуалната практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав (напр. Решение № 132/29.05.2015 г. по гр.д. № 7298/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.), когато с оглед съдържащите се данни във вече приетото заключение възникне необходимост от отговор на въпроси от специални области, съдът трябва да допусне нова експертиза – в това число и служебно, като формулира изрично задачата с оглед конкретно възникналата нужда.
Следователно отговорът на поставеният въпрос е, че съдът не може да не кредитира експертно заключение, мотивирайки се със свои специални знания от областта, в която е възложил изготвяне на експертизата.
По втория въпрос съдът намира следното:
Докладът на делото очертава кръга на подлежащите на доказване факти, от който се изключват общоизвестните и служебно известните факти (чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 155 ГПК), фактите, за които е установена презумпция, при доказване на презумптивната предпоставка (чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 154, ал. 2 ГПК) и безспорните факти (чл. 146, ал. 1, т. 3 вр. чл. 153 ГПК).
Състоянието на безспорност не е константно и може да отпадне или пък обратно – да се формира в резултат от последващи спрямо доклада фактически признания на страните. В първия случай, ако фактът е бил отделен като безспорен на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, но впоследствие възникне необходимост от доказването му, съдът е длъжен да укаже това на страните, като измени доклада в тази част и разпредели тежестта на доказване относно конкретния факт (в какъвто смисъл е и възприетото в казуалната практика на ВКС разрешение, напр. в Решение № 60114/28.10.2021 г. по т.д. № 1751/2020 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.). И обратно - ако не е изпълнил тези свои процесуални задължения, свързани с уведомяване на страните за отпадналата безспорност на факта и за необходимостта от провеждане на доказване за него, съдът не може с решението да приеме за установено друго относно този факт, какъвто е и отговорът на втория поставен въпрос.
По съществото на касационната жалба:
Правилно с оглед събраните в първоинстанционното производство доказателства въззивният съд е приел за доказани елементите от фактическия състав на деликта (виновно и противоправно причинено пътно-транспортно произшествие, от което са настъпили травматични увреждания за ищеца, довели до негови болки и страдания) и елементите от състава на отговорността на застрахователя (реализиране на застрахователно събитие в срока на покритие по задължителна застраховка, сключена с ответника). По спорния във въззивното производство въпрос относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД обаче съдът в противоречие с цитираната по-горе съдебна практика не е положил усилия да установи причините за противоречията между приетите в първоинстанционното производство експертизи, а е отрекъл заключението на едната от тях, аргументирайки се не с други безспорни по делото доказателства, а със знания от областта на физиката.
Изводите на вещите лица – лекар и автоексперт, относно това, че ищецът не е ползвал колан, не са противоречиви, макар да са в различна степен категорични. Налице е обаче разминаване в становището им относно причинната връзка между необезопасяването с колан и настъпилите травматични увреждания на ищеца, което произтича от възприемането на различен механизъм. Макар и двамата експерти да не допускат като вероятна причина удар на главата на ищеца в дясното стъкло (аргументацията за което е обоснована с логични и безпротиворечиви доводи относно мястото и характера на получената травма и следва да бъде кредитирана), те приемат различно място на това съприкосновение – вещото лице-лекар счита, че главата на ищеца се е ударила в левия сенник (над шофьора), тъй като в резултат от страничния (перпендикулярен) удар на автомобила тялото на пътника е извършило странично движение наляво, докато вещото лице-автоексперт приема, че ударът е настъпил в левия ръб на десния сенник (над пасажера), допускайки, че от приплъзващия удар между двата автомобила (какъвто е бил той предвид установената ниска скорост на движение и деформациите по двата автомобила) и задействалите се от рязкото спиране инерционни сили се е реализирало движение на тялото на ищеца напред и нагоре, а не толкова наляво.
Именно поради този различен механизъм вещите лица стигат и до различен извод относно значението на обезопасяването с колан – при разпита си вещото лице-лекар заявява, че коланът не би препятствал страничното движение на ищеца (наляво и нагоре) и достигането на главата му до левия сенник, докато вещото лице-автоексперт е категоричен, че коланът би препятствал движението на ищеца напред и нагоре, съответно - и удара на главата му в левия ръб на сенника над пасажерската седалка.
Изложеното сочи, че са изслушани две противоречиви експертизи, но изборът коя от тях да бъде кредитирана не може да се обоснове с анализ на други доказателства, доколкото липсват безспорни данни относно точното място на удара на главата на ищеца – в левия или десния сенник. Това налага служебно да се допусне изслушване на нова комплексна експертиза, в какъвто смисъл е и даденото с Решение № 107/02.07.2020 г. по гр.д. № 2461/2019 г. на ВКС, ГК, ІV отд. (и цитираната там практика) разрешение - когато по делото са приети две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения, съдът следва да положи максимални усилия, за да отстрани противоречието и изясни кое е вярното заключение, а при противоречие на останалите доказателства, служещи като основание за кредитиране на някое от заключенията, да допусне нова експертиза.
Новата експертиза трябва да бъде изготвена съвместно от лица със специални знания в областта на медицината и физиката на телата, които след анализ на конкретните наранявания на ищеца и уврежданията по двата автомобила и при съобразяване на знания от двете области на науката да дадат отговори на въпроси, относими към извода за доказаност на възражението за допринасяне, в частност – къде е най-вероятното място, в което главата на ищеца е реализирала удар в резултат от сблъсъка на двата автомобила, и дали при установената скорост на движение и начин на съприкосновение между автомобилите достигането до това място би било ограничено от правилното поставяне на обезопасителен колан.
Тъй като се налага извършване на съдопроизводствено действие по смисъла на чл. 293, ал. 3 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивната инстанция за изслушване на нова комплексна експертиза. При повторното решаване на делото въззивният съд следва да съобрази и отделения като безспорен факт относно извънсъдебното плащане на сумата от 1 789,52 евро, освен ако установи причина за промяна на неговата безспорност, в който случай следва да процедира съобразно цитираната по-горе съдебна практика.
По разноските:
Съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 294, ал. 2 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността за разноски за настоящото производство съобразно приетия от него изход от делото.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 349/27.03.2024 г. по гр.д. № 2238/2023 г. на АС–София в частта, с която след частична отмяна на Решение № 52/19.05.20243 г. по гр.д. № 192/2022 г. на ОС-Благоевград касаторът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД е осъден да заплати на А. А. Синански на основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително сумата от 11 710,48 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от настъпило на 13.12.2019 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 12.05.2020 г. до погасяването.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.