Възобновяване на дело поради неуведомяване за последиците от задочен процес

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 283

Гр. София, 23 юни 2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ

БОНКА ЯНКОВА

при участието на секретаря Н.ПЕЛОВА

и след становище на прокурора от ВКП МАКСИМ КОЛЕВ , като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 380/2026 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК.

Образувано е по реда на чл.423, ал.1 от НПК по искане на задочно осъдения И. Р. Д. чрез упълномощения му защитник адв. С. А. за възобновяване на н.о.х.д № 977/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Казанлък и за отмяна на влязлата в сила присъда № 66/23.07.2025 г., с която на Д. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи при първоначален строг режим и глоба ва размер на 1500 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за същия срок за извършено от него престъпление по 343б, ал.2, вр.ал.1 от НК. С присъдата на районния съд е приведено в изпълнение и наказанието в размер на една година лишаване от свобода по н.о.х.д. 2802/2021 г. на РС – гр. Казанлък , което е постановено да се изтърпи отделно при първоначален общ режим.

В искането за възобновяване на делото се посочва, че осъденият е разбрал за влязлата в сила присъда на 15.02.2026 г., когато е бил спрян на път за работа в [населено място] с цел полицейска проверка и след като е бил уведомен за постановената присъда е бил задържан за изтърпяване на наложеното наказание в Затвора-гр. Пловдив, където се намира и понастоящем.

Твърди се, че наказателното производство по делото е започнало на осн. чл. 356, ал.1, т.1 от НПК като Бързо производство № 284 ЗМ 13034/2023 г. по описа на РУ – гр. Казанлък , на 04.08.2023 г. На 10.08.2023 г. осъденият е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК и му е била определена мярка за неотклонение „подписка“, която да се изпълнява на посочен от Д. адрес на местоживеене – [населено място], [улица], ет./етаж/, ап./номер/. Няколко дни след тази дата обвиняемият е напуснал адреса, посочен на органите на досъдебното производство в [населено място] и е започнал да пребивава на различни места в страната – на адреса на майка си в [населено място]; в жилището на дъщеря му и нейната майка в [населено място] и при приятели на други непосочени места. Осъденият заявява в искането, че не му е известно да е бил търсен на посочените адреси, както и не са му били връчвани призовка или други книжа във връзка с воденото срещу него наказателно производство след първоначалното му привличане. Твърди, че не се е укривал и не е препятствал съответните органи да го намерят и счита, че не са положени достатъчно разумни усилия, за да бъде намерен след като се е отклонил от посочения от него адрес по време на досъдебното производство. Сочи, че не е уведомил органите на наказателното производство за промяната на своя адрес поради целодневната му трудова ангажираност и липсата на връзка с тях.

Отделно заявява, че не е бил уведомен, че при неявяване при призоваване, наказателното производство може да се проведе задочно в негово отсъствие, както и че по време на неговото привличане не е бил представляван от адвокат и не е упълномощавал служебния защитник, които му е бил назначен в съдебното производство да го представлява пред съда при провеждане на задочен процес.

Отделно в искането се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал.1 , т.1-3 от НПК при провеждането на задочното производство пред районния съд, които се аргументират с подробни доводи за трите субсидиарно приложими касационни основания.

В заключение се иска възобновяването на делото и отмяна на присъдата на районния съд, която е влязла в сила и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, постановил влязлата в сила присъда. Алтернативно, в случай на неуважаване на искането за възобновяване по чл. 423, ал.1 от НПК се прави искане делото да се изпрати на АС-гр. Пловдив за образуване на производство по чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.

В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият Д. и упълномощеният защитник адв. А. поддържат искането за възобновяване на делото по изложените в него съображения и с направеното искане за отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд, както и алтернативното искане за изпращане на делото на АС -гр. Пловдив.

Защитникът на осъденото лице акцентира на обстоятелствата, че осъденият не е променил начина си на живот и не е престанал да посещава местоработата си, като направените по делото усилия да бъде намерен за да бъде призован не могат да бъдат наречени „обстойни или разумни“ и ги определя като далеч от стандартите на издирвателната дейност на МВР. Сочи, че подсъдимият не е бил търсен чрез своя близък семеен кръг или по местоработата му и до случайното му задържане от полицейски служители не е знаел, че срещу него се води наказателно дело. Сочи, че подсъдимият не е бил информиран за възможността делото да бъде гледано задочно в негово отсъствие в случай на неявяване в съдебно заседание поради непризоваване и че съдът може да постанови задочно осъдителна присъда. След задържането му за пръв път е разбрал, че му е била назначена служебна защита, с която не е комуникирал, включително и след настоящото му задържане. Поддържа и алтернативната теза за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждането на делото.

