Отмяна на осъдителна присъда за данъчно престъпление заради необсъдени противоречиви показания

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по н.д. № 367/25 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение стр. 2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 249

гр. София, 29.05.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

2. ПЛАМЕН ДАЦОВ

при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и прокурора БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ, след като разгледа докладваното от съдия Иванова н.д. № 367/25 г., въз основа на закона и доказателствата по делото прие следното:

Производството е по реда на глава ХХІІІ НПК.

Инициирано е с касационна жалба на подсъдимия А. Г. Г., депозирана чрез защитника му адвокат Г. К., срещу Решение № 45 от 14 март 2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 577/24 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив (ПАС).

С въззивното решение е потвърдена Присъда № 76 от 28 октомври 2024 г., постановена по н.о.х.д. № 944/24 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив (ПОС), с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК – осъден на лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години, и на глоба в размер на 500 (петстотин) лева.
В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК чрез релевирани твърдения за липса на реален доказателствен анализ, отсъствие на мотиви и пропуск на въззивния съд да констатира допуснати от предходната инстанция съществени процесуални нарушения. В същата връзка се поддържа наличие на противоречие между мотивите и диспозитива на първостепенния съдебен акт. Заявено е оплакване за това, че съдът се бил позовал на доказателства, които не са били събрани по реда на НПК, а от органите на НАП в съответствие с регламента на ДОПК, както и че не били анализирани показанията на отделните свидетели, а тези на свидетелката Г. П., сочена за посредствен извършител, не били изследвани въобще.
Инвокиран е довод и за нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, който обаче не е развит с конкретни съображения.
Отправеното искане е за оправдаването на подсъдимия, алтернативно - за отмяна на съдебните актове и връщането на делото за ново разглеждане от първата инстанция.

Не са постъпили възражения срещу касационната жалба.

Пред ВКС защитникът и подсъдимият поддържат изцяло касационната жалба и отправените искания.

Представителят на държавното обвинение оспорва жалбата и заема становище за правилност на атакуваното решение.

В предоставената му последна дума подсъдимият пледира да бъде оправдан.

След като прецени заявените касационни основания и изложените доводи, и становищата на страните, Върховният касационен съд прие следното:

Касационната жалба е допустима – депозирана е от процесуалнолегитимирана страна, в рамките на предвидения 15 – дневен срок от съобщението за решението и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.

Доводът за допуснати съществени процесуални нарушения следва да бъде разгледан приоритетно, доколкото наличието на порок от такова естество определя обсъждането на другото оплакване като безпредметно. Така е, защото в подобна хипотеза фактологията по правило не се явява изяснена в съответствие с изискванията на процесуалния закон, което пък определя като невъзможна преценката за съблюдаването на материалния закон. Отделен е въпросът, че в конкретния казус оплакването за последното е заявено декларативно без да са посочени подкрепящи го данни.

Доводът за допуснати съществени процесуални нарушения е основателен, но не и по всички аргументиращи го в жалбата съображения.

На въззивната инстанция е вменено задължение да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните (чл. 314, ал. 1 НПК). Паралелно с това – тя има ангажимент да даде отговор на изрично наведените възражения за пълнотата и оценката на доказателствения материал, а като втора първа инстанция и такава по фактите следва да предприеме необходимото за изясняването на обективната истина, когато намери пропуск в дейността на първостепенния съд. В поставения на вниманието на ВКС казус апелативната инстанция се е отклонила от сочените процесуални изисквания.

Основателно е изтъкнатото в жалбата на касатора, че апелативният съд не е констатирал допуснат от контролирания съд пропуск, свързан с доказателствената му дейност в контекста на общо заявеното оплакване за недоказаност на обвинението, а само декларативно е обобщил този свой извод. Така, вместо да отстрани порока в рамките на въззивната проверка, с каквото правомощие разполага, ПАС го е дублирал като е приел безкритично, че фактическата обстановка била изяснена безспорно от събраните по делото доказателства, сред които и тези на свидетелката Г. П., очевидно приети като съзвучни с изброените други. Същевременно – вярно е, че същината на сведението й е игнорирана, защото казаното от нея пред съда не е било в подкрепа на обвинителната теза, респективно – в полза на приетата за безспорно установена фактическа обстановка. Съдилищата не са го обсъдили изобщо, а формално са включили показанията на П. сред тези, установяващи фактите без да отчетат и противоречието на това сведение с тези на свидетелите Т. И. и А. М..

Показанията на свидетелката Г. П., сочена за посредствен извършител, са доказателствен източник с ключово значение. Такъв извод следва от обвинителните твърдения, съобразно които именно подсъдимият, който не бил нито формален собственик, нито управител на дружествата, но фактически ръководел дейността им, предоставял за осчетоводяване на Г. П. инкриминираните фактури.