По тези съображения защитата счита, че производството по делото следва да се възобнови и да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане или при преценка за неоснователност на доводите по чл. 423, ал.1 от НК делото да се изпрати на АС – гр. Пловдив по наведените доводи за възобновяване по чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.

Осъденият Д. пред ВКС изразява съгласие с тезата на защитата.

В последната си дума моли за възобновяване на делото с цел да може да упражни правото си на лична защита.

Представителят на Върховна касационна прокуратура пред настоящата инстанция застъпва становище, че искането за възобновяване е допустимо, но неоснователно и не следва да бъде уважено, поради това, че осъденият сам се е поставил в положение да не участва в цялостното наказателно производство, тъй като се е укрил от наказателно преследване / периодично е променял адресите си / и не е могъл да бъде намерен за да бъде уведомен за съдебното производство по делото, въпреки проведеното щателно издирване, като в съдебното производство е бил представляван от служебен защитник. При тези данни за поведението на осъдения счита, че не са нарушени процесуалните норми за разглеждане на делото в негово отсъствие и не са налице основания за възобновяване на делото и съгласно европейските правни норми, приложими към задочните съдебни процеси.

Доводите за съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал.1 от НПК счита, че следва да бъдат предмет на разглеждане пред съответния апелативен съд.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.423, ал.1 от НПК, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо да бъде разгледано, тъй като се иска възобновяване на акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл.419, ал.1 от НПК, а именно влязла в сила присъда. Същото е постъпило във ВКС чрез Районен съд-гр. Казанлък на 24.03.2026 г., заведено с рег. №5186/24.03.2026 г., което е в законовия 6 – месечен срок по чл. 423, ал.1 от НПК, считано от фактическото задържане на осъденото лице на 15.02.2026 г. за изтърпяване на наложеното наказание с влязлата в сила присъда.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на осъдения Д. се явява основателно по следните съображения:

Наказателното производство по делото, по което е постановена влязлата в сила присъда, предмет на искането за възобновяване е образувано под формата на Бързо производство №284 ЗМ – 1303/2023 г. по описа на РУ гр. Казанлък срещу И. Р. Д. за п рестъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

В хода на досъдебното производство осъденият Д. е бил привлечен лично като обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал.2, вр. ал.1 от НК и му е била определена мярка за неотклонение „подписка“, която да се изпълнява на настоящия му адрес в [населено място], [улица], ет./етаж/, ап./номер/. При разпита му като обвиняем Д. е завил, че не желае да ползва адвокатска защита. Материалите по разследването не са били предявявани на обвиняемото лице. Досъдебното производство по делото е приключило със заключително мнение на мл. разследващ полицай за предаване на обвиняемия на съд.

По внесен обвинителен акт на прокурор при РП- гр. Казанлък е било образувано н.о.х.д. №977/2023 г. по описа на РС- гр. Казанлък , с който обвиняемият Д. е бил предаден на съд за престъпление по чл. 343б, ал.2 от НК, фактически и правно съответно на обвинението, с което е привлечен като обвиняем.

След образуване на съдебното производство по делото подсъдимият Д. не е бил намерен на посочения от него адрес за призоваване на органите на досъдебното производство. След като призовката заедно с процесуалните документи и уведомленията по чл. 247в от НПК не са могли да бъдат връчени на лицето, той е бил призован лично по телефона за датата на съдебното заседание от съдебен деловодител при ТО гр. Казанлък към РП-гр. Стара Загора и уведомен, че съдебното заседание по делото е насрочено за 24.08.2024 г. в 11.00 часа. Независимо от полученото уведомление Д. не се е явил в съда за връчване на препис от обвинителния акт. След тази дата осъденият е прекъснал връзката със съдебните органи на предоставения от него телефонен номер и не е могъл да бъде намерен, за да бъде призован за съдебната фаза на процеса и за връчване на книжа по делото.

На насроченото за 24.08.2024 г. съдебно заседание, за което е бил уведомен, подсъдимият не се е явил и делото е било отложено за друга дата, като съдът е постановил принудително довеждане на Д. с цел обезпечаване присъствието му по делото. За следващото насрочено съдебно заседание Д. не е бил намерен на посочения от него адрес, съгласно докладна записка от 30.08.2023 г., изготвена от мл. инсп. СО в РД „Охрана Пловдив“ като на адреса е установена Е. Х., лице, живущо от три седмици на същия адрес като наемател. По данни на собственичката В. Е. е получена информация, че подсъдимият е бил наемател на този адрес и преди около месец го е напуснал, като на предоставения от нея телефон за връзка с Д. не е получен отговор при многократни позвънявания. След направена адресна справка е бил установен постоянния адрес на Д. в [населено място], [улица], ет./етаж/, ап./номер.

В това съдебно заседание не е бил даден ход на делото и мярката за неотклонение на подсъдимия е била изменена от „подписка“ в „задържане под стража“. От направената адресна справка за подсъдимия е бил установен същия постоянен адрес, но съгласно докладна записка от 14.09.2023 г. подсъдимият не живее на адреса по данни на живущи там от три години и тъй като жилищата са били общинска собственост вероятно е бил наемател, когото не познават.

Изпратеният препис от обвинителен акт е бил върнат на съда, / след като е бил доставен на посочения от подсъдимия адрес/тъй като Д. не е бил намерен на посочения от него адрес за призоваване от органите на досъдебното производство, за да му бъде връчен обвинителен акт и да се уведоми за разпоредбата на чл. 247в от НПК, както и за датата на съдебното заседание.

В следващото съдебно заседание съдът е постановил подсъдимият да се обяви за общодържавно издирване, / впоследствие обявен с тел. № 33922/01.12.2023 г. на ГДНП- [населено място]/ съдът е изискал справки от АИС „Граничен контрол“ за регистрираните задгранични пътувания на лицето и делото е отложено за друга дата. По делото е постъпила справка относно Д. за излизане извън страната на 19.11.2018 г. през ГПКК /граничен пункт/ и влизане обратно на същата дата. Изискана е справка за местоработата на подсъдимия, от която е установен актуален трудов договор с фирма /фирма/, с адрес [населено място], [улица], ет./етаж/, ап./номер/, на който адрес е изпратена призовка за съдебното заседание и препис от обвинителния акт по делото, както и определението на съда, с което е изменена мярката на подсъдимия в „задържане под стража“. Процесуалните документи са били върнати неполучени, съгласно докладна записка от 08.11.2023 г., тъй като е установено, че на адреса се намира апартамент и по данни на собствениците, които от три години живеят на същия не знаят да е имало регистрирана фирма и не познават подсъдимия.

В хода на съдебното производство по делото регулярно са изисквани справки за резултата от общодържавното издирване на подсъдимия и за задграничните му пътувания. В справките за резултата от издирванията е посочен и шенгенски идентификатор № 0000004175705, но по делото не са налице данни дали Д. е бил включен в Шенгенската информационна система /ШИС / и с какъв резултат, като информация за това, че подсъдимият се намира извън пределите на страната по делото не е постъпвала. От приложените по делото справки от РУ-Казанлък е поучена информация, че са извършвани проверки на адреси на роднини в [населено място], и са провеждани беседи със съседи, но не е установена информация за местоживеенето му.

Усилията на съда за установяване и издирване на подсъдимия са продължили до 12.06.2025 г., когато съдията-докладчик с разпореждане е изискал от АК – Казанлък определяне на лице с адвокатска професия за назначаване на служебен защитник на подсъдимия. След определянето на служебен адвокат същият е бил назначен за защитник на подсъдимия Д. и съдебното производство е проведено с негово участие и без присъствието на подсъдимия, който не е могъл да бъде намерен за да бъде призован в хода на цялостното съдебно производство пред първоинстанционния съд, въпреки продължаващите регулярни опити на съдебните органи.

Поради невъзможност осъденият да бъде локализиран, съдебното производство по делото пред първоинстанционният съд е приключило с присъда 66/23.07.2025г., постановена задочно в съдебно заседание с участието на служебния защитник на подсъдимия, с която подсъдимия е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.2НК и му е било наложено наказание от 5 години лишаване от свобода и глоба в размер на 1500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за същия срок. С присъдата на районния съд е приведено в изпълнение и наказанието за срок от една година, наложено на подсъдимия Д. по споразумение по н.о.х.д.2802/2021 г., което да се изтърпи отделно при първоначален общ режим.

Присъдата на РС – гр. Казанлък не е била обжалвана от служебния защитник на осъденото лице и е влязла в сила на 07.08.2025 г.