В показанията си пред окръжния съд (л. 91 от делото на ПОС) свидетелката Г. П. е заявила, че всички документи й ги носел Т. (отнесено до свидетеля Т. И. – бел. ВКС), действал като пълномощник на собственика на „В. о.“ ООД, а впоследствие и от А. М. (следващия собственик на дружеството), който сам й се бил представил. Свидетелката е отрекла изрично да е контактувала с подсъдимия Г. във връзка с това конкретно дружество. В разпита си тя не е дала сведения, а и не изглежда да е била питана, касателно другите дружества „Б. о.“ ЕООД, „Б. о.“ ЕООД и „А. **** – А. Г.“.

ПОС не е констатирал противоречия или непълноти в сочения разпит нито по инициатива на страните, нито служебно. А такива са били налице, което е налагало използването на процесуалната техника по чл. 281, ал. 5 или по ал. 4 (в зависимост от позицията на подсъдимия и защитника му), вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В досъдебното производство свидетелката Г. П. е изнесла данни, носещи различна информация (вж. том 3., л. 111 – 113 от досъдебното досие). Противно на твърденията й пред съда, пред разследващия орган свидетелката е посочила еднозначно, че е извършвала счетоводно обслужване на споменатите дружества като е била ангажирана от подсъдимия А. Г., който извършвал дейност през тях. Изрично е пояснила и това, че счетоводните документи й били носени за осчетоводяване лично от подсъдимия А. Г., а понякога и от негови служители. Там тя е изяснила, че първоначално Г. й представил Т. И., който занесъл документи само за два месеца, след което заминал за чужбина, оставяйки „нещата да ги движи А. Г.“. Що се отнася до А. М. свидетелката е заявила, че изобщо не е узнала за прехвърлената нему собственост на „В. о.“ ЕООД, както и че той не й е носел никакви фактури и документи за дружеството, а такива е получавала от подсъдимия Г..

Коментираното противоречие в двете свидетелства не е било съзряно от ПОС и не е било отстранено. На свидетелката не е бил зададен въпрос и за останалите дружества. Апелативният съд, действащ като втора първа инстанция, е следвало да допусне повторен разпит на свидетелката и да предприеме необходимото за провеждането на пълноценния й разпит, включващ и прилагане на дължимия инструментариум за отстраняване на противоречията и непълнотите в случай на липса на спомен.

Независимо от изложеното дотук и успоредно с него, апелативният съд не е обсъдил казаното от свидетелката П. пред съда, отричащо по същество предоставянето на инкриминираните счетоводни документи от подсъдимия Г.. Не го е съпоставил и със свидетелствата на свидетелите Т. И. и А. М., за да посочи нейните или техните показания кредитира.

Както е посочвано многократно, касационната инстанция е напълно последователна в трайно отстояваната си позиция, че решаващите по фактите съдилища са изцяло суверенни в преценката си да кредитират едни доказателства и да отхвърлят други, но следва да сторят това след всеобхватен и задълбочен анализ на годните доказателства и доказателствени средства като изложат ясни мотиви и посочат кой факт приемат за установен и въз основа на какви доказателства. А при наличие на противоречия в тях да ги обсъдят и дадат ясен израз на волята си да приемат с доверие едни и да отхвърлят като некредибилни други.

Останалите възражения, изтъкнати в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, са неоснователни.

Няма противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата. Ясно е посочено местоизвършването на отделните деяния, включени в продължаваната престъпна дейност. То съвпада с местонахождението на данъчния орган, пред който са подавани съответните данъчни декларации и със сигурност не с това, на което се намирал счетоводният офис на свидетелката Г. П.. Повдигнатото обвинение е за престъпление, реализирано чрез посредствено извършителство, поради което е релевантно къде са подадени декларациите от посредствения извършител, а не къде е бил подсъдимият по това време. Апелативният съд е обследвал и е отговорил на това, а и на други възражения, изтъкнати пред него. Сред тях с основание е отхвърлил наведеното за буквален препис на обвинителния акт и за това, че били ползвани доказателства, събрани в разрез с предвидения в НПК ред. Фактите, касаещи недействителността на сделките и неправомерното отчетените разходи по фактури, са били установени на базата на надлежно назначена повторна съдебно-счетоводна експертиза, изследвала счетоводни документи и въз основа на свидетелските показания, изясняващи обстоятелствата, свързани с дейността на дружествата.

От изложеното по-напред обаче следва извод, че решението на въззивния съд следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане в същата инстанция. Не се налага връщане на делото в първата инстанция, тъй като допуснатото от нея процесуално нарушение е отстранимо по реда на въззивния контрол. При новото разглеждане на делото съдът следва да предприеме нужните действия за отстраняване на противоречията в показанията на свидетелката Г. П., а ако не са отстранени - да анализира противоречията в доказателствената съвкупност и да мотивира доказателствените си изводи в съответствие с изискването на чл. 305, ал. 3, предл. 2. НПК.

В обобщение на всички изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 45 от 14 март 2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 577/24 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив (ПАС).

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Апелативен съд - Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.