Описаните фактически обстоятелства от значение за процесуалното развитие на цялостното наказателно производство по делото обуславят извод за основателност на искането на осъдения Д. за неговото възобновяване и за отмяна на влязлата в сила присъда при условията на чл. 423, ал.1 от НПК, тълкуван в съответствие правото на ЕС и при съобразяване с тълкувателните решения на СЕС относно условията за провеждане на задочни съдебни процеси.

Съгласно текста на чл.423, ал.1 от НПК искането на задочно осъденото лице за възобновяване на делото се уважава, освен в случаите когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство това лице се е укрило, което е било пречка за изпълнение на процедурата по чл.247в, ал.1 от НПК или когато тази процедура е била изпълнена и осъденият не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина.

Правото на лицето на лично участие и защита във воден срещу него съдебен процес е закрепено в разпоредбата на чл.6, т.1, вр. т.3, б.”с” и „d” от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи / ЕКЗПЧОС/. Съгласно практиката на ЕСПЧ положените разумни усилия от съда да намери укриващ се подсъдим са пречка за възобновяване на делото.

Независимо от това тълкуване, актуалната практика на Съда на ЕС поставя завишен стандарт по отношение правата на подсъдимите в хода на задочните съдебни процеси, закрепени в Директива (EС) 2016/343 , чиято цел е да се укрепи правото на справедлив съдебен процес в наказателното производство посредством установяване на общи минимални правила относно правото на лицата да присъстват на съдебния процес и относно някои аспекти на презумпцията за невиновност. Националната правна уредба на производството по чл. 423 от НПК е била предмет на тълкуване на осн. чл. 267 от Договора за функционирането на ЕС, при което постановените тълкувателни решения на СЕС по отправени преюдициални запитвания след влизането им в сила са задължителни за националните съдилища като част правото на съюза.

По настоящото дело се установява, че в хода на досъдебното производство на осъденото лице е било предявено лично обвинение, след което той се е укрил и е препятствал изпълнението на процедурата по чл. 247в от НПК. След образуването на съдебно производство и след като е бил призован лично по телефона за датата на съдебното заседание, респективно уведомен за образувано спрямо него съдебно производство, осъденият не се е явил пред съда, което е било пречка за неговото уведомление за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие и да приключи с присъда, както и за връчване на препис от обвинителния акт и разпореждането на съда. При тези факти за провеждането на съдебното производство се налага извода, че неучастието на осъдения в съдебното производство по делото, приключило с влязлата в сила присъда е било по негова лична воля и желание и че той се е лишил от тази възможност съзнателно, с оглед данните по делото за личното му уведомяване за образувано спрямо него наказателно дело, по което той следва да яви в качеството на подсъдим.

Това условие, което съгласно националната разпоредба на чл. 423, ал.1 от НПК би било достатъчно за изключване на правото на възобновяване на делото, не е достатъчно условие по смисъла на разпоредбата на чл.8, пар.2 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, съгласно която държавите членки могат да предвидят задочен съдебен процес, в който може да бъде постановено решение относно вината или невиновността на обвиняемия, при условие, че обвиняемият е бил уведомен своевременно за съдебния процес и за последиците от неговото неявяване или след като е бил уведомен за съдебното производство се представлява от защитник по негов избор /упълномощен или служебен/.

Посочените алтернативни условия по б. „а“ и „б“ на чл. 8, пар.2 от Директива (ЕС) 2016/343 съдържат кумулативно дадени предпоставки за всяка една от двете хипотези и условията по тях следва да са изпълнени в цялост, за да се изключи възможността от възобновяване на делото. В настоящият казус подсъдимият е бил уведомен за съдебния процес, но не и за последиците от неявяването си пред съда, поради което не е изпълнено условието по б. „а“ , като липсата на упълномощен защитник изключва изпълнението на условието по б. „б“ на чл.8, пар.2 от същата директива относно възможността за провеждане на задочен съдебен процес .

В Решение на Съда (трети състав) от 20 май 2025 г. по Дело C-135/25 PPU; ECLI:EU:C:2025:366 се съдържа последното актуално тълкуване на съвместимостта на националната правна уредба по възобновяване на задочно производство с правото на ЕС. В същото решение се съдържа тълкуването, че следва да се прецени от националната юрисдикция дали приложимата правна уредба на страната може да се тълкува в смисъл, който позволява изключването на правото на нов съдебен процес да бъде ограничено само до хипотезите, при които са изпълнени всички условия, предвидени в чл. 8, пар.2 от Директива (ЕС) 2016/343, като при невъзможност за тълкуването й в съответствие с изискванията на правото на ЕС, правоприлагащият национален орган би бил длъжен да остави без приложение националните разпоредби, които противоречат на правото на ЕС, без да е необходимо да се изчаква законово преодоляване на несъответствието.

В контекста на цитираното тълкуване за директния ефект на разпоредбата на чл.9 от Директива (ЕС) 2016/343, независимо, че осъденият с поведението си е обективирал по недвусмислен начин желанието си да се укрие от наказателно преследване, напуснал е посоченият на органите на досъдебното производство адрес и след това е пребивавал на различни адреси, за които не е уведомил разследващите органи в нарушение на определената му мярка за неотклонение „подписка“, съгласно тълкувателната практика на СЕС липсата на предоставянето му по недвусмислен начин на разбираема и пълна информация за последиците от неявяването му пред съда препятства отказа за възобновяване на делото, поради неизпълнение на условията по чл. 8, пар.2 от Директива (ЕС) 2016/343. Същите не могат да бъдат компенсирани и чрез положените за издирването му разумни усилия от съдебните органи , в това число и чрез включване в бюлетина на ШИС, / липсват данни за изпълнението в пълнота на това условие, но по делото не е събрана информация подсъдимият да се е намирал извън пределите на страната/ тъй като не е изпълнено условието да бъде уведомен за възможността делото да се разгледа в негово отсъствие и да приключи със задочна присъда. Уведомлението му за датата на съдебното заседание не може да се приравни на уведомление за последиците от неявяването му пред съда, а именно за възможността делото да се гледа в негово отсъствие и да приключи задочно.

Съгласно постановеното тълкуване на СЕС е допустимо информацията за последиците от неучастието на лицето в съдебното производство да му бъде предоставена и в досъдебната фаза на процеса, но по ефективен и недвусмислен начин. По делото данни за такова ефективно информиране на осъденото лице при привличането му като обвиняем по делото не са налични, тъй като националната законова уредба не предвижда предоставяне на информация във фазата на досъдебното производство за правата на обвиняемия в съдебната фаза на процеса, в случай на предаването му на съд, в това число и за условията за провеждане на задочно производство.

Липсват данни представлявалият го в съдебното производство служебен защитник да е бил в контакт с подсъдимия и той да е бил съгласен с определеното му служебно представителство, което по принцип е трудно да се реализира когато лицето не може да бъде намерено в съдебната фаза на процеса, а на досъдебното производство не е ползвал правна помощ.

Предвид изложеното, правото на лицето на нов съдебен процес, гарантирано съгласно чл.9 от Директива от (ЕС) 2016/343 следва да се обезпечи по реда на възобновяване на наказателното дело, по което е постановена влязлата в сила присъда, като се отмени влезлият в сила осъдителен съдебен акт и делото се върне за ново разглеждане на районния съд, където допуснатото нарушение на това право може да бъде отстранено чрез личното му участие в съдебната фаза.

Вътрешноправният механизъм, предвиден за компенсация в случай на допуснато нарушение на правото на лично участие в процеса е възобновяването на производството по реда на чл.423, ал.1 от НПК, който текст следва да намери приложение като се възобнови производството по делото и се отмени влязлата в сила присъда с връщане на делото за ново разглеждане от стадия на подготвителните действия за провеждане на съдебното производство пред районния съд.

Задочно осъденият е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда, което налага произнасяне по мярката му за неотклонение, с оглед изискването на разпоредбата на чл.423, ал.4 от НПК.

Съгласно данните по делото, задържането на Д. е осъществено след многократни опити да бъде намерен за да бъде призован за съдебното заседание пред първоинстанционният съд и уведомен за обвинението и правата му в процеса/ след като е бил лично призован по телефона/, включително и посредством обявяването му за общодържавно издирване за продължителен период от време от образуването на съдебното производство до постановяването на присъдата, което сочи, че приложимата мярка за неотклонение спрямо него е „задържане под стража“, с която успешно могат да бъдат постигнати явяването му пред съдебните органи и предотвратяването на реалната опасност от последващо укриване. Целта на настоящата мярка за неотклонение е обезпечаване безпрепятственото провеждане на наказателното преследване спрямо него, която не би могла да се постигне с по-лека процесуална мярка.

По изложените съображения и на осн. чл.425, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК и чл.423, ал.4 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА н.о.х.д № 977/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Казанлък като ОТМЕНЯ влязлата в сила присъда № 66/23.07.2025 г.,постановена по същото дело.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Районен съд – гр. Казанлък от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

ВЗЕМА по отношение на И. Р. Д. с ЕГН [ЕГН] мярка за неотклонение “задържане под стража”.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